Р Е Ш Е Н И Е N 895/10 г. София , 27.05.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на тринадесети декември , две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова Зоя Атанова При участието на секретаря Цветанка Найденова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 1656 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290, ал.2 ГПК. С определение № 781 от 8.09.2010 г. е допуснато по касационната жалба на И. В. Н. и Н. В. Н., обжалване на решение № 213 от 17.11.2008 г. по гр.д. № 1651 от 2007 г. на Видинския окръжен съд , с което е оставено в сила решение № 34 от 23.05.2008 г. по гр.д. № 1651 от 2007 г. на Видинския районен съд и е отхвърлен предявеният от тях иск за делба поради липса на съсобственост. В жалбата се навеждат основанията по чл.281, т.3 ГПК. Основния въпрос поставен от касаторите е при кои случаи наследството следва да се получи под опис за да се приложи разпоредбата на чл.30, ал.1 ЗН. Вторият поставен въпрос е елемент от фактическият състав на учредяване на право на строеж по реда на чл.56, ал.2 т.2 З. /отм./ ли е вписването на заявлението в книгите по вписвания Ответниците Ц. К. Й., Ю. А. Й. и Е. А. Йонов не са подали отговор. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното : Касационната жалба е допустима , защото е подадена от надлежни страни срещу въззивното решение , което е неблагоприятно за тях , в едномесечния законен срок. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Видинския окръжен съд е потвърдил решението на В. и е отхвърлил иска за делба , предявен от И. В. Н. и Н. В. Н. срещу Ц. К. Й. за седем броя земеделски имота и за един жилищен имот по плана на [населено място], община “В.” защото е намерил, че липсва съсобственост между съделителите. Първоначално иска е бил предявен от касаторите срещу тяхната леля Ц. Й. само за земеделските имоти , които са възстановени на общият им наследодател К. Й. М. от ПК”В. “ с план за земеразделяне в землището на [населено място] , община “В.”. Впоследствие ответницата е представила универсално саморъчно завещание от К. М., с което той е завещал цялото си имущество на Ю. А. Й. и Е. А. Й., синове на Ц. М. . В съдебно заседание от 13.11.2007 г. Ю. А. Й. и Е. А. Й. са конституирани като съделители. Ищците са оспорили завещанието до размера на своята запазена част и за определяне на наследствената маса са поискали включването и на друг имот в делбата, представляващ дворно място , съставляващо УПИ VІІІ-297 от кв.37 по плана на с. “К.”с площ от около 1 000 кв.м. ведно с масивна жилищна сграда с площ от 140 кв.м. , лятна кухня и стопански постройки. Ц. М./ Й./ е направила правопогасителното възражение, че този имот е нейна собственост , тъй като е придобит на оригинерно основание- дворното място и жилищната сграда, а лятната кухня по силата на отстъпено право на строеж. По това възражение съдът е заключил , че жилищният имот в с. “К.” представлява лична собственост на Ц. Й. , тъй като дворното място е придобито на оригинерно основание, а сградите въз основа на отстъпено право на строеж. Решението в частта, с която е отхвърлен иска за делба по отношение на Ц. М. за УПИ VІІІ-297 от кв.37 по плана на с. “К.”с площ от около 1 000 кв.м. ведно с масивна жилищна сграда с площ от 140 кв.м. , лятна кухня и стопански постройки е влязло в сила защото касационната жалба в тази част не е допусната до касационно обжалване. Вписването на заявлението по чл.56, ал.2, т.2 З. , с което се учредява право на строеж в полза на низходящите е било въведено като елемент от фактическият му състав. Налице е надлежно отстъпено право на строеж по реда на чл.56, ал.2, т.2 З. само ако заявлението е било вписано. По отношение на земеделските имоти следва да се допусне делба. Касаторите, които са наследници по коляно на К. Й. М. , починал на 20.07.1996 г. притежават 1/6 идеална част от наследството на М., а ответниците Ю. А. Й. и Е. А. Й. другите 2/6 идеални части поради следното: От у-ние за наследници № 687 от 10.08.2007 г. се установява, че К. Й. М. е починал на 20.07.1996 г. Той е имал две деца А. К. Й. – син, починал през 1949 г., оставил дъщеря С. А. Й., която е починала през 1986 г. и нейни наследници-низходящи са касаторите. Другия наследник на М. е дъщеря му Ц. К. Й.. К. М. е оставил универсално завещание в полза на внуците си- низходящи на дъщеря си Ц. К. Й. . Това завещание е оспорено от касаторите до размера на запазените им части. Въззивният съд е приел, че И. В. Н. и Н. В. Н. които са внуци на общият наследодател не са приели наследството под опис в каквато насока е изискването на чл.30, ал.2 ЗН, поради което не могат да се ползват от възможността да поискат намаляване на завещанието до размера на запазената си част, независимо, че завещателният едностранен акт е универсален. Поставеният материално правен въпрос е при кои случаи наследството следва да се получи под опис и да се приложи разпоредбата на чл.30, ал.2 вр. с ал.1 ЗН. Въззивният съд е намерил, че приложението на чл.30, ал.2 ЗН не е свързан с характера на завещанието , което е неправилно разбиране. Приемането на наследството под опис има значение само когато запазената част на наследник от кръга на посочените в чл. 29 ЗН е накърнена със завет или дарение, защото тогава за определяне на запазените и разполагаеми части се прави маса по чл. 31 ЗН, включваща цялото имущество на наследодателя към момента на смъртта му. При универсалните завещания намалението се извършва в дробна част, съответстваща на запазената част от наследството и не е необходимо ищецът да доказва какво включва наследствената маса. В Тълкувателното решение от 2004 г. изрично е посочено , че правните последици на универсалните завещателни разпореждания се зачитат ако са валидни и отговарят на изискванията на закона и са насочени към цялото или към дробна част на наследството, включващо всички имущества, които са се намирали в патримониума на наследодателя към момента на неговата смърт. Такъв е и настоящия случай . Съобразно посоченото следва да се допусне делбата на посочените имоти като се съобрази, че при две деца запазената част от наследството е 1/3 идеална част и тя се получава от касаторите , като всеки има по 1/6 идеална част. По отношение Ц. К. Й. иска за делба е неоснователен и следва да се отхвърли, тъй като тя не е съсобственик и не е оспорила завещанието. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 213 от 17.11.2008 г. по гр.д. № 1651 от 2007 г. на Видинския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:. ДОПУСКА делба при квоти: И. В. Н. и Н. В. Н. по 1/6 идеална част за всеки от тях , Ю. А. Й. и Е. А. Й. по 1/3 идеална част за всеки от тях на следните имоти: - нива от 4,462 дка, находяща се в местността “В. В.” съставляваща имот № 0140009 по плана за земеразделяне на [населено място]; нива от 14, 257 дка, находяща се в местността “Насип” , съставляваща имот № 0190001 по плана за земеразделяне на с.”К.”; нива от 8,.069 дка в местността “Д.”, съставляваща им. № 0360005 по по плана за земеразделяне на с.”К.”; нива от 3.717 дка в местността “ Излаз”, съставляваща им. № 044036 по по плана за земеразделяне на с.”К.”; нива от 11.113 дка в местността “Е.”, съставляваща им. № 0450005 по по плана за земеразделяне на с.”К.”; нива от 4.840 дка в местността “К. Б.”, съставляваща им. № 09200020 по по плана за земеразделяне на с.”К.”; нива от 9.349 дка в местността “К. път”, съставляваща им. № 0750005 по плана за земеразделяне на с.”К.”. ДЕЛОТО да се върне на Видинския окръжен съд за продължаване на съдопроизвоствените действия по извършване на делбата. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: