Р Е Ш Е Н И Е № 16 гр. София, 28.03.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Петя Шишкова 2. Димитрина Ангелова при секретаря …… Г. Иванова ………………………………………… в присъствието на прокурора … Маринова …………………………………. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ……………………………………… наказателно дело № 1077 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. Ф. Х., чрез защитника, против решение № 79 от 1.10.2021 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 143/2021 г. В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. Твърди се нарушение на закона поради неправилното приложение на чл. 54 НК при наличието на предпоставките по чл. 55 НК, което влече и явна несправедливост на наказанието; по делото са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства (чисто съдебно минало; изолирана проява в живота; пълно съдействие за разкриване на обективната истина; оказана помощ на пострадалите; примерно процесуално поведение, довело до бързината на процеса; социална и семейна ангажираност); неправилно е бил отчетен броят на пострадалите, който е обусловил квалификацията на деянието като „особено тежък случай”, но са били пренебрегнати комплексната причина за пътнотранспортното произшествие и отсъствието на груби нарушения на правилата за движение по пътищата; наложеното наказание очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства и целите по чл. 36 НК. Направено е искане за намаляване на наказанието в размер на три години лишаване от свобода, с отложено изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 НК. В съдебно заседание защитникът (адв. Л.) поддържа жалбата с целия обем от доводи, изложени в нея. Повереникът (адв. Б.) на частните обвинители - Х. И. и Ф. А., моли жалбата да бъде оставена без уважение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните в съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 2 от 20.01.2021 г. на Разградския окръжен съд по н. о. х. д. № 308/2020 г. подсъдимият С. Ф. Х. е признат за виновен в това, на 18.12.2018 г. на път 1-2 (гр. Разград – гр. Шумен) при управление на моторно превозно средство – седлови влекач с прикачено полуремарке, да е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост да е причинил смъртта на Е. З. С., С. Х. А. и А. М. А., както тежка телесна повреда на С. З. С. и средна телесна повреда на Ф. А. Х., като случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б” вр. ал. 1, б. „б” и б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 58а НК е наложено наказание от четири години лишаване от свобода. Определен е първоначален общ режим на изтърпяването му. На основание чл. 343г НК подсъдимият е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от шест години. В негова тежест са възложени разноските по делото. С решение № 79 от 1.10.2021 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 143/2021 г. присъдата е потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. Въззивният съд не е игнорирал данните за личността на подсъдимия като един от критериите за индивидуализация на справедливо наказание и не е подценил ролята и влиянието на смекчаващите обстоятелства, които отново се противопоставят от жалбоподателя - чисто съдебно минало, инцидентност на случая в житейския път на подсъдимия, добросъвестно процесуално поведение, положителни характеристични данни, извлечени от трудова активност и полагани грижи за деца в контекста на семейното положение. От кръга на изброените в жалбата следва да се изключи единствено оказана помощ от подсъдимия след транспортната злополука, каквито факти не са били приети за установени според изложеното в мотивите на въззивното решение. Наред с това, съдът не е пренебрегнал специфичните характеристики на конкретното деяние, информацията за предходни нарушения на правилата за движение по пътищата, очертаваща негативен детайл от характеристиката на подсъдимия, целия обем от настъпилите вредни последици, чието индивидуално проявление може да окаже влияние при определяне на съответната мярка на наказание. Варненският апелативен съд не е констатирал нито многобройни, нито изключителни по своя характер от категорията на смекчаващите отговорността обстоятелства. Ето защо наказанието е било индивидуализирано при спазване на изискванията на закона и с оглед установените факти по делото. Размерът от шест години лишаване от свобода, определен при условията на чл. 54 НК е близо до предвидения минимум за извършеното престъпление, поради което доводите на жалбоподателя за очевидна несъразмерност не могат да бъдат възприети. Срокът на лишаването от право да се управлява моторно превозно средство държи сметка за конкретиката на допуснатите нарушения, предходното поведение на подсъдимия като водач и необходимостта от съблюдаване на по-стриктна дисциплина от негова страна като участник при движение по пътищата. Съвкупната санкция отговоря на тежестта на престъплението, на данните за личността и останалите обстоятелства, както и на необходимостта от постигане изцяло на целите, посочени в чл. 36 НК. Жалбата е неоснователна и решението на Варненския апелативен съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 79 от 1.10.2021 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 143/2021 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: