Р Е Ш  Е Н И Е                                         № 880/09                                          София 19.01. 2010 г.                           В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение  в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и девета година в състав                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                         ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА   при секретар Емилия Петрова изслуша докладваното от  съдията Д. Василева гр.дело № 635/2009 година      Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. С решение № 1* от 21.01.2009 г. по гр.д. № 5100/ 2007 г. на В. касационен съд, състав на второ гражданско отделение, след отмяна на въззивното решение на Бургаски окръжен съд по гр.д. № 80/ 2007 г. е отхвърлен иска на Й. И. З. против Д. К. С. за делба на един апартамент, магазин и ателие, намиращи се в сграда, построена в УПИ ХІV-340,339, кв.159 по плана на гр. Б., ул. “., 33, представляващи според ищцата съпружеска имуществена общност. На 19.03.2009 г. Й. З. е подала молба за отмяна на горното решение, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, като представя нови писмени доказателства, които не са били известни при разглеждане на делото и според молителката имат значение за правилното му решаване. Ответникът оспорва молбата като неоснователна, като счита, че писмените доказателства не са нови по смисъла на закона и молителката е могла да се снабди с тях по време на процеса. Освен това поддържа, че не биха се отразили и на крайния изход на спора, тъй като посочените в тях обстоятелства са били известни на съда и са обсъдени в решението. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Ищцата и ответникът са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с решение, влязло в сила на 31.03.2005 г. По делото е установено, че по време на брака съпругът е придобил по наследство и дарение идеална част от съсобствено дворно място, в което след това заедно с другите съсобственици била построена пететажна жилищна сграда, от която той получил един апартамент, магазин и ателие. Според ищцата имотите като придобити по време на брака върху личен имот на ответника представляват съпружеска имуществена общност и следва да се поделят, за което е започнало и настоящото производство. За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че като съсобственик на терена по силата на чл.92 ЗС ответникът е придобил и съответните обекти в съсобственост с другите собственици на терена, а доколкото делбата с тях и възлагането е извършено след прекратяване на брака, той е станал индивидуален собственик на трите имота и те не представляват съпружеска имуществена общност. Прието е, че разрешението, дадено в ППВС № 5/ 72 г. не намира приложение в случая, тъй като теренът и построеното върху него не са били изцяло лична собственост на единия съпруг. Едно от съображенията, мотивирали съда за горното решение, е че построяването на сградата в груб строеж по време на брака е факт без правно значение за правата на ищцата, след като съсобствеността с другите собственици на терена и на сградата е прекратена с договор за доброволна делба, скючен след развода на страните. Представените нови писмени доказателства са свързани именно с тази констатация на съда, като молителката се стреми да установи, че сградата и отделните обекти в нея са били построени по време на брака- към 2000 г., за което свидетелствал представения с молбата за отмяна протокол № 365 за проверка, съставен от техническата служба на общината, която е констатирала, че към 22.06.2000 г. сградата е завършена до ниво “карабина”, както и представените данъчни декларации от други съсобственици в сградата, които през 2002 г. са декларирали обектите в завършен вид. Видно от мотивите към решението на ВКС този факт- че сградата е била построена в груб вид преди разтрогването на брака, е бил известен на съда, обсъден е от него, но е прието че няма правно значение за правата на молителката, тъй като според придобивния способ – договор за доброволна делба, собствеността е възникнала след развода на страните. По тези съображения следва да се приеме, че представените с молбата нови писмени доказателства са без значение за изхода на делото и не могат да послужат като основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС, 1 г.о.   Р Е Ш И   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Й. И. З. от гр. Б. за отмяна на влязлото в сила решение № 1195/ 21.01.2009 г., постановено по гр.д. № 5100/ 2007 г. на В. касационен съд, Второ гражданско отделение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: