Р Е Ш Е Н И Е № 267 гр. София, 14 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 783//2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК . Образувано е по искане на осъдения Р. Б. Д. за възобновяване на наказателно дело №16283/2011 год. на Софийски районен съд, по което с определение от 01.09.2011 год. е одобрено споразумение със съдържанието на което осъденият се е съгласил като се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 НК, и вр. чл. 54 НК да му бъде наложено наказание три години лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл.66 от НК за срок от пет години. В искането се изтъкват доводи за наличие на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 , вр. чл. 348, ал. 1, т.1 и т. 2 НПК и се иска отмяна на определението по реда на възобновяването и връщането на делото за ново разглеждане. Осъденият се явява лично в съдебно заседание пред ВКС, като поддържа искането си. Упълномощеният от него защитник – адвокат К. поддържа искането с направените в него доводи: осъществено е незаконно задържане в рамките на което осъденият е сключил споразумението; липсва уведомително писмо от САК за определяне на защитник; лишен е от право да се запознае с данните по делото ; свидетелите са разпитвани по едно и също време ; няма доказателства за изземването като веществено доказателство на процесната „сим-карта” на свид.Б.. Доводите относно нарушението на закона са, че няма грабеж, тъй като липсва употреба на сила за отнемане на чуждата вещ в действията на осъденото лице. Прокурорът от ВКП намира искането за основателно, тъй като счита, че е нарушен редът по чл. 212, ал. 3 НПК, поради което предлага искането да бъде уважено. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД ПРОВЕРКА НА ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО И ОБСЪЖДАНЕ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, НАМЕРИ СЛЕДНОТО: Искането е допустимо, тъй като е направено от оправомощен процесуален субект, в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол и е влязъл в сила. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Доводите на осъдения и защитата му не могат да бъдат споделени, тъй като не се подкрепят от данните по делото и закона, както и становището на представителя на обвинението. Делото е решено по реда на Глава 29 от НПК. В настоящия случай споразумението е било сключено между прокурора и назначен защитник на подсъдимия, след приключване на досъдебното производство, проведено по реда на чл.212, ал. 2 и ал. 3 НПК. То е предопределяло правните и фактически предели на обвинението срещу Р. Д.. В тези рамки и съгласно правомощието си по чл. 382, ал. 7 НПК съдът е бил задължен да прецени неговата законосъобразност и съответствието му с нормите на морала. Съдът е дължал преценка доколко доказателствената съвкупност е събрана по реда и със средствата на НПК и от оценката й могат да последват положителни отговори на въпросите, по които страните са постигнали съгласие по чл.381, ал.5 НПК, при направеното от подсъдимия признание по фактите и по вината . Съдът е преценил наличието на информирано съгласие на подсъдимия относно последиците от признаването на вината и от отказа от съдебното разглеждане на делото по общия състезателен ред, изразено от подсъдимия в изявлението му в съдебния протокол на 01.09.2011 год. по внохд№16283/11 г. на СРС. Няма основание да се приеме, поради липсата на каквито и да било обективни данни по делото, че изразеното от подсъдимия съгласие е било недоброволно, както твърди защитата. Следователно, съдът законосъобразно е упражнил правомощията си по чл. 382, ал. 4 НПК като преди да одобри споразумението е подложил на преценка спазени ли са процесуалната форма и редът за провеждането на наказателното производство срещу обвиняемото лице. Видно от протоколите за извършени процесуално-следствени действия в досъдебното производство, не са нарушени правилата за образуването му, нито са били ограничени правата на обвиняемия, поради което доводите и на защитата и на прокурора от ВКП са неоснователни. Лишено е от правно основание твърдението, че е нарушен чл. 212, ал. 3 НПК. Досъдебното производство е образувано на 31.08.2011 год. с първото действие по разследването – протокол за оглед на местопроизшествие и протокол за разпит на пострадалото лице свид.Б. Б. като и двете действия са от една и съща дата 31.08.2011 год. С писмо от същата дата вх.номер36713/31.08.2011 год., е изпълнено стриктно изискването по чл. 212, ал. 3, вр. ал. 2 НПК за незабавност на уведомяването на прокурора от РП за образуваното досъдебно производство, т.е. спазен е редът за образуването му по чл. 212, ал. 2 НПК. Не е ограничено правото на защита на осъдения Д.. Той е задържан на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР за 24 часа, за което е уведомен прокурора, видно от цитираното по-горе писмо до СРП, където са посочени датата и е фиксиран часът на задържането на Д.. По този начин е осигурен надзора на прокурора и е гарантирано правото на осъдения на законен арест и на незабавното му освобождаване при отпадане на законовото основание за задържането му, в случая – изтичането на времето от двадесет и четири часа. Видно от постановлението за привличане като обвиняем, на искателя е осигурен защитник при повдигане и предявяване на обвинението. Служебният защитник е назначен по реда на чл. 25 и следващи от Закона за правната помощ, чрез отправено искане до председателя на САК за определяне на адвокат за служебен защитник на обвиняемия. В писмото-искане на разследващия орган и в постановлението за назначаване на защитник е зачетена волята на Д. за избраният от него адвокат А. Д., която фигурира в списъка на адвокатите, определени от БПП за оказване на служебна правна защита. Тези данни сочат на упражняване на правото на личен избор при осигуряването на служебен защитник , с което са охранени в максимална степен правата на обвиняемото лице за справедлив процес. Доводът на защитата- адвокат К., че липсвало писмо –отговор за определения от Националното бюро за правна помощ адвокат, е неоснователен. Този пропуск е формален и не сочи за съществено нарушена процедура при осигуряването му, при положение , че адвокат А. Д. е имала всички права на служебна адвокатска защита, тъй като е била вписана в Националния регистър за правна помощ. С постановлението за назначаването й е спазен стандарта по чл. 6, т. 3 ,б. б. „b” и „c” от ЕКЗПЧОС всяко лице, обвинено в криминално престъпление да има достатъчно време и възможности за подготовка на своята защита и да се защитава лично или да ползва адвокат по свой избор. Относно доводите на защитата за липса на правилна оценка на доказателствените източници, страдащи от противоречия, които е следвало да мотивират съда да не одобри споразумението, същите са неоснователни. Няма противоречиви доказателствени източници. И пострадалата Б. и свидетелката Н. са очевидки на отнемането на процесния мобилен телефон “Нокия” и „сим”-карта към него от владението на първата, с употреба на сила- удари по лицето, причинили й кръвонасядания по меките лицеви тъкани, частични отчупвания на режещите ръбове на първи и втори долни десни зъби - механизъм на причинените увреждания, потвърден от заключението на СМЕ. И двете, разпитани поотделно свидетелки са описали по еднакъв начин механизма на отнемането на вещта от подсъдимия. Доводите за едновременното провеждане на разпитите им като свидетели са напълно несъстоятелни, тъй като за извършените действия – разпит на свидетели са съставени два отделни протокола за разпит, във всеки от които е отразено кой е разследващият орган и лицето спрямо което се извършва действието. Посочването на един и същи час на разпитите от един и същи разследващ орган е рутинно и не сочи на едновременното им провеждане. Липсата на процесуално действие за приобщаването на вещественото доказателство- процесния телефон и „сим”- карта е твърдение, което не почива на данните по делото. Предметът на посегателството е приобщен по делото с протокол за доброволно предаване на процесната вещ от обвиняемото лице. При тези данни одобряването на съдържанието на споразумението е законосъобразно, тъй като изводът за деянието и авторството на подсъдимия е подкрепен от доказателствения материал. Одобрената от съда правна квалификация под признаците на посоченото в споразумението престъпление по чл. 198, ал.1 НК е резултат на правилно приложение на закона. В изписването на датата на деянието, посочена в споразумението като 31.05.2011 г. във времето 23,30 часа, вместо датата 30.05.2011 год. във времето 23,30 часа, когато обективно е осъществено инкриминираното деяние, предвид очевидността, че първата дата е тази на задържането на подсъдимия сутринта в 11,40 ч. и е невъзможно на тази дата да е извършено деянието, е плод на технически пропуск, а не на фактически недостатък на споразумението. Този недостатък не може сам по себе си да породи отмяната на определението, с което е одобрено споразумението. Времето на деянието е включено в съдържанието на споразумението. Подсъдимият е бил наясно, че се признава за виновен за деяние, чиято индивидуализация, включително и по време и място, е описана в споразумението. Той е заявил в съдебния протокол от 01.09.2011 год. и в споразумението, че разбира обвинението, признава се за виновен, разбира последиците от споразумението, и че е съгласен с тях. Декларирал е пред съда, че е подписал споразумението доброволно и желае да бъде одобрено. По изложените съображения ВКС не намери наличие на основание за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, поради което искането не следва да бъде уважено. Предвид горното и на основание чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното производство по наказателно дело №16283/2011 год. на Софийския районен съд, Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :