Р Е Ш Е Н И Е № 177 София, 04 октомври 2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА БОНКА ЯНКОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 686 по описа за 2019 година. Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по жалба на подсъдимия С. Г. С., подадена чрез неговия защитник - адв.П. И., против решение на Апелативния съд-Велико Търново по внохд № 122/19 г., с която се претендира наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК с искане за оправдаване и отхвърляне на гражданския иск. Пред ВКС подсъдимият лично и защитата му поддържат подадената жалба. Частният обвинител и граждански ищец В. Г. Г. и повереника му – адв.П. Д., изразяват становище за неоснователност на жалбата и претендират присъждане на разноските, направени в касационното производство. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на обжалваното решение. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 653/18 г. Окръжният съд-Плевен осъдил подсъдимия С. за две престъпления – по чл.115 във връзка с чл.18, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК на 2 години лишаване от свобода и по чл.339, ал.1 във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК на 6 месеца лишаване от свобода, като на основание чл.23 от НК определил едно общо наказание 2 години лишаване от свобода с отлагане на изпълнението му за срок от 3 години. ПОС осъдил подсъдимия да заплати на В. Г. сумата от 11 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, дължима ведно със законната лихва от 09.03.2018 г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил гражданския иск до пълно предявения размер от 50 000 лева. ПОС се произнесъл по разноските и веществените доказателства. С решение № 103 от 28.05.2019 г. по внохд № 122/19 г. ВТАС потвърдил присъдата. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: От изложените в касационната жалба данни, в подкрепа на ангажираните основания по чл.348, ал.1 от НПК се разкрива, че решението на въззивния съд се оспорва в частта по приложението на чл.115 от НК. Липсват каквито й да е било съображения относно осъждането на подсъдимия за престъпление по чл.339 от НК. Така констатираното указва, че пределите на настоящата проверка, с оглед на чл.347, ал.1 от НПК, са стеснени, като вън от тях стои осъждането на подсъдимия за престъпление по чл.339 от НК. Наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК се претендира при следните възражения: на досъдебното производство са допуснати нарушения на процесуални правила, които са ограничили правото на защита на подсъдимия; липсват мотиви на въззивното решение; авторството на деянието не е доказано безспорно и категорично, още повече, че средството, с което е произведен изстрела, не е намерено; решението на ВТАС е основано на предположения; действията на подсъдимия не са били насочени към опит за убийство; алтернативно се поддържа, че са налице условията на чл.12, ал.1 от НК. Като пороци на досъдебната фаза са заявени непредявяването на веществено доказателство, неизвършването на оглед на местопроизшествието, ненамирането на средството, с което са причинени увредите обективирани у пострадалия. Тези възражения са правени и пред предходните инстанции, които са ги обсъдили и отхвърлили като неоснователни. Срещу съображенията на съдилищата, в тяхната конкретика, не се навеждат доводи, аргументи. Възражението, както бе очертано, за пореден път се поставя на вниманието и на третата инстанция. Добре е видно, че при съдебното разглеждане на делото вещественото доказателство, на което е поставен акцент в касационната жалба, е предявено на подсъдимия (л.211 нохд), нещо повече протоколите за предявяване на материалите по досъдебното производство от 13 и 28 юни 2018 г. (л.л.187 и 210 от досъдебното производство), надлежно подписани от обвиняемия и защитата му, удостоверяват, че те са се запознали с всички материали по делото, в това число и с протокола за изземване на обтривки от 10.03.2018 г. (л.145 на същото място). Неизвършването на оглед на местопроизшествието своевременно, поначало е неотстранимо, по важно е друго, препяства ли този пропуск достигането до обективната истина по делото, за което ще стане дума по-долу. По аналогичен начин стоят нещата и с ненамирането на ползваното от дееца средство, с което са причинени увреди по пострадалия. Неоснователно е възражението за липса на мотиви. Изложените в мотивите на решението съображения указват, че въззивният съд е извършил проверката възложена му от закона съответно на изискванията на чл.313 и 314, ал.1 от НПК. Дейността на първостепенния съд е възприета положително при убедителна аргументация, изложена на л.11-12 от мотивите. Отделно от това, въззивният съд е извършил собствена оценка на събраните по делото доказателства, взел е отношение по противоречивите такива и ясно е заявил причините поради които е дал вяра на едни, а на други – не (виж л.3-5). При тези констатации упрекът, че ВТАС е направил едностранчива доказателствена оценка и че не е обсъдил противоречивите доказателства се явява неоснователен. Неоснователно е и възражението, че решението е основано на предположение. Детайлният анализ на елементите от доказателствената съвкупност обхванал вътрешната издържаност на всеки един от тях и връзката помежду им, обективиран в подробни, безпротиворечиви съображения, за които стана дума, най-малко позволява извод за наличието на предположение. Ненамирането на ползваното от дееца средство, не е препятствало достигането до обективната истина. Показанията на свидетелите Г., Д., Л., В., рентгенографското изследване на пострадалия и заключенията по съдебно медицинската експертиза, позволяват извод, че уврежданията на пострадалия са причинени от един изстрел с еднопроектилно оръжие от т.нар. „далечна дестинация”, който изстрел е произведен от подсъдимия. Разкриването на обективната истина не е злепоставено от неизвършването на оглед на местопроизшествието. Обстоятелствата от кръга по чл.102 от НПК са изяснени изцяло посредством събраните възможни и относими доказателства. Изложеното очертава липсата на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, поради което проверката за правилното приложение на закона е възможна в рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд (л.6-7 от мотивите на решението). Изложените фактически положения разкриват поведение на подсъдимия съдържащо признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав по чл.115 във връзка с чл.18, ал.1 от НК, поради което и правилно е ангажирана отговорността му. Насочеността на изстрела към областта на сърцето и годността на ползваното средство да лиши от живот пострадалия обективират прекия умисъл при който е действал дееца. Възражението за наличието на условията на чл.12, ал.1 от НК е било на вниманието на въззивния съд. То не е пренебрегнато, а обсъдено надлежно и отхвърлено като неоснователно при съображения, срещу които не се възразява (л.8-9 от мотивите). Доколкото тези съображения са основани на фактите, приети за установени, закона и практиката по приложението му, ВКС не намери причини за критично отношение към тях. Като не е установил наличието на предпоставките на института на неизбежната отбрана, съдът законосъобразно е отхвърлил тази претенция на подсъдимия. Наложеното наказание за престъплението по чл.115 от НК не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 от НПК и като такова е справедливо. Като е установил наличието на предпоставките на смекчената наказателна отговорност съдът по същество е имал основание да определи наказанието по реда на чл.55 от НК. В гражданската част въззивното решение е правилно и законосъобразно. Присъденото на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди покрива изискването за справедливост. Правилно и законосъобразно е приложението на чл.23 и чл.66 от НК. Като е достигнал до извод, че за поправянето на дееца не е необходимо той да търпи ефективно определеното му наказание лишаване от свобода, съдът е имал основание да отложи изпълнението му. Предвид на изложеното ВКС не намери основания за връщане на делото за ново разглеждане. Искането на подсъдимия за оправдаване по възведеното обвинение не може да бъде удовлетворено, защото фактите, приети за установени от въззивния съд указват на съставомерно деяние. Предвид искането на повереника на частния обвинител и граждански ищец и представения договор за правна защита и съдействие от 30.09.2019 г.,в тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени направените от В. Г. Г. разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред ВКС – чл.189, ал.3 от НПК. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 и чл.189, ал.3 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 103 от 28.05.2019 г., постановено по внохд № 122/19 г. на Апелативния съд-Велико Търново. ОСЪЖДА подсъдимия С. Г. С. да заплати на В. Г. Г. 3000 (три хиляди) лева, представляващи направените от него разноски в касационното производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: