Р Е Ш Е Н И Е
№ 86 София, 17.06.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на девети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3260 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Л. К. срещу решение № 263119 от 17.05.2021 г. по в. гр. д. № 8752/2020 г. на Софийски градски съд в частта, определяща квотите на съсобственост в допуснатия до делба имот.
Жалбоподателят счита, че въззивният съд не спазил чл.172 ГПК при преценката на свидетелските показания, като не ги обсъдил в съвкупност с писмените доказателства по делото.
Ответницата С. Н. М. не взема становище по жалбата.
С определение № 93 от 07.03.2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за прилагането на чл.172 ГПК при обсъждане на свидетелски показания на роднини на страните.
За да се произнесе, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
С обжалваното решение № 263119 от 17.05.2021 г. по в. гр. д. № 8752/2020 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 346870 от 23.02.2018 г. по в. гр. д. 43942/2014 г. на Софийски районен съд, с което е допусната делба на дворно място, съставляващо УПИ .......... от кв. ........по плана на [населено място], цялото с площ от 430 кв. м., с неуредени сметки по регулация за 16 кв. м., представляващо ПИ с идентификатор ..........с площ от 389 кв. м., ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор ............, състояща се от мазе и складови помещения в сутеренния етаж, стая, хол, кухня и сервизни помещения на първия етаж, със застроена площ от 72 кв. м., без лятната кухня, находяща се в дворното място, между съсобственици С. Л. К. и С. Н. М., при равни квоти.
Въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи. По време на брака си те са продали с нотариален акт от 22.03.1999 г. апартамент № 43 в[жк], притежаван от тях в СИО, за сумата от 17 398 000 неденоминирани лева, а на 11.05.1999 г. са продали втори апартамент № 40 в същия квартал, лична собственост на С. К., за сумата от 17 847 800 неденоминирани лева.
На 02.03.1999 г. С. К. сключил предварителен договор за закупуване на процесното дворно място и къща за сумата от 15 000 щ. д. При подписване на договора купувачът е заплатил капаро от 1500 щ. д. Окончателният договор е оформен с нотариален акт № ....от 05.07.1999 г., в който вписаната продажна цена е 2 666, 60 лв.
Съдът е обсъдил показанията на разпитаните по делото синове на страните А. К. и Л. К.. Приел е, че независимо от възможната им заинтересованост от изхода на спора, техните показания следва да се кредитират, тъй като са логични и непротиворечиви помежду си и не са опровергани от други доказателства по делото. Тъй като свидетелите са деца на страните, житейски логично е те да имат преки възприятия по отношение на релевантните за спора обстоятелства относно произхода на средствата за закупуване на процесния делбен имот. Според двамата свидетели имотът в [населено място] е бил закупен единствено със средствата, придобити от техните родители след продажбата на общия им апартамент. Получената от ищеца продажна цена на личния му апартамент е била използвана от него за собствени нужди – закупуване на бус, на лодка и рибарски принадлежности. Ремонтът и обзавеждането на къщата били извършени със средства на ответницата, както и с труд и лични средства на двамата свидетели. Ищецът участвал с личен труд при извършване на ремонта на имота.
При тези данни съдът е приел от правна страна следното:
Прието е за неоснователно твърдението на ищеца, че е вложил лични средства при закупуване на делбения имот. За да се докаже, че придобитото по време на брака не е съпружеска имуществена общност /СИО/, следва да се представят доказателства, оборващи презумпцията на чл.21, ал.3 СК /чл.19, ал.3 СК отм/. Доказателствената тежест е на този, който цели оборването на презумпцията. Меродавен момент за влагане на личното имущество е този на юридическото придобиване на вещното право в зависимост от конкретния придобивен способ. За заварени от новия СК бракове се прилага законовият режим на СИО, щом съпрузите не са уредили отношенията си с брачен договор или не са избрали режим на разделност. В случая бракът между страните по делото е заварен по смисъла на СК от 2009 г. и няма данни същите да са уредили отношенията си с брачен договор или да са избрали режим на разделност. Когато в имуществените отношения между съпрузите е приложим законовият режим на съпружеска имуществена общност, придобитото по време на брака чрез договор за покупко-продажба имущество има същия статут, какъвто е статутът на паричните средства, вложени в придобиването, като преценката се извършва съобразно нормативната уредба на съпружеската имущества общност към момента на плащането. С Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че придобитото по време на брака, независимо на чие име е придобито, е с характер на вложените в придобиването средства. Всеки съпруг има възможност да предяви иск или възражение за пълна или частична трансформация, като установи чрез пълно и главно доказване личния характер на вложените в придобиването средства.
Съдът се е позовал на практика на ВКС - решение № 581 от 02.08.2010 г. по гр. д. № 1329/2009 г. на ВКС, I ГО, решение № 249 от 27.12.2011 г. по гр. д. № 1037/2010 г. на ВКС, II ГО и решение № 72 от 07.07.2017 г. по гр. д. № 3056/2016 г., І ГО, в които се приема, че законовата презумпция за съвместен принос е оборима, като в тежест на съделителя, който поддържа, че имотът е придобит изцяло с негови лични средства, е да установи наличието на пълна трансформация на лично имущество по категоричен начин, като обратното доказване на имащите правно значение за трансформацията факти трябва да бъде пълно и пряко. Изводът на съда, че произходът на вложените средства е личен /извънбрачен/, не може да почива на предположения.
Прието е, че в настоящия случай правото на собственост върху процесния имот е придобито по време на брака с договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт от 05.07.1999 г., следователно спорният недвижим имот формално попада под режима на съпружеската имуществена общност. Ищецът, чиято е доказателствената тежест в процеса, не е установил по реда на пълното и главно доказване, че за придобиване на собствеността върху имота са вложени негови лични средства - не е ангажирал никакви доказателства за произхода на средствата, с които е платена цената по договора за покупко-продажба и конкретно, че е платена със средствата, които той е получил от продажбата на апартамент, негова лична собственост. Обстоятелството, че като купувач по процесния договор е участвал само съпругът, включително че само той е бил страна по предварителния договор за покупко-продажба на същия имот и само той е платил продажната цена, нямат значение за извода за придобиването на имота в режим на СИО, тъй като тези факти не са предвидени в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 или в друга разпоредба на СК от 1985 г. (отм.) като изключващи придобиването на имота в СИО. Ответницата изрично е възразила в отговора на исковата молба, че продажната цена е заплатена със семейни средства, представляващи получената от страните сума по договора за продажба от 22.03.1999 г. на притежавания от двамата съпрузи апартамент в режим на СИО. От събраните по делото гласни доказателства се налага извод, че ответницата е провела насрещно доказване, внасящо съмнение в осъществяването на твърдените от ищеца факти, от които той черпи права. Изводът, че произходът на вложените средства е личен /извънбрачен/, не може да почива на предположения. Действително, по делото са събрани доказателства, че реално платените и по трите договора за покупко-продажба цени са различни /по-високи/ от посочените в съставените нотариални актове. Това обстоятелство обаче само по себе си не може да обоснове извод, че част от вложените средства при покупката на делбените имоти са лични средства на ищеца. Презумпцията за съвместен принос не е оборена от ищеца по реда на пълното главно доказване. При прекратяването на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни – чл.28 СК. Затова делбата следва да се допусне при равни квоти.
Решението е неправилно.
Изводът на съда, че ищецът не е доказал твърдяната трансформация на лични средства в придобитата по време на брака къща с дворно място в [населено място], произтича от неправилна преценка на показанията на синовете на страните, разпитани по делото като свидетели. В практиката на ВКС по прилагането на чл.172 ГПК се приема, че законодателят е създал едно предположение относно посочените в разпоредбата лица за възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото, поради което съдът е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността да е повлияла на достоверността на показанията му - решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о. Приема се, че не съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован, или такива, които вредят на противната страната, но преценката следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му - решение № 34 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2015 г., I г. о. и цитираното в него решение по № 338 от 20.11.2013 г. по гр. д. № 1269/12 г. на ВКС, IV гр. о./. Приема се, че съгласно чл. 172 ГПК заинтересоваността на свидетеля в полза или във вреда на някоя от страните се преценява с оглед всички други данни по делото, при отчитане на възможната му необективност. Това означава, че към показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност. Не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната. Преценката обаче следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му - решение № 131 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1/2013 г., IV г. о.
Макар формално да е приложил чл.172 ГПК и да е обосновал защо дава вяра на разпитаните свидетели, съдът на практика не се е съобразил с посочената по-горе практика на ВКС, която изисква по-задълбочена преценка и съпоставка на казаното от свидетелите с останалите данни по делото.
Според свидетелите А. К. и Л. К. имотът в [населено място] е закупен изцяло с парите, които родителите им са получили при продажбата на общия апартамент № 43 в[жк], притежаван от тях в СИО. При съпоставка с доказателствата по делото обаче се установява, че това е обективно невъзможно. Имотът в [населено място] е закупен за сумата от 15 000 щ. долара, която е посочена в предварителния договор от 02.03.1999 г. и за която има реални документи за извършените плащания в долари: опис от 02.03.1999 г. на сумата от 1200 щ. д. /стр.84/; опис от 11.03.1999 г. на сумата от 1000 щ. д., представляваща доплащане към задатък /стр.83/; опис на сумата от 300 щ. д. /стр.85/ и разписка от 05.07.1999 г. за сумата от 12 500 щ. д., представляваща окончателно плащане /стр.82/. Апартамент № 40 в [населено място],[жк], представляващ лична собственост на С. Л. К., е бил продаден реално за сумата от 10 300 щ. д., която е посочена в предварителния договор от 25.03.1999 г. и за която има реални документи за извършените плащания – опис от 25.03.1999 г. за сумата от 1050 щ. д. /стр.75/ и опис от 11.05.1999 г. за 9250 щ. д., представляващи окончателно плащане /стр.76/. Апартамент № 43 в [населено място],[жк], представляващ СИО на страните по делото, е бил продаден реално за сумата от 10 000 щ. д., която е посочена в предварителния договор от 24.02.1999 г., като в опис от 24.02.1999 г. е посочена сумата от 1050 щ.д. като капаро за този имот /стр.72/. Не е представен опис за остатъка от цената, но посочените по-горе доказателства я индивидуализират в достатъчна степен.
При тези данни следва да се приеме, че както парите от продажбата на апартамента, лична собственост на ищеца С. Л. К., така и парите от продажбата на общия на страните апартамент, не са били достатъчни за закупуването на имота в [населено място]. Именно затова са били продадени и двата апартамента, защото предварително е било ясно, че семейството се стреми да закупи по-скъп имот. Въззивният съд не е обсъдил свидетелските показания във връзка с изброените доказателства, поради което е достигнал до необоснования извод, че само с парите от апартамента, представляващ СИО, е закупен имотът в [населено място] и затова няма трансформация на лични средства на ищеца в придобиването на новия имот.
Правилно въззивният съд е приел е, че показанията на А. К. и Л. К. не могат да бъдат игнорирани само затова, че свидетелите са деца на страните по делото. Неоснователен е доводът на С. К., развит в касационната му жалба, че тези свидетели са в близки отношения с майка си и в много лоши отношения с него. Такъв извод не може да бъде направен само от обстоятелството, че свидетелите живеят с майка си в процесния имот и че единият от тях е бил свидетел по бракоразводното дело. По бракоразводното дело са се разисквали съвсем други обстоятелства. Липсват доказателства по настоящото дело за такова влошаване на отношенията между бащата и синовете, което да наведе съда на извод, че показанията на синовете не са обективни. Извод за необективност не може да се направи и от посочената от А. К. поредност на разпоредителните сделки – вярно е, че тази поредност не съответства на окончателните договори, но пък при предварителните договори поредността е точно такава, за каквато сочи свидетелят. Правилно въззивният съд е приел, че житейски логично е синовете да имат преки възприятия по отношение на релевантните за спора обстоятелства относно произхода на средствата за закупуване на процесния имот. Правилно е отчетено посоченото от свидетелите, че с парите от продажбата на личния си апартамент техният баща е купувал други вещи - бус, лодка и рибарски принадлежности. Не е необходимо по делото да се представят други доказателства за закупуването на тези вещи, за да повярва съдът в свидетелските показания. Показанията на свидетеля А. К., че със средствата от продажбата на собствения си апартамент баща му си закупил автомобил, който записал на името на баба му, защото била инвалид, но впоследствие се наложило да се заплати мито, което свидетелят платил, звучат убедително и липсва основание да се приеме, че те са неверни, още повече, че те кореспондират с казаното от другия син Л. К..
Неправилно обаче съдът не е съпоставил показанията на синовете с изброените по-горе писмени доказателства и не е отчел обективната невъзможност имотът в [населено място] да е закупен само с парите от продажбата на общия апартамент на страните. Имотът в [населено място] е закупен за сумата от 15 000 щ. д., а общият апартамент на страните е продаден за 10 000 щ. д. Доколкото липсват доказателства за заинтересованост на свидетелите А. К. и Л. К., техните показания следва да се възприемат в смисъл, че при покупката на имота в [населено място] са вложени изцяло парите от продажбата на общия апартамент на техните родители, т.е. 10000 щ. д. и логически да се заключи, че остатъкът е дошъл от продажбата на личния апартамент на С. К., доколкото по делото няма данни съпрузите да са имали спестени пари, които да са допълнили тази разлика. В съдебната практика последователно се приема, че пълното доказване може да се осъществява и с косвени доказателства – решение № 226 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 921/2010 г., IV г. о., решение № 61 от 1.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4578/2015 г., IV г. о., решение № 60197 от 23.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 636/2021 г., III г. о. и др. Такива доказателства в случая са налице, предвид обективните данни за цената на имотите по трите разпоредителни сделки, невъзможността имотът в [населено място] да е закупен само с парите от продажбата на един от апартаментите в [населено място] и показанията на свидетелите А. К. и Л. К., преценени от съда при съпоставянето им с писмените доказателства.
По изложените съображения следва да се приеме, че за закупуването на процесния имот в [населено място] са вложени 10 000 щ. д. от продажбата на апартамента, представляващ съпружеска имуществена общност, а разликата от 5 000 щ. д. е покрита от средствата, които С. К. получил от собствения си апартамент. Следователно 1/3 ид. част от имота, съответстваща на вложените от С. К. лични средства при закупуването му, съставлява негово лично имущество на основание чл.23, ал.2 ЗС. Останалите 2/3 представляват съпружеска имуществена общност, която след прекратяване на брака между страните се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни квоти. Така понастоящем С. К. е собственик на 2/3 ид. части от имота в [населено място], а ответницата С. М. е собственик на другата 1/3 ид. част. При тези квоти следва да се допусне делбата след отмяна на въззивното решение в частта за определените квоти на съсобственост.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че за изхода на настоящото дело няма значение кой от бившите съпрузи е работил или не е работил, какви доходи е получавал и от какви средства за издръжка се е нуждаел с оглед здравословното му състояние. За изхода на делото е от значение единствено презумпцията на чл.21, ал.3 СК и доказаната от С. К. трансформация по чл.23, ал.2 СК на негово лично имущество при покупката на имота.
При този изход на делото разноските на страните за всички инстанции следва да се разпределят според уважената/отхвърлената част от иска.
За първата инстанция ищецът е направил разноски в размер на 2054 лв., за втората – 840 лв. и за третата – 970 лв. или общо 3870 лв. Ответницата е направила разноски за първата инстанция в размер на 950 лв., за втората – 450 лв. или общо 1400 лв.
Ищецът е претендирал, че е собственик на 5/6 от процесния имот, а съдът приема, че правата му са върху 2/3 или 4/6 от имота. Претенцията му е уважена за 4/6 и е приета за неоснователна за останалата 1/6 от имота. Съобразно този резултат на ищеца следва да се присъдят 3102,40 лв. разноски за всички инстанции. Ответницата е претендирала, че е собственик на 1/2 или на 3/6 от имота, а реално правата ѝ са върху 1/3 или 2/6. Съобразно този резултат тя има право на 933,33 лв. разноски за всички инстанции.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 263119 от 17.05.2021 г. по в. гр. д. № 8752/2020 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение № 346870 от 23.02.2017 г. по в. гр. д. 43942/2014 г. на Софийски районен съд, в частта, с която са определени равни квоти на съделителите С. Л. К. и С. Н. М. в допуснатия до делба имот в [населено място] - УПИ ........... от кв. ..........с площ от 430 кв. м., съставляващ ПИ с идентификатор ..........., ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор ................, състояща се от мазе и складови помещения в сутеренния етаж, стая, хол, кухня и сервизни помещения на първия етаж, както и в частта за разноските, и вместо него постановява:
ОПРЕДЕЛЯ квотите на съсобственост в допуснатия до делба имот в [населено място], съставляващ УПИ ............ от кв. ..........с площ от 430 кв. м., а по КККР - ПИ с идентификатор ................., ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор ..................., състояща се от мазе и складови помещения в сутеренния етаж, стая, хол, кухня и сервизни помещения на първия етаж, както следва: 2/3 ид.части за С. Л. К. и 1/3 ид.част за С. Н. М..
ОСЪЖДА С. Н. М. от [населено място], № 44, да заплати на С. Л. К. от [населено място],[жк], [улица], ап.3, сумата от 3102,40 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА С. Л. К. от [населено място],[жк], [улица], ап.3, да заплати на С. Н. М. от [населено място], № 44, сумата от 933,33 лв. разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |