Ключови фрази
Пълна имуществена отговорност * имуществени вреди * отчетническа дейност * свидетелски показания




Р Е Ш Е Н И Е

№ 193
София, 09.07.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на дванадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора....................
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 6436 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:



Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от И. С. К. чрез особен представител адв.А. Д. от САК срещу решение от 8.07.14г.по в.гр.дело № 1402/14г.на Софийски градски съд.С него е потвърдено решение № ІІ -65-308 от 4.12.13г.по гр.дело № 56289/11г.на Софийски районен съд,65 състав в обжалваната част,с която жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма] на основание чл.211 вр.с чл.203 ал.2 КТ сумата 111 648 лв,ведно със законната лихва,считано от 15.12.11г.до окончателното изплащане,представляваща имуществени вреди,причинени виновно през периода 13.02.06г.- 14.07.10г.,изразяващи се в извършени без правно основание преводи по сметки на трети лица.
С определение № 242 от 17.02.15г.настоящият състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса за допустимостта на свидетелски показания за установяване на вреди от отчетническа дейност.
По поставения за разглеждане въпрос настоящият съдебен състав намира следното:
С осъдителният иск по чл.211 КТ работодателят реализира правото си на обезщетение от работник ,осъществяващ отчетнически функции при констатирана липса в повереното на отчетника имущество.Отговорността за СМЦ е за лицата,които трябва пряко да боравят с тях и това е в съдържанието на длъжностното им качество.Що се касае до лицата,които упражняват непосредствен контрол върху други работници с отчетнически функции,те не носят отговорност за липси по смисъла на чл.207 ал.1 т.2 КТ,но носят отговорност по гражданския закон/чл.203 ал.2 КТ/ тогава,когато се извършили умишлени действия,увреждащи или подпомагащи увреждането на работодателя.Всички предпоставки за реализиране на тази отговорност са в доказателствена тежест на работодателя.Онези факти,за доказването на които ГПК или друг закон изискват писмена форма,не могат да се доказват със свидетели.Недопустимо е такива факти,като движението и отчитането на парични и стоково-материални ценности да се установяват със свидетелски показания освен в случаите на чл.165 ГПК.Допустими са обаче свидетелски показания,когато с тях се цели да се установят такива обстоятелства,за доказването на които не е предписана писмена форма,както и всички факти и обстоятелства относно вината,причинната връзка ,наличността на щетата и др.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че през периода от 13.02.06г.до 14.07.10г.по нареждане на ответника И. К. в качеството му на директор на клон „Д.”-гара Бов,от името и за сметка на ищцовото дружество,са извършени преводи без правно основание по сметки на трети лица в общ размер на 111 648 лв.От тези действия на ответника,извършени умишлено,са настъпили имуществени вреди за работодателя,установени от извършена инвентаризация през м.10.09г.,за което следва да се ангажира пълната му имуществена отговорност. Изложени са съображения,че изслушаните от районния съд свидетелски показания са допустими,тъй като са свързани не с факта на погасяване на задълженията,а с установяване на обстоятелствата,свързани с изясняване на фактическата обстановка около извършените плащания.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Поддържа се,че неправилно въззивният съд е приел вредата за доказана въз основа на свидетелски показания,които са недопустими с оглед ограничението на чл.164 ал.1 т.3 пр.2 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма] моли да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Решението е неправилно.
По делото е установено,че ответникът И. К. по безсрочен трудов договор е заемал длъжността”директор на клон Д. – гара Бов”.Със заповед № 263 от 19.10.2009г.на изп.директор на ищцовото дружество е наредено извършването на цялостна инвентаризация на активите и пасивите на клон Д. – гара Бов към 20.10.09г.Представени са обяснения от Маргарита Атанасова –гл.счетоводител на клона във връзка с цитираната заповед.Не е представен писмен документ за резултатите от извършената инвентаризация.От свидетелските показанията е установено,че при инвентаризацията е констатирано отклонения на активи : през м.април 2006г.по нареждане на ответника е направен авансов превод на [фирма] за резервни части,а след 10 дни – и останалата част от продажната цена ,общо около 9 000 лв,без частите да са доставени;пак по нареждане на ответника е преведена сумата 42 000 лв,но не по сметка на дружеството –продавач [фирма]/доставчик на резервни части за машини/, а по сметка на физическо лица- В. Н.; на 20.08.09г.ЛП [фирма] е превело по банков път по сметка на ищцовото дружество сумата 60 000 лв и същият ден тази сума по нареждане на ответника била преведена по сметка на [фирма],с което дружество ищецът не е имал търговски взаимоотношения.Процесните платежни нареждания са представени като доказателства по делото.
При тези данни необоснован е изводът на въззивния съд,че е доказано виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на ответника,при форма на вината – умисъл,от чиито действия са настъпили имуществени вреди за работодателя.Делото е останало неизяснено от фактическа страна.Не са представени доказателства какъв е бил резултата от извършената инвентаризация на вземанията и задълженията на [фирма]-клон Д.-гара Бов; същото имало ли е договорни отношения с [фирма] и [фирма] и с оглед на това дали посочените по –горе паричните преводи са били без основание или в изпълнение на договорни задължения.Изясняването на тези въпроси е могло да стане с експертиза не само по почин на страната,а и служебно от съда / ТР № 1/2000г.на ОСГК на ВКС/.Предвид изложеното,обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд,който следва да изслуша съдебно-счетоводна експертиза,като вещото лице следва да извърши проверка в счетоводството на ищцовото дружество и да даде заключение за резултатите от извършената инвентаризация,назначена със заповед № 263 от 19.10.09г., дали ищцовото дружество е имало сключени договори с [фирма] и [фирма] и на какво основание са извършени плащанията към тези дружества,както и да извърши проверка и в техните счетоводствата дали има осчетоводяване на процесните суми.В зависимост от отговорите на поставените въпроси следва да се извърши преценка дали вредата не е настъпила в резултат на разкрити по делото престъпни обстоятелства,даващи основание за спиране на производството по чл.229 ал.1 т.5 ГПК,тъй като изходът на гражданския спор по чл.203 ал.2 КТ е обусловен от наличието на влязла в сила присъда за присвояване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 8.07.14г.,постановено по в. гр.дело № 1402/14г.на Софийски градски съд,ІІ”д”въззивен състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.