Р Е Ш Е Н И Е № 642/10 С., 11.04.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в открито заседание на тридесети септември две хиляди и десета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№885 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. М. К. от[населено място] срещу решение №27 от 05.03.09г. по гр.д.№1134/08г. на Великотърновския окръжен съд. В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на въззивното решение по главния иск с правно основание чл.14, ал.4, тъй като за уважаването му е от значение кой е бил собственик на спорните земи към момента на образуване на ТКЗС, а не от чие име те са внесени в ТКЗС. Доказан бил и евентуалният установителен иск за собственост на земите към настоящия момент, основан на придобивна давност, поради което съдът не е имал основание да го отхвърли. Ответниците в производството С. Х. К., С. М. К. и С. Н. Н. не вземат становище по жабата. С определение №1075 от 25.05.09г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса за допустимостта на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ в случаите, при които земята не е заявена за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на името на лицето, за което се твърди, че е било неин собственик към момента на образуване на ТКЗС, но е заявена на името на друго лице. За да се произнесе по този въпрос и по съществото на жалбата, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Великотърновския окръжен съд е обезсилил решението от 08.10.08г. по гр.д.№1134/08г. на Великотърновския районен съд в частта, с която съдът се е произнесъл по същество по главния иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и е прекратил производството по делото в тази част. Оставил е в сила решението на районния съд в частта, с която е бил отхвърлен като неоснователен евентуалният иск по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ - че ищцата е собственик по давност на две от спорните ниви – нива от 4 дка в местността „Б.“ и нива от 46,731 дка в местността „Пендикуряк“. Въззивният съд е приел, че процесните ниви не са били заявени за възстановяване пред ОСЗ на името на наследодателя на ищцата С. Н. К., на негово име няма висящо административно производство по възстановяване на собствеността, такова производство не може да бъде образувано и в бъдеще, поради изтичане на срока по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, ето защо искът за признаване, че той е бил собственик на процесните земи към момента на образуване на ТКЗС е лишен от правен интерес. Като се е произнесъл по същество по този иск, районният съд е постановил недопустимо решение. По евентуалния иск за собственост по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ на две от земите въззивният съд е приел, че не е доказано ищцата да ги е владяла само за себе си след възстановяване на собствеността, отричайки владението на останалите съсобственици. По въпроса дали е допустим иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, когато земеделската земя не е била заявена за възстановяване пред ОСЗ на името на лицето, за което се твърди, че е било неин собственик към момента на образуване на ТКЗС, имаше колебания в практиката на ВКС. В определение №65 от 10.02.09г. по ч.гр.д.№61/09г. на ВКС, I ГО, на което настоящият състав се е позовал при допускане на касационното обжалване е прието, че не е налице такъв интерес само в случаите, при които нито една от спорещите страни не е поискала възстановяване на земите пред ОСЗ в сроковете по чл.11, ал.1 и ал.2 от ЗСПЗЗ. В същия смисъл са и други съдебни актове. В последващата практика обаче се прие обратното становище. Така например в решение №34 от 21.03.11г. по гр.д.№1112/10г. на ВКС, ІІ ГО и решение №35 от 21.03.2011г. по гр.д.№1052/10г. на ВКС, II ГО е прието, че искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, предявен от наследниците на общия наследодател срещу един от неговите наследници, комуто е възстановена собствеността, е процесуално недопустим, ако няма подадено заявление пред ОСЗ на името на общия наследодател. Изхожда се от идеята, че ОСЗ възстановява собственост само ако е сезирана с искане за това и на името на бившия собственик има преписка в ОСЗ. Липсата на висяща административна процедура на името на това лице, както и невъзможността да бъде образувана такава поради изтичането на законните срокове, води до липса на правен интерес от иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, тъй като, дори да бъде уважен, няма как да се възстанови собствеността на това лице, след като на негово име няма преписка в ОСЗ. Това решение на ВКС е постановено в производство по чл.290 от ГПК и е задължително, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. В същия смисъл е и решение №376/19.10.2010г. по гр.д.№641/10г. на ВКС, ІІ ГО. Решенията са постановени в производство по чл.290 от ГПК и са задължителни, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Тази практика следва да бъде съобразена и при разрешаването на конкретния правен спор. По настоящото дело е установено, че спорните земи са били заявени за възстановяване на името на общите наследодатели Н. К. В. и К. Н. К.. Били са възстановени общо на наследниците им с решение №СВ10 от 15.09.97г. на ОСЗ С.. С предявения иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ се цели установяване на обстоятелството, че към момента на образуване на ТКЗС спорните земи са били собственост само на единия от синовете им - С., който е получил собствеността по силата на съдебна спогодба-делба от 1951г. с другия наследник – брат си Х.. На името на С. обаче няма подадено заявление за възстановяване на собствеността пред ОСЗ. Дори да бъде уважен предявеният иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и да бъде признато, че той е бил собственик на спорните земи към момента на образуване на ТКЗС, няма как собствеността му да бъде възстановена от ОСЗ, тъй като няма административна преписка на негово име. Ето защо предявеният иск по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ е лишен от правен интерес и производството по него е процесуално недопустимо, както е приел и въззивният съд. В тази част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Въззивното решение е правилно и в частта по евентуалния установителен иск за собственост, основан на твърдения, че ищцата /преживяла съпруга на С./ е придобила собствеността върху спорните земи по давност. Както правилно е посочил въззивният съд, след възстановяване на собствеността върху земите тя е само техен съсобственик. За да ги придобие по давност, тя е следвало да манифестира пред останалите сънаследници, че владее земите само за себе си и отблъсква владението им, а такива доказателства по делото няма. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №27 от 05.03.09г. По гр.д.№1134/08г. на Великотърновския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: