Р Е Ш Е Н И Е № 93 ГР. София, 04.07.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 30.05.2018 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Северина Толева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3460/17 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №237/17 г., с което е уважен в размер на 10 000 лв. предявеният от С. И. срещу касатора иск с пр. осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ - за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в престъпления по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2,6 и 7, вр.с чл.26, ал.1 и чл.20, ал.2 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос: При определяне на обезщетението за неимуществени вреди трябва ли да се държи сметка за обществените критерии за справедливост – обща икономическа среда, жизнен стандарт и общоприето разбиране за справедливост на обезвредата? - след констатацията, че по този въпрос въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по чл.290 ГПК – р. по гр.д. №85/12 г. и р. по гр.д. №593/10 г., и двете на четвърто г.о. на ВКС. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необосновано. Иска се отмяната му и постановяване на ново решение за отхвърляне на иска или евентуално - за намаляване на размера на присъденото обезщетение. Тези оплаквания и искане се поддържат от прокурора в становището му по жалбата и по съществото на спора, изложено в съдебното заседание. Ответникът по жалба С. И. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, както разгледа касационната жалба, намира следното: По въпроса, по който е допуснато обжалването: В практиката на ВКС, отразена и в цитираните при допускане на обжалването решения, е прието, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие, според разясненото в ППВС №4/68 г., а се обосновава с конкретните обстоятелства на случая – характер и степен на увреждането, състояние, причинител и пр. Справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални блага. От значение и е създаденият в съдебната практика ориентир, относим за аналогични случаи, защото равенството в обществото следва да намери израз и в сферата на нематериалните ценности. Като база за определяне на паричния еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните способности в страната към датата на увреждането. Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение следва да съответства на необходимото за преодоляването им, но определянето на обезщетение, по –голямо от необходимото за преодоляване на претърпените вреди, е в дисхармония със справедливостта. Тази практика напълно се споделя от настоящия състав на ВКС. По същество на касационната жалба: Въззивният съд в съответствие с материалния закон и данните по делото е приел, че е налице осн. по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ за търсената обезвреда – ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение в престъпление с посочената по-горе квалификация. Въззивният съд е установил и обсъдил конкретните обстоятелства на случая, разкриващи характера, обема и изражението на неимуществената вреда, претърпяна от ищеца в причинна връзка с повдигнатото му и поддържано обвинение в тежко престъпление. Обвинението се отразило негативно на състоянието, поведението и начина на живот на ищеца – той бил силно притеснен, затворил се в себе си, преустановил социалните си контакти, изпадал в нервни кризи и страдал от безсъние. Ищецът, род. през 1973 г., е в активна възраст и с чисто съдебно минало; продължителността на наказателното производство / с досъдебна и съдебна фаза, на две инстанции/ е 2 г. и 2 м., а взетата мярка за неотклонение - „парична гаранция от 5 000 лв.” При тези данни по делото въззивният съд обосновано е приел, че доказаните неимуществени вреди са обичайните, които неосъждан и с добро име човек търпи от повдигнатото му тежко обвинение и не разкриват висока степен на душевно страдание. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди обаче не е съобразен в достатъчна степен този краен извод на въззивния съд, относим към индивидуалната определяемост на обезвредата. Не са съобразени също стандартът на живот и средностатистическите данни за доходите и покупателната способност на парите към момента на увреждането – м.05.2012 г. – м.07.2014 г., както и съдебната практика за определяне на размера на обезщетенията за подобни случаи. При публично известните данни на НСИ за средния годишен доход на едно лице в РБ за 2013 и 2014 г., цитирани в жалбата – 5094 лв. и 5018 лв., включващи доходи от работна заплата, от собственост и др., определеното обезщетение от 10 000 лв. е необосновано завишено. Размерът му не съответства и на присъдените в подобни случаи обезщетения, вкл. с решенията на ВКС и недопуснатите до обжалване въззивни решения, цитирани в мотивите на обжалваното въззивно решение, които са значително по-ниски по размер. Затова ВКС намира, че размерът на обезщетението, при отчитане на индивидуално установените морални вреди на ищеца, стандарта на живот към настъпването им и присъдените от съдилищата обезщетения за подобни случаи, следва да се определи на 5 500 лв. Жалбата е частично основателна - въззивното решиение е неправилно / необосновано и постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД/ в частта, с която на ищеца е присъдено обезщетение над 5 500 лв. до 10 000 лв. В тази част въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което за посочената разлика искът по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ да бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата част , с която искът е уважен в размер на 5 500 лв., въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, състав на трето г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №237/17 г. от 19.04.17 г. / с допусната поправка на ОФГ с решение от 3.07.17 г./ в частта, с която искът по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, предявен от С. Г. И. срещу Прокуратура на РБ е уважен за размера над 5 500 лв. до 10 000 лв. и вместо него в тази част постановява: ОТХВЪРЛЯ иска на С. Г. И. срещу Прокуратура на РБ с пр. осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ за размера над 5 500лв. до 10 000 лв. като неоснователен. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Варненки окръжен съд по гр.д. №237/17 г. от 19.04.17 г. / с допусната поправка на ОФГ с решение от 3.07.17 г./ в останалата му част, с която искът по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ е уважен за сумата от 5 500 / пет хил. и петстотин/ лв., ведно със законната лихва от 17.07.14 г. ИЗМЕНЯ посоченото въззивно решение за разноските, дължими на ищеца С. Г. И., като ги намалява от 358лв. на 214, 80 лв. за първата инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: