Ключови фрази
Измама, извършена от две или повече лица, сговорили се предварително * съучастническа дейност * граждански иск в наказателното производство


Р Е Ш Е Н И Е

421

София, 15.10.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ...двадесет и седми септември..... две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :САВКА С.А
ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА К.
Теодора Стамболова

при участието на секретаря….КРИСТИНА ПАВЛОВА............…и на прокурора.....ПЕТЯ МАРИНОВА............изслуша докладваното от съдия Т. К. касационно дело № 307 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:


Касационното производство е образувано по жалба на частния обвинител и гражданска ищца М. В. А.- В. срещу решение № 94/ 19.03.2010 г. по внохд № 101/10 г. на Варненския окръжен съд. Сочат се допуснати съществени процесуални нарушения и се иска отмяна на решението в наказателно- осъдителната му част, а в гражданската- искът срещу подсъдимата да бъде уважен изцяло.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Подсъдимата Н. К. Д. не се явява и не взема отношение по жалбата.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт установи следното:
С присъда № 747/ 17.12.2009 г. по нохд № 1691/09 г. Варненският районен съд признал подсъдимата Н. Д. за виновна в това, че в периода септември- октомври 2005 г., при продължавано престъпление и след предварителен сговор с Радослав Г. Бурналийски и И. М. С. /осъдени с влязла в сила присъда за същото престъпление по нохд № 461/07 г./, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала заблуждение у М. В. и с това й причинила имотна вреда в големи размери от 84 100.69 лв. и на основание чл.210 ал.1 т.2 и 5 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 и чл.55 от НК я осъдил на 11 месеца лишаване от свобода, които да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален “общ” режим. Подсъдимата е осъдена да заплати на М. В., солидарно с И. М. С., обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 84 100.69 лв.
По жалба на подсъдимата, Варненският окръжен съд изменил присъдата в наказателната й част, като на основание чл.66 от НК отложил изтърпяването на наказанието за срок от три години и шест месеца. Отменил присъдата в гражданско-осъдителната й част.


Жалбата срещу наказателно-осъдителната част на решението е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл.346 от НПК, на касационно обжалване подлежат само новите присъди на окръжния съд, постановени като въззивна инстанция. Изменителните решения са изключени от кръга на обжалваемите съдебни актове, поради което касационната инстанция няма правомощие да се произнесе по жалбата в тази й част.

Върховният касационен съд намери, че жалбата, касаеща гражданско-осъдителната част на решението е процесуално допустима на основание чл. 346 т.4 от НПК. Съдът е мотивирал извод, че гражданският иск е процесуално недопустим и въпреки, че не е прекратил производството по него, а само е отменил присъдата в тази й част, по същество е преградил пътят на наказателното производство. Разгледана по същество, в тази й част жалбата е основателна.
Видно от мотивите към решението, Варненският окръжен съд е приел, че гражданският иск на пострадалата срещу подсъдимата Н. Д. е недопустим и неправилно е бил приет от районния съд. Мотивирал е извода си с факта, че М. А. вече разполага с изпълнителен титул за същата сума срещу лицата Радослав Бурналийски и И. С. и едно осъдително решение и срещу подсъдимата Д. би довело до издаване на втори изпълнителен лист за същата сума, до образуване на две изпълнителни дела и създаване на възможност за двойно репариране на причинените й имуществени вреди. Това становище на съда не може да бъде споделено.
Правното основание на гражданската претенция на М. В. А. е чл.45 от ЗЗД, като имуществените вреди са резултат от виновното поведение на подсъдимата и вече осъдените по нохд № 461/07 г. лица Радослав Бурналийски и И. С.. Обстоятелството, че престъпната им дейност е била предмет на разглеждане в различни наказателни производства не променя факта, че се касае за едно и също престъпление, осъществено от тримата в съучастие като съизвършители по смисъла на чл.20 ал.2 от НК. Поради това, тримата солидарно отговарят за възстановяване на вредите, настъпили в резултат на престъплението, а пострадалата има право на иск срещу всеки от тях. Искът на пострадалата срещу подсъдимата Н. Д. би бил недопустим в съдебното наказателно производство, ако е предявен по реда на ГПК /чл.84 ал.2 НПК/- обстоятелство, което в случая не е налице. Следователно, между същите страни, на същото основание и за същото искане няма висящ съдебен спор или влязло в сила съдебно решение, което да е основание за извод за недопустимост на гражданската претенция на пострадалата срещу подсъдимата. Правото на жалбоподателката да претендира обезщетение от подсъдимата не е погасено с факта, че за същата сума и на същото основание тя разполага с изпълнителен лист, но срещу другите извършители на престъплението. Съдът няма право да ограничава кръга на длъжниците на пострадалата, очертани от материалното право по чл.45 от ЗЗД, още по-малко може да стори това с аргументи за възможно двойно плащане, срещу което всеки от длъжниците разполага с гражданско-правни механизми за защита, както основателно е посочено в касационната жалба. Неоснователно е и твърдението за нарушение на принципа “non bis in idem”, доколкото присъдата няма осъдителен диспозитив по отношение на осъдения по другото наказателно дело И. М. С..
Предвид на тези съображения, Върховният касационен съд намери, че въззивната инстанция неправилно е приела за недопустим искът за вреди на жалбоподателката срещу подсъдимата. Тъй като съдът не е прекратил производството по гражданския иск /както би следвало да процедира при недопустим иск/, а само е отменил присъдата в гражданско-осъдителната й част, допуснатото нарушение може да бъде отстранено чрез отмяна на решението в отменителната му част.
Водим от горното и на основание чл. 354 ал.1 т.3 от НПК Върховния касационен съд, второ наказателно отделение





Р Е Ш И :


ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М. В. А.- Д. срещу наказателно-осъдителната част на решението.
ИЗМЕНЯВА решение № 94/ 19.03.2010 г. по внохд № 101/10 г. на Варненския окръжен съд, като го отменя в частта му, с която е отменена гражданско-осъдителната част на присъда № 747/ 17.12.2009 г. по нохд № 1691/09 г. на Варненския районен съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ: