1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 122 София, 15.07.2020 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 13 юли две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 1782 /2020 година Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от И. Г. З. против определение № 4147 от 16.12.2019 г. по ч. гр.д.№ 5932/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 25.07.2019 г. по гр.д.№ 3477/2018 г. на СГС, с което е прекратено производството по иска, предявен от И. Г. З. против П. И. З.-Б. с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено и по отношение на нея, че ищеца е собственик на ПИ с идентификатор ...., ведно с построената в него сграда с идентификатор .... и апартамент № 9 на трети етаж, находящ се в [населено място], кв. Л., м. „В.”, находящ се на „С. шосе” № ..., който иск е предявен с допълнителна искова молба. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилност поради нарушение на процесуалните правила. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК, жалбоподателят се позовава на противоречие със задължителната съдебна практика – т.4 от ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС – основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и на очевидна неправилност – основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК поради очевидна необоснованост и нарушение правилата на логиката. На основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се иска допускане до касация по два въпроса, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: 1. допустимо ли е да се предяви установителен иск за собственост, основан на фактически твърдения за трансформация на лично имущество по чл. 23 СК срещу взискател, насочил изпълнението срещу трансформираното имущество; 2. има ли обвързващо действие оборимата презумпция по чл. 21 СК спрямо взискателя в изпълнително дело, по което принудителното изпълнение е насочено върху недвижим имот, придобит по време на брака, който е изключителна собственост на съпруга-недлъжник. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила е в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима С първоначалната искова молба е предявен иск от И. З. против съпругата му Ю. Г. З. да се установи по отношение на нея, че той е изключителен собственик на два недвижими имота, като е твърдял трансформация. С допълнителна молба преди връчване на препис на ответницата е подадена молба от З., с която позовавайки се на чл. 228, ал.3 ГПК привлича като ответник и П. И. З.-Б., като иска на основание чл. 124, ал.1 ГПК да се признае и по отношение на нея, че той е изключителен собственик на двата процесни имота. Правният си интерес обосновава с това, че тя е взискател по изп.д.№ 20178384077740 за личен задължение на съпругата му. СГС е приел, че е недопустимо с допълнителна молба да се предявяват допълнителни искове за разглеждане в същото производство. Приел е, че до последващо обективно и субективно съединяване на искове може да се стигне само при изчерпателно изброените в ГПК случаи: чл. 211 /предявяване на насрещен иск/, чл.212 / /предявяване на някоя от страните на инцидентен установителен иск/, чл. 213 ГПК /при съединяване на две и повече съдебни дела/ и чл. 214 ГПК /чрез добавяне на ново основание/, чл. 228, ал.3 ГПК /субективно изменение на исковете/ и по чл. 225 ГПК при главно встъпване. В случая не била налице нито една от тези хипотези, поради което е прекратено производството по иска, предявен от И. Г. З. против П. И. З.-Б. с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, предявен с допълнителна искова молба. Въззивната инстанция е приела, че искът, предявен от И. З. против допълнително посочената ответница на основание чл. 228, ал.3 ГПК е с правно основание чл. 23, ал.1 СК, а такъв иск може да бъде предявен само срещу съпруг или бивш съпруг, каквато е първоначалната ответница Ю. Г. С.. П. И. З. е трето лице – взискател по изп.д.№ 20178384077740 и като трето лице, по отношение на нея било недопустимо да се предявява иск по чл. 23, ал.1 СК за опровергаване на презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал.3 СК, защото тя не я обвързва. По отношение на нея, ищецът З. можел да предяви само иск по чл. 440, ал.1 ГПК. Теорията и съдебната практика /мотивите към ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС/ приемат, че проява на диспозитивното начало в гражданския процес е възможността участникът в правен спор сам определя кога, доколко и какъв обем защита да търси, като при предявяване на установителен иск законът изисква ищецът да обоснове наличието на правният интерес от решаване на правния спор, който произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Видът на иска се определя от постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем защита на материалните права. В мотивите към т.4 от ТР № 3/2015 г. изрично е прието, че тъй като в чл. 440 ГПК липсва изрична забрана, третото лице може да предяви положителен установителен иск, с който да установи, че то, а не длъжника, е носител на засегнатото от изпълнението право. Уважаването на този иск ще има същия правен ефект, какъвто има и уважаването на иска по чл. 440 ГПК, тъй като ще бъде установено, че вещта, върху която е насочено изпълнението не принадлежи на длъжника. Приетото от въззивният съд е в противоречие с разясненията в мотивите към т.4 от ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, поради което следва да се допусне до касационен контрол. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. Нормата на чл. 440 ГПК урежда възможността всяко трето лице да предяви отрицателен установителен иск срещу страните в изпълнителното производствоза установяване, че имота, върху който е насочено изпълнението не принадлежи на длъжника. По интензивната форма на защита е предявяване на положителен установителен иск, с който третото лице иска да установи по отношение на страните в изпълнителното производство, че притежава правото на собственост върху имота, върху който е насочено изпълнението. Задължителната съдебна практика допуска възможността вместо отрицателен установителен иск по чл.440 ГПК да се предяви положителен установителен иск, с който третото лице да установи по отношение на страните в изпълнителното производство, че вещта, върху която е насочено изпълнението му принадлежи, защото с пози иск се постига ефекта от иска по чл. 440 ГПК, че тя не принадлежи на длъжника. Този извод не се променя от обстоятелството, че длъжник по изпълнението е съпруг на ищеца. Нормата на чл. 23 СК предвижда възможност да се доказва трансформация на лично имущество в такова, което въз основа на презумпцията е СИО, като се установи със сила на пресъдено нещо, че имота е индивидуална собственост. Тъй като вещните права са абсолютни, то презумпцията действа по отношение на всички до оборването й. По същество предявеният иск по настоящото дело е положителен установителен иск за собственост. Интересът от участието в това производство и на взискателя произтича от необходимостта да се обвърже той със силата на пресъдено нещо на постановеното решение. Правното основание на иска против него е чл. 124, ал.1 ГПК, а не 23 СК, както е приел въззивния съд. Така както се приема в съдебната практика по чл. 440 ГПК, и при предявяване на положителен установителен иск за установяване по отношение на взискателя и длъжника, че имуществото, върху което е насочено изпълнението е индивидуална собственост на третото лице следва да участват и двете страни по изпълнението. Дори ищецът да не ги е посочил като ответници, съдът следва да конституира и другата страна в изпълнителното производство, за да се постанови решение, което да обвърже и двете страни в изпълнителното производство и да е еднакво по отношение на тях. В процесуалният ред, по който се разглеждат исковете против двамата ответници няма различие. Неправилни са и мотивите на първата инстанция, което не е констатирано от възивната такава. Възможността да се привлече ответник по-късно е изрично предвидена в чл. 228, ал.3 ГПК. Изискването е против по-късно привлечения ответник да се предявява същия иск. В случая и по отношение на двамата ответници се предявява положителен установителен иск за собственост. В случая обаче е налице задължителна съвместна процесуална легитимация и на двете страни в изпълнителното производство. При предявяване на иск по чл. 440 ГПК страните в изпълнителото производство са задължителни необходими другари. По предявен положителен установителен иск срещу тях изискването следва да е аналогично - за да бъде обвързан взискателя от силата на пресъдено нещо, той трбява да участва в производството заедно с длъжника. По отношение на него не се оборва презумпцията, а се установява правото на собственост на ищеца като резултат от оборването на презумпцията, ако искът бъде доказан и уважен като основателен. По изложените съображения следва да се отмени обжалваното определение като неправилно, както и потвърденото с него определение на първата инстанция, като делото се върне на нея за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4147 от 16.12.2019 г. по ч. гр.д.№ 5932/2019 г. на Софийски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 4147 от 16.12.2019 г. по ч. гр.д.№ 5932/2019 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение от 25.07.2019 г. по гр.д.№ 3477/2018 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по иска, предявен от И. Г. З. против П. И. З.-Б. с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено и по отношение на нея, че ищеца е собственик на ПИ с идентификатор ...., ведно с построената в него сграда с идентификатор .... и апартамент № 9 на трети етаж, находящ се в [населено място], кв. Л., м. „В.”, находящ се на „С. шосе” № ...., който иск е предявен с допълнителна искова молба. Връща делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: