7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 17
С., 19,02, 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република Б., Търговска колегия, І т.о., в съдебно заседание на 16 февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при участието на секретаря Н. Т.
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 3385/ 2013 година
Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. О.-С. и Н. П. Й. от С. против решение № 981/22.05.2013 г. по т.д. № 512/2013 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение № 132/9.11.2012 г. по т.д. № 23/2012 г. на Софийски ОС, с което, на основание чл.422 ГПК, се признава за установено по отношение на касаторите, съществуването на вземането на П. Б. Е.-С., за солидарно заплащане на сумата 102 999.41 лв., част от вземане в общ размер на 2 600 000 лв., произтичащо от запис на заповед от 20.12.2007 г., издаден от О. и авалиран от Й., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1417/2011 на Самоковски РС, ведно със законната лихва. Касаторите са осъдени за разноски.
Ответното по касационната жалба Е. е подало отговор да не се допуска касационно обжалване и че същата е неоснователна, като претендира за разноски.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба не се въвежда каузално правоотношение.
Ответниците в отговора на исковата молба твърдят, че записът на заповед от 20.12.2007 г. е бил издаден и авалиран, като обезпечение на задължение на М. О. по сключен договор от 23.11.2007 г. за наем на кофражни платна за обект Х. парк-С. и връщането им. За обезпечение на това задължение бил издаден и втори запис на заповед от 28.12.2007 г. за сумата 1 205 000 лв., като конкретното обезпечение било договорено в т.5.6 от договора. Обаче, договорът бил прекратен поради изпълнението му на 1.06.2009 г., поради което вече не съществувало задължението по каузалното правоотношение. С писмо от 30.05.2009 г. М. уведомява П. Б., че считано от 1.06.2009 г. кофражните елементи по приложената спецификация преминават към обект М. парк по друг договор.
В допълнителната искова молба се твърди, че в последствие има сключени други договори за други обекти и издадени последващи записи на заповед, като всички записи на заповед обезпечавали изпълнението на издателя им по всички текущи договори. След приключване на правоотношенията по даден наемен договор, за обезпечение на който бил издаден запис на заповед, същият запис на заповед, по взаимно съгласие на страните, обезпечавал и последващия сключен договор. На стр. 10 от допълнителната искова молба се излага, че процесния запис на заповед, както и останалите налични записи на заповед, обезпечават изпълнението и на договора за обект М. Б. от 1.03.2011 г. На стр.11 от допълнителната искова молба е посочено, че щом се държи сметка: 1. за издаването на процесния запис на заповед след сключването на договора за Х. парк, и 2. за неиздавването на повече записи на заповед, /въпреки сключването на редица сделки/, то ясно било, че посочения запис на заповед, а и преди това издадените, ще се ползват и за обезпечение на останалите договори. На стр.14 от допълнителната искова молба се посочват още последващите договори за М., И., М. Б. и др., /но те не са били сключени към издаването на процесния запис на заповед/.
В първото по първоинстанционното дело о.с.заседание на 3.07.12 г. в доклада по делото и въпреки искането на ответниците, не е посочено кой договор се обезпечава с процесния запис на заповед. Първоинстанционният съд приема в мотивите на решението, че това е договорът за Х. парк, но нямало връщане на наетите вещи, нито плащане.
С обжалваното решение е прието, че ответниците, в съответствие с доказателствената тежест, която им е указана в доклада по чл.375,ал.1 ГПК в о.с.з. на 3.07.2012 г., не са ангажирали доказателства за изпълнение на задължението си по договора от 23.11.2007 г. за връщане на отдадените под наем вещи, удостоверено в предписаната в т.3.9 на договора форма: приемо-предавателни протоколи. Това се потвърждавало от писмо с дата 30.05.2009 г. от М. до П. Б., че вещите ще бъдат прехвърлени от 1.06.2009 г. на друг обект-М. парк по друг договор. Без значение било дали процесния запис на заповед е обезпечавал и др. сключени между същите страни договори за наем.
Първият въпрос от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК как се разпределя доказателствената тежест между страните, в случая, когато ответниците в отговора на исковата молба твърдят, че записът на заповед от 20.12.2007 г. е бил издаден и авалиран, като обезпечение на задължение на М. О. само по сключен договор от 23.11.2007 г. за наем на кофражни платна за обект Х. парк-С. и връщането им, а в допълнителната искова молба ищецът, без да изключва този договор, въвежда и други последващи сключени договори за наем за други обекти, е релевантен и решен в противоречие с приетото по т.17 на ТР 4/2013 ОСГТК.
Затова с определение № 923/2.12.14 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
По правният въпрос:
По същество се касае за превратно възприето от въззивният съд значение на представените от ищеца доказателства, изключвайки изобщо негова тежест за доказване на релевантни във връзка с наличието на каузално правоотношение, обезпечено със запис на заповед, обстоятелства, респ. несъобразявайки ги като доказателства по делото, вкл. в аспект на неизгодни за същата страна обстоятелства, относими към потвърждаване тезата на ответника.
С т.17 ТР 4/2013 ОСГТК бе прието, че в производството по иск по чл.422,ал.1 ГПК, ищецът-кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект-съществуването на редовен от външна страна запис на заповед подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във вр. с което е издаден запис на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право-за съществуването, респективно несъществуването на вземането по записа на заповед. Според разясненията в съобразителната част към решението, тежестта на доказване се разпределя съобразно общото правило на чл.154, ал.1 ГПК и ако страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му със записа на заповед, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или във връзка с които е издаден записът на заповед, съдът обсъжда този въпрос в мотивите си и при доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя от страните е въведено, разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяването на вземането по издадения запис на заповед.
Действително, съгласно цитираното ТР, ищецът, поемател по записа на заповед, няма задължение да сочи каузално правоотношение, обезпечено със записа на заповед, както е приел и въззивният съд. Но не може да му се откаже правото да представи доказателства в обосноваване наличието на такава кауза, респ. тези доказателства да бъдат съобразявани и в подкрепа тезата на ответниците. В този смисъл т.17 на ТР не вменява на ищеца задължение за доказване на кауза, но не изключва интерес и възможност ищецът-поемател по запис на заповед да доказва такава, с цел преодоляване защитата на ответника. Така виж решение № 248/23.01.15 г. по т.д. № 3437/13 г. на І т.о. Следователно, и тези доказателства следва да бъдат ценени в спора, във връзка с възражението на ответниците за ограничена, до изпълнение задължението на М. О., като наемател, за връщане на наетите кофражни платна единствено по договора за наем от 23.11.2007 г., обезпечителна функция.
По основателността на касационната жалба:
Необходимо е да се изследва връзката между записа на заповед и договора за наем от 23.11.2007 г. с оглед възраженията на ответниците в отговора на исковата молба, че записът на заповед е издаден с цел да обезпечи задълженията на наемателя [фирма] за стойността на нает материал, необходим за изпълнение на строително - монтажни работи на обект „Х. парк” - С., които са погасени изцяло преди образуване на заповедното производство. Установено е, че отдадените под наем кофраж и кофражни системи са били прехвърлени на друг обект по съгласие на страните, след изпълнение на процесния договор-от строеж Х. парк на строеж М. парк, съобразно писмо изх. № 1456/30.05.2009 г. от ответното О. до ищеца на лист 96 от първоинстанционното дело.
По делото няма спор, че между [фирма] и [фирма] са съществували трайни търговски отношения по повод отдаване под наем на кофраж и кофражни системи, като в периода 23.11.2007 г. - 01.03.2011 г. двете дружества са сключили няколко договора за наем на кофраж и кофражни системи за изпълнение на строителни работи на различни обекти в [населено място]. Безспорно е и обстоятелството, че като обезпечение на задълженията си по всеки от договорите наемателят [фирма] е издавал записи на заповед, авалирани от управителя на дружеството Н. Й.. След съвкупна преценка на писмените и гласни доказателства по делото следва да се приеме за недоказано твърдението на ищеца, че записът на заповед от 20.12.2007 г., на който е основан разглежданият установителен иск, е издаден като обезпечение не само на задълженията на издателя [фирма] за нает материал по договора от 23.11.2007 г., но и за обезпечаване на негови задължения за плащане на наем, неустойки и лихви по другите сключени между страните договори. Изводът, че обезпечителната функция на записа на заповед се разпростира само върху задълженията за наем, произтичащи от договора за наем от 23.11.2007 г., и не обхваща задълженията на издателя по други договори между страните, се аргументира, с клаузата на т.5.6 в договора от 23.11.2007 г., предвиждаща издаване на запис на заповед като обезпечение само на стойността на получения от наемателя материал, и с липсата на уговорка в договора за разпростиране на обезпечителната функция на записа на заповед по отношение на други задължения на наемателя, които ще бъдат поети с бъдещи договори за наем между страните; с липсата на препращане в сключените след 23.11.2007 г. договори за наем към записа на заповед от 20.12.2007 г.; с изявлението на [фирма] в адресирано до [фирма] писмо изх. № 365/07.04.2008 г., а не № 366, че по договора за наем от 23.11.2007 г. за обект „Х. парк” има издаден запис на заповед за сумата 2 600 000 лв., за каквато сума е издаден записът на заповед от 20.12.2007 г. Предвид изложеното и като се вземат предвид признанията на ищеца в писмо от 13.01.2012 г. и в молба от 10.04.2012 г., че няма непогасени вземания към [фирма] за стойността на материали по договора за наем от 23.11.2007 г. и че всички задължения на [фирма] за обект „Х. парк” са изпълнени, следва да се направи решаващия извод, че след като обезпечените със записа на заповед задължения по договора за наем от 23.11.2007 г. не съществуват, не съществува и менителничното вземане на ищеца - поемател по издадения с обезпечителна функция запис на заповед. В този смисъл е налице влязло в сила решение № 1562/8.07.13 г. по т.д. № 3460/12 г. на Софийски АС, тъй като по него не е допуснато касационно обжалване с определение № 632/11.11.14 г. по т.д. № 175/14 г. на ВКС-ІІ т.о.
Към датата на издаване на процесния запис на заповед е изпълняван единствено договорът за обект Х. парк. Срокът на договора от 23.11.2007 г.-15.12.2008 г., съвпада с падежа на записа на заповед-30.12.2008 г. Тук следва да се има предвид константната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК-решения № 108/22.07.14 г. по т.д. № 2418/13 г., № 171/11.11.2014 г. по т.д. № 2913/13 г., № 249/2.02.15 г. по т.д. № 4224/13 г. на І т.о. В чл.5.6 на процесния договор е посочено, че наемателят предоставя на наемодателя запис на заповед за стойността на материала, без да се предвижда и обезпечение по други договори. Последващите договори са били сключени след издаване на процесния запис на заповед, включително след падежа по същия.
Следователно, записът на заповед е издаден за обезпечаване на конкретно каузално правоотношение между страните - договор за наем № 061-М/2007 от 23.11.2007 г. за обект „Х. парк”, по който няма непогасени задължения на наемателя [фирма], предпоставящи ангажиране на отговорността на издателя и на авалиста за плащане на обещаната със записа на заповед сума.
Изводът за несъществуване на вземането по издадения запис на заповед е обусловен от преценката за доказаност на релевираните от ответниците възражения, че записът на заповед е издаден като обезпечение на конкретно каузално правоотношение между издателя и поемателя - договорът за наем от 23.11.2007 г., по който няма непогасени задължения на издателя, респ. за недоказаност на твърдението на ищеца - поемател за разпростиране на обезпечителната функция на записа на заповед и по отношение на други каузални правоотношения между страните.
Изложеното обуславя извода, че предявеният иск е неоснователен.
По изложените съображения, обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, след което да се постанови друго с което искът да се отхвърли със законните последици, съгласно представеният списък за разноски за всички инстанции, който не се оспорва.
Водим от горното и на основание чл.293,ал.2 ГПК, ВКС-І т.о.
Р Е Ш И:
Отменя решение № 981/22.05.2013 г. по в.гр.д. № 512/2013 г. на Софийски АС, както и потвърденото с него решение по т.д. № 23/12 г. на Софийски ОС, и вместо него постановява:
Отхвърля предявеният по реда на чл.422,ал.1 ГПК от П. Б. Е.-С. против М. О.- С. и Н. П. Й. от С. иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за установяване солидарно съществуването на парично вземане в размер на 102 999.41 лв., част от вземане в общ размер на 2 600 000 лв. по запис на заповед от 20.12.2007 г. с падеж 30.12.2008 г., издаден от О. и авалиран от Й., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 1417/11 г. на Самоковски РС, ведно със законната лихва.
Осъжда П. Б. Е.-С. да заплати на М. О.- С. и Н. П. Й. от С. общо сумата 26 229.98 лв. разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:
|