Р Е Ш Е Н И Е №247 гр.София , 04 август 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП Красимира Колова като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 542/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби от адв. Б. Б. и адв. Д. Ч. – упълномощените защитници на подс. Н. Е. Х., срещу решение № 34 от 26.02.2015г. по внохд № 396/2014г. по описа на Варненски апелативен съд, с посочени касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. С присъда № 93 от 31.10.2014г., постановена по нохд № 1363/2013г. по описа на Варненски окръжен съд, подсъдимият Н. Е. Х. е признат за виновен в това, че на 08.03.2013г., в [населено място] държал подправени парични значи в големи количества – 138 веистински банкноти с номинал от по 100 щатски долара, поради което и на основание чл. 244, ал. 1, вр. ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от четири години. Зачетено е предварителното задържане на подсъдимия. Съдът се е произнесъл по разпореждането с веществените доказателства и по възлагането на направените по делото разноски. Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното производство по жалба от защитата на подсъдимия Х. и с Решение № 34 от 26.02.2015г. по внохд № 396/2014г. по описа на Варненския апелативен съд, е била потвърдена. В касационната жалба срещу въззивното решение, подадена от защитника на подсъдимия Х. – адв. Б., се излагат съображения в подкрепа на заявените касационни основания. Във връзка с оплакването за неправилно приложение на материалния закон се оспорва възприетото от съдилищата за пряк умисъл у подсъдимия при извършване на деянието. В тази връзка се посочва, че подсъдимият веднага е съдействал на органите на МВР, посочвайки къде са парите, че не е отрекъл, че те са негови, че качеството на банкнотите може да въведе всеки в заблуждение. Навеждат се доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, като се сочи, че съдебният акт е основан на непредставени СРС, че изводите за субективната страна на деянието почиват на предположения, че са нарушени установените в процесуалния закон правила за извършване на оглед на веществени доказателства. Твърди се липса на годен предмет на престъплението, поради това, че при изземването банкнотите не са описани и не е запазен плика, в който са били запечатани. Правят се искания в условията на алтернативност – за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия, или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В касационната жалба, подадена от защитника адв. Ч., в подкрепа на заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се сочи, че въззивният съд не е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, че е отказал събиране на доказателства, че неправилно е приел, че не са били допуснати процесуални нарушения при обиска, претърсването и изземването; посочва се също, че е нарушено правото на защитник на подс. Х., понеже не му е бил осигурен защитник при задържането му, при изрично негово желание. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се състои в оспорване на изводите за субективната страна на деянието. Искането, което се прави, е за отмяна на съдебния акт и за връщане на делото на прокуратурата за доразследване. В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи за това, че не са допуснати твърдяните в касационната жалба нарушения на процесуалните правила. Посочва, че правилно субективната страна на деянието е изведена от обективираното поведение на подсъдимия. Подсъдимият и касационен жалбоподател Н. Х. не участва лично в производството пред настоящата инстанция и не се представлява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваното въззивно решение в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационните жалби, подадени от защитниците на подсъдимия Н. Х., са НЕОСНОВАТЕЛНИ. І. По отношение на оплакването за допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото. Необходимо е произнасяне преди всичко по тези оплаквания, тъй като проверката за правилното приложение на материалния закон може да бъде извършена само в рамките на установената от решаващите съдилища фактическа обстановка, и то само, ако са спазени процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение на съдилищата по фактите. Възраженията срещу доказателствената дейност на първоинстанционния съд и тези, срещу възприетото от същия съд за осъществяване на деянието при пряк умисъл, такива, каквито се правят с касационната жалба, са били релевирани и пред въззивният съд. Този съд е изпълнил в пълен обем задължението си по чл. 339, ал. 2 от НПК, понеже, като е потвърдил атакуваната пред него присъда, е изложил аргументите си за неприемане на доводите на жалбоподателя. Проверката на съдебния акт, която касационната инстанция извърши с оглед на наведените доводи, свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, сочи, че процесуални нарушения от категорията на съществените не са допуснати. Въззивната инстанция не търпи укор по отношение изпълнение на изискването за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото по чл. 13 и чл. 14 от НПК. Това е така, понеже е извършила проверка изцяло на невлязлата в сила присъда, която е обиктивирана в решението. Извършеният собствен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване, поотделно и във взаимната им връзка, позволява проверка на правилността на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд. Не се констатират пороци при проверката и анализа на доказателствата, а тяхната оценка е въпрос на вътрешно убеждение на съда, в което касационната инстанция не може да се намесва. Съдебният състав е мотивирал защо дава вяра на определени доказателствени източници, а като също така е намерил, че събраните и проверени в хода на съдебното следствие пред първостепенния съд доказателства съставляват надеждна основа на формираните фактически изводи. Възражението за нарушено право на защита с недопускане на допълнителни доказателства от въззивната инстанция не може да бъде възприето. За въззивния съд не съществува задължение да допусне поисканите от страните доказателства, но при всички случаи е длъжен да даде мотивиран отговор защо оставя без уважение направено доказателствено искане. Именно това е сторил съставът на Варненски АС, като освен това, отказът му да събере поисканата от защитата информация, не може да се прецени като нарушаване правото на защита на подсъдимия. Поисканото изясняване на въпроса дали спрямо подсъдимия са били използвани СРС обосновано е отхвърлено от въззивния съд като неотносимо за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, понеже обвинението не се е позовавало на СРС, нито пък такива са ползвани в процеса на доказване. В тази връзка, е неоснователен и доводът в жалбата от адв. Б., че обвинението се изгражда на базата на непредставени СРС. Нито обвинението, нито присъдата се основават на данни от използвани СРС. Обстоятелството, че в показанията на свидетели – полицейски служители (свид. К.) се твърди експлоатация на СРС, не означава, че е налице непредставяне на събрани по делото доказателства, защото, видно от материалите по делото, от образувано през 2011г. досъдебно производство с постановление на прокурора от 10.09.2013г. са разделени материали в друго досъдебно производство. Възприетото от решаващите съдилища по фактите, свързани с отношението на подсъдимия към инкриминираните банкноти, изобщо не е обосновано въз основа на оперативна информация, пресъздадена от свидетелите – полицейски служители, като това би било недопустимо, защото се касае до информация с неизвестен източник. Напротив, решаващите изводи са направени въз основа на валидно събрани доказателства чрез гласни и писмени доказателствени средства. Възраженията в жалбата от адв. Ч. по отношение на неучастието на защитник при извършване на обиска и изземването, са намерили отговор във въззивното решение, имайки предвид разпоредбата на чл. 97 от НПК. Неучастието на подсъдимия и на негов защитник в осъществяването на огледа на веществените доказателства не се отразява на валидността на извършеното действие и възможността за използване на неговите резултати, с оглед разпоредбата на чл. 224 от НПК. Конкретните възражения в касационните жалби са свързани, от една страна със законосъобразността на изземването на банкнотите, а от друга - с валидността на извършения оглед на иззетите като веществени доказателства банкноти (при обиск на подс. Х. и при претърсване и изземване в жилището на неговата тъща). По отношение на оспорването на валидността на извършените процесуално-следствени действия – обиск на подсъдимия и претърсване и изземване в апартамент в [населено място], кв. Трошево, № 26, вх. А, ап. 9, собственост на тъщата на подс. Х., въззивният съд е изложил верни съображение в решението си (л. 26). Правилно протоколите за обиск на подс. Х. и за претърсване и изземване в посоченото жилище, са били ценени от решаващите съдилища като годни писмени доказателствени средства. Тези протоколи отговарят на изискванията за съдържание, установени в разпоредбата на чл. 129 от НПК. Също така отразяват валидно извършени процесуално-следствени действия, като в тази насока правилно са интерпретирани показанията на разпитаните като свидетели поемни лица - свидетелите Р. и Н., на полицейските служители - свидетелите К., Е., И., Г., П., М., и на други лица, присъствали при извършването на тези действия – свид. Х., както и заключението на изслушаната графическа експертиза (досежно подписа на св. Р.). Лишено е от основание възражението на касатора, че след като в протокола за изземване не са описани банкнотите една по една, то този протокол не отговаря на изискванията на процесуалния закон. В съставения протокол от 08.03.2013г. (л. 120-121, т. 2 от ДП) е удостоверено изземването на 123 банкноти - щатски долари, всяка банкнота с номинал 100 долара и тяхното запечатване, като тази индивидуализация е достатъчна, за да няма съмнение за това, какви точно предмети са иззети като веществени доказателства. Налага се извод за спазване на процесуалния ред за извършване на претърсване и изземване, като е налице съблюдаване на разпоредбата на чл. 163, ал. 6 от НПК, изискваща иззетите предмети да бъдат предявени на поемните лица и другите присъстващи, за бъдат опаковани и запечатани на мястото на изземването им. Показанията на свидетелите Р. и Н. са в унисон с отразеното в протокола по отношение на намерените и иззети банкноти и тяхното опаковане и запечатване, като свид. Р. дава информация, че банкнотите са били броени на място и са били описани, а св. Н. сочи, че на място парите са били опаковани. Не може да бъде споделено като основателно възражението в жалбата на адв. Ч. за неспазване на разпоредбата на чл. 137, ал. 5 от НПК при извършване на действията по обиск и по претърсване и изземване. От разпита като свидетели на поемните лица Р. и Н. е видно, че те са били наясно с функциите, които са имали при осъществяване на процесуално следствените действия, че са участвали в качеството на поемни лица, че са присъствали на тяхното извършване и съответно са подписали съставените протоколи. Обстоятелството, че при извършения оглед на веществените доказателства (отразен в протокол от 09.03.2013г., л. 137, т. 2 от ДП) са участвали като поемни лица служители на МВР, не е от характер да опорочи това действие. Фактът, че поемните лица са били полицейски служители не може само по себе си да обоснове тяхна предубеденост, а по делото липсват обективни данни за наличие на основания тези лица да се считат заинтересовани от изхода на делото. Доводът, че по делото не се намира слепка от запечатването на банкнотите при извършване на изземването с подписите на поемните лица, не е от характер да постави под съмнение валидността на извършените действия, както и не сочи на извод за „липса на предмет на престъплението”, както се твърди в жалбите. Изводимите от протоколите за обиск, претърсване и изземване и за оглед на веществени доказателства фактически данни, преценени и във връзка с показанията на свидетелите – поемни лица при тези действия, налагат извод за обективно проследима идентичност на намерените и иззети банкноти при извършване на следствените действия, тези – обект на оглед на веществени доказателства, и тези – предмет на експертиза. В протоколите за обиск, претърсване и изземване е удостоверено опаковане и запечатване на банкнотите, от фотоалбума за извършеното претърсване и изземване е видно, че банкнотите са поставени в сив на цвят плик (фотоалбумът е неразделна част от съставения протокол), а в протокола за оглед на веществени доказателства се съдържа описание на начина на опаковането на банкнотите и наличието на слепка с подписи, като двете пачки банкноти са били поставени в сив плик. В допълнение, свидетелите М. и М. – поемни лица при огледа на веществени доказателства, сочат, че банкнотите били в запечатан плик, който бил разпечатан преди огледа в тяхно присъствие. Твърдението в касационната жалба от адв. Б., че оглед на веществени доказателства се извършва, когато се касае до нещо, което няма видими белези, за да бъде то описано, и извършеният в конкретния случай оглед е незаконосъобразен, понеже банкнотите – предмет на огледа, имали изключително ясни отличителни белези, няма опора в процесуалния закон. Напротив, в чл. 110, ал. 1 от НПК се съдържа изискване веществените доказателства да бъдат внимателно огледани, подробно описани в съответен протокол и по възможност фотографирани. Изложените съображения сочат, че изводите на решаващите съдебни инстанции за това, че протоколите от извършените процесуално-следствени действия са годни писмени доказателствени средства, са законосъобразни. Доводът за допуснато процесуално нарушение поради непредяваване на предмета на престъплението при запознаване с материалите по делото на досъдебното производство, не може да бъде възприет. Действително, при предявяване на разследването следва на обвиняемия и защитника му да бъдат предоставени всички материали по делото. Непредявяването на веществените доказателства в този момент обаче не може да бъде ценено като непоправимо нарушение на процесуалните права на обвиняемия и неговия защитиник, поради обстоятелството, че в съдебната фаза на процеса, която според НПК е централна, се събират и проверяват всички доказателства, което е и направено в настоящето производство. Предвид на посочените съображения, касационната инстанция намира за неоснователни оплакванията в касационните жалби за допуснати при разглеждане на делото нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, поради което не са налице основания за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за отстраняване на допуснати нарушения. Искането, направено в жалбата от адв. Ч., за връщане на делото на прокурора, не държи сметка за правомощията на касационната инстанция, формулирани в чл. 354, ал. 3 от НПК. ІІ. По отношение на твърдяното в касационните жалби от двамата защитници неправилно приложение на материалния закон. Това оплакване също е неоснователно. При установената фактическа обстановка решаващите съдилища са приложили материалният закон, който е следвало да бъде приложен, като са приели, че обективиранато от подс. Х. поведение се субсумира под престъпния състав на чл. 244, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Инстанционните съдилища са изложили подробни съображения за съставомерността на деянието, които се споделят от настоящия състав. От обективна страна не е спорно, че инкриминираното количество банкноти – щатски долари, са се намирали във фактическа власт на подсъдимия, което сочи на осъществяване на изпълнителното деяние – държане на подправени парични знаци. Фактическата власт подсъдимият е упражнявал, като е държал в себе си 15 банкноти, както и като е държал 123 банкноти в жилището на тъщата си, но на скрито място, на терасата. Изложените по-горе съображения за несъмнена установеност, че иззетите при обиска, претърсването и изземването банкноти, са тези, които са били предмет на експертизата, сочи на несъмнена установеност на предмета на деянието, като по отношение на неистинността на паричните знаци е значимо заключението на техническата експертиза. По-тежко квалифициращият деянието признак от обективна страна – че предметът на деянието е в голямо количество правилно е изведен от обстоятелството, че става въпрос за държане на 138 броя неистински банкноти, всяка с номинал от по 100 щатски долара. В касационните жалби се оспорва възприетото от инстанционните съдилища за субективната страна на деянието. Това оспорване е лишено от основание, защото правилно е възприето, че подс. Х. е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл. Трайно установено е в съдебната практика, че за умисъла се съди не само от обясненията на подсъдимото лице, но той се извежда от обективираното му поведение и от обективно установените факти. В тази насока, за обосноваване на прекия умисъл правилно са използвани обективно установени фактически обстоятелства. Такива обстоятелства са: това, че подсъдимият е държал голяма част от неистинските банкноти скрити в дома на свои близки; че скритите банкноти са били достъпни за него; че е държал в себе си такива банкноти; че от общо 138 броя банкноти, 132 броя са били с повтарящи се серийни номера. Съзнанието у подсъдимия, че държи неистински парични знаци, е изводимо и от обективните характеристики на тези банкноти, свързани с вида на хартията, начина на отпечатване и вложените защитни елементи. В тази връзка, възраженията на защитниците, че качеството на банкнотите не е позволявало на подсъдимия да съзнава, че са неистински, че е имал намерение да ги обмени в обменно бюро, че и други такива банкноти са били изземвани от обръщение, не са от характер да дискредитират изводите за прекия умисъл у подсъдимия. Обективните характеристики на банкнотите, описани в заключението на техническата експертиза, сочат на принципна възможност да бъде установена тяхната неистинност, а установените фактически данни за това, че Х. е държал такива банкноти в себе си и други такива – на скрито място в апартамент, показват, че той е имал достъп до тези банкноти, позволяващ възприемане на тези характеристики на паричните знаци, още повече, че голяма част от тях са били с повтарящи се серийни номера. В допълнение към изложеното са налице фактически данни за това, че подсъдимият е боравел с щатски долари – извършвал е разплащания по сделки, обменял е долари в обменното бюро на св. Г., давал е заем на св. К., което сочи, че подсъдимият е бил добре запознат с тази валута. Намерението да обмени точно тези банкноти в бюро е само декларирано от подсъдимия. Данните за произхода на тези парични знаци (от продажба на лек автомобил), както и това, че е обменял долари в чейндж- бюро, по никакъв не опровергават изводите нито за обективната, нито за субективната страна на деянието, като в тази насока решаващите съдилища са изложили правилни съображения, които настоящата инстанция споделя. Поведението на подсъдимото лице – че именно той е посочил на разследващите къде се намират парите, не може да бъде възприето като изключващо знанието му, че тези банкноти са неистински, защото то може да има и друг генезис, а и е непротивопоставимо на изложените обективни обстоятелства, обосноваващи прекият умисъл. Поради тези съображения, изводите в атакувания съдебен акт за това, че подс. Х. е съзнавал, че държи неистински парични знаци, съзнавал е обществената опасност на деянието и неговите последици и е целят настъпването им, са правилни. Предвид изложените съображения настоящата инстанция намира, че не е допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на атакувания съдебен акт и не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Претенцията в касационната жалба за оправдаване по повдигнатото му обвинение в условията на чл. 345, ал. 1, т. 2 от НПК, не може да бъде удовлетворена, тъй като от възприетата от двете съдебни инстанции фактическа обстановка не следва извод за несъставомерност на деянието и разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е неприложима. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 34 от 26.02.2015г. по внохд № 396/2014г. по описа на Варненски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.