Р Е Ш Е Н И Е № 148 гр. София, 28 март 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА КЪНЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 296 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. В. А. срещу решение № 479/ 08.12.2011 г. по внохд № 1094/11 г. на Софийския апелативен съд с оплаквания по трите касационни основания. Постъпила е и жалба от служебния защитник адв. Д. Д. с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебно заседание защитата развива съображения по касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК и моли да бъде намален размера наказанието. Същото искане отправя и подсъдимият в дадената му последна дума. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: Първоинстанционното производство е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. С присъда № 283/ 12.10.2011 г. по нохд № 3137/2011 г. Софийският градски съд признал подсъдимия А. за виновен в извършване на престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А от НК и на основание чл.58а ал.1 от НК го осъдил на десет години лишаване от свобода. На осн. чл.70 ал.7 от НК постановил подсъдимият да изтърпи и неизтърпяната част от наказанието, наложено с присъда № 21/ 08.02.2001 на СГС в размер на 7 години, 3 месеца и 25 дни, от изтърпяването на което е бил предсрочно условно освободен. С атакуваното решение Софийският апелативен съд потвърдил изцяло присъдата. Жалбите на подсъдимия и на неговата защита са неоснователни. Лишени от фактическо основание са твърденията на жалбоподателя, че съдът не е мотивирал фактическите си изводи и не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните доказателства. Атакуваното решение отговаря на законовите изисквания по чл.339 от НПК, като съдът е изложил фактите, които приема за установени, доказателствата, въз основа на които ги е изяснил и отговор на направените пред него възражения за явна несправедливост на наказанието. Поначало, производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл.371 т.2 от НПК, като подсъдимият е признал фактите по обвинението и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Той сам се е отказал от правото си на състезателен процес, поради което е недопустимо да оспорва самопризнанията си и законосъобразността на доказателствените източници, които ги подкрепят. Съдът е извършил проверка на процесуалната годност на събраните на досъдебното производство доказателства, преценил е, че те подкрепят направеното от касатора самопризнание и е мотивирал становище за безспорна установеност на фактите, изложени от обвинението. Развил е аргументация по приложението на материалния закон, като правилно е приел, че подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци на грабежа при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив. Декларацията на касатора за неправилно приложение на разпоредбата на чл.70 ал.7 от НК е в разрез със закона. Престъплението, предмет на делото, е извършено в изпитателния срок на предсрочното условно освобождаване, поради което той правилно е осъден да изтърпи отделно и неизтърпяната част от това наказание. Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наказанието. Правилно са отчетени множеството отегчаващи отговорността на А. обстоятелства, очертаващи го като личност с много висока степен на обществена опасност. Освен присъдата за грабеж по чл.199 ал.2 т.1 от НК, обосноваваща опасния рецидив, А. има още осъждания за кражби и грабежи. Съдът правилно е заключил, че той е личност с изградени престъпни навици, като наложените наказания по предходните му осъждания не са изиграли превъзпитателна роля. Възпираща роля не е изиграл и факта на предсрочното условно освобождаване, в изпитателния срок на което е осъществено настоящото престъпление. Не се констатира разкаяние и критично отношение към извършеното, както твърди защитата, доколкото самопризнанието на А. не е израз на осмисляне на поведението, а очевидно е направено с цел да се възползва от процедурата на съкратеното съдебно следствие и произтичащите от нея последици. Липсват основания за намаляване на размера на наказанието. Като взе предвид горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 479/ 08.12.2011 г. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 1094/11 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: