Р Е Ш Е Н И Е № 67 Град София, 27.02.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Антони Лаков разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 2341 по описа за 2013 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искания на осъдения А. М. А. за възобновяване на производството по н.о.х.д. № 154/ 2013 г. на Районен съд – Тутракан, изменение на присъда № 154 от 01.07.2013 г. и намаляване на наказанието. Искането се позовава на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, с доводи за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода. В съдебно заседание осъденият А. М. А. и неговият служебен защитник адвокат И. Г. поддържат искането по изложените в него съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 154 от 01.07.2013 г. по н.о.х.д. № 154/ 2013 г. Районен съд – Тутракан признал осъдения А. М. А. за виновен в това, че на 04.04.2013 г. в с.Ш., област Силистра, в къща на [улица], №..., в условията на повторност, направил опит да се съвкупи с лице от женски пол – А. Ю. А., като я принудил към това със сила и опитът останал недовършен по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 152, ал. 2, т. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 18 от НК и чл. 58а от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години, при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 59 от НК съдът приспаднал изпълнението на мярката за неотклонение „задържане под стража”, считано от 05.04.2013 г. до привеждане на определеното наказание в изпълнение. Процесуално допустимото искане на осъдения А. М. А. за възобновяване на първоинстанционното наказателно производство, направено в законовия шестмесечен срок, е основателно. Съдебното производство пред Тутраканския районен съд е приключило по реда на глава Двадесет и седма от НПК, като осъденият А. признал фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират нови доказателства за тях. Съдът приел, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и провел съкратено съдебно следствие. Наказанието наложил при условията на чл. 58а от НК, като определеният размер от шест години лишаване от свобода редуцирал с една трета на четири години. Така определеното наказание е явно несправедливо, тъй като не съответства на тежестта на извършеното престъпление. Деянието е спряло във фазата на опита с реализиране на изпълнителното деяние в началния му етап. Деецът използвал принуда, домогвайки се да разкопчае колана и панталоните на пострадалата, но не успял, а само одраскал с нокът корема й. Свидетелката Ю. счупила бутилка в главата на осъдения и избягала през прозореца да търси помощ, а осъденият отишъл да затвори външната врата на къщата. Пострадалата А. се възползвала от неговото отсъствие от стаята и също избягала през отворения прозорец. Недовършеният опит към престъпление против половата неприкосновеност разкрива по-ниска степен на обществена опасност на деянието от приетото от районния съд, което не оправдава наложената тежка санкция. Като отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства са посочени предишните му осъждания (без престъплението, квалифициращо разглежданото деяние за специален рецидив). Посочените в мотивите на съда „изключителна дързост и последователност“ са силно преувеличени, поради което не представляват обстоятелства, съществено завишаващи обществената опасност на дееца. Като се прибавят приетите за смекчаващи обстоятелства: оказаното от осъдения съдействие за разкриване на обективната истина и проявеното критично отношение към извършеното, а така също и степента на осъществяване на намерението за полово съвкупление, се налага извод за определяне на санкцията в нейния минимално предвиден от закона размер от три години. Предвид приложената процедура по глава Двадесет и седма от НПК, задължаваща съдилищата да редуцират наказанието лишаване от свобода с една трета по чл. 58а от НК, подлежащото на изпълнение наказание от осъдения А. М. А. следва да бъде намалено на две години. Необходимостта от намаляване на наказанието на осъдения налага възобновяване на вече приключилото първоинстанционно съдебно следствие и занижаване на размера на санкцията от четири на две години лишаване от свобода. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК. Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА н.о.х.д. № 154/ 2013 г. на Районен съд – Тутракан и ИЗМЕНЯ присъда № 154 от 01.07.2013 г., като НАМАЛЯВА наказанието на осъдения А. М. А. на две години лишаване от свобода. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.