Р Е Ш Е Н И Е № 88 гр. София, 09.03.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в открито заседание на пети март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова 2. Велислав Павков при секретаря Теодора Иванова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1131 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Й. П., В. С. Б., А. С. П., Б. С. П., Н. Г. И. и В. Г. С. против решение от 24.05.2011 г. по гр.д.№ 3205/2011 г., постановено от Софийски градски съд, ІІ”г” състав. С писмен отговор, ответниците по касационната жалба оспорват основателността на касационната жалба, като в открито съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител. Касационното обжалване е допуснато с определение №1077/ 25.11.2011 г. на състава на ВКС. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е относно допустимостта на „косвен съдебен контрол от страна на гражданския съд върху съдебно решение, постановено от друг съд по административен спор, в рамките на който индивидуален административен акт е бил обект на пряк съдебен контрол и е бил отменен, като административният съд се е произнесъл по същество” . Касационното обжалване е допуснато, доколкото по този въпрос липсва съдебна практика и се налага тълкуването на съотношението между разпоредбите на чл.17, ал.2 от ГПК, чл.302 от ГПК във вр. с чл.177, ал.1 от АПК. По отговора на правния въпрос, съдът приема следното: Решението на административния съд е задължително за страните в административното производство, с оглед разпоредбата на чл.177, ал.1 от АПК. Разпоредбата на чл.297 от ГПК постановява зачитане на влязлото в сила решение от всички съдилища в Република България, но по отношение на решенията на адиминстративен съд, постановени по административноправен спор, ГПК, в чл.302 постановява, че решението на административния съд е задължително за гражданския съд относно това, дали административният акт е валиден и законосъобразен. Когато в гражданскоправен спор се обсъжда решение на административен съд в частта относно настъпилите гражданскоправни последици, съгласно цитираните по-горе разпоредби на АПК и ГПК, решението на административния съд следва да се зачете, но по отношение на силата, която процесуалните закони му придават между страните по административният спор, разрешен с това решение, както и относно валидността и законосъобразността на административният акт, обжалван в административното производство. Трети лица, извън лицата по административното правоотношение, не са страни в административното производство и константна е практиката на ВАС, че те на могат както да обжалват административен акт, по който те не са страна, така и да участвуват в административно производство по неговото обжалване. Именно с цел защита права на трети лица, които не са страна в административното производство, в Общите правила на ГПК е предвидено изключение от определената като задължителна сила на решението на административен съд по административноправен спор по отношение на законосъобразността на административния акт. В разпоредбата на чл.17, ал.2 от ГПК е отречена възможността граждански съд, разглеждащ гражданскоправен спор, да се произнася по законосъобразност на административен акт, с изключение на случаите, когато такъв акт се противопоставя на страна, която не е участник в производството по издаването на акта и по неговото обжалване. Последното следва да се тълкува, че страната, която не е била в страна в производството по обжалването на административния акт може да иска и съдът е длъжен да се произнесе и по законосъобразността на съдебно решение на административен съд, издадено в производство по обжалване на административен акт, когато се навеждат твърдения за неговата незаконосъобразност от трето лице, при наличие на правен интерес от това оспорване. Произнасянето на граждански съд по законосъобразността както на административен акт, така и на съдебно решение, влязло в сила, постановено от административен съд по административноправен спор, е допустимо в този случай, като съдът е длъжен да осъществи косвен контрол за законосъобразност, тъй като тази възможност е допустима, предвид разпоредбата на чл.17, ал.2 от ГПК. По касационната жалба на С. Й. П., В. С. Б., А. С. П., Б. С. П., Н. Г. И. и В. Г. С., съдът приема следното: Предвид направеното от ответниците по делото възражение за наличието на пречка за възстановяване на собствеността върху земеделска земя, посочена в разпоредбата на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, правилно и законосъобразно съдът е провел косвен съдебен контрол за законосъобразност на административната процедура. Основен спорен въпрос във връзка с направеното оспорване е, дали към 01.03.1991 година е започнал строежа на построеното към настоящия момент в имота вилна сграда. Съдът е обсъдил събраните писмени доказателства в тази насока – строително разрешение от 1982 г., определена през 1983 г. строителна линия и ниво за вилната сграда, утвърден архитектурен проект от същия период, косвените писмени доказателства, свидетелствуващи за договорни отношения във връзка с изграждането на сградата – отново за периода 1983 -1985 година, както и изслушаните по делото свидетелски показания, които свидетелствуват, че сградата е била завършена към момента на смъртта на наследодателя на посочения като ответник в исковата молба /починал в хода на процеса/ през 1985 година. Косвено доказателство за този факт и проведеното съдебно производство по делба на наследството, останало след смъртта на наследодателя на ответника по делото, започнало през 1990 година, в която като делбен имот е била включена и вилната постройка, изградена в процесния имот. Въз основа на тези доказателства, обосновано съдът е направил извод за наличието на построената сграда в имота към 01.03.1991 година /не само започнал строеж/, което от своя страна е обосновало законосъобразния извод на въззивния съд за наличието на пречка за възстановяване на земеделска земя в стари реални граници, предвид разпоредбата на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ. Предвид изложеното, с оглед допустимия в случая косвен съдебен контрол, съдът е постановил правилно решение, като е приел предявения иск за неоснователен. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, в полза на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят направените по делото съдебни разноски, на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК, общо в размер на 500 лева, представляващи заплатено от тях адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № 0916985. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 24.05.2011 г. по гр.д.№ 3205/2011 г., постановено от Софийски градски съд, ІІ”г” състав. ОСЪЖДА С. Й. П., В. С. Б., А. С. П., Б. С. П., Н. Г. И. и В. Г. С. всички със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. В. Л. да заплатят на Р. К. А., В. В. А. и Е. В. А. със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2 на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК, сумата 500 лева. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.