Р Е Ш Е Н И Е № 45 София, 29.05.2018 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 5029 /2017 година, и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 303 ал.1 т.2 ГПК . Б. К. М. от [населено място] е поискал отмяна на влязло в сила Решение Nо 132 от 18.06.2015 година по гр.д. Nо 381/2013 год. на РС-Самоков, потвърдено с въззивно Решение Nо 169 от 28.03.2016 година по гр.възз.д. Nо 704/2015 година на Софийския окръжен съд с довод, че след влизане в сила на посоченото решение е узнал за влязлата в сила Присъда No 8 по НОХД No 24/2017 год. на Самоковския РС, с която подсъдимата М. Н. Н. е призната за виновна, че е извършила престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 309 ал.1 НК като съзнателно е използвала неистински частен документ – молба декларация пред Нотариус С. Х. при издаването на НА 2/2013 година. Като счита, че именно този документ е обусловил и изводите на съда по решението, чиято отмяна се иска, молителят поддържа искането си за отмяна по чл. 303 ал.1 т.2 ГПК. С постъпило по делото писмено становище от ответната страна по молбата за отмяна – М. Н. се поддържат доводи, че инкриминираното деяние с посочената присъда не касае законосъобразността на съдебното решение, чиято отмяна се иска поради което искането следва да бъде оставено без уважение. По подадената молба за отмяна и на основание чл. 307 ал. 1 ГПК , състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия, намира : С разпоредбата на чл. 303, ал.1, т.2 ГПК законодателят е уредил като отменително основание хипотези за случаите „когато по надлежен съдебен ред се установи неистинността на документ, на показанията на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпна дейност на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решението по делото”. Визираните фактически състави касаят хипотези на формирана решаваща воля на съда по съществото на спора въз основа на доказателство, което е опорочено поради престъпно действие на участниците в гражданския процес, а именно при неистинност на свидетелските показания; неистинност на заключение на вещо лице или престъпно действие на страната, неин представител или член от състав на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. При всяка една от тези хипотези, законът безусловно установява, че престъпното деяние следва да е установено по надлежен съдебен ред- т.е. по силата на влязла в сила присъда или решение на гражданския съд по чл.124 ал.5 ГПК. За да постанови решението, чиято отмяна се иска, и приеме за неоснователни, заявените от Б. К. М. срещу М. Н. Н., С. В. Б. и Н. К. Н. обективно и субективно съединени искове за собственост на основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС както и искане по реда на чл. 537 ал.2 ГПК за отмяна на НА Nо 2 /2013 година, решаващият съд е приел, че Б. К. М. няма права на собственост по отношение на процесния недвижим имот, защото от негова страна е налице валиден отказ от наследство след смъртта на майката Е. А. М., поч. 04.06.1986 г., и липса на вещни права по отношение на процесния недвижим имот в патримониума на бащата – К. Н. М. към момента на неговата смърт. След като не е установил Б. М. да е титуляр на вещни права по отношение на процесния имот, решаващият съд няма произнасяне по акцесорно заявеното искане по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на НА Nо 2 /2013 година. Влязлата в сила присъда, с която подсъдимата М. Н. Н. е призната за виновна, че е извършила престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 309 ал.1 НК като съзнателно е използвала неистински частен документ – молба декларация пред Нотариус С. Х. при издаването на НА 2/2013 година , има отношение само по иска, по който съдът не се е произнесъл и не е формирал воля, нито е постановил решение, която да бъде годен предмет на производството по отмяна. Ето защо молбата за отмяна не може да бъде уважена на заявеното основание по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК защото установеното по надлежен ред престъпно обстоятелство не касае изводите на съда, върху които е основано решението по исковете по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС. По изложените съображения и на основание чл. 307 ал. 1 ГПК , състав на Върховния касационен съд- второ отделение на гражданска колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б. К. М. от [населено място] за отмяна на влялзло в сила Решение Nо 132 от 18.06.2015 година по гр.д. Nо 381/2013 год. на РС-Самоков, потвърдено с въззивно Решение Nо 169 от 28.03.2016 година по гр.възз.д. Nо 704/2015 година на Софийския окръжен съд, с което заявените от Б. К. М. срещу М. Н. Н. , С. В. Б. и Н. К. Н. обективно и субективно съединени искове за собственост на основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, са отхвърлени, на основание чл. 303, ал.1, т.2 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: