Ключови фрази
Престъпления в отделни стопански отрасли - * способи за доказване * доказателства и доказателствени средства * доказателствена стойност

Р Е Ш Е Н И Е

№375

гр. София, 11 ноември 2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на трети ноември, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
МАЯ ЦОНЕВА

при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА
и в присъствието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 1133/2015 година

Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Софийска градска прокуратура срещу постановения по реда на чл.336, ал.1, т.3 от НПК, съдебен акт №276 от 06.11.2014г. на Софийски градски съд, по внохд №2446/2014г., с който е отменена изцяло осъдителната присъда на Районен съд – София от 19.11.2012г., по нохд №9469/2012г.
В касационния протест се релевират допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила и несъблюдаване на материалния закон, като се предлага упражняване на правомощията по чл.354, ал.3, т.т.2 и 3 от НПК, чрез отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.В подкрепа на очертаните касационни основания се излагат съображения за налични пороци в реализирания от съда доказателствен анализ, обективирани в кредитиране на депозираните от Г. Г. обяснения, и в пренебрегване на свидетелските показания на митническите служители Ф. и Т., и на приложената писмена документация /протокол от 14.11.2011г., с опис към него, акт за установяване на административно нарушение №232/14.02.2012г./, довели до неправилно приетата недоказаност на престъпната обективна и субективна съставомерност на инкриминираното деяние по чл.234 от НПК, и на неговия предмет, и до оправдаване на подсъдимото лице по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание на 03.11.2015г. пред настоящата инстанция, представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста, при визираните в него оплаквания и отправени до съда процесуални искания.
Подсъдимият Г. участва лично в инициираната от прокурора съдебна процедура и пледира за законосъобразност на обявения въззивен акт.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционния контрол по чл.347 от НПК, взе предвид следното:
С присъда от 19.11.2012г., по нохд №9469/2012г., Софийски районен съд е признал Г. Г. за виновен в това, че на 14.11.2011г., в [населено място], в търговски обект, находящ се[жк], [улица], държал акцизни стоки по смисъла на чл.2, т.3 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ - 286 броя кутии цигари без бандерол, изискващ се съгласно чл.25, ал.1 и 2, и чл.28, ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия /ЗТТИ/, на обща стойност 1 519.20 лева, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл.234, ал.1, пр.2 и чл.54 от НК, му наложил наказания - ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено при условията на чл.66 от НК с тригодишен изпитателен срок, ГЛОБА в размер на 3000 лева и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 от НПК за ТРИ ГОДИНИ.
С атакувания въззивен акт №276 от 06.11.2014г., Софийски градски съд, в производство образувано по жалба на подсъдимия, е отменил първоинстанционната осъдителна присъда по нохд №9469/2012г. и оправдал Г. Г. за извършено престъпление по чл.234, ал.1, пр.2 от НК.
Касационният протест е основателен.
Ангажираните в протеста касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК са относими към реализираната от въззивния съд доказателствена дейност и формираните в резултат на нея фактически изводи, като допуснатите нарушения при проверката и оценката на доказателствената съвкупност, са довели и до неправилно приложение на материалния закон.
Очертаната по делото от Софийски градски съд фактология се базира на повърхностен анализ на инкорпорираните гласни и писмени доказателствени средства, и на изготвената оценителна експертиза, и на проявен формалистичен подход при тяхната интерпретация, предпоставили необоснованото правно заключение за недоказаност на предявеното на подсъдимия Г. Г. обвинение по несъмнен начин.
Настоящият състав споделя аргументацията на въззивната инстанция, относима към процесуалната годност на приобщения по делото протокол №1769 от 14.11.2011г. за осъществяване на оперативен контрол на лица, извършващи дейности с акцизни стоки, с опис към него на иззетите предмети. Съставеният писмен документ, утвърден от Агенция „Митници”, Министерство на финансите, е предназначен за обслужване целите на административно-наказателното производство, при констатирани по реда на чл.128 от ЗАДС нарушения, субсумиращи състава на чл.123 от същия закон. Той не обективира процесуално действие по разследването, поради което няма характер на писмен източник по смисъла на чл.127 от НПК и е лишен от доказателствена стойност за отразените в него данни, сочещи на открити и иззети от магазин, намиращ се в [населено място],[жк], [улица], на 14.11.2011 година, акцизни стоки - тютюневи изделия без бандерол. Фактите от значение за изясняване на визираните в Наказателния кодекс престъпления и за разкриване на техните извършители, се изследват чрез предвидените в съответния процесуален закон доказателствени средства /чл.114 – чл.135 от НПК/ и способи за доказване /чл.136 - чл.177 от НПК/. В разглеждания случай това обстоятелство е игнорирано, независимо от установения в чл.194, ал.3 и 5 от НПК нормативен регламент, възлагащ компетентност по разследване на престъпни деяния по чл.234 от НПК от разследващи митнически инспектори и даващ възможност за осъществяване на неотложни действия по чл.212, ал.2 от НПК от митнически органи. Изискуемите се от наказателно-процесуалния кодекс способи - оглед, претърсване и изземване, които се подчиняват на задължителните предписания на чл.155-чл.156 от НПК и чл.159-чл.163 от НПК, с необходими в обсега на последните предварително разрешение на компетентния съд или одобрение на процесуално-следственото действие, не са използвани. Не са изготвени и съответните писмени доказателствени средства, удостоверяващи осъществяване на процесуално-следствените действия, и представляващи годен източник на доказателства за отразените в тях данни. Логическа последица от това е дискредитирането на приложения писмен протокол №1769 от 14.11.2011г., с опис за иззети стоки към него, който в грубо нарушение на императивните правила /чл.104 и чл.106 от НПК/ подменя лимитираните в Наказателно-процесуалния кодекс способи и средства за доказване, и недопустимостта откритите в търговския обект и 286 броя кутии цигари без бандерол да се считат за веществени доказателства.
Изложената конкретика, свързана с оценката на цитирания писмен документ и невъзможността да бъдат ценени като доказателства от кръга на посочените в чл.109 от НПК намерените в процесния магазин и иззети тютюневи изделия, не предпоставят обаче изводи за неустановеност на вида, количествените и стойностни параметри на инкриминираните акцизни стоки.
Безспорно е в доктрината и съдебната практика, че предметът на престъпното деяние, явяващ се материализация на обществените отношения-обект на посегателство, е елемент на обвинението, който следва да бъде убедително доказан. Липсата на категорични доказателства в този аспект логично формира заключението, че престъплението не е извършено и го мотивира да постанови оправдателна присъда на основание чл.304 от НПК. Подобен процесуален резултат се предхожда от обективно и всестранно разследване, с изчерпване на всички процесуални способи за събиране и проверка на доказателствата, относими към конкретното наказателно производство, и до него се стига след задълбочена интерпретация на инкорпорираната по делото доказателствена съвкупност, в съответствие с изискванията на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК.
С тези си задължения контролираната инстанция не се е съобразила.
Изключвайки от доказателствения материал по делото протоколът за осъществяване на оперативен контрол на лица, извършващи дейности с акцизни стоки от 14.11.2011г. и изготвения към него опис, Софийски градски съд е игнорирал останалите гласни и писмени доказателствени средства, обезпечаващи обвинителната теза за консумиран от подсъдимото лице състав на престъпление по чл.234, ал.1 от НК, чрез неправомерно държане на инкриминираните 286 броя кутии цигари без бандерол.
Свидетелските показания на Ф. Ф. и Г. Т., дадени в рамките на досъдебното производство на 04.05.2012г. /л.12-л.15 от д.п. №15122/2012г./, и приобщени от въззивната инстанция в съдебно заседание на 06.11.2014г., след прилагане на процедурата по чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, доказват безусловно предмета на инкриминираното посегателство. Базиращи се на водени от тях писмени бележки в хода на реализираната проверка в търговския обект, стопанисван от фирма [фирма], в която Г. Г. бил съдружник, митническите служители са категорични, че под стелажа за продажба открили 286 броя кутии с тютюневи изделия, без акцизен бандерол, които подробно описват като марка цигари, съответно количество и съдържащи се в тях къса цигари, пояснявайки, че с протокол №1257 от 23.11.2011г., същите са предадени в склад за съхранение на отнети и изоставени в полза на държавата стоки, в Столична митница.
Процесуалната рестрикция на чл.281, ал.8 от НПК е неприложима.
Заявеното от разпитаните свидетели не се оспорва от подсъдимия и в кореспондираща връзка с него е отразеното в цитирания писмен документ от 23.11.2011г., в приложения по делото акт за установяване на административно нарушение №232/14.02.2012г. на съпругата на подсъдимия - А. Г. /управител на процесното дружество/, и в назначената съдебна оценителна експертиза, като се констатира пълна идентичност на описаните вещи като вид, марка и количествени характеристики.
Очертаната съвкупност от фактически данни обосновава с нужния интензитет доказаност на предмета на инкриминираното престъпно деяние по чл.234, ал.1 от НК - 286 броя кутии с тютюневи изделия, без бандерол.
Законодателят не абсолютизира определени дакозателствени средства, придавайки им уникалност и неповторимост. При допуснати процесуални нарушения в доказателствената дейност на разследващите органи и решаващия съд, правните последици се свеждат до дискредитиране на събраните доказателства и изключването им от доказателствената маса. Според характера и параметрите на повдигнатото обвинение, предметът на доказване, чиито рамки са лимитирани в чл.102 от НПК може и следва да бъде установяван с всички визирани от закона процесуални способи.След инкорпориране на допустимите, относими и необходими доказателствени източници, и анализ на тяхната процесуална стойност и сила, съдът може да формира своето вътрешно убеждение по фактите и да изгради правните си изводи по отношение на засегнатия и охраняван обект на посегателство, обективните и субективни признаци на инкриминираното престъпно деяние, и неговото авторство, като при хипотезите, в които обвинението е доказано по несъмнен начин, е ирелевантно обстоятелството, че някои от приобщените и извън обсега на ценените материали доказателствени средства, са процесуално негодни.
Такава е конкретиката в настоящия казус.
Формираното заключение, в корелация с безспорно установеното по делото от конституирания в процесуалното качество на подсъдим, от разпитаните свидетели Ф. Ф. и Г. Т., и от приложените справки за съдимост, за трудовата заетост на Г. Г. и за поведението му на инкриминираната дата, и през предшестващия престъплението период, което удовлетворява изискванията за доказателствена обезпеченост и на останалите обстоятелства, сочещи на съзнателна съпричастност на лицето към изпълнителното деяние, покрива изцяло обективната и субективна съставомерност по чл.234, ал.1, пр.2 от НК.
Очертаната фактология, че Г. Г. е съдружник във фирма [фирма], стопанисваща находящия се в [населено място],[жк], [улица] обект и се занимавал с организацията, и реализацията на търговската дейност /заявки, зареждане, пласмент/, като на 14.11.2011 година и при осъществяваните предходни митнически проверки /финализирали със санкциониране на лицето по нохд №4897/2004г. и нахд №7089/2010г. на Софийски районен съд, за престъпления по чл.234 от НК/, е регистрирано присъствие на подсъдимия в магазина /стоял на щанда за продажби, упражнявайки фактическа власт върху стоките/, обуславя правния извод за извършено от него престъпление, чрез държане на намерените 286 броя кутии с цигари без акцизен бандерол, при форма на вина – умисъл, и предпоставя ангажиране на наказателната му отговорност.
Предложената аргументация мотивира настоящия състав, в пределите на възложената компетентност, да упражни правомощията си чл.354, ал.3, т.т.2 и 3, вр.чл.348 ал.1, т.т.1 и 2 от НПК по отношение на атакувания акт на Софийски градски съд, с който е отменена присъда от 19.11.2012г., по нохд №9469/2012г. на Районен съд-София и подсъдимият Г. Г. оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.234, ал.1 от НК, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.
Воден от горното и на сочените основания, Върховният касационен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивна присъда №276 от 06.11.2014г. на Софийски градски съд, постановена по внохд №2446/2014г.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане, от друг състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.