Р Е Ш Е Н И Е
№ 187
гр. София, 19.03.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря София С., като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 135 по описа за 2009г., взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуалния му представител адв. В. Ц. Т. и касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуалния му представител адв. В. Г. срещу решение № 216 от 17.10.2008г. по в. т. дело № 367/2008г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия.
С въззивния съдебен акт е отменено решение № 20 от 10.04.2008г. по т. дело № 119/2007г. на Русенски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените искове за обявяване относителна недействителност на договора за особен залог от 26.09.2003г., четирите договора за покупко-продажба съответно от 15.12.2003г., 16.12.2003г., 16.12.2003г. и 19.12.2003г., двете цесии от 15.12.2003г. и 15.12.2003г., иска за връщане в масата на несъстоятелността на имуществото, предмет на разпоредителните сделки, в частта за държавната такса и за разноските. След направената отмяна въззивният съд е обявил за относително недействителни – нищожни - спрямо всички кредитори на [фирма] в несъстоятелност, [населено място] на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ във връзка с чл. 646, ал. 2, т. 1 и т. 4 ТЗ следните договори:
1/ договора за особен залог от 26.09.2003г., сключен между [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място];
2/ четирите договора за покупко-продажби, сключени между [фирма], [населено място] като продавач и [фирма], [населено място] като купувач съответно на 15.12.2003г., 16.12.2003г., 16.12.2003г. и 19.12.2003г.;
3/ двата договора за цесия от 15.12.2003г., с които [фирма], [населено място] е продала на [фирма], [населено място] вземането на [фирма], [населено място] към [фирма], [населено място] в размер 14 697,84 лв. срещу сумата 1 565,91 лв. и вземането на [фирма], [населено място] към [фирма], [населено място] в размер 60 000 лв. за сумата 3 997,17 лв.
С въззивното решение [фирма], [населено място] е осъдено на основание чл. 648 ТЗ да върне в масата на несъстоятелността на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] имуществото, предмет на четирите покупки, и [фирма], [населено място] е осъдено на основание чл. 648 ТЗ да върне в масата на несъстоятелността на [фирма] в несъстоятелност, [населено място] сумата 5 563,08 лв. по посочените две цесии. Присъдени са разноски и държавна такса.
В останалата му част, с която производството по исковете с правно основание чл. 135 ЗЗД, чл. 26, ал. 1 и ал. 2 и чл. 27 във връзка с чл. 29 ЗЗД е прекратено, решението на Русенски окръжен съд е оставено в сила. В тази част въззивният съдебен акт е влязъл в сила като необжалван от ищеца.
Касаторът [фирма], [населено място] прави оплакване, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Релевира доводи за недопустимост на въззивното решение в частта, с която е осъден да върне в масата на несъстоятелността имуществото, предмет на четирите покупко-продажби на основание чл. 648 ТЗ, поради това, че такъв иск не е предявен от ищеца и липсва активна процесуална легитимация на синдика да го предяви. Поддържа становище, че не се явява „трето лице” по смисъла на чл. 648 ТЗ, тъй като не е договарял с длъжника, а със заложния кредитор. Инвокира доводи за недопустимост на въззивното решение поради липсата на активна процесуална легитимация на синдика да предяви искове за нищожност на сделките, сключени между трети лица, по които [фирма] /в несъстоятелност/ не е страна.
Касаторът прави оплакване, че в противоречие на материалня закон въззивният съд се е позовал на чл. 646, ал. 2 ТЗ, тъй като началната дата на неплатежоспособността на [фирма] е 16.12.2003г., а пет от процесните договори са сключени на 15 и 16.12.2003г. и договорът за особен залог е сключен на 26.09.2003г.
Поддържа становище, че при разглеждане на претенцията по чл. 647, т. 3 ТЗ по отношение на шестте договора за покупко-продажба въззивният съд не е направил разлика между установени пазарни стойности и реални пазарни дадености, не е отчел, че съгласно чл. 37 ЗОЗ заложният кредитор е ограничен в срок да осъществи разпоредителните сделки със заложеното в негова полза имущество, не е съобразил предмета на проданта - активи с особено стопанско предназначение, използващи се в сравнително ограничен бранш в рамките на страната.
Според касатора данните от приетите от Русенски окръжен съд експертизи с посочване само на метода на изчисление на пазарните стойности на отделните вещи, относими към покупната цена, която касаторът е заплатил, са използвани тенденциозно и превратно. В този смисъл са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на събраните доказателства, като не са обсъдени релевантни доказателства и наведени доводи /чл. 188 и чл. 157 ГПК /отм./. Неправилно въззивният съд е обсъдил неприето заключение на вещи лица К. и Г., въз основа на което е изградил своите изводи.
В противоречие с материалния закон е изводът, че исковете по чл. 646 и чл. 647 ТЗ могат да бъдат предявени и при започнало и проведено извънсъдебно принудително изпълнение по ЗОЗ. Неправилно решаващият съдебен състав е приел, че реализирането на продажбата по ЗОЗ е станало не от действителната страна в лицето на длъжника [фирма], а от трето лице [фирма]. Касаторът релевира довод, че съдът не е съобразил, че заложният кредитор не упражнява право на длъжника, а свои права, пряко произтичащи от договора за особен залог, поради което синдикът не би могъл да предяви претенция за обявяване за недействителни на процесните сделки.
Инвокиран е довод за незаконосъобразност на извода, че заложният кредитор не би могъл да бъде продавач по отношение на процесните вещи поради факта, че не е техен собственик, нито е упълномощен от собственика да ги продаде. Според касатора съдът не е съобразил разпоредбите на чл. 618, ал. 1 ТЗ, чл. 32, ал. 4 и чл. 43, ал. 1 и ал. 2 ЗОЗ и чл. 719 ТЗ.
В касационната жалба се поддържа становище за неправилност на извода на въззивния съд за недействителност на договора за особен залог и поради това, че не е налице необезпечено вземане на акционер /в случая [фирма]/, а е налице задължение на акционер на длъжника към трето лице – [фирма], т. е. вземането е на банката, както и поради това, че към момента на сключване на договора за особен залог вече е било налице обезпечение.
Касаторът моли въззивното решение да бъде обезсилено като недопустимо и производството прекратено, евентуално решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените разноски за всички съдебни производства.
Касаторът [фирма], [населено място] прави оплакване за недопустимост на обжалваното решение, евентуално неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Релевира доводи за недопустимост на решението поради това, че въззивният съд се е произнесъл по иск, производството по който е прекратено пред първата инстанция на основание чл. 119 ГПК /отм./ с влязло в сила определение – по отношение на иска за връщане в масата на несъстоятелността на сумата 5 563,08 лв., получена по договори за цесия от 15.12.2003г., както и по непредявен иск за връщане на даденото по сделките, чиято недействителност се претендира, на основание чл. 648 ТЗ, а евентуално ако се приеме, че такъв иск е предявен, то същият е недопустим поради липса на активна процесуална легитимация - този иск би следвало да се предяви от длъжника, а не от синдика. Касаторът излага доводи за недопустимост на решението на основание чл. 15, ал. 2 ГПК /отм./ във връзка с чл. 649 ТЗ – прогласени са за нищожни сделки, сключени между трети лица, по които длъжникът [фирма] не е страна, а синдикът не е активно легитимиран да предяви такива искове.
Основните доводи за неправилност на решението поради нарушение на матералния закон са свързани със следното: нарушение на чл. 646 и чл. 647 ТЗ и чл. 43 ЗОЗ на извода, че исковете по чл. 646 и чл. 647 ТЗ могат да бъдат предявени и при започнало и проведено извънсъдебно принудително изпълнение по ЗОЗ; противоречие с чл. 37 ЗОЗ на извода, че действителна страна по сделките за покупко-продажба и цесиите е заложният длъжник [фирма]; неправилно приемане за приложими едновременно разпоредбите на чл. 646, ал. 2, т. 1 и т. 4 ТЗ и чл. 647, т. 2 ТЗ; в противоречие с чл. 1, чл. 4, чл. 8 и чл. 14 ЗОЗ въззивният съд е приел, че договорът за особен залог е нищожен по отношение на всички кредитори поради това, че заложеното имущество вече било предмет на други обезпечения; в нарушение на чл. 648 ТЗ са съображенията, че при обявени за нищожни сделки се дължи само възстановяване към масата на несъстоятелността на даденото от длъжника, но не и възстановяване на третото лице на това, което третото лице е дало на длъжника по действителната сделка.
Касаторът инвокира и доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила: в нарушение на чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ГПК /отм./ съдът не е обсъдил всички доказателства и доводи на страните, напр. възраженията на [фирма] относно недопустимостта на исковете по чл. 647, т. 3 ТЗ и чл. 646, ал. 2, т. 1 и т. 4 ТЗ, нито възраженията за неоснователност на исковете поради липса на елементи от фактическия състав на чл. 647, т. 3 ТЗ и чл. 646, ал. 2, т. 1 и т. 4 ТЗ, нито възраженията по отношение неоснователността на иска по чл. 108 ЗС, квалифициран погрешно като иск с правно основание чл. 648 ТЗ. В същото време в част от доказателствата съдът е вложил друг смисъл и неправилно е основал решението си на заключение, което не е прието по делото.
В касационната жалба е направено оплакване за необоснованост на извода, че договорът за особен залог и всички договори за продажба на заложеното имущество са сключени след началната дата на неплатежоспособност на [фирма], и на извода, че с договорите за продажба [фирма] е продало цялото заложено имущество на [фирма].
Касаторът моли въззивното решение да бъде обезсилено като недопустимо и производството прекратено, евентуално решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените разноски за всички съдебни производства.
Синдикът на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] Й. Д. оспорва касационните жалби, моли въззивното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски.
Излага доводи, че страните са конституирани правилно, съобразно трайната практика на ВКС по аналогични дела по чл. 646 и чл. 647 ТЗ, като ищец е синдикът, а ответници са страните по сделката – несъстоятелното дружество и купувачът. По въпроса активно легитимиран ли е синдикът да води искове по чл. 108 ЗС изразява становище, че искове на посоченото правно основание не са уважени от въззивния съд.
Поддържа становище, че въпросът дали извършената продажба по реда на ЗОЗ от заложния кредитор се приравнява на продажба, извършена от длъжника по смисъла на чл. 646 и чл. 647 ТЗ, е решен законосъобразно и не е в противоречие със съдебната практика. Счита, че заложният кредитор е действителната страна по разпоредителните сделки и при продажбата на заложеното имущество по ЗОЗ заложният кредитор действа като задължителен /законен/ представител на залогодателя. Твърди, че относно начина на определяне дали даденото надхвърля значително полученото са налице експертизи.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационните жалби, поддържа становище, че въззивното решение е правилно, поради което моли да бъде оставено в сила.
Останалите ответници не изразяват становище по касационните жалби.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационните жалби са подадени от легитимирани страни в предвидения в чл. 283 от ГПК едномесечен срок и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че предявените от синдика на [фирма] /в несъстоятелност/ отменителни искове по чл. 646, ал. 1, ал. 2 и чл. 647 ТЗ, основни и евентуални, за обявяване относителната недействителност спрямо всички кредитори на несъстоятелността на [фирма], имащи за предмет договора за особен залог от 26.09.2003г., сключен между [фирма] и [фирма], четирите договора за покупко-продажба съответно от 15.12.2003г., 16.12.2003г., 16.12.2003г. и 19.12.2003г. на търговското предприятие, движими и недвижими имоти и други вещи на [фирма] с продавач [фирма] и купувач [фирма], както и двата договора за цесия от 15.12.2003г., с които [фирма] е продала на [фирма] вземанията, които [фирма] има към [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], могат да бъдат съединени с иска за връщане на имуществото – предмет на шестте разпоредителни договора в масата на несъстоятелността по чл. 648 ТЗ.
Направил е извод за неоснователност на възражението на ответниците [фирма] и [фирма], че синдикът не бил овластен да предяви исковете по чл. 646 и чл. 647, като е изложил съображения, че синдикът следи за масата за несъстоятелността и разполага с правомощия да предявява всички специални отменителни искове по част ІV от ТЗ, както и исковете за връщане на имущество в масата на несъстоятелността.
Великотърновски апелативен съд е приел, че специалните отменителни искове по част ІV от ТЗ могат да бъдат предявени и уважени, независимо, че е започнало и проведено принудително извънсъдебно изпълнение по реда на ЗОЗ, инициирано от заложния кредитор. Изложил е съображения в смисъл, че с производството по ЗОЗ се защитават интересите на заложния кредитор, докато исковете по чл. 646 и чл. 647 ТЗ са в защита интересите на всички кредитори на несъстоятелния длъжник.
Решаващият съдебен състав е направил извод за нищожност на договора за особен залог, сключен между [фирма] и [фирма] на 26.09.2003г. по отношение на всички кредитори на несъстоятелното дружество. Изводът е обоснован с разсъжденията, че със ЗОЗ се учредява залог в полза на заложния кредитор, който залог трябва да е реално обезпечение за съществуващото вземане на заложния кредитор спрямо залогодателя, т. е. предмет на договора за особен залог може да бъде имущество на длъжника, което не е предмет на други обезпечения, необезпечено имущество, а в случая имуществото на [фирма] /в несъстоятелност/ вече е било предмет на два договора за особен залог и два договора за ипотека, които несъстоятелното дружество е учредило в полза на [фирма] през 2001г. и 2002г. по сключените с [фирма] четири договора за кредит.
Въззивният съд е разгледал фактическия състав на чл. 647, т. 3 ТЗ и е приел, че и двата елемента са налице по отношение на шестте разпоредителни сделки /четирите договора за покупко-продажба съответно от 15.12.2003г., 16.12.2003г., 16.12.2003г. и 19.12.2003г. на търговското предприятие, движими и недвижими имоти и други вещи на [фирма] с продавач [фирма] и купувач [фирма], както и двата договора за цесия от 15.12.2003г., с които [фирма] е продала на [фирма] вземанията, които [фирма] има към [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място]/. Великотърновски апелативен съд е изложил съображения, че производството по несъстоятелност на [фирма] е открито на 17.06.2004г., договорите са сключени на 15.12.2003г., 16.12.2003г., 16.12.2003г. и 19.12.2003г., т. е. в двугодишния период преди откриване на производството по несъстоятелност и даденото по разпоредителните сделки надхвърля значително по стойност полученото – продажната цена на движимите и недвижимите вещи е по-ниска от пазарната цена към момента на продажбите съгласно заключенията на съдебните експертизи, както и вземанията на [фирма] /в несъстоятелност/ към [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] са с по-висок размер от сумата, за която са цедирани на [фирма].
Според въззивния съд действителната страна по разпоредителните сделки /четирите покупко-продажби и двете цесии/ е [фирма], а не [фирма], тъй като банката не е собственик на продаваните вещи и парични вземания, нито е упълномощена от собственика [фирма] да ги продаде.
Решаващият съдебен състав е приел, че предявените искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ във връзка с чл. 646, ал. 2, т. 1 и т. 4 ТЗ и чл. 648 ТЗ са основателни, поради което е отменил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и е обявил за относително недействителни спрямо всички кредитори на [фирма] в несъстоятелност, [населено място] договора за особен залог, четирите договора за покупко-продажба, двата договора за цесия и е осъдил [фирма] на основание чл. 648 ТЗ да върне в масата на несъстоятелността на [фирма] /в несъстоятелност/ имуществото, предмет на четирите покупки, а [фирма] на основание чл. 648 ТЗ да върне в масата на несъстоятелността на [фирма] /в несъстоятелност/ сумата 5 563,08 лв. по посочените две цесии.
С определение № 511 от 11.08.2009г. по т. дело № 135/2009г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за допустимостта на решението в частта, с която [фирма], [населено място] е осъдена на основание чл. 648 ТЗ да върне в масата на несъстоятелността на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] сумата 5 563,08 лв. по посочените две цесии, и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси:
1/ може ли договор за особен залог да бъде предмет на отменителни искове по чл. 646 и чл. 647 ТЗ, предявени от синдика;
2/ могат ли разпоредителните сделки, извършени от заложния кредитор в процедура по реда на ЗОЗ, да бъдат предмет на отменителни искове по чл. 646 и чл. 647 ТЗ; чие право упражнява заложният кредитор при продажба на заложеното имущество;
3/ активно легитимиран ли е синдикът на дружеството в несъстоятелност да предяви искове по чл. 646 и чл. 647 ТЗ за прогласяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделките, сключени между заложния кредитор и третите лица, иска по чл. 648 ТЗ, респективно иска за връщане в масата на несъстоятелността на имуществото – предмет на четирите разпоредителни сделки;
4/ пасивно легитимирани ли са по исковете с правно основание чл. 646 и чл. 647 ТЗ заложният кредитор и третото лице, с което той е договарял;
5/ трето лице ли е по смисъла на чл. 648 ТЗ купувачът по договор, сключен със заложния кредитор по реда на ЗОЗ.
Решението на Великотърновски апелативен съд в частта, с която [фирма], [населено място] е осъдена на основание чл. 648 ТЗ да върне в масата на несъстоятелността на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] сумата 5 563,08 лв. по двата договора за цесии, е недопустимо. Решаващият съдебен състав не е съобразил, че предявеният от синдика на [фирма] в несъстоятелност срещу [фирма], [населено място] иск за връщане на получената сума по цедираните вземания с двата договора за цесии, сключени на 15.12.2003г. между [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], в размер общо 5 563,08 лв., е оттеглен и производството по него е прекратено с определение на 30.11.2004г. още при първоначалното разглеждане на делото от Русенски окръжен съд /гр. дело № 84/2004г. на Русенски ОС/. Това определение не е обжалвано и е влязло в сила. Недопустимо е при влязло в сила определение за прекратяване на производството по част от исковете, включително за сумата 5 563,08 лв., след обезсилване на първото първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане в Русенски окръжен съд, при второто разглеждане на предявените искове по чл. 646 и чл. 647 ТЗ ищецът да въведе под формата на уточнение на исковата молба същия иск, по който производството при първоначалното разглеждане на исковете е било прекратено. В противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 1/1985г. – т. 9, относно диспозитивното начало в процеса, определящо рамките на правораздавателната дейност по същество, въззивният съд недопустмо се е произнесъл по този иск. Поради недопустимост на решението в тази част същото следва да бъде обезсилено относно сумата 5 563,08 лв.
При разглеждане на предявените искове въззивният съд е посочил неточна правна квалификация – чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ във връзка с чл. 646, ал. 2, т. 1 и т. 4 ТЗ във връзка с чл. 648 ТЗ. От една страна, иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ не е предявен. Посочената разпоредба визира нищожност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на изпълнение на парично задължение, независимо от начина на изпълнение, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността. Твърдение на подобни факти и обстоятелства не е инвокирано в исковата молба, нито в последващите уточнения. От друга страна, решаващият съдебен състав не е съобразил, че разпоредбите на чл. 646, ал. 2 и чл. 647 ТЗ регламентират различни основания за относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на действия и сделки, извършени от длъжника. Една от основните разлики е моментът на извършване на действията и сделките – в хипотезата на чл. 646, ал. 2 ТЗ действията и сделките са извършени след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, докато съгласно чл. 647 ТЗ действията и сделките са извършени в определен срок преди откриване на производството по несъстоятелност или преди началната дата на неплатежоспособността. Правилен е доводът на касатора [фирма], че не съществува възможност, ако една сделка е нищожна на основание чл. 646 ТЗ, да бъде наред с това и относително недействителна по чл. 647 ТЗ. В конкретния случай въззивната инстанция е следвало да отчете обстоятелството, че производството по несъстоятелност е открито с решение № 21 от 17.06.2004г. по т. дело № 64/2004г. на Русенски ОС, определена е начална дата на свръхзадължеността 16.12.2003г., което се твърди и от ищцовата страна, и въз основа на твърдените факти и обстоятелства и заявения петитум да определи правното основание на предявените искове по отношение на договора за особен залог, четирите договора за покупко-продажба и двата договора за цесии, за които е висящо производството, както следва:
1/ обявяване недействителност на договора за особен залог на основание чл. 647, т. 2, 5 и 6 ТЗ;
2/ нищожност на договора за покупко-продажба на движими вещи и двата договора за продажба на вземане /цесия/, сключени между [фирма] и [фирма] на 15.12.2003г. на основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ;
3/ обявяване недействителност на договора за покупко-продажба на движими вещи, договора за продажба по реда на чл. 46, ал. 1, предл. 2 ЗОЗ на отделни елементи – съвкупност от недвижими имоти и подобрения, включени в състава на заложено търговско предприятие [фирма], [населено място], и договора за покупко-продажба на движима вещ – МПС, сключени между [фирма] и [фирма] на 16.12.2003г., с нотариален акт № 95, том V, рег. № 6472, дело № 664/16.12.2003г., и 19.12.2003г. на основание чл. 647, т. 3 ТЗ.
Иск за обявяване недействителност по отношение кредиторите на несъстоятелността на договора за особен залог от 26.09.2003г. на основание чл. 647, т. 3 ТЗ като възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност, не е предявен с исковата молба, респективно уточненията при първоначалното разглеждане на делото от Русенски окръжен съд. Недопустимо е под формата на уточнение на исковата молба при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд да се въведе нов иск, какъвто не е бил предявен. Тъй като въззивният съд не се е произнесъл за относителната недействителност на договора за особен залог на посоченото основание, решението не е недопустимо. Дадената от въззивния съд неточна правна квалификация не обуславя недопустимост на въззивното решение.
Законосъобразно Великотърновски апелативен съд е приел, че специалните отменителни искове по част ІV от ТЗ по отношение на договора за особен залог могат да бъдат предявени, независимо, че е започнало и проведено принудително извънсъдебно изпълнение по реда на ЗОЗ, инициирано от заложния кредитор. Правилни са съображенията, че с производството по ЗОЗ се защитават интересите на заложния кредитор, докато исковете по чл. 646 и чл. 647 ТЗ са в защита интересите на всички кредитори на несъстоятелния длъжник. Не е налице колизия между общ и специален закон. Договорът за особен залог на търговско предприятие е разновидност на договора за търговски залог. Целта и на двата вида залог е една и съща – да се обезпечи изпълнението на задължението по основния договор чрез предпочтително удовлетворяване на вземането на кредитора от цената на заложената вещ, вземането на длъжника или на третото лице.
Разпоредбите на чл. 647, т. 5 и т. 6 ТЗ регламентират възможността да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността учредените от длъжника ипотека, залог или друго обезпечение при наличи ето на две условия: по т. 5 – ако са извършени в едногодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност в полза на необезпечено дотогава вземане; по т. 6 – ако са извършени в двугодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност в полза на необезпечено дотогава вземане на съдружник или акционер. Посоченият законов текст не разграничава различните видове залози, нито с оглед техния обект, нито съобразно техните специфики. Целта на отменителните искове по чл. 647 ТЗ и обявяване нищожността на действията и сделките по чл. 646 ТЗ е попълване масата на несъстоятелността, тъй като е възможно тези действия и сделки да са извършени с цел увреждане интересите на другите кредитори. Изложените съображения и същността на договора за особен залог като договор между кредитора на едно вземане и длъжника или трето лице, по силата на което кредиторът може сам да се удовлетвори от заложеното имущество с предпочитание пред другите кредитори, ако вземането не бъде изпълнено доброволно и точно, обуславя изводът, че договорът за особен залог може да бъде предмет на отменителните искове по чл. 647, т. 5 и 6 ТЗ или иска за нищожност по чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ.
Изпълнението от заложния кредитор по реда на ЗОЗ не изключва възможността за предявяване от синдика на иск за нищожност по чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ и иск за обявяване недействителност на договора за особен залог въз основа на 647, т. 5 и 6 ТЗ в зависимост от съответните предпоставки съгласно посочените правни норми. Дадената с чл. 43, ал. 1 ЗОЗ регламентация, че откриването на производство по несъстоятелност на залогодателя не спира започнатото изпълнение по чл. 32 ЗОЗ, и задължението на синдика да предаде имуществото на заложния кредитор за изпълнение по реда на чл. 32 ЗОЗ, когато установи наличието на залози, вписани по реда на ЗОЗ, не обуславят недопустимост на иска за нищожност, респективно недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на договора за особен залог. Такава недопустимост не е предвидена изрично нито в чл. 43 ЗОЗ, нито в чл. 646 и чл. 647 ТЗ, и не може да бъде изведена от посочените законови текстове.
Активно легитимиран да предяви исковете с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 4 и чл. 647, т. 2, 3, 5 и 6 ТЗ е синдикът, а при негово бездействие кредиторът в производството по несъстоятелността. Пасивно легитимирани по тези искове са длъжникът по несъстоятелността и третото лице, с което длъжникът е договарял, като в хипотезата на договор за особен залог и последващите разпоредителни сделки пасивно легитимирани освен длъжникът в несъстоятелност са също заложният кредитор и третото лице, с което заложният кредитор е договарял. Процесуалната легитимация на синдика да подава искова молба за установяване нищожността на една сделка на основание чл. 646 и за обявяване на сделка за недействителна при наличието на предпоставките на чл. 647 ТЗ произтича от разпоредбата на чл. 649, ал. 1 ТЗ, правомощията на синдика и целта на посочените искове – попълване масата на несъстоятелността. Процесуалната легитимация на страните по сделката като ответници по исковете по чл. 646 и чл. 647 ТЗ произтича от необходимостта решението да бъде еднакво за тях и от разпростирането на субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо, поради което същите са задължителни другари.
За да бъдат относително недействителни, действията и сделките трябва да изхождат от длъжника. Това следва от изричната разпоредба на чл. 646, ал. 2 и чл. 647 ТЗ. Законодателят е имал предвид обстоятелството, че до откриване на производството по несъстоятелност и в т. нар. подозрителен период длъжникът може да извърши с имуществото си действия и сделки, с които да затрудни кредиторите си или по-голямата част от тях да се удовлетворят от имуществото му. Целта на специалните отменителни искове е прогласяване недействителността на тези действия или сделки, чрез които търговецът е намалил активите си. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗОЗ заложният кредитор има право да продаде от свое име и за сметка на залогодателя заложеното имущество след изтичането на две седмици от вписването, че е пристъпил към изпълнение. Правомощията на заложния кредитор да продаде имуществото на заложния длъжник произтичат от договора за особен залог. Когато договорът за особен залог е действителен, т. е. не е нищожен по смисъла на чл. 646 ТЗ и не е обявен за недействителен на основание чл. 647 ТЗ по отношение кредиторите на несъстоятелния длъжник, заложният кредитор упражнява свое право – продава от свое име и за сметка на длъжника. В този случай разпоредителните сделки, извършени от заложния кредитор в процедура по ЗОЗ, въз основа на действителен договор за особен залог, не могат да бъдат предмет на отменителен иск по чл. 647, т. 3 ТЗ, нито на иск за нищожност по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ. Поради това неправилен и в противоречие на чл. 37, ал. 1 ЗОЗ е изводът на въззивния съд, че действителната страна по разпоредителните сделки /четирите покупко-продажби и двете цесии/ е [фирма], а не [фирма]. Действително банката не е собственик на продаваните вещи и парични вземания, но по силата на сключения договор за особен залог и посочената законова разпоредба има право да продаде имуществото – предмет на особения залог и следва да бъде страна по сделката за продажба.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че основателността на иска за обявяване недействителността на договора за особен залог е обуславяща произнасянето по исковете за нищожност и обявяване относителна недействителност по отношение кредиторите на несъстоятелността на разпоредителните сделки, извършени в процедурата по реда на ЗОЗ, с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 4 и чл. 647, т. 3 ТЗ.
Изводът на въззивния съд за нищожност на договора за особен залог, сключен между [фирма] и [фирма] на 26.09.2003г. по отношение на всички кредитори на несъстоятелното дружество, е неправилен и постановен в противоречие със събраните по делото доказателства. Незаконосъобразно решаващият съдебен състав е приел, че предмет на договора за особен залог може да бъде само имущество на длъжника, което не е предмет на други обезпечения, необезпечено имущество. ЗОЗ не поставя такова ограничение. Разпоредбата на чл. 14 ЗОЗ урежда поредността на особените залози върху едно и също имущество в зависимост от поредността на вписването им, а разпоредбата на чл. 169 ЗЗД – поредността на ипотеките също от поредността на вписването. Редът на ипотеката се определя и по отношение на вписаните особени залози на предприятието, в чието имущество е включен недвижимият имот. Поредността на особените залози на търговското предприятие и другите обезпечения е от значение с оглед предпочтителното удовлетворение на кредиторите, чиито вземания са обезпечени с ипотеки на един и същи имот – част от търговското предприятие и особени залози на едно и също търговско предприятие, но не касае действителността на сделките за обезпечение. При това положение се налага изводът, че е възможно да бъде сключен договор за особен залог на търговско предприятие, част от което имущество /недвижими имоти и движими вещи/ е предмет на други обезпечения /ипотеки и залози/, както и да бъдат сключени поредни договори за особени залози върху едно и също предприятие. Като е обявил за относително недействителен – нищожен договора за особен залог от 26.09.2003г. въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като не се налага извършването на други процесуални действия, настоящият съдебен състав счита, че следва да се произнесе по съществото на спора.
Неоснователен е доводът на ищеца за недействителност на договора за особен залог по чл. 647, т. 2 ТЗ. Договорът за особен залог няма характер на безвъзмездна сделка по смисъла на посочения законов текст. За разлика от възмездните сделки, при които има еквивалентно изменение в състава на имуществото на страните, при безвъзмездните сделки няма размяна на блага от двете страни. При договорите за залог, включително разновидността на договора за особен залог, е налице гарантиране, обезпечение на изпълнението на едно или няколко задължения, породени от сделка. Чрез тях се осигурява възможността при неизпълнение на задължението, непогасяване от страна на длъжника, дължимата сума да се събере от залогодателя чрез продажба на заложеното имущество.
Разпоредбата на чл. 647, т. 5 определя сделката на длъжника в несъстоятелност за учредяване на залог, ипотека или друго обезпечение като недействителна по отношение на кредиторите, ако бъдат налице кумулативно две предпоставки: 1/ договорът да обезпечава необезпечено вземане; 2/ договорът да е сключен в едногодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност. Предпоставките за недействителност по отношение на кредиторите на сделките, посочени в чл. 647, т. 6 ТЗ, са също кумулативни: 1/ договорът да обезпечава необезпечено вземане на съдружник или акционер; 2/ договорът да е сключен в двугодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност. Липсата на една от посочените предпоставки не опорочава сделката, поради което не може да бъде обявена за недействителна на основание чл. 647, т. 5 или т. 6 ТЗ. В настоящия случай процесният договор за особен залог обезпечава задълженията на [фирма] по три договора за банков кредит: договор за банков кредит № 01187/30.07.2001г. и анекс № 1/26.09.2003г., договор за банков кредит от 09.09.2002г. и анекс № 1/26.09.2003г., договор за кредитна линия от 04.11.2002г., LD [ЕГН] и анекс № 1/26.09.2003г., както и задълженията на [фирма] – акционер в [фирма] по договор за банков кредит от 31.03.2003г., LD [ЕГН] и анекс № 1/26.09.2003г. Правилно и в съответствие с представените доказателства Великотърновски апелативен съд е констатирал, че вземанията по посочените договори за банков кредит са обезпечени преди това, както следва: договор за банков кредит № 01187/30.07.2001г. – с договор за особен залог на Д. от 30.07.2001г. и договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 194, том V, н. дело № 724/2001г. на нотариус Г. Г.; договор за банков кредит от 09.09.2002г. – с договор за особен залог върху съвкупност от движими вещи от 09.09.2002г. и договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 99, том VI, рег. № 8348, дело № 829/2002г. на нотариус Г. Г.; договор за кредитна линия от 04.11.2002г. – с договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 160, том VII, рег. № 10801, дело № 1028/2002г. на нотариус Г. Г.; договор за банков кредит между [фирма] и [фирма] от 31.03.2003г. – с договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 188, том II, рег. № 3059, дело № 327/2003г. на нотариус Г. Г.. Касае се до обезпечаване на вече обезпечени вземания, поради което договорът за особен залог не може да бъде обявен за относително недействителен по отношение на кредиторите на [фирма] /в несъстоятелност/.
Поради това, че договорът за особен залог е действителен, не е нищожен по смисъла на чл. 646 ТЗ и не може да бъде обявен за недействителен на основание чл. 647 ТЗ по отношение кредиторите на несъстоятелния длъжник, заложният кредитор при сключване на разпоредителните сделки /четирите договора за продажба и двата договора за цесии/ е упражнявал свое право, произтичащо от договора за особен залог и разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗОЗ. При продажбите на имущество – предмет на действителен договор за особен залог, не се касае за действие на длъжника или сделка, извършена от него, тъй като разместването на собствеността е настъпило по силата на волеизявлението на заложния кредитор. Поради изложените съображения се налага изводът, че процесните разпоредителни сделки, извършени от заложния кредитор в процедурата по реда на ЗОЗ въз основа на действителен договор за особен залог, не могат да бъдат обявени за нищожни на основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ, респективно за относително недействителни на основание чл. 647, т. 3 ТЗ. Следователно неправилно въззивният съд е заключил, че предявените искове по чл. 647, т. 3 и чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ са основателни и доказани.
С оглед изхода на спора настоящият съдебен състав счита, че не дължи произнасяне по отношение на останалите оплаквания на касаторите за матерална незаконосъобразност на въззивното решение и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на релевантни доказателства и наведени доводи – необсъждане на заключенията на допуснатите и приети експертизи, обсъждане на неприето заключение на вещи лица, неизлагане на мотиви относно приетата най-висока цена. Посочените доказателства и доводи се отнасят до преценка за еквивалентността между разменените престации, която не е необходимо да се извършва поради това, че сделките са сключени от заложния кредитор въз основа на действителен договор за особен залог, а не от длъжника.
По отношение на иска за връщане в масата на несъстоятелността на [фирма] /в несъстоятелност/ на имуществото – предмет на четирите покупко-продажби настоящият съдебен състав намира следното:
Неоснователен е доводът на касаторите за недопустимост на въззивното решение в частта, с която [фирма] е осъдено да върне в масата на несъстоятелността имуществото, предмет на четирите покупко-продажби на основание чл. 648 ТЗ, поради това, че такъв иск не бил предявен от ищеца. Действително при първото разглеждане на делото от първоинстанционния съд заявеният петитум е бил ответникът [фирма] да предаде на синдика фактическата власт върху недвижимите имоти и движимите вещи, придобити по процесните четири договора за продажба, а за липсващите такива да заплати тяхната пазарна стойност или сумата, която е получил от продажбата им. При повторното разглеждане на делото от Русенски окръжен съд ищецът е направил уточнение на този иск в смисъл ответното дружество да върне полученото по недействителните сделки в масата на несъстоятелността, а при липса на имуществото – неговата равностойност по пазарни цени. Касае се до уточняване на петитума на един и същ иск, предвид неговото предназначение – попълване масата на несъстоятелността.
П. от уважаване на исковете по чл. 646 и чл. 647 ТЗ е възстановяване на даденото по недействителната сделка в масата на несъстоятелността /чл. 614 ТЗ/ и връщане на даденото от третото лице, ако се намира в масата на несъстоятелността или признаването на качеството му на кредитор в производството по несъстоятелност /чл. 648 ТЗ/. Следователно законодателят е възприел уреждането на взаимоотношенията между страните по недействителната сделка по подобие на последиците по чл. 34 ЗЗД – реституция на даденото в патримониума на всяка от страните по сделката, със съответните особености по чл. 614 и чл. 648 ТЗ. Активната процесуална легитимация за предявяване на иска за възстановяване на даденото по недействителната сделка в масата на несъстоятелността принадлежи на страната по сделката, като синдикът е легитимиран да участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и да завежда от негово име дела на основание чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ. В този смисъл е практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК – решение № 100/15.06.2009г. по т. дело № 808/2008г. на ВКС, ТК, Второ отделение и решение № 114/03.08.2009г. по т. дело № 644/2008г. на ВКС, ТК, Второ отделение. Целта на исковете по чл. 646 и чл. 647 ТЗ, както и иска за връщане на даденото по недействителните сделки в масата на несъстоятелността е еднаква - попълване масата на несъстоятелността, поради което е допустимо съединяването им в едно исково производство. При предявяването на тези искове синдикът е упражнил правомощията си по чл. 658, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 649, ал. 1 по отношение на исковете с правно основание чл. 646 и чл. 647 ТЗ, и чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ по иска за връщане на даденото в масата на несъстоятелността, като в последния случай е действал като представляващ [фирма] /в несъстоятелност/. Следователно искът срещу [фирма], [населено място] за връщане в масата на несъстоятелността на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] на имуществото – предмет на четирите договора за покупко-продажба, е допустим.
Поради обстоятелството, че исковете за нищожност и относителна недействителност на четирите договора за покупко-продажба, сключени между [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], са неоснователни и подлежат на отхвърляне, то неоснователен се явява и иска срещу [фирма], [населено място] за връщане в масата на несъстоятелността на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] на имуществото – предмет на четирите договора за покупко-продажба.
С оглед изхода на спора, въпросът „дали купувачът по договор, сключен със заложния кредитор по реда на ЗОЗ, е трето лице по смисъла на чл. 648 ТЗ” е без значение за делото, поради което съдът не дължи отговор на този въпрос.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение в частта, с която ответникът [фирма], [населено място] е осъден на основание чл. 648 ТЗ да върне в масата на несъстоятелността на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] сумата 5 563,08 лв. по двата договора за цесии, следва да бъде обезсилено като недопустимо. В останалата обжалвана част решението на Великотърновски апелативен съд трябва да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което да бъдат отхвърлени като неоснователни следните предявени от синдика на [фирма] /в несъстоятелност/ срещу [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] /в несъстоятелност/, Д. Б. Г. като [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] искове: 1/ за обявяване недействителност на договора за особен залог, сключен на 26.09.2003г. между [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] на основание чл. 647, т. 2, 5 и 6 ТЗ; 2/ за установяване нищожност на договора за покупко-продажба на движими вещи и двата договора за продажба на вземане /цесия/, сключени между [фирма], [населено място] и [фирма] на 15.12.2003г. на основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ; 3/ за обявяване недействителност на договора за покупко-продажба на движими вещи от 16.12.2003г., договора за продажба по реда на чл. 46, ал. 1, предл. 2 ЗОЗ на отделни елементи – съвкупност от недвижими имоти и подобрения, включени в състава на заложено търговско предприятие [фирма], [населено място], сключен с нотариален акт № 95, том V, рег. № 6472, дело № 664/16.12.2003г., и договора за покупко-продажба на движима вещ – МПС от 19.12.2003г. на основание чл. 647, т. 3 ТЗ; както и предявеният от [фирма] /в несъстоятелност/ чрез синдика като негов представител иск срещу [фирма], [населено място] за осъждането му да върне в масата на несъстоятелността на [фирма] /в несъстоятелност/ имуществото – предмет на четирите покупко-продажби.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 649, ал. 2 ТЗ „Г. импекс” /в несъстоятелност/, [населено място] следва да заплати от масата на несъстоятелността по сметка на ВКС държавна такса в размер 238 853,02 лв. – 4% върху стойността на договорите. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Г. импекс” /в несъстоятелност/, [населено място] следва да заплати направените разноски за всички съдебни производства на [фирма], [населено място] в размер 74 075,50 лв. и на [фирма] в размер 11 056,91 лв. Разноски на ищеца, респективно [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 216 от 17.10.2008г. по в. т. дело № 367/2008г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия в частта, с която [фирма], [населено място] е осъдено на основание чл. 648 ТЗ да върне в масата на несъстоятелността на [фирма] в несъстоятелност, [населено място] сумата 5 563,08 лв. по два договора за цесии, сключени на 15.12.2003г. между [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] за продажба на вземането на [фирма] към [фирма], [населено място] в размер 14 697,84 лв. за сумата 1 565,91 лв. и на вземането на [фирма] към [фирма], [населено място] в размер 60 000 лв. за сумата 3 997,17 лв., като недопустимо.
ОТМЕНЯ решение № 216 от 17.10.2008г. по в. т. дело № 367/2008г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия в следните части:
1/ в частта, с която са обявени за относително недействителни – нищожни - спрямо всички кредитори на [фирма] в несъстоятелност, [населено място] на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ във връзка с чл. 646, ал. 2, т. 1 и т. 4 ТЗ следните договори:
- договора за особен залог от 26.09.2003г., сключен между [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място];
- четирите договора за покупко-продажби, сключени между [фирма], [населено място] като продавач и [фирма], [населено място] като купувач съответно на 15.12.2003г., 16.12.2003г., 16.12.2003г. и 19.12.2003г.;
- двата договора за цесия от 15.12.2003г., с които [фирма], [населено място] е продала на [фирма], [населено място] вземането на [фирма], [населено място] към [фирма], [населено място] в размер 14 697,84 лв. срещу сумата 1 565,91 лв. и вземането на [фирма], [населено място] към [фирма], [населено място] в размер 60 000 лв. за сумата 3 997,17 лв.;
2/ в частта, с която [фирма], [населено място] е осъдено на основание чл. 648 ТЗ да върне в масата на несъстоятелността на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] имуществото, предмет на четирите покупки;
3/ в частта за присъдените разноски и държавна такса и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от синдика на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] срещу [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място], [фирма], [населено място], Д. Б. Г. като [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] искове:
1/ за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] на договор за особен залог на търговско предприятие, сключен на 26.09.2003г. между [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], с правно основание чл. 647, т. 2, 5 и 6 ТЗ;
2/ за обявяване за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] на договор за покупко-продажба на движими вещи, сключен на 15.12.2003г. между [фирма], [населено място] като продавач и [фирма], [населено място] като купувач за сумата 788 874,26 лв. и двата договора за продажба на вземане /цесия/, сключени на 15.12.2003г. между [фирма], [населено място] като цедент и [фирма] като цесионер за продажба на вземането на [фирма], [населено място] към [фирма], [населено място] в размер 14 697,84 лв. срещу сумата 1 565,91 лв. и вземането на [фирма], [населено място] към [фирма], [населено място] в размер 60 000 лв. за сумата 3 997,17 лв., с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ;
3/ за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] на договор за покупко-продажба на движими вещи за сумата 61 370 лв. и договор за покупко-продажба на движима вещ – МПС за сумата 5 000 лв., сключени съответно на 16.12.2003г. и 19.12.2003г. между [фирма], [населено място] и [фирма] и на договора за продажба по реда на чл. 46, ал. 1, предл. 2 ЗОЗ на отделни елементи – съвкупност от недвижими имоти и подобрения, включени в състава на заложено търговско предприятие [фирма], [населено място], сключен на 16.12.2003г. между [фирма] и [фирма] с нотариален акт № 95, том V, рег. № 6472, дело № 664/2003г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] чрез синдика срещу [фирма], [населено място] иск за връщане в масата на несъстоятелността на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] имуществото, предмет на договорите за покупко-продажба на движими вещи, сключени на 15.12.2003г. и 16.12.2003г., договора за покупко-продажба на движима вещ – МПС от 19.12.2003г. и договора за продажба по реда на чл. 46, ал. 1, предл. 2 ЗОЗ на отделни елементи – съвкупност от недвижими имоти и подобрения, включени в състава на заложено търговско предприятие [фирма], [населено място], сключен на 16.12.2003г. с нотариален акт № 95, том V, рег. № 6472, дело № 664/2003г.
ОСЪЖДА [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място], [улица] да заплати от масата по несъстоятелността по сметка на ВКС държавна такса в размер 238 853,02 лв. /двеста тридесет и осем хиляди осемстотин петдесет и три лева и две стотинки/.
ОСЪЖДА [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място], [улица] да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски за всички съдебни производства на [фирма], [населено място], [улица] размер 74 075,50 лв. /седемдесет и четири хиляди седемдесет и пет лева и петдесет стотинки/ и на [фирма], [населено място], кв. Индустриален в размер 11 056,91 лв. /единадесет хиляди петдесет и шест лева и деветдесет и една стотинки/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
П РЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
1