3 Р Е Ш Е Н И Е № 422 СОФИЯ, 06.08.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на осми ноември две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 691/2011 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 172 т.ІІ от 23.03.2009 г. по в.гр.д. № 1216/07 г. на Добричкия окръжен съд е оставено в сила решение № 23 от 10.08.2007 г. по гр.д. № 137/05 г. на Каварненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от В. И. К. и Я. Е. К. против Д. и против М. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху недвижим имот- земеделска земя с площ 8 дка в м. ”Г.”, представляваща част от ПИ № 000291, целият с площ 63.378 дка по плана за земеразделяне на землището на [населено място], общ. К., с начин на трайно ползуване- Резерват К., при граници на претендирания имот : южно от рибарската хижа на 15 м. и на 20 м. от бреговата ивица на Черно море, от югозапад - Черно море с дължина на имота 140 м., от северозапад- стръмен скат /баир/ и съществуващи смокинови дървета с дължина 60 м., североизток- съществуваща пътека с чупка с дължина 2х80 м. / 160 м./ и от югоизток- непроходим, стръмен скалист бряг. В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от В. И. К.- К. и Я. Е. К.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса ако имотът, предмет на спора, не е индивидуализиран в достатъчна степен в диспозитива на решението, може ли съдът, на базата на решаващите мотиви, да изведе неговата индивидуализация. След образуване на делото пред ВКС касаторът Я. Е. К. е починал и на основание чл. 227 ГПК е заместен в процеса от своите наследници С. Д. А.- К., Е. Я. К. и Я. Я. К.. Ответниците по касация Д. и М. не са взели становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по делото не е установено по несъмнен начин, недвижимият имот, предмет на иска за ревандикация, да е идентичен с недвижимия имот, предмет на влязлото в сила решение по гр.д. № 195/96 г. по описа на Каварненския районен съд, с което е било признато за установено по отношение на Д. правото на собственост на наследодателя на ищците Е. Я. К. върху терен с площ 8 000 кв.м. в м.” Г.” в землището на [населено място], общ. К., ведно с построените в него рибарска хижа от 30 кв.м. и тунел от 30 кв.м. Въззивният съд се е мотивирал с това, че в решението от 04.06.1998 г. по гр.д. № 195/96 г. недвижимият имот не е бил индивидуализиран с посочване на неговите граници, изрично или чрез препращане към скица на вещото лице, така че да бъде еднозначно определено местоположението му на терена и да се установи идентичността му с имота, предмет на ревандикация. При разглеждане на делото от касационната инстанция е представен препис от решение № 290 от 15.06.2010 г. по в.гр.д. № 320/2010 г. на Добричкия окръжен съд, с което е отменено решение № 82 от 15.01.2010 г. по гр.д. № 144/03 г. на Каварненския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 182 от 04.06.1998 г. по гр.д. № 195/96 г. на Каварненския районен съд, относно индивидуализацията на обектите- рибарска хижа, тунел и поземлен имот, като е посочено, че същите са графично отразени с иднекс ”1” за рибарската хижа и индекс ”2” за масивен тунел, и ограничени с червени линии и оцветени с червен цвят с дължина 150 м. и ширина 53.33 м. за поземления имот по изготвената от в. л. Б. И. скица - копие от едромащабна топографска карта на района на нос ”К.”, край [населено място], общ. К., приложена на л. 70 от гр.д. № 195/96 г. по описа на Каварненския районен съд, която скица, приподписана от съда, съставлява неразделна част от решението. По този начин липсата на индивуализация на недвижимия имот, предмет на установителния иск за собственост по гр.д. № 195/96 г. по описа на Каварненския районен съд е преодоляна. Безспорно е, че този имот е идентичен с имота, предмет на ревандикация по настоящото дело. От фактическа страна по делото е установено, процесният имот е част от имот № 000291 по плана за земеразделяне на землището на [населено място], който попада в границите на археологически резерват ”К.”, определени с Разпореждане № 1 от 07.01.2003 г. на МС. Резерватът ”К.” е включен под № 6 в Приложение № 2 към чл. 8, ал.1 от Закона за защитените територии и е със статут на изключителна държавна собственост. Законът за защитените територии е влязъл в сила на 14.11.1998 г., т.е. след влизане в сила на решение № 182 от 04.06.1998 г. по гр.д. № 195/96 г. на Каварненския районен съд, с което е бил уважен предявеният от наследотеля на ищците против Д. установителен иск за собственост. В този смисъл обявяването на резерват “К.” за изключителна държавна собственост е нов факт, който не се обхваща от силата на пресъдено нещо на решението по гр.д. № 195/98 г. Поради това решение № 182 от 04.06.1998 г. по гр.д. № 195/98 г. на Каварненския районен съд не легитимира ищците като собственици на процесния имот към момента на предявяване на иска за ревандикацията му. Затова като е отхвърлил този иск, макар и по други съображения, въззивният съд е постановил правилно по резултат решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 172 т.ІІ от 23.03.2009 г. по в.гр.д. № 1216/07 г. на Добричкия окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: