Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 116

София, 30.06.2022 г.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 262 от 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена от С. П. Г., чрез адвокат З. Д., частна жалба срещу определение № 60176/19.11.2021 г. по гр.д. № 4338/2021 г. на Върховния касационен съд, ІI г.о., с което е оставена без разглеждане, като недопустима подадената от частния жалбоподател молба за отмяна на влязло в сила решение № 109/21.01.2020 г. по гр. д. № 337/2020 г. на Върховния касационен съд, ІI г.о. и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържа, че така постановеното определение е неправилно, поради което се моли за отмяната му и разглеждане на молбата за отмяна по същество. Молителят релевира оплаквания за неправилност на касационното решение, чиято отмяна иска, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от въззивния съд. Иска се отмяна на обжалваното определение и в частта му за разноските като прави възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на присъдените на ответниците по молбата за отмяна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лева и моли същите да бъдат намалени, тъй като процесуалният им представител е един.
Ответниците по жалбата – В. И. Ч., Д. И. Ч. и М. И. Ч. са депозирали писмен отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК, в който изразяват становище за неоснователност на същата и претендират направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, I г.о., при проверка допустимостта на жалбата, констатира следното:
Подадената частна жалба е процесуално допустима, като подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество същата е неоснователна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че съгласно задължителните указания на т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат като при липса на обстоятелства, при чието наличие би било налице предвиденото в закона основание за отмяна, молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда и следва да се остави без разглеждане. Посочено е, че молителят се позовава на наличието на основание по чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. първо ГПК, според което отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Прието е, че за да е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. първо ГПК, е нужно неистинността на документа да бъде установена по надлежния ред като този ред е влязла в сила присъда (респ. споразумение по наказателното дело) или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено поради някоя от причините, уредени в НПК. Изложени са съображения, че в молбата за отмяна не се твърди да е налице присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК в посочения смисъл, тъй като молителят се позовава на постановления на Районна прокуратура [населено място], Териториално поделение [населено място] (от 10.03.2021 г.), Окръжна прокуратура [населено място] (от 30.03.2021 г.) и Апелативна прокуратура [населено място] (от 8.06.2021 г.), с които е отказано да бъде образувано досъдебно производство по постъпилата от С. П. Г. жалба, съдържаща оплакване, че заповед № 1/24.01.2011 г. на гл. архитект на [община] представлява документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ. Формиран е решаващ правен извод, че тези постановления, не попадат в приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.
Обжалваното определение е правилно. Разясненията, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, предвиждат, че молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и ВКС следва да я остави без разглеждане. Тези твърдения очертават предмета на производството и определят обсега на правораздавателната дейност, осъществявана от ВКС в това производство. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт. В конкретния случай, независимо от посочването в молбата за отмяна на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, изложените фактически твърдения не покриват фактическия състав на нито едно от визираните в правната норма основания за отмяна. Както е посочил предходният състав на ВКС, съгласно чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК основание за отмяна е налице, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член на състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Във всяка от посочените хипотези източник на неправилността на влязлото в сила решение е извършено престъпление, установено по надлежния ред - т. е. с влязла в сила присъда на наказателния съд или с решение на гражданския съд по чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване не може да бъде реализирано. В подадената молба за отмяна, молителят не твърди и не представя доказателства неистинността на заповед № 1/24.01.2011 г. на гл. архитект на [община], да е установена по така предвидените в закона способи, а релевира оплаквания за неправилност на касационното и въззивното решение поради нарушение на процесуалния закон. Същите не покриват фактическите състави на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК и не могат да бъдат разглеждани в извънинстанционното производство по отмяна.
Ето защо, подадената частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение № 60176/19.11.2021 г. по гр.д. № 4338/2021 г. на Върховния касационен съд, ІI г.о. – потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на ответниците по частната жалба следва да бъде присъдена сумата 400 лв., представляваща направените по делото разноски.
Настоящият състав на първо гражданско отделение на ВКС констатира, че с частната жалба се атакува определението и в частта на присъдените разноски, като се твърди, че същите са прекомерни. Така направените оплаквания имат характера на искане за изменение на определението по реда на чл. 248 от ГПК, по което искане съгласно разпоредбата, компетентен да се произнесе е предходният състав на ВКС. Предвид изложеното, настоящият състав на І г.о. на ВКС следва да върне делото на предходния състав на ІІ г.о. на ВКС за произнасяне по искането по чл. 248 от ГПК, инкорпорирано в частната жалба.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 60176/19.11.2021 г. по гр.д. № 4338/2021 г. на Върховния касационен съд, ІI г.о.
ОСЪЖДА С. П. Г. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на В. И. Ч., Д. И. Ч. и М. И. Ч. сумата от 400лв. (четиристотин лева), представляваща направените по делото разноски.
ВРЪЩА делото на предходния състав на Върховния касационен съд, ІI г.о за произнасяне по искането на С. П. Г. по чл. 248 ГПК.
Определението е окончателно.



Председател:

Членове: