Р Е Ш Е Н И Е № 60153 гр. София, 05.11.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурор Петя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 612 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по жалба от подсъдимия Л. Г. В.. С присъда № 8 от 14.05.2020г. по НОХД 34/2020г. Силистренски окръжен съд е признал подсъдимия Л. Г. В. за виновен в това, че на 21.01.2020г. в гр. Главиница, обл. Силистра е държал повече от три археологически обекта – осем броя, които не са идентифицирани и регистрирани по реда, регламентиран в Закона за културното наследство и Наредба № Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности като на основание чл. 278, ал.6, пр.3 НК и чл. 54 НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 3000.00 лева. Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен и за това, че на 21.01.2020г. в дома си в гр. Главиница, обл. Силистра, ул. "Витоша" № 64 противозаконно е държал оръдия – два броя саморъчно направени металдетектори, за които е знаел, че са предназначени за търсене на археологически обекти и на основание чл. 277а, ал.7 и чл. 54 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл. 23 НК е определил общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим и е присъединил наказанието глоба в размер на 3000.00 лева, прилагайки и разпоредбата на чл. 59, ал.1 НК. В рамките на осъществен въззивен контрол по протест на прокурора и по жалба на подсъдимия Варненският апелативен съд с решение № 260017 от 15.02.2021г. по ВНОХД 245/2020г. е потвърдил изцяло присъдата на Силистренски окръжен съд. В касационната си жалба В. заявява, че е осъден не въз основа на доказателства, а на предположения като изразява несъгласие със заключението на съдебно-нумизматичната експертиза, заявявайки, че е некомпетентно изготвена. Възпроизвежда и оплакванията си, депозирани пред въззивната инстанция, че с действията си не е осъществил съставите на двете престъпления от обективна и субективна страна. Моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Варна или да бъде оправдан от настоящата инстанция. В съдебно заседание пред този състав подсъдимият поддържа заявеното в касационната си жалба и изрично подчертава, че не се счита за виновен. В дадената му възможност за последна дума моли да бъде оправдан. Прокурорът преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Представителят на обвинението заявява, че въпреки своята краткост, решението на Апелативен съд дава отговор на всички наведени от страните възражения. Моли то да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбата от подсъдимия В. и в рамките на своите правомощия, прецени, че жалбата е допустима, но неоснователна. Основното оплакване на подсъдимия е за несъставомерност на извършеното от него, респективно неправилна оценка на съдилищата по фактите на събраната доказателствена маса и в частност на възприетото заключение на съдебно-нумизматичната експертиза, което не води до направения от тях краен извод за виновността му. В разрез с позицията на подсъдимия, доказателствените източници по делото носят противоположна информация на твърдяното от него и тя правилно е разчетена от контролирания съд при потвърждаване присъдата на окръжен съд. В правоприлагащата дейност на въззивната инстанция този съдебен състав не съзира превратна оценка или неглижиране на доказателствените източници, а заявено ясно и обосновано становище по кредитирането им. За да бъде осъществен от обективна страна съставът на престъпление по чл. 278, ал.6, пр.3 НК е необходимо деецът да държи повече от три археологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред. Легалното определение на археологически обект е съдържимо в чл. 146, ал.1 от Закона за културното наследство /ЗКН/ и това са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се и открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основен източник на информация са теренните проучвания. Тези обекти, съгласно ал. 3 на чл. 146 от Закона имат статут на културни ценности с категория национално значение или национално богатство. Чл.2а, ал.1 ЗКН определя тези обекти като публична държавна собственост, което всъщност налага тяхната идентификация и регистрация по изрично визиран в Наредба № Н-3/03.12.2009г. начин. В дома на подсъдимия В. след извършено претърсване и изземване, проведено при спазване на насочените към него процесуални изисквания са установени, иззети и впоследствие изследвани 15 предмети, осем от които експертът, изготвил заключението по съдебно-нумизматичната експертиза, определя като археологически обекти по смисъла на закона, датирани от периода IV в.пр. Хр. – V в. Подобно становище вещото лице поддържа и по отношение монета, доброволно предадена от подсъдимия и установена у него при извършвана му полицейска проверка. Останалите изследвани обекти не представляват движима културна ценност, респ. археологически обект. И настоящата инстанция споделя позицията на контролираната, че не са налице основания за дискредитиране заключението на съдебно-нумизматичната експертиза. От съдържанието на обективираното изследване и от уточненията, направени от експерта в съдебно заседание, не може да бъде обоснован извод за негова некомпетентност - той е археолог в Регионален исторически музей – Силистра и основната му дейност е свързана с оценка и класифициране на културни ценности, за което не се изисква техен химически анализ и за каквато необходимост подсъдимият и неговият защитник упорито са навеждали доводи пред предходните инстанции. Самият факт на определяне на част, а не в цялост от представените за изследване обекти като предмети на престъпление по чл. 278, ал.6 НК, научно обоснованите изводи на вещото лице, стигнало до тях въз основа на многогодишния си опит, знания и базиране на научна литература, игнорира съмнения за липса на негова компетентност или наличие на пристрастност. Застъпването на различна позиция от подсъдимия относно статута на държаните от него обекти като такива без каквато и да било стойност не определя априори като некомпетентно становище на експерт – специалист в тази област. Нещо повече, част от инкриминираните вещи – монетите представляват масови екземпляри от вече известни на науката образци, които са били сечени в по-големи тиражи, поради което тяхната идентификация не представлява фактическа сложност и не изисква провеждането на нарочни изследвания, а за тяхното идентифициране са достатъчни познанията на експерта и сравняването им със съответните образци от каталози на археологически монети. Експертът в изискуемата степен е индивидуализирал изследваните от него обекти по произход, период на изработка, материал и начин на изработка, достигайки до професионалния си извод, че те представляват археологически движими обекти. Контролираният съд правилно е разчел доказателствената информация по делото, за да приеме, че е налице знание у подс. В. за характера на държаните предмети, определяни от него като такива без каквато и да било стойност. Наличието на специализирана литература, установена в дома му при извършеното претърсване и изземване, свързана именно с изучаване на културни ценности, както и наличен в дрехите му археологически обект, предоставен за разглеждане от негова страна на друго лице, за което свидетелства И. И. и наличието на предхождащи деянието негови простъпки, квалифицирани като престъпление по чл.277а НК, определят като несъстоятелни твърденията на подсъдимия за неналичие на умисъл за държане без съответната регистрация на инкриминираните предмети. Подобно е отношението на съда към преценката на въззивния състав за доказателствена обезпеченост на обвинението спрямо Л. В. за извършено престъпление по чл. 277, ал.7 НК. И двата изследвани металдетектори са използвани, с полепнали и засъхнали по тях земни частици и съгласно компетентното заключение на експерта те представляват технически средства, които са годни за употреба и биха могли да се използват за теренни археологически проучвания за недеструктивно откриване на недвижими и движими археологични културни ценности. Правилно е разчетена от въззивния съд като недостоверна поднесената от подсъдимия информация, че тези средства не му принадлежат – те са установени в негово притежание, а дори заедно с единия от тях, позициониран в раница, е намерен и археологически обект и права лопата – средство, подпомагащо търсене на археологически обекти. При извършената констатация за неналичие на превратност в оценъчната дейност на въззивната инстанция, която да е довела до нарушение на материалния закон, в какъвто смисъл са единствените изразени претенции на подсъдимия, логична последица е оставяне в сила на атакувания пред настоящия съдебен състав акт. Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260017 от 15.02.2021г. по ВНОХД 245/2020г. по описа на Варненски апелативен съд - Наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.