12 12 Р Е Ш Е Н И Е № 96 гр. София, 28 юли 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретар МИРА НЕДЕВА и с участието на прокурор МАРИЯ МИХАЙЛОВА разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 254/2019 г. по описа на ВКС, първо отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на подсъдимата А. В. В. чрез защитника й адв. Р. срещу присъда № 280 от 3.12.2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново (ВтАС), постановена по ВНОХД № 369/2018 г. по описа на същия съд. В касационната жалба са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК – нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание, като към ВКС са отправени алтернативни искания: да отмени въззивната присъда и да постанови оправдателен съдебен акт, или да върне делото за ново разглеждане. В представено допълнение към касационната жалба са изложени съображения, че въззивната инстанция неправилно интерпретирала събраните доказателства, което обусловило и неправилно приложение на материалния закон. По отношение на касационния повод – съществени нарушения на процесуалните правила, касаторът твърди, че присъдата е била постановена в нарушение на чл. 13 и чл. 14 от НПК. От мотивите на апелативния съд (на стр. 10 и 11) относно причинно-следствената връзка между включването на вентилаторната печка от подсъдимата и изгарянията, които новороденото дете е получило, не можело да се изведе, че съдът се е отнесъл с необходимия респект към обективната истина. Вместо това, с несъстоятелни аргументи съдът изключил от доказателствената маса и не обсъдил данните, получени от следствените експерименти, съдебно-техническата експертиза и заявеното в съдебно заседание от вещото лице – инж. З.. Изтъкнато е, че въззивният съд неправилно приел, че следствените експерименти били проведени в нарушение на процесуалните правила, което довело и до неверни фактически изводи. В тази връзка са изложени съображения, че следственият експеримент бил проведен в съответствие с чл. 166 от НПК, като чрез него били проверени данните, получени от обясненията на обвиняемата и показанията на свидетелите К. и Д.. Последната, в показанията си, дадени по реда на чл. 223 от НПК, заявила, че креватчето на пострадалото дете се намирало успоредно с дългата си част на печката и на разстояние 50-60 см от нея, а свид. К. свидетелствала за това, че креватчето било с дългата си страна към печката и на разстояние 40-50 см от нея, т.е и двете свидетелки посочили като разстояние между печката и креватчето на детето отстояние около 50 см. При наличието на такива данни не било незаконосъобразно да бъдат проверени и уточнени чрез извършване на следствен експеримент и съдебно-техническа експертиза. Защитникът твърди, че следствените експерименти от 22 и 29 април 2013 г. били проведени при условия, възможно най-сходни с тези на времето на инцидента. В допълнението към жалбата са описани печката, използвана към момента на инцидента, и мястото, където се е намирала, като не се оспорва, че не била същата, която е била включена на 24.10.2012г. край креватчето на пострадалото дете. Според защитника обаче подсъдимата не следвало да търпи неблагоприятни последици от обстоятелството, че конкретната печка не била установена. Липсвали доказателства именно тя да е поставила креватчето на детето на 8 см от печката, защото това означавало всъщност креватчето да е опирало до климатика, а единствено при такова разстояние отоплителният уред би бил възможно опасен за живота и здравето на детето при повишаване на температурата на прелките на креватчето и завивките. В съдебно заседание, проведено на 28.10.2015 г., на въпрос каква била причината да се прави експеримент с отстояние на печката от детската количка от 8 и 15 см. вещото лице З. обяснил, че вторият експеримент при посочените отстояния бил направен поради обстоятелството, че при разстояние 50 см. – 1.00 м. не се установявало никакво нагряване на металните части на креватчето или завивките. При отсъствието на доказателства креватчето на пострадалата П. Н. да е било поставяно от подсъдимата на горепосочените разстояния от печката, не можело да се направи извод, че именно включването на уреда поставило началото на непрекъснати причинно-следствени връзки, довели до летален изход на пострадалото дете. Въззивният съд не извършил обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, касаещи лечението на П. Н. и в двете болнични заведения. Основните аргументи съдът извел от заключението на петорната съдебно-медицинска експертиза, като не съобразил изключителната специфика на неонатологичната възраст. Касаторът сочи, че трите вещи лица от състава на експертизата, които не били неонатолози, заявили, че принципно лечението в „Пирогов“ било правилно, но имало и някои пропуски. Двамата неонатолози обаче застъпили становище, че в това отношение имало конкретни и значителни пропуски, допуснати от специалистите в „Пирогов” (вж. особено мнение на вещите лица Г. и М. и техните изявления в съдебно заседание на 06.12.2017 г.). По делото било установено, че при постъпването в това болнично заведение детето не било прегледано от неонатолог. Жалбоподателят настоява, че неонатологичната патология и физиологичните особености на новородените се отличавали с изключителна специфика, като дори лекари-педиатри нямали подготовка за работа с тях. Тези важни обстоятелства не били обсъдени, както и цялата съвкупност от пропуски по обсъждането и оценката на доказателствата, довела въззивния съд до оспорения грешен извод, че пропуските при лечението на пострадалото дете в „Пирогов“ не изключвали наличието на пряка причинна връзка между действията на подсъдимата и настъпилия противоправен резултат. Релевираният касационен повод по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е мотивиран с твърдения, че въззивният съд неправилно приел, че подсъдимата В. е осъществила от обективна страна състава на чл. 123, ал. 1, предл. 2 от НПК. Изтъкнато е, че включването на електрическата печка не се намирало в пряка причинно-следствена връзка с общественоопасния резултат. Проведеното от подсъдимата лечение, докато детето било под неин контрол, било напълно съответно на медицинските стандарти и добрата медицинска практика. Оспорен е и изводът на въззивния съд за субективната страна на деянието. От доказателствата по делото не се установявали нейни непредпазливи действия, както било посочено в мотивите (стр. 21). Безспорно било установено, че отоплителната система в МБАЛ „А. Медика“ О. [населено място] не работела на 24.10.2012 г., и че при включването на вентилаторната печка нямало никаква опасност за живота и здравето на П. Н. съобразно мястото и разстоянието, на които са се намирали печката и креватчето. По делото не било установено по несъмнен начин, че увреждането на детето било причинено от въздействието на топлината, излъчвана от печката, като съмнение в това отношение изразили както експертите от съдебно-техническата и инженерна експертиза, така и вещото лице д-р П.-З., която заявила, че не може да си представи как „духалка” би нагряла една решетка до степен да причини плоско изгаряне (о. с. з. на 06.12.2017 г.). Свидетелката П. Н. пък казала, че печката трябвало да е била в кошчето, за да изгори детето (о. с. з. на 26.10.2015 г.), а майката на детето – св. П. Н., посочила, че в „Пирогов“ изразили съмнение, че изгарянията били получени от въздействието на „печка-духалка”. В подкрепа на касационния повод по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание, не са изложени конкретни аргументи. В съдебно заседание на ВКС подсъдимата А. В., редовно призована, не се явява. Процесуалният й представител излага съображения за незаконосъобразност на въззивната присъда, като поддържа твърденията, че при извършване на оценъчната и аналитичната си дейност въззивният съд е допуснал грешка, изключвайки от доказателствената съвкупност материалите, касаещи следствения експеримент. Моли съда да се произнесе в съответствие с исканията, изложени в касационната жалба. Частният обвинител П. Н. Н. и повереникът й адв. М. не се явяват, редовно призовани. По делото е представено писмено становище, в което са залегнали обстоятелствени съображения за правилност и законосъобразност на постановената въззивна присъда. Представителят на ВКП излага становище, че жалбата е неоснователна, а въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. Изтъква, че новата присъда на въззивния съд била постановена след пълен и цялостен анализ на доказателствата по делото и материалният закон бил приложен правилно. Според прокурора оценката на съда във връзка с действията на подсъдимата по нарушаване правилата на добрата медицинска практика, както и късните ѝ действия по лечението на детето, били в пряка връзка с причинената смърт. Набляга на обстоятелството, че оказаната спешна помощ била ненавременна и било възможно също да е допринесла за настъпването на съставомерния резултат, но това не изключвало отговорността на подсъдимата, тъй като именно нейните действия били необходимото условие за настъпилата смърт на детето. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 23 от 03.05.2018 г., постановена по НОХД № 228/2016 г., Плевенският окръжен съд (ПлОС) е признал подсъдимата А. В. В. за невиновна в извършването на престъпление по чл. 123, ал. 1, предл. 2 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал. По въззивен протест на прокурор от Окръжна прокуратура - П. и въззивна жалба на частния обвинител П. Н. чрез повереника й адв. М. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 369/2018 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. С атакуваната нова присъда № 280 от 03.12.2018 г. Апелативен съд – Велико Търново е признал подсъдимата за виновна в това, че в периода 24-25.10.2012 г., в [населено място], поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност- медицинска професия, представляваща източник на повишена опасност, в качеството си на лекар в „Неонатологично отделение” при МБАЛ „А. Медика” О. [населено място], назначена с трудов договор от 25.01.2010 г. на длъжност „Лекар-Неонатология”, нарушила разпоредбите на: Правилника за устройство, дейността и вътрешния ред в отделение по акушерство и гинекология и неонатология на МБАЛ „А. Медика” [населено място], Раздел ІІ „Устройство”, т. 3.2.подт. 5, както и Раздел ІV „Професионална дейност” – чл. 3; 3.1; 3.1.11; 3.2; 3.2.2; чл. 12; 12.2; 12.2.2; 12.2.8 на Приложение към чл. 1 ал. 1 от Наредба № 34 от 03.08.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Неонатология” на МЗ, изм. ДВ бр. 9/31.01.2012 г., и по непредпазливост причинила смъртта на П. П. Н. – [дата на раждане] , починала на 29.10.2012 г. в УМБАЛСМ „Пирогов” [населено място], поради което и на основание чл. 123, ал. 1, предл. 2 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НПК я е осъдил на десет месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години. В тежест на подсъдимата са възложени направените по делото разноски. ВКС намира, че касационната жалба на подсъдимата В. е допустима – подадена от процесуално легитимиранaстранa по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледана по същество, жалбата на подсъдимата А. В. е неоснователна. 1.На първо място подлежат на обсъждане релевираните доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като евентуалното наличие на такива би предопределило крайния изход на делото – отмяната на проверявания съдебен акт. Произнасянето по касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК по необходимост предпоставя законосъобразно установени от процесуална гледна точка фактически положения по делото. Следва обаче още отначало ясно да се дефинира предметът на касационната проверка, за да се изключи опасността от произнасяне по невъзведени в закона касационни основания. Освен възраженията с процесуален характер по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК (необсъждане на данните, получени от следствените експерименти, съдебно-техническата експертиза и допълнителните разяснения, дадени в съдебно заседание от вещото лице – инж. З.; необсъждане на обстоятелствата, че стаята, където се е намирало пострадалото дете е била почти винаги отворена и причините за това, както и на факта, че когато подсъдимата д-р В. си е тръгнала, в стаята се е намирало само креватчето на пострадалата П. Н.; необективно, едностранчиво и непълно изследване на обстоятелствата във връзка с проведеното лечение на пострадалата П. Н. в двете болнични заведения; нарушения при интерпретацията на изслушаните експертни заключения), останалите залегнали в касационната жалба оплаквания по същество представляват възражения за необоснованост, макар и представени от касатора в контекста на нарушения на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Този подход красноречиво се илюстрира дори от самата формулировка на оплакванията срещу постановената нова присъда: за неправилно интерпретиране на събраните доказателства; пренебрегване на необходимия респект към обективната истина; изведени неверни фактически изводи; неправилност на изводите по отношение на наличието на причинно-следствена връзка между деянието и резултата; липса на доказателства, че уврежданията на пострадалата П. Н. били причинени от въздействието на излъчваната от печката топлина; недоказаност на обстоятелството, че подсъдимата е поставила детското креватче на разстояние 8 см. от работещата печка и пр. Известно е, че касационната инстанция не дължи отговор на възражения за „неправилност” и „необоснованост” на атакувания съдебен акт. Аргументите, насочени срещу правилността на фактическите констатации на въззивния съд, съставляват доводи за фактическа необоснованост, която не е самостоятелен касационен повод по чл. 348, ал. 1 от НПК. ВКС контролира единствено юридическата правилност на атакуваните съдебни актове, без да преценява верността на изложената фактическа обстановка и да пререшава въпроса за достоверността на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело. При касационния контрол фактологията на деянието може да се изследва само с оглед процесуалната законосъобразност на конкретните действия на контролирания съд по допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и правилността на формирането на вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган. Воден от тези принципни положения настоящият съдебен състав ще обсъди единствено възраженията на касатора, които се отнасят до конкретни фактически положения, оспорени като изведени в нарушение на конкретни процесуални правила 2. От фактическа страна въззивният съд е установил, че подсъдимата А. В. В. – лекар със специалности педиатрия и неонатология – работела от 2010 г. като неонатолог в неонатологичното отделение към МБАЛ „А. Медика” О. [населено място], а от м. май 2011 г. била назначена на длъжност завеждащ отделението по неонатология. На 24.10.2012 г. от 8:00 ч. подсъдимата В. застъпила на смяна като дежурен лекар заедно с дежурната акушерка дневна смяна св.К. К.. В 10:01 ч. бременната П. Н. Н. от [населено място] родила с планово секцио, назначено по медицински показатели, бебе от женски пол. Операцията на майката протекла по всички правила на съвременната медицина и приключила успешно в 10:30 ч. Детето било физически здраво, с нормални жизнени показатели. След раждането св. К. записала имената на новороденото момиченце – П. П. Н., показателите му, обработила пъпната връв, направила ваксинация и витамин „К”, след което д-р В. го прегледала. Около 30 минути бебето заедно с подсъдимата и акушерката престояло в стая № 214 – неонатологично помещение за специални грижи и интензивно лечение, а след това било занесено в стая № 215, където било представено на майката и пристигналите близки роднини. Към 13:00 ч. посетителите си тръгнали и св. К. върнала детето в стая № 214, тъй като непосредствено след операцията майката не била в състояние да се грижи за него. Новородената П. била поставена в креватче, представляващо метална количка, оборудвана с дюшек и завивки, като до 18:30 ч. в стаята били настанени още две новородени бебета. Св. К. изкъпала пострадалата П. Н. и я облякла с предоставените от майката дрехи, като при събличането и къпането не забелязала увреждания по тялото на детето. То било прегледано и от подсъдимата д-р В., която установила, че е в добро състояние. Подсъдимата включила в помещението вентилаторна печка (тип „духалка”), тъй като преценила, че новороденото се нуждае от допълнително затопляне, понеже леко простенвало, а това сочело на забавена адаптация. Печката била поставена върху фиксирано към стената на стаята, под прозореца, отоплително тяло „Klima 2000”, част от централната климатронна система на лечебното заведение. Подсъдимата разположила трите детски метални колички с новородените бебета последователно покрай прозореца, отишла в кабинета си стая № 211, а в 19:00 ч. си тръгнала. Св. К. останала докато дойде дежурната акушерка от нощната смяна, св. Ц. Д., предала й дежурството, но без физическо обхождане на стаите с бебетата, след което също си тръгнала. Св. Д. започнала тоалет на бебета от отделението, но чула плач от стаята на новородените № 214 и отишла там. Видяла, че плаче последното родено през деня бебе, а детенцето в количката до него (пострадалата П. Н.) се било разместило и завивката почти покривала главичката му. Оправяйки завивката му, свидетелката забелязала зачервяване, наподобяващо изгаряне, на лявата му бузка и включената в близост вентилаторна печка. Взела веднага детето и се обадила на св. К., която все още не била напуснала района на болницата и се върнала веднага. Св. Д. попитала кой е включил печката, а св. К. отговорила, че това сторила д-р В.. Акушерките уведомили подсъдимата за инцидента и тя също тръгнала да се връща в болницата. Междувременно при смяна на памперса св. Д. забелязала зачервявания и по лявото краче на бебето. След консултация с хирург (св. д-р А. И.) детето било поставено в кувьоз, съблечено по памперс, като била направена превръзка на засегнатите места. През нощта подсъдимата В. и св. Д. следели неговото състояние. По тялото му имало мехурчета, някои от които се пукали, поради което били правени стерилни превръзки. Други манипулации, освен терапията с марли и мазила, не били извършени, като бебето било спокойно, не плакало, хранило се. Сутринта на 25.10.2012 г. се състояла втора консултация с хирург св. д-р К. Г., който констатирал няколко огнища на повърхностни изгаряния с малък размер. Той не установил шок или признаци на сърдечна или дихателна недостатъчност у детето, но преценил, че е подходящо да бъде лекувано в специализирано лечебно заведение, за да се избегнат усложнения, и препоръчал консултация със специалисти от „Пирогов” и лечение там. Била проведена консултация и с републиканския консултант по изгаряния св. д-р Д., която препоръчала да се използва тяхна терапевтична схема и дала указания как пострадалата П. Н. да бъде подготвена и транспортирана до [населено място]. Подсъдимата д-р В. катеризирала централна пъпна вена на детето; от пъпния катетър била взета кръв за лабораторни изследвания; започнала венозна рехидратация; направена била рентгенография на бял дроб и сърце. Според резултатите от рентгенографията пъпният катетър бил правилно позициониран; нямало отклонения в бял дроб и сърце; показателите на лабораторните изследвания били в норма. Към 13:00 ч. бебето П. било транспортирано в [населено място] с транспортен кувьоз, на венозна рехидратация, а в 15:00 ч. постъпило в „Клиника по изгаряния и пластична хирургия – ОАИЛ” в болница „Пирогов”. На 28.10.2012 г. състоянието на детето започнало бързо да се влошава, като въпреки предприетите реанимационни мерки, на 29.10.2012 г. то починало. Непосредствената причина за смъртта била полиорганна недостатъчност, развила се в хода на термична болест. 3. Макар въззивният съд да е направил самостоятелен доказателствен анализ, без да открои изрично в съдебния си акт конкретните фактологически различия с установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, при сравнение с приетата от ПлОС фактическа обстановка става ясно, че основното отличие се отнася до конфронтиращите се изводи на двете инстанции относно наказателната релевантност на причинната връзка между деянието на подсъдимата В. и настъпилите общественоопасни последици. 3.1. Както ПлОС, така и ВтАС еднозначно са приели за безспорно установени обстоятелствата, че към момента на инцидента централната климатронна система на болницата не работела, поради което подсъдимата В. включила в стаята за интензивна грижа на новородените бебета електрическа вентилаторна печка за допълнителен топлинен комфорт на пострадалото момиченце П. Н., което проявявало симптом на забавена адаптация – леко простенвало. Съдилищата с основание са счели този факт за доказан извън всякакво съмнение въз основа на кореспондиращите помежду си показания на акушерките свидетелите К. и Д., а и на обясненията на подсъдимата, която не е оспорила посоченото обстоятелство. Самата тя подробно е изяснила, че е включила отоплителния уред; качила го върху прикрепеното на стената под прозореца тяло на климатичната система; поставила креватчето с бебето успоредно на радиатора, като първоначално печката се намирала на отстояние около 1.50 м. – 2 м. от легълцето на пострадалото дете, а впоследствие го приближила на разстояние около 0.50-0.60 м. – 1 м. до „духалката”. Първоинстанционният съд обаче, позовавайки се преимуществено на резултатите от извършените на 22 и 29.04.2013 г. следствени експерименти и заключението на изслушаната инженерно-техническа експертиза, заключил, че от посоченото разстояние не било възможно прелките на детското креватче да бъдат нагряти до степен, че да предизвикат изгаряне. В хода на проведения следствен експеримент било постигнато нагряване на две от прелките на количката до по-висока температура, но при отстояние на печката от легълцето 0.08 м. ВтАС, на свой ред, аргументирано (стр. 10-11 от мотивите към присъдата по ВНОХД № 369/18 г.) изключил от доказателствената съвкупност резултатите от следствените експерименти и заключението на инженерно-техническата експертиза, като кредитирал с доверие твърдяния от представителите на държавното и частното обвинение механизъм на причиняване на уврежданията на детето – следствие общото въздействие на висока температура и термично изгаряне, причинено от ефекта на включената от подсъдимата вентилаторна печка. Оплакването на касатора за недопустимо игнориране на резултатите от използвания способ за доказване е неоснователно. В случая тяхното значение за разкриването на обективната истина не е неглижирано, нито е останало недооценено следствие на едностранчив и непълноценен доказателствен анализ. Резултатите от следствените експерименти и техническата им интерпретация, представена в заключението на инженерно-техническата експертиза, мотивирано са отхвърлени с обстоятелствени доводи, които са процесуално издържани и верни по същество. Следственият експеримент дефинитивно е процесуално регламентирана дейност за проверка и уточняване на данните, получени от разпита на обвиняемия и свидетелите или от друго действие по разследването или съдебно следствено действие (чл. 166 от НПК). Целта на този процесуален способ се осъществява посредством „възпроизвеждане на обстановката или отделни обстоятелства на изследваното събитие и извършване на съответните опитни действия” (П. Ст., Наказателен процес на НРБ, С., 1989 г., с. 375). За да се осигури обективност и сигурност на изводите е необходимо експерименталните действия да се осъществяват при обстановка и условия, идентични или максимално сходни с проверяваните. Практическата реконструкция на обстановката от минал момент е ретроспективна дейност, която изисква точно отчитане на всички съществени обстоятелства, характеризиращи съответната ситуация. В разглеждания случай достоверната проверка на възможния механизъм на причиняване на уврежданията на пострадалото дете съобразно свидетелските показания на акушерките К. и Д., респ. обясненията на подсъдимата В., е изисквала във всички случаи изкуствено „възсъздаване” с максимална прецизност на интериора на помещението, разположението на детските колички, в частност на креватчето на пострадалата П., в стаята, позицията на електрическия отоплителен уред върху конвектора за отопление, точното отстояние до бебешкото легълце, както и задължително вида, марката, техническото състояние и други индивидуализиращи признаци на процесната вентилаторна печка. Заключението на състава на ВтАС, че в настоящия казус възпроизвеждането на обстановката не е било коректно осъществено, а получените резултати не могат да претендират за информативност и достоверност, е достатъчно красноречиво илюстрирано дори само от обстоятелствата, че следствените експерименти са били проведени шест месеца след инцидента, като при осъществяването им е бил експлоатиран отоплителен уред (марка „Tesy” HL 200Н, сер. № 07360000, 230 V, 50 Hz 2000 W), различен от използваната в момента на деянието печка тип „духалка” (неприобщена като веществено доказателство и липсваща понастоящем, неиндивидуализирана, с неустановени параметри и неизследвано техническо състояние). С оглед изложеното настоящата инстанция се солидаризира със застъпеното от въззивния съд становище, че поради отсъствието на сходство между „възсъздаваните” и реално настъпилите обстоятелства резултатите от проведените следствени експерименти са негодна основа за изводи в каквато и да е насока, както в подкрепа на лансираната от защитника теза, така и в полза на обвинителната позиция, като не потвърждават, нито уточняват информацията, съдържаща се в показанията на свидетелите К. и Д. и обясненията на подсъдимата. 3.2. ВКС съзира елементи на превратност при тълкуването на обективно установените по делото факти, вложени в съдържанието на изтъкнатите от касатора твърдения, че подсъдимата В. понесла неблагоприятни последици от обстоятелството, че конкретната използвана към момента на деянието „духалка” не била установена, както и от липсата на доказателства именно тя да е поставила креватчето на детето на 8 см. от печката. Няма спор, че е недопустимо липсата на доказателства да се тълкува като косвено обвинително доказателство срещу подсъдимото лице. Ако отсъстват обективни фактически данни относно фактите на деянието, които да разкрият авторството му, спецификата и механизма на осъществяването му, празнотите не могат да бъдат запълвани с недопустими за наказателния процес предположения. Упрек за такова процесуално нарушение е неотносим към процесуалната деятелност на ВтАС, защото съдът законосъобразно не е извеждал подобни изводи с оглед забраната на чл. 303, ал. 1 от НПК. Тъкмо обратното – възражението на касатора се основава на недоказаната хипотеза, че изгарянията по детето биха могли да бъдат причинени само при отстояние на отоплителния уред от креватчето на бебето в интервала на 8 см. Тази вероятност, лансирана от вещите лица, изготвили инженерно-техническата експертиза, и поддържана в дадените от инж. З. устни разяснения пред първоинстанционния съд, е ирелевантна за фактологията на деянието, понеже не почива на конкретни и несъмнени фактически данни. Както вече бе отбелязано в настоящото изложение, цитираната експертиза интерпретира резултатите от проведените следствени експерименти, които сами по себе си са признати за недостоверни и не могат да обусловят извод в твърдяната от защитника насока. 3.3. Подсказаната в жалбата на касатора възможност някое друго лице, а не подсъдимата, да е преместило легълцето на новородената П. в опасна близост до отоплителния източник, цели единствено да дискредитира и разколебае изводите на въззивния съд относно авторството на деянието. Подобна хипотетична вероятност не компрометира фактическите констатации на ВтАС, защото няма реална доказателствена основа и за съда въобще не съществува задължение да я изследва. Обстоятелствата, че именно подсъдимата е включила вентилаторната печка за осигуряване на топлинен комфорт на новороденото дете, че е приближила креватчето му към електрическия уред, че това е станало в интервала от време, когато в отделението не е установено присъствието на други лица, освен подсъдимата д-р В. и св. К., са установени с висока степен на достоверност, от една страна, от показанията на акушерките св. К. и св. Д., съзвучни и с обясненията на подсъдимата. От друга страна, обективните находки при аутопсията върху трупа на пострадалото дете и застъпените от вещите лица експертни становища, залегнали в заключенията на изслушаните съдебномедицинска експертиза за оглед на труп и разширена (петорна) съдебномедицинска експертиза, категорично сочат на топлинна травма, причинена от въздействието на топлинен източник. При аутопсията върху трупа на пострадалата П. Н. е била констатирана термична травма: хипертермия и локално изгаряне 10% ІІВ и ІІІ степен по главата, лявата ръка и левия крак; шок – шоков бял дроб с начална интерстециална пневмония; силно изразена хиперемия във вътрешните органи; кръвоизливи, менингит, мозъчен инфакт в двете хемисфери в басейните на средните мозъчни артерии; многоорганна недостатъчност: асцит, сепсис (по клинични данни). Според вещото лице д-р М. установените термични увреждания са причинени от общо действие на висока температура и локално изгаряне, като разположението им в лявата част на тялото показва, че източникът, който ги е предизвикал е бил разположен отляво. Причината за смъртта на пострадалата е термичната травма с последвалите усложнения, като леталният резултат е в пряка и непрекъсната причинна връзка с термичната травма. По този въпрос заключението на петорната съдебномедицинска експертиза, щателно анализирано на стр. 12 – стр. 18 от мотивите на въззивната присъда, еднозначно и убедително потвърждава констатациите на съдебния лекар с подробни разяснения за всички неблагоприятни фактори, определящи в случая прогнозата. Тези изводи не могат да претърпят корекция на основание изявленията на цитираните в допълнението към касационната жалба изявления на св. П. Н. (че печката трябва да е била в кошчето, за да изгори детето), св. П. Н. (че лекарите в „Пирогов“ изразили съмнение, че изгарянията могат да бъдат причинени от печка „духалка“) и вещото лице д-р П.-З. (че не можела да си представи как „духалката“ би нагряла една решетка до степен да причини плоско изгаряне). В наказателния процес свидетелите установяват само фактите, които са възприели, а не собствените си логически съждения или субективни преживявания на увереност или неверие, на които съдът няма как да се довери. Изявленията на вещите лица пък са релевантни, само когато се отнасят до поставените им въпроси в рамките на тяхната призната компетентност. 4. При проверката на атакуваната нова въззивна присъда ВКС не констатира и наличието на релевираното от защитника основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – нарушение на закона. В касационната жалба и допълнението към нея това възражение поначало е претендирано като последица от твърдяните процесуални нарушения при извеждането на относимата фактология на деянието, каквито не се установиха при проверката на атакувания съдебен акт. В пределите на установените и доказани фактически положения въззивният съд е приложил правилно и точно материалния закон, като е манифестирал законосъобразно разбиране включително и по отношение на признатото наличие на наказателноправна значима причинна връзка. ВКС не споделя възраженията на касатора, че съставът на ВтАС неправилно приел наличие на причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимата и причинените на новороденото дете увреждания, довели в крайна сметка до смъртта му. В атакувания съдебен акт процесуално и логически издържано са изведени фактическите положения: първо, че констатираните увреждания с характер на изгаряния са получени от пострадалата П. Н. в резултат на немарливото й поведение по включване на отоплителния уред в близост до новороденото бебе и оставянето му без надзор на въздействието на топлинното излъчване за продължителен период, надхвърлящ час. Подобен способ на отопление – с електрическа печка тип „духалка“ – не е разрешен от Правилника за устройство, дейността и вътрешния ред в отделение по акушерство и гинекология и неонатология на МБАЛ „А. Медика”, [населено място], Раздел ІІ „Устройство”, т. 3.2.подт. 5, а съгласно заключението на разширената съдебномедицинска експертиза (въпрос № 11) – не е съобразен и с добрите медицински практики, предвиждащи ползването на кувьози (с каквито свободни отделението е разполагало) или на термолегла. Второ, след установяването на изгарянията на детето подсъдимата В. несвоевременно – едва на следващия ден преди транспортирането на детето в „Пирогов“ – е предприела необходимите действия за лечението на термичната болест у новородената П. (приложение на инфузионни разтвори, проследяване на биохимичната картина през няколко часа чрез лабораторни изследвания). Изложените в този смисъл съображения на ВтАС са верни и свидетелстват за професионални умения при осъществяване на предмета на доказване. След като последователно и изчерпателно е анализирал всички възможни фактори за настъпването на общественоопасните последици, въззивният съдебен състав с основание е извел констатация, че фаталният резултат се дължи именно на деянието на подсъдимата. Причинната връзка между изпълнителното деяние и общественоопасните последици не се прекъсва от известния времеви интервал между причиняването на изгарянията на новороденото бебе и настъпването на смъртния резултат, през който детето е било лекувано в „Пирогов“. Доктрината и постоянната съдебна практика на ВС и ВКС неизменно се придържат към разбирането, че причинната връзка между даденото деяние и определения престъпен резултат неразривно съществува, когато деянието на извършителя е настъпилото първо по време обективно явление, без което вредоносните последици въобще не биха се реализирали. Деянието на подсъдимата е било основното необходимо условие за настъпването на последващата смърт, обективна предпоставка, без която не би се активирал причинно-следственият процес. Настоящият случай е точно такъв. Подсъдимата В. е поставила началото на причинния процес с допуснатите от нея нарушения на инкриминираните правила. Като лекар със специалности педиатрия и неонатология, при това завеждащ отделение по неонатология, тя отлично е била запозната с изискванията на съответните правилници, наредби за медицински стандарти, вкл. добрите медицински практики, регулиращи дейността на неонатолога, но не ги спазила, поради немарливо изпълнение на дейността си. Допуснатите нарушения са довели до причиняване на локализираните в лявата част на тялото телесни увреждания на новороденото дете. Проявеното след това бездействие по прилагане на предписанията в случаите на интензивно лечение в неонатологично отделение се е насложило като улесняващ развитието на причинния процес фактор и е допринесло за състоянието на пострадалата П. Н.. Въпреки проведеното лечение (и в двете болнични заведения) у нея са настъпили множество усложнения, предизвикали полиорганна недостатъчност, непосредствено довела до смъртта й. При тези обстоятелства касаторът без основание лансира теза за неправилно проведено лечение на пострадалата в „Пирогов“. Последващият принос на установените пропуски при провеждането на адекватното в цялост лечение в това болнично заведение не прекъсва пряката връзка между деянието на подсъдимата и смъртния резултат и не е основание за оневиняването й. 5. ВКС не констатира и явна несправедливост на наложеното на подсъдимата В. наказание десет месеца лишаване от свобода при приложение на института на условното осъждане с определен тригодишен изпитателен срок. Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнението към нея, релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК очевидно е базирано на неприемливия довод, че подсъдимата не е осъществила престъплението, за което е осъдена. С жалбата не са отправени други конкретни възражения, които ВКС да обсъди. Може само да се подчертае, че наказанието на подсъдимата е определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК в размер, по-нисък от специалния минимум на санкционната част на разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от НК. Така индивидуализирано, наказанието се явява справедливо и съразмерно на обществената опасност на извършеното престъпление и ниската лична обществена опасност на дееца, включително компенсира продължителния ход на наказателното производство. С оглед изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че в рамките на възложената компетентност и предоставените от закона правомощия следва да остави в сила атакуваната присъда на ВтАС. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 280 от 3.12.2018 г., постановена по ВНОХД № 369/2018 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, наказателно отделение. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.