Ключови фрази


2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 74

гр. София, 29.05.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1465 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище в [населено място], Република Гърция, представлявано от управителя Г. Ц., чрез адв. С. Д., против решение № 6599 от 19 декември 2016 г., постановено по в.гр.д. № 833 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2016 г., с което е обезсилено като недопустимо решение № 191 от 10 август 2016 г., постановено по гр.д. № 377 по описа на районния съд в [населено място] за 2015 г. за осъждането на Д., да заплати на дружеството сумата от 3000 евро такса за международен превоз на чуждестранен товарен автомобил за превоз на товари от или за трета страна съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2 от Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на М., и сумата от 43 евро такса по чл. 1, т. 3 от Тарифа за такси на А. „П.“, платени без основание на 17 април 2015 г., ведно със законната лихва върху сумите от предявяването на иска, производството по делото е прекратено, в тежест на касатора са присъдени разноски, и делото като преписка е изпратено на М., за разглеждането му като искане, основано на разпоредбата на чл. 4б от Закона за държавните такси.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 1081 от 21 ноември 2017 г., за да се даде отговор на противоречиво разрешавания от съдилищата въпрос компетентен ли е гражданският съд да разгледа иск на заинтересована страна за връщане на недължимо платени такси съгласно чл. 4б ЗДТ, предвид предявяването на искането пред съда като иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пред. първо ЗЗД.
С обжалваното решение въззивният съд приема, че поставеният за разрешаване правен спор е неподведомствен на гражданския съд, защото съобразно правилото на чл. 4б ЗДТ недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна, като действително редът за връщане не е изрично указан, но в случая държавните такси, за които се твърди, че са недължимо платени и следва да бъдат възстановени, са публични държавни вземания, определени въз основа на Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на М. и Тарифата за таксите на Агенция „П.”, поради което с компетентност да разгледа искане по чл. 4б ЗДТ е овластено М. в качеството на орган, който е получил твърдяната от ищеца недължима сума, представляваща заплатени държавни такси. Противно на това становище, в решение № 279 по в.гр.д. № 651/2012 г., решение № 380 по в.гр.д. № 630/2013 г., решение № 217 по в.гр.д. № 302/2016 г. – и трите по описа на окръжния съд в [населено място], влезли в сила, се приема, че гражданският съд е компетентен да разгледа спор за недължимо платени такси по Закона за автомобилните превози с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
К. съд приема за правилно тълкуването, дадено в обжалваното въззивно решение.
Правоотношенията, които се развиват между държавата и физическите и юридическите лица по повод събирането на публични държавни вземания, каквито са държавните такси, неизчерпателно изброени в чл. 4 ЗДТ, и изрично посочени в други закони, са с публичноправен характер. Когато съответното лице е платило недължимо или е надвнесло в полза на бюджета суми като държавна такса, вземането му има частноправен характер. В някои случаи за такива вземания, когато законът изрично посочва процесуален ред за събиране на таксите (например чл. 55 от Закона за пътищата определя реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за събиране на определени невнесени такси), редът за възстановяване на надвзети или недължимо събрани държавни такси следва да е редът на съответния процесуален закон. В други случаи, когато заплащането на таксата е условие за даване на търсената защита или съдействие (например при съдебните такси и останалите хипотези на чл. 4 ЗДТ), редът за възстановяване на надвзети или недължимо събрани държавни такси е искане, отправено до държавния орган, в чиято полза е събрана таксата. Тъй като източник на вземането не е гражданско правоотношение, възстановяването на недължимо внесени или надвнесени такси не може да се осъществи по пътя на предявяване на кондикционен иск. Когато при или по повод изпълнението на тази административна дейност бъдат причинени вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавните органи, лицата имат право да търсят обезщетение за понесените вреди.
Касационната жалба е неоснователна.
Правилно въззивният съд приема, че компетентен да се произнесе по искането за възстановяване на събраната такса по Закона за автомобилните превози, е М., информационните технологии и съобщенията. Според законовата делегация на § 2 ДР З., с Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на М., информационните технологии и съобщенията (чл. 99, ал. 1, т. 2) се определя задължението за събиране на такса от 3000 евро за издаване на българско разрешително за чуждестранен товарен автомобил за превоз на товари от или за трета страна. По отношение на таксите, събирани по З., се прилага редът на ЗДТ – аргумент от противното на § 2 ПР ЗДТ. Посочената такса, макар фактически събрана от митницата, не съставлява приход за бюджета на Министерството на финансите, а постъпва като приход в бюджета на съответната агенция (чл. 4, т. 1 от У. правилник на И. „А.”), която от своя страна е на бюджетна издръжка към МТИТС (чл. 2, ал. 1 от правилника). Затова искането за връщане на недължимо платени, по твърдението на ищеца, такси, следва да бъде разгледано от МТИТС.
Втората такса от 43 евро е събрана въз основа на чл. 1 от Тарифата за таксите, които се събират от А „П.” – за влизане в Република България или за транзитно преминаване по републиканските пътища на пътни превозни средства с регистрация в страни извън Европейския съюз и ползващи разрешително със заплащане на пътна такса. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа в А. „П.”, агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и благоустройството. И тази такса, събрана от митницата, постъпва като приход в полза на агенцията (чл. 6, ал. 1, т. 2 ПСДОРАПИ). Събраната такса обаче е такава по реда на Закона за пътищата, поради което по силата на чл. 55 ЗП, приложимият ред за възстановяване на събраната такса от 43 евро е този на ДОПК. Ето защо за тази такса следва да се приеме, че е сторено искане по смисъла на чл. 129, ал. 1 ДОПК, и то следва да се изпрати за осъществяване на съответната процедура на Националната агенция за приходите.
За процесуалното представителство на ответника се определя сумата от 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6599 от 19 декември 2016 г., постановено по в.гр.д. № 833 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2016 г., с което е обезсилено като недопустимо решение № 191 от 10 август 2016 г., постановено по гр.д. № 377 по описа на районния съд в [населено място] за 2015 г. за осъждането на Д., да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление в Република Гърция, сумата от 3000 евро такса за международен превоз на чуждестранен товарен автомобил за превоз на товари от или за трета страна съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2 от Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на М., и сумата от 43 евро такса по чл. 1, т. 3 от Тарифа за такси на Аг. „П.“, платени без основание на 17 април 2015 г., ведно със законната лихва върху сумите от предявяването на иска, производството по делото е прекратено, и делото като преписка е изпратено на М., за разглеждането му по отношение на искането за възстановяване на сумата от 3000 евро по чл. 99, ал. 1, т. 2 от Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на М. като искане по чл. 4б от Закона за държавните такси.
ИЗПРАЩА делото като преписка на Н. за разглеждането му по отношение на искането на [фирма], със седалище и адрес на управление в Република Гърция, за възстановяване на сумата от 43 евро такса по чл. 1, т. 3 от Тарифа за такси на А. „П.“, платена без основание на 17 април 2015 г., като искане по чл. 129, ал. 1 ДОПК.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление в Република Гърция, [населено място], [улица], представлявано от управителя Г. Ц., да заплати на Д., сумата от 100,00 (сто) лева разноски за касационното производство.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: