Р Е Ш Е Н И Е № 23 град София, 17.05.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Надежда Трифонова 2. Петя Колева при секретаря …… Ил. Рангелова …………………………………… в присъствието на прокурора ………Долапчиев …………………………… изслуша докладваното от съдия Ж. Начева …………………………………………… наказателно дело № 58 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия И. А. Ж. против решение № 260046 от 2.11.2020 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 203/2020 г. В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се, че при изграждане на вътрешното си убеждение въззивният съд не е взел предвид редица доказани съществени обстоятелства, което го е довело до неправилни правни изводи; отхвърлил е доводите на защитата за съставомерност на деянието по чл. 124 НК, тъй като погрешно и превратно е преценявал действията на подсъдимия Ж., след като е догонил пострадалия Р.; по делото липсват доказателства за наличието на умисъл за убийство; съдът не е отчел и възможността смъртта на пострадалия да е била опосредена от други фактори с оглед продължителния период от време между деянието и откриването на трупа му; според експертните заключения травмите на гръдния кош са били причинени от притискане в тази област с колене или скачане върху гърдите на пострадалия, каквито действия липсват във фактическата обстановка, приета за установена от въззивния съд; квалифициращите признаци по т. 6, пр. 2 и пр. 3 на чл. 116, ал. 1 НК не са доказателствено обезпечени, а обстоятелствата не са били обхванати от умисъла на подсъдимия; нито деянието, нито деецът се характеризират с особена жестокост; липсва и изключителност на причинените физически и морални страдания на жертвата, надхвърлящи обичайните при престъпление убийство; твърдението, че състоянието на пострадалия е било тежко, когато подсъдимият го изоставил, представлява недопустимо предположение; въззивното решение не почива на надлежно извършена проверка на присъдата; наложеното наказание около горната граница на предвиденото в санкцията на чл. 118 НК е явно несправедливо, тъй като не отчита многобройните обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия. Направени са алтернативни искания - за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане, за изменение на решението, като деянието се преквалифицира по чл. 124, ал. 2 НК, намали размера на наказанието и приложи чл. 66, ал. 1 НК или при дадената правна квалификация се намали размера на наказанието и се отложи изпълнението на основание чл. 66, ал. 1 НК. В съдебно заседание защитникът (адв. Марковски) поддържа жалбата с обема от доводи, изложени в нея. Повереникът (адв. Маринова) на частните обвинители и граждански ищци намира жалбата за неоснователна. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 6 от 5.03.2020 г. на Добричкия окръжен съд по н.о.х. д. № 382/2019 г. подсъдимият И. А. Ж. е признат за виновен в това, през периода 31.10.2018 г.–1.11.2018 г. в град Добрич, в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие и тежка обида, умишлено да е умъртвил Р. Й. Р., като деянието е било извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 118 вр. чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3 вр. чл. 115 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от осем години лишаване от свобода. Определен е строг режим на изтърпяването му. Приложена е разпоредбата на чл. 59, ал. 1 НК. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци - М. И. М. сумата от сто хиляди лева, на П. Й. Р. сумата от седемдесет хиляди лева, а на И. Й. Р. и на Е. Й. Ц. сума от петдесет хиляди лева на всеки от двамата поотделно, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С решение № 260046 от 2.11.2020 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 203/2020 г. присъдата е потвърдена. Жалбата за нарушение на закона и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни поводи по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК, е неоснователна. Оплакванията се подкрепят с поредица от съображения за необоснованост на възприети фактически положения от съда, разгледал и решил делото по същество. Основно те са насочени да опровергаят разрешаването на фактическия въпрос за вината на подсъдимия Ж. (един от основните по същество на делото – чл. 301, ал. 1, т. 1 НПК) под формата на умисъл, прецизиран като евентуален умисъл по чл. 11, ал. 2 НК съобразно фактите, които го характеризират. При неговото установяване съдът е преценявал фактическите обстоятелства по делото, отчитайки и разясненията в т. 3 на Постановление № 2/57 г. на Пленума на Върховния съд. Подробно е изследвал самите обективно осъществени действия и начинът, по който те са били извършени, характера и локализацията на уврежданията, обема на използваната сила. Правомощия да разреши този фактически въпрос по различен начин в настоящото производство, приемайки други факти, Върховният касационен съд няма. На основата на несъгласието на защитника с установения умисъл за убийство е изградено и оплакването за неоснователен отказ на Варненския апелативен съд да преквалифицира деянието, извършено от подсъдимия Ж. по чл. 124 НК. То е било представено на вниманието на въззивния съд, който ефективно е разгледал доводите и ги е отхвърлил с достатъчно подробни, ясни и точни съображения. Независимо от непрецизно избрания начин да бъде представена част от възприетата фактология на деянието, мотивите не оставят съмнение относно деянието на подсъдимия, което се е изразило в удари с юмруци, ритници и притискане с голяма сила и маса върху гръдния кош на пострадалия, осъществени при съответно положение на тялото (по гръб, по лице) след повалянето на земята. Причината за смъртта и характера на телесните увреждания съдът е констатирал с помощта на специалните знания на експертите. В рамките на установените фактически положения, начинът на извършване на деянието и безразличното отношение на подсъдимия към стоновете и молбите на пострадалия по време на осъществяването му, чрез които са се проявили и качества на дееца като коравосърдечие и бруталност (л. 8), съдът е възприел квалифициращото обстоятелство „особена жестокост”. Направеният извод отговаря на обективни и субективни изисквания, разработени и в съдебната практика на Върховния съд. Особено мъчителния начин законосъобразно е бил извлечен от множеството на брой удари (най-малко десет) и действията по притискане на гръдния кош, причинили на пострадалия значителни по интензитет болка и страдания за сравнително дълъг период от време до настъпването на смъртта му (л. 6 от мотивите). Ето защо, при възприетите факти, установени без съществено процесуално нарушение, въззивният съд е квалифицирал деянието, извършено от подсъдимия, откривайки всички съставомерни признаци в обективно и субективно отношение. Жалбата за явна несправедливост на наказанието е основателна. При обсъждане на въпроса за наказанието Варненският апелативен съд се е съгласил с изброените обстоятелства, които бил отчел и първоинстанционният съд. Не е изложил аргументи, с които да им се е противопоставил. По този начин, на поредица от обстоятелства неоснователно е придал качеството на отегчаващи отговорността, каквото те не притежават. При преценка личността на дееца е съобразявал данни, предоставени от полицейски инспектор за постъпвали сигнали за нарушаване на обществения ред, които без сведения за тяхната основателност, безусловно не могат да дадат информация относно предходно поведение, очертаващо в неблагоприятна светлина личността на подсъдимия Ж.. Съдът е прибавил към кръга на отегчаващите отговорността обстоятелства и липсата на критичност; начина на осъществяване на посегателството; умъртвяване на близък човек, приятел. Върховният касационен съд многократно и последователно е подчертавал в свои решения, че поначало в наказателния процес подсъдимият няма задължение да признава вина и да демонстрира разкаяние или критичност. Конкретното му поведение в процеса е израз на правото на защита, гарантирано от НПК. Липсата на разкаяние, съжаление или критичност са факти, които не могат да отегчават наказателноправното му положение. Обратното би могло само да го облекчи. Обстоятелствата, характеризиращи начина на осъществяване на посегателството и проявените от подсъдимия бруталност и коравосърдечие, са обусловили квалифициращите признаци на престъплението съобразно вложения от закона в тях смисъл. Тези обстоятелства не са могли да бъдат повторно отчитани от съда и при индивидуализация на наказанието (чл. 56 НК). При установените по делото обстоятелства, свързани с поведението на пострадалия Р., определено в случая като тежка обида (участието му в съпружеска изневяра – т. 20, ППВС № 2/57 г.), която наред с упражнено насилие е предизвикала силно раздразненото състояние на дееца, фактът на дългогодишно семейно познанство, респ. близост в отношенията преди деянието с пострадалия Р., очевидно в случая няма значение, за да се интерпретира като специфична особеност, отегчаваща отговорността на подсъдимия. За сметка на това Варненският апелативен съд е подценил относителната тежест на установени смекчаващи отговорността обстоятелства, а други изцяло е игнорирал, които обаче имат влияние при преценката за избраното по размер наказание. Отчел е единствено оказано съдействие от страна на подсъдимия на досъдебното производство, но е изключил от обсега на своето внимание дадените обяснения в съдебната фаза на процеса, на които се е позовавал при изграждане на фактическите си заключения (л. 5 от мотивите). Без основание е пренебрегнал данните, извлечени от писмени доказателства, за наличието на заболявания на подсъдимия (херния и язва), очертаващи здравословното му състояние. Посочените обстоятелства имат силата на смекчаващи и следва да намерят адекватно място според относителната си тежест наред с останалите – чистото съдебно минало на подсъдимия Ж. и положителни характеристични сведения за него в средата, в която живее и упражнява трудовата си дейност. Отчитайки комплексно цялото своеобразие от релевантни по въпроса обстоятелства, Върховният касационен съд намира, че наказанието на подсъдимия Ж. за извършеното престъпление, индивидуализирано към максимално предвиденото в санкцията на чл. 118 НК в случай на чл. 116, ал. 1, т. 6 НК, разкрива явна несправедливост, поради което подлежи на намаляване. В размер на шест години лишаване от свобода то съответства на тежестта на престъплението, данните за личността на подсъдимия и може в достатъчна степен да постигне целите по чл. 36 НК. Въззивното решение следва да бъде изменено в този смисъл. По изложените съображения Върховния касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 260046 от 2.11.2020 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 203/2020 г., като намалява наказанието на подсъдимия И. А. Ж. на шест години лишаване от свобода. Оставя в сила въззивното решение с останалата му част. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: