Р Е Ш Е Н И Е № 241 гр. София, 13.02. 2019г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на трети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА при секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2751 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. И. И. от с. Бабук, чрез пълномощника адв.Н. Д., срещу решение № 1656/11.07.2017 г. по в.гр.д. № 887/2017 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав, с което е потвърдено решение № 8600/22.11.2016 г. по гр.д. № 10798/2015 г. на Софийски градски съд, I ГО, 8 състав за отхвърляне на иска на касатора против ЗАД „Армеец” АД за заплащане от последното на сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.). Касаторът поддържа, че решението е неправилно, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и като необосновано. Изразява се становище за неправилност на извода на САС, че ищецът не е активно материалноправно легитимиран да търси обезщетение за претърпени неимуществени вреди, тъй като счита, че с Постановление №4/1961г. на ВС и с Постановление № 5/1969г. на ВС се дава задължително тълкуване относно кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди и сред тях попадат отглеждащия чуждо дете и отглежданото дете, които са създали фактически отношения като между родител и дете. Съобразно събраните доказателства касаторът намира, че по категоричен начин се доказва създадената между него и починалия при ПТП Т. С. връзка като между баща и дете, като първият е отглеждал и издържал втория. Иска отмяна на обжалваното въззивно решение и постановяване на друго за уважаване изцяло на иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./. Ответникът по касационната жалба ЗАД „Армеец” АД, гр. София в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като не се установява касаторът да е бил в дълбока и трайна емоционална връзка с починалото лице, както и че търпи болки и страдания от факта на смъртта на пострадалия при ПТП. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Третото лице – помагач на ответника Д. „Общо застраховане” АД, гр. София не е подало писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ /отм./. Установил е извършването на ПТП на 03.07.2015 г., при което е починал Т. Д. С.. По спорния въпрос дали касаторът попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Т. С., въззивният съд се е позовал на ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г. САС е съобразил, че в исковата молба касаторът е навел твърдения, че неговата майка и починалото лице са били във фактическо съжителство, при което Д. И. е бил отглеждан от невръстна възраст от Т. С. и в негово лице касаторът е намирал бащина подкрепа, морална и материална опора. При отчитане липсата на родствена връзка между посочените лица, както и че отношенията между същите не са възникнали като последица от осиновяване или предприети действия или намерение на загиналия да осинови ищеца, а по-скоро са равнозначни на връзката „доведено дете – втори съпруг на родител”, решаващият съдебен състав е приел, че касаторът не попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди. Поради изложеното въззивната инстанция е потвърдила първоинстанционното решение. С определение № 385/18.07.2018г. по т.д. № 2751/2017г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правния въпрос: „Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък и влиза ли в кръга на правоимащите отглеждано, макар неосиновено, навършило пълнолетие дете?” По правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване: С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е посочено, че с ПП № 5/ 24.11.1969г. Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го. Включването на посочените лица в кръга на правоимащите е мотивирано със съдържанието на съществувалите между тях и починалия житейски отношения, които са напълно сходни с отношенията между биологичен родител и дете и е справедливо, при установени действително претърпени вреди, те също да могат да получат обезщетение. Признаването на право на обезщетение на отглежданото дете, съответно на отглеждащия го, е обвързано с изискване отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете, без да се поставя условие за предприети формални процедури по осиновяване или установяване на произход. По отношение на втората част от материалноправния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване следва да се съобрази даденият в решение № 227/09.02.2017г. по т.д. № 53676/2015г. ВКС, І г.о. и споделен от настоящия състав на ВКС отговор, че навършването на пълнолетие на отглежданото дете не е отрицателна предпоставка за възникване правото на вземане на обезщетение за търпени неимуществени вреди вследствие на непозволеното увреждане при смърт на отглеждащия пострадал. По същество на касационната жалба: С оглед на дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение се явява постановено при нарушение на материалния закон по отношение на извода на въззивния съд, че заварените и доведени деца, не попадат в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществените вреди при причинена смърт на съпруга на техния родител, когато липсва заявена воля приживе на пострадалия за осиновяване на детето. Същевременно въззивният съд е извел горния извод като принципно положение в случай, че бъдат приети за доказани твърденията на ищеца, че той е отглеждан и издържан от ранна детска възраст от починалия, съжителствал фактически с майка му, и между тях са били установени отношения сходни с тези между биологичен баща и син. Следователно даденият отговор на поставения правен въпрос ще се приложи само при доказаност на горепосочените предпоставки. Безспорно установено между страните е настъпването на ПТП на 03.07.2015г., причинено от делинквента Г. И. с л.а. „Рено М., с рег. [рег.номер на МПС] , за което превозно средство е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното застрахователно дружество. При същото ПТП е починал Т. Д. С.. Не се спори, че касаторът не е биологично дете на починалия. Д. И. не е бил припознат или осиновен от Т. С.. От показанията на единствения разпитан по делото свидетел се установява, че майката на касатора и Т. С. фактически са съжителствали към датата на процесното застрахователно събитие. Свидетелските показания, неподкрепени от други доказателства и дори в противоречие с тях /пълномощно на л.10 и декларация л.17 по делото на СГС относно имената на съпругата и майката на касатора, които не съвпадат с тези, посочени от свидетеля/, съдържат несъвпадащи данни относно началния момент на установяване на съвместното съжителство в едно домакинство между ищеца, неговата майка и Т. С.. Липсва конкретика в изложението на фактите относно съдържанието на отношенията между Д. И. и Т. С., а преобладават оценките на свидетеля относно същите: „много се грижеше”, „ даваше си направо живота за него”. Въз основа само на тези доказателства не може да се приеме, че починалият Т. С. е полагал грижи приживе и е издържал от дете Д. И., при което между двамата с годините да е била изградена и да е продължила и след създаването от страна на Д. преди десет години на собствено семейство на постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, аналогична на отношенията между биологичен родител и дете, заради съдържанието на която касаторът търпи морални болки и страдания от смъртта на С., сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Предвид изложеното искът по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ се явява неоснователен. Тъй като изводът на касационната инстанция относно крайният изход от спора съвпада с даденния от въззивния съд, макар и поради различни мотиви, обжалваното решение на САС следва да се остави в сила. В полза на ЗАД „Армеец” АД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1656/11.07.2017 г. по в.гр.д. № 887/2017 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав . ОСЪЖДА Д. И. И. да заплати на ЗАД”АРМЕЕЦ”АД сумата от 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, на осн.чл.78, ал.8 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: