Р Е Ш Е Н И Е № 60 Гр.София, 11 септември 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на първи февруари две хиляди и дванадесета година в състав, ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ:БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретар АВРОРА КАРАДЖОВА и в присъствието на прокурор РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията /председател/ ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело № 3116/2011 г. Прокурор от Градската прокуратура е протестирал по касационен ред оправдателната присъда на Софийския градски съд, издадена след отмяна на осъдителната присъда срещу подсъдимия А. Ф., издадена пък от Софийския районен съд. Оправдателната присъда – 311 от 31 октомври 2011 г. по внохд 3839/11, е по обвинението за невярното документиране, което подсъдимият извършил в заявление по реда на Закона за особените залози, посочвайки, че са заложени „учебно-тренировъчни комплекси” вместо „учебно-бойни самолети”: престъпление, извършено на 27 юли 2005 г., по чл.311, ал.1 НК (още защото Ф. е извършил удостоверяването в официален документ и в качеството си на длъжностно лице – управител на [фирма] – Д.). Осъдителната присъда от 23 февруари 2011 г. по нохд 13833/2007 г. е по същото обвинение и с нея е наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода условно (чл.66 НК) за 3 г. Касационният протест е първоначален и допълнителен (по реда на чл.351, ал. 3 НПК), а разликата между тях е само в добавянето към първото, и на второто от касационните основания по чл.348 НПК; доводите са лаконични-въззивният съд не е установил нищо ново по делото от фактическа страна, за да може да прави върху него противоположни правни изводи, а искането е за ново разглеждане на делото в същия съд. Протестът е поддържан и в съдебното заседание на касационната инстанция, а становището на другата страна е за неговото отхвърляне. ВКС намери, че оспорената присъда трябва да бъде оставена в сила. Подаденият протест е всъщност на границата на процесуалната допустимост: „данните, които го подкрепят” (чл.353, ал.1 НПК) са само онези според първоинстанционната присъда (при това мълчаливо-с препращане към нея); оспорена е обаче не тя, а отменящата я присъда, и „данните” трябва да бъдат почерпени именно от нея. Като не се спира на аргументите за оправдаването на подсъдимия, прокурорът вероятно не е намерил и контрааргументи, каквито ВКС на свой ред също не намери, и в съответствие със задължението си по чл.354, ал. 4 НПК е достатъчно тук да отбележи само следното. Подсъдимият в крайна сметка е могъл да договори особен залог върху спорните вещи, защото наистина са въздухоплавателни средства, но с оглед на особеностите им не са нито граждански, нито военни и спрямо тях е неприложим специалният режим за такива средства. От друга страна, и в теорията е безспорно , че тъкмо специалният режим за учредяването на особения залог върху въздухоплавателните средства – а не нещо друго – е в основата на изключението по чл.4, ал. 1, т. 1 ЗОЗ (вж.напр. К., А., Облигационно право, С., 2001, с.566). Защо при това положение е било предпочетено ЗОЗ да бъде използван по инкриминирания начин, е въпрос единствено на предположения без значение за отговорността по чл.311 НК(многотомният обем на делото позволява все пак отнасянето на тези предположения към изострените конфликти след приватизирането на военния завод в Д.). Ръководен от изложеното и съобразно с чл.354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС – І н.о. Р Е Ш И : Оставя в сила въззивната (нова) присъда № 311 от 31 октомври 2011 г. по внохд 3839/2011 г. на Софийския градски съд ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: