Ключови фрази
нередовност на исковата молба * заповед за изпълнение


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31

София, 10. януари 2012 г.


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 714 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определението на Варненския окръжен съд от 22.07.2011 г. по ч.гр.д. № 1212/2011, с което е потвърдено разпореждането на Варненския районен съд от 05.04.2011 г. по гр.д. № 4979/201, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Недоволна от решението е касаторката О. К. Ц., представлявана от адв. Н. Г. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси: връчва ли се на длъжника препис от частната жалба срещу разпореждане, с което се отхвърля заявление за издаване на заповед за изпълнение; подлежи ли на отхвърляне заявлението, което не е подписано от заявителя (взискателя) или от неговия пълномощник; как следва да бъде индивидуализирано претендираното вземане по основание и размер; както и по материалноправния въпрос солидарна ли е отговорността на наследниците на длъжника, ако не са установени наследствените им дялове, които (въпроси) се разрешават противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и туря край на делото, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че заявлението не е подписано и този порок не може да бъде отстранен по-късно, тъй като чл. 410, ал. 2 ГПК не препраща към чл. 129, ал. 1 ГПК, претендираните вземания не са индивидуализирани по периоди, основание и размер и това не може да стане чрез представените писмени доказателства.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите процесуалноправни въпроси обуславят крайното решение на съда и се разрешават противоречиво от съдилищата, както се установява от представеното определение на Върховния касационен съд.
По повдигнатите процесуалноправни въпроси Върховният касационен съд намира, че в заповедното производство съдът разрешава две групи въпроси: по редовността и допустимостта на заявлението и по неговата основателност. Правният статут на постановения съдебен акт е различен в зависимост от това, какви въпроси са разрешени с него. Когато заявлението е нередовно – не е подписано, няма доказателства за представителната власт на договорния представител на заявителя (взискателя), не е посочен фактическият състав от който произтичат претендираните вземания, те не са индивидуализирани надлежно, не са посочени или са непълни адресите на длъжниците, не е използван образец или е използван неправилен образец и др., съдът не може да се произнесе по основателността на заявлението, т.е. по предмета на делото. Когато заявлението е нередовно, заявителят не е упражнил надлежно правото си на принудително изпълнение. Предявяването на правото на принудително изпълнение е процесуално действие, за надлежното упражняване на което съдът следи служебно съгласно чл. 101, ал. 1 ГПК. Глава ХІ ГПК е поместена в Част Първа “Общи правила”, които уреждат всички производства – общия исков процес, особените искови производства, обезпечителния процес, изпълнителния процес, охранителните производства и производствата по спорна съдебна администрация. Когато констатира нередовност на заявлението, съдът следва да укаже на заявителя (взискателя) в какво се състои нередовността и как маже да бъде отстранена, като определи срок за поправката (продължителността на срока не е уредена в закона, той се определя по преценка на съда). Заповедното производство е част от изпълнителния процес, в него правилата на исковия процес се прилагат, когато това е посочено на съответните места (напр. в чл. 410, ал. 2, чл. 436, ал. 4 ГПК и др.). В заповедното производство отклонения от общите правила на Част Първа ГПК са възможни само доколкото в Глава ХХХVІІ ГПК изрично е уредено изключение от общите правила. В чл. 425, ал. 2 ГПК не е уредено изключение от общите правила, там наред със задължението на съда да даде указания за отстраняване на нередовностите на заявлението е уредено и задължението му да приложи съответния образец. Когато нередовностите не бъдат отстранени (чл. 101, ал. 3 ГПК), съдът се произнася с разпореждане, което туря край на производството, без да е разгледан въпросът по същество. Когато заявлението е редовно, съдът се произнася по неговата основателност и може да го отхвърли само на посочените в закона основания: вземането не е парично нито за предаване на заместими вещи и е възикнало не от посочените в чл. 410, ал. 1, т. 2 основания, претендира се да е възникнало от противоречащи на закона или добрите нрави отношения, длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България или няма обичайно местопребиваване или място на дейност на тази територия. Съгласно чл. 413, ал. 2 ГПК на обжалване с частна жалба подлежи както разпореждането, с което заявлението се отхвърля поради неотстраняване в срок на пороците му, така и разпореждането, с което редовното заявление се отхвърля като неоснователно. Разликата е, че в първия случай дължимата такса по частната жалба е 15,00 лева, а във втория – половината от първоначалната такса. И в двата случая препис от частната жалба не се връчва на длъжника, тъй като интересът му от защита може да бъде удовлетворен напълно чрез подаването на възражение по чл. 414 ГПК. Той може да обжалва заповедта за изпълнение само в частта за разноските независимо от това, кой по степен съд е постановил издаването й. Заповедта се издава от районния съд и тя може да бъде обжалвана в частта за разноските пред съответния окръжен съд, тъй като при обжалването на отхвърлителното разпореждане въпросът за разноските не е обсъждан и разрешаван. Различно е положението при заповедта за незабавно изпълнение. Тя подлежи на обжалване и в частта за незабавното изпълнение. Районният съд преценява без участието на длъжника дали представеният документ попада в приложното поле на чл. 417 ГПК, дали той е редовен от външна страна, удостоверява ли изискуемо вземане и дали изискуемостта е удостоверена надлежно, когато тя настъпва в зависимост от изпълнението на насрещно задължение от взискателя или от настъпването на друго обстоятелство. Ако заявителят обжалва разпореждане, с което заявлението е отхвърлено по такава причина, препис от частната жалба се връчва на длъжника, за да може съдът по частната жалба да извърши проверката на документа с негово участие. Заповедта за незабавно изпълнение се издава от районния съд, но тя не може да бъде обжалвана в частта за незабавното изпълнение без оглед на това, кой по степен съд е постановил издаването й. При обжалването на отхвърлителното разпореждане от висшестоящите инстанции са обсъждани и разрешени именно въпросите във връзка с документа по чл. 417 ГПК и тези въпроси не би следвало да може да се обсъждат и пререшават отново от същите инстанции, макар и вече с участието на длъжника.
Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че заявлението не е подписано и този порок не може да бъде отстранен по указания от въззивната инстанция, тъй като чл. 410, ал. 2 ГПК не препраща към чл. 129, ал. 1 ГПК, претендираните вземания не са индивидуализирани по периоди, основание и размер и това не може да стане чрез представените писмени доказателства. В допълнение е посочено също, че наследниците на починалия длъжник отговарят разделно според наследствените им дялове.
Правилно въззивният съд е приел, че заявлението е нередовно, но в нарушение на чл. 101 ГПК е приел, че допуснатите нередовности не може да бъдат отстранени във въззивното праизводство. Нередовностите на процесуалните действия на страната стават неотстраними след като са посочени от съда, дадени са ясни и точни указания как да бъдат отстранени, определен е срок за това и до изтичането на срока страната не ги е отстранила. Ако първоинстанционният съд не е изпълнил служебните си задължения по чл. 101 ГПК, съдът по частната жалба, който действа при условията на пълен въззив е длъжен да даде необходимите указания и определи срок за изпълнението им и едва след изтичането на срока може да счита нередовно извършеното процесуално действие за неизвършено.
Като не е съобразил изложеното въззивият съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено и върнато на районния съд за съобщаване на указанията за отстраняване на нередовностите на заявлението. Когато в заявлението се претендира солидарна отговорност на длъжниците, но в т. 12 и 14 от заявлението не са посочени факти, които пораждат солидарна отговорност, в заповедта за изпълнение съдът разпорежда на длъжниците да заплатят общо претендираната сума.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Варненския окръжен съд от 22.07.2011 г. по ч.гр.д. № 1212/2011.
ОТМЕНЯ определението на Варненския окръжен съд от 22.07.2011 г. по ч.гр.д. № 1212/2011.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ заявлението на О. К. Ц. за издаване на заповед за изпълнение.
УКАЗВА на заявителката О. К. Ц. и й предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи ново подписано заявление, като в т. 9.в. посочи каква сума, като част от претендираното обезщетение е за разходи за запазването на имота (необходими разноски); каква сума е за извършени подобрения в имота (полезни разноски), каква сума е за платени данъци за имота (неоснователно обогатяване) и за какво е остатъка от общата сума на обезщетението; а в т. 12 и 14 посочи най-общо кога и какви ремонтно възстановителни работи са извършени в имота (без парична оценка на всяка извършена работа) и кога и какви плащания са извършени (с посочване на изплатените суми) и съответно – обстоятелствата, от които произтича вземането за остатъка от общата сума на обезщетението.
Връща делото на Варненския районен съд за връчване на указанията на заявителя и продължаване на съдопроизводствените действия.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.



ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Илиев към определение на ВКС, ІV г.о. по ч.гр.д.№ 714/ 2011 г.

Считам, че в заповедното производство е недопустимо съдът да дава указания за отстраняване на нередовностите на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Законът предвижда разглеждане на искането за издаване на такава заповед в разпоредително заседание, което трябва да бъде проведено в тридневен срок от постъпване на заявлението. Правомощията на съда са предвидени изрично в чл.411 ал.2 от ГПК и там е уреден въпросът как съдът процедира, когато не са спазени изискванията на чл.410 от ГПК. В този случай съдът е длъжен да откаже да издаде заповед за изпълнение, без да дава указания за отстраняване на нередовности. Това е и практически невъзможно в краткия тридневен срок за произнасяне. Единственото изключение, уредено изрично в закона, е това по чл.425 ал.2 от ГПК, който задължава съда в случай на неправилно използване на утвърдените от министъра образци на заявление или при неизползване на такива образци, да съобщи на заявителя, като му изпрати и съответния препис. По аргумент за противното, в останалите случаи на нередовност на заявлението, съдът не дава указания за отстраняването им, а постановява отказ за издаване на заповед за изпълнение. Аргумент в тази насока следва и от обстоятелството, че законът не препраща изрично към разпоредбата на чл.129 ал.2 от ГПК, т.е. в специфичното заповедно производство законодателят не е счел за необходимо да вменява на съда задължения да взема мерки служебно за отстраняване на нередовности в заявлението. Разпоредбата на чл.101 от ГПК в заповедното производство е неприложима. В този смисъл е досегашната практика на ВКС по чл.274 ал.3 от ГПК (срв. определение № 431 от 09.12.2008 г. по ч. т. д. № 414/ 2008 г., ІІ т. о., определение № 447 от 24.07.2009 г. по ч. т. д.№ 357/2009 г., І т. о., определение № 442 от 12.12.2008 г. по т. д. № 430/2008 г., ТК, определение № 484 от 30.12.2008 г. по ч. т. д. № 293/2008 г., ІІ т. о., определение № 37 от 19.01.2009 г. по ч. т. д. № 286/2008 г., ІІ т. о., определение № 483 от 30.12.2008 г. по ч. т. д. № 438/2008 г., ІІ т. о., определение № 64 от 27.01.2009 г. по ч. т. д. № 45/2009 г., ІІ т. о., определение № 328 от 08.06.2009 г. по т. д. № 209/2009 г., І т. о., определение № 347 от 03.06.2009 г. по ч. т. д. № 368/2009 г., ІІ т. о., определение № 600 от 14.10.2009 г. по ч. т. д. № 392/2009 г., ІІ т. о., определение № 114 от 04.03.2010 г. по ч. гр. д. № 107/2010 г., ІІІ г. о., определение № 93 от 25.01.2010 г. по ч. т. д. № 848/2009 г., І т. о., определение № 86 от 20.02.2009 г. по ч. т. д. № 32/2009 г., І т. о., определение № 172 от 01.04.2009 г. по ч. т. д. № 142/2009 г., І т. о., определение № 110 от 04.03.2010 г. по ч. гр. д. № 32/2010 г., ІІІ г.о., определение № 1 от 06.01.2009 г. по ч. т. д. № 204/2008 г., І т.о. и др.). Според мен няма основания тази практика да бъде изоставяна и променяна, поради което обжалваното определение следваше да бъде потвърдено.
Съдия във ВКС: