2 Р Е Ш Е Н И Е № 235 гр. София, 04.10.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4531 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Д. М. срещу решение от 15.07.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 197/2016 г. на Монтанския окръжен съд (М.). С обжалваното въззивно решение е отменено решение от 03.05.2016 г. по гр. дело № 123/2016 г. на Берковския районен съд (БРС) и са отхвърлени, предявените от жалбоподателката срещу Д... с О. – [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за отмяна, като незаконосъобразно, на уволнението ѝ, извършено със заповед № 122/29.01.2016 г. на директора на ответния дом; и за възстановяване на жалбоподателката на заеманата преди уволнението длъжност „трудотерапевт“ при ответния дом; в тежест на жалбоподателката са възложени разноските по делото. В касационната жалба се излагат оплаквания и подробни доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Ответният Д... с О. – [населено място], в отговора на касационната жалба и в писмени бележки излага съображения за неоснователност на жалбата. С определение № 463/24.04.2017 г. по настоящото дело касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по правния въпрос по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от КТ – при наведени доводи за злоупотреба с право от страна на работодателя, следва ли съдът да извърши преценка дали новите изисквания за образование са въведени с оглед нуждите на работата, и в този смисъл – дали работодателят е действал добросъвестно. Въззивният съд е приел за установено по делото, че страните са били в безсрочно трудово правоотношение по трудов договор от 09.02.2012 г., по който ищцата е изпълнявала трудови функции на процесната длъжност „трудотерапевт“ при ответника. С процесната заповед № 122/29.01.2016 г. на директора на ответния дом ищцата е уволнена на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, поради това, че не притежава изискуемото се за длъжността висше образование – „професионален бакалавър“ със специалност „градинарство, вътрешно и външно озеленяване и дизайн“, което изискване е въведено от страна на ответника-работодател с връчена ѝ длъжностна характеристика и щатно разписание, в сила от 25.01.2016 г. Установено е и че ищцата има средно специално образование – „търговия“, като към датата на назначаването ѝ на работа на процесната длъжност е било предвидено изискване за средно образование. Установено е също, че до 25.01.2016 г. щатните бройки за процесната длъжност са били шест броя и изискването за средно образование се е отнасяло и за шестте, като трима от заемалите ги служители са били с висше образование, а останалите трима – със средно; както и че с длъжностното разписание от 25.01.2016 г. и за шестте бройки е било въведено новото изискване за по-високо образование – висше със степен „професионален бакалавър“, но само за длъжността на ищцата с длъжностната ѝ характеристика се изисква и специалност „градинарство, вътрешно и външно озеленяване и дизайн“, като за останалите пет лица няма посочена специалност. Установено е и че освободена от длъжност (уволнена) е единствено ищцата, а на 01.04.2016 г. останалите двама от заемалите длъжността, които не притежават новата изискваща се образователна степен, по тяхна молба са преназначени на други длъжности. Установено е също, че с последващо щатно разписание от 01.03.2016 г. за процесната длъжност „трудотерапевт“ са утвърдени 5 щатни бройки, т.е. шестата е съкратена. При така установените обстоятелства по делото, въззивният съд е отхвърлил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ на жалбоподателката с решаващия мотив, че уволнението ѝ на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е законосъобразно извършено, тъй като промяната в изискването за образование е въведена от работодателя след сключването на трудовия договор от 09.02.2012 г. между страните и ищцата не отговаря на новото изискване за висше образование – „професионален бакалавър“ със специалност „градинарство, вътрешно и външно озеленяване и дизайн“. При обсъждането на довода по чл. 8, ал. 1 от КТ на жалбоподателката-ищца, въззивният съд е приел, че работодателят има право да промени с длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт, а дори – и когато са нормативно разписани, щом новите изисквания не влизат в противоречие; както и че волята на работодателя в този случай е подчинена на неговата суверенна преценка и съдът не е компетентен да се произнася, каква квалификация и образование налага нуждата на работата за дадена длъжност, дали има обективна производствена необходимост от въведената промяна. Също в тази връзка, окръжният съд е приел и че съгласно КТ работодателят разполага с правото да прекрати трудовите договори с всеки от служителите, които не отговарят на променените условия за образование и специалност, и това може да бъде направено едновременно или последователно по преценка на работодателя, поради което поетапното прекратяване на трудовите договори на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ не обуславя извод за злоупотреба с право – работодателят разполага с правото с оглед нуждите на работата да прецени в кой момент и с кого от заемащите длъжността да прекрати трудовото правоотношение. Както е прието и в определението по чл. 288 от ГПК, въззивният съд е разрешил поставения по делото правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС, намерила израз в решение № 321/31.10.2011 г. по гр. дело № 13/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 66/19.03.2013 г. по гр. дело № 870/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 417/19.10.2011 г. по гр. дело № 143/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и в множество други решения по чл. 290 от ГПК. Следва да се отбележи, че тази задължителна практика на ВКС е претърпяла развитие. Най-напред следва да се изтъкне, че в нея категорично и еднозначно се приема, че при проверка законосъобразността на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, извън правомощията на съда е да осъществява контрол върху преценката на работодателя за необходимостта от въведените от него нови изисквания за образование и квалификация, която преценка е такава по целесъобразност – с оглед нуждите на работата – трудовата функция, осъществявана на съответната длъжност – това което е приел и въззивния съд в обжалваното решение. В решение № 321/31.10.2011 г. по гр. дело № 13/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, обаче е прието, че само при наведен от ищеца довод за злоупотреба с право от страна на работодателя, съдът следва да извърши проверка, дали изменението в изискванията е въведено с оглед нуждите на работата, и в този смисъл – дали работодателят е действал добросъвестно – в съответствие с чл. 8, ал. 1 от КТ, или е налице злоупотреба с право, което в този случай обуславя и преценката за законосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Изводите на въззивния съд са в пряко противоречие с това решение по чл. 290 от ГПК. В решение № 417/19.10.2011 г. по гр. дело № 143/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС също е прието, че съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна, като е прието, че наред с това страните по трудовите правоотношения следва да спазват императивните законови изисквания, сред които са и забраната за злоупотреба с право или пряка и непряка дискриминация, при което контролът на съда за законосъобразност на уволнението във всички случаи и в частност по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно, съобразно изискванията на законите. Подобен извод е направен и в решение № 66/19.03.2013 г. по гр. дело № 870/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, където е прието, че само когато въведените от работодателя изисквания не са свързани по никакъв начин с характера на работа, съдът може да прецени, че е налице злоупотреба с право. В същия смисъл е и решение № 239/21.05.2012 г. по гр. дело № 799/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, където е прието следното: Съдът има задължение да изследва проява на злоупотреба с права от работодателя при извършена от него промяна в изискванията за образование относно заемане на определена длъжност, когато такива факти, съответно възражения, са въведени в преклузивните срокове по ГПК. В случаите, когато ищецът – работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи. В доразвитие на тази задължителна практика по чл. 290 от ГПК, в решение № 71/24.07.2013 г. по гр. дело № 284/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е прието следното: Злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е налице, когато се установи, че единственото му желание е чрез законово допустими средства да постигне една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник. Едни и същи обстоятелства в различни казуси могат да установяват или не злоупотреба с права; важно е дали е оборена добросъвестността на работодателя – по пътя на пълно главно доказаване да е установено, че правната възможност по чл. 328, т. 6 КТ (допустимо, възможно само по себе си правно действие) е използвана целенасочено. След анализ на съдебната практика, в заключение е прието, че за да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 КТ съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението на ищеца за злоупотреба с право. В същия смисъл е и решение № 58/30.07.2015 г. по гр. дело № 2600/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие и с тази осъвременена задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от КТ, тъй като окръжният съд не е извършил съвкупна преценка и цялостен анализ на твърдените в исковата молба и установени по делото обстоятелства, сочещи на злоупотреба с право от страна на ответника-работодател. Основателни са оплакванията и подробните доводи и съображения, развити в касационната жалба, че по този начин въззивният съд е постановил необосновано решение, което е и в нарушение на материалния закон – чл. 328, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от КТ. Както вече беше посочено, по делото е установено, че от шестимата служители, заемали процесната длъжност „трудотерапевт“ при ответника, уволнена е единствено ищцата, и то – непосредствено след въвеждането на новите изисквания, като само по отношение на ищцата, освен изискването за висше образование, степен „бакалавър“, работодателят е въвел и изискване за специалност „градинарство, вътрешно и външно озеленяване и дизайн“. Работодателят не е назначил на освободената след уволнението на ищцата щатна бройка, друго лице, притежаващо изискваните висше образование и специалност „градинарство, вътрешно и външно озеленяване и дизайн“, а е съкратил тази бройка само около месец след въвеждането на новите изисквания за нея. Наред с това, на останалите двама служители, които не отговарят на новото изискване за висше образование, предизвестия за уволнение са връчени едва след образуването на настоящото дело от ищцата и връчването на преписа от исковата ѝ молба на работодателя, като по тяхна молба те и двамата са преназначени на длъжност „хигиенист“ при същия работодател. По делото е установено също, че останалите на работа трима служители на процесната длъжност „трудотерапевт“, отговарящи на новото изискване за висше образование, но по отношение на които изискване за специалност не е въведено от работодателя, имат следните специалности: „право“, „търговски маркетинг и мениджмънт“, „машинен инженер“ и „финансово-счетоводен мениджмънт“. Установено е и че трудовата функция на процесната длъжност „трудотерапевт“ се състои в предоставяне на лични грижи и помощ на възрастните хора, в организиране на оптимален режим за повишаване на самочувствието им, придобиване на двигателни умения и повишаване на жизнения им тонус чрез трудотерапия – лечебен метод, приложението на който очевидно не изисква постигането на някакви високи производствени резултати, и конкретно – в областта на градинарството, вътрешното и външно озеленяване и дизайн, респ. – очевидно не са необходими и някакви специални и високи познания в тази област за лицето, заемащо длъжността „трудотерапевт“. При тези обстоятелства е очевидно и че ответникът-работодател напълно произволно от обективна страна и съвсем целенасочено от субективна страна е въвел единствено по отношение на ищцата изискването за специалност „градинарство, вътрешно и външно озеленяване и дизайн“. Съвкупната преценка на така установените обстоятелства по делото недвусмислено сочи, че ответникът-работодател е действал недобросъвестно – с позволени от закона средства е целял единствено уволнението на ищцата, при заобикаляне на свързания с основанието „съкращение в щата“, задължителен подбор. От изложеното следва, че уволнението на ищцата е незаконосъобразно извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, респ. – че въззивният съд неправилно е отхвърлил иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за неговата отмяна. Това е довело и до неправилното отхвърляне на обусловения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, тъй като при установеното по делото обстоятелството, че до незаконосъобразното ѝ уволнение ищцата е заемала процесната длъжност „трудотерапевт“ при ответника по безсрочно трудово правоотношение, то и този иск за възстановяване на ищцата на предишната ѝ работа е основателен. Тъй като неправилността на обжалваното въззивно решение не налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, изразяващи се в събиране на доказателства, на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК същото следва да бъде отменено и материалноправният спор между страните по делото следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция, като предявените по делото искове бъдат уважени. Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката-ищца, претендираните и направени от нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защитата ѝ пред трите съдебни инстанция по делото, а именно – сумата 1 740 лв. Също предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати, и дължимите, невнесени държавни такси, и направени от бюджета на съда разноски за производството пред първата и касационната инстанция по делото, а именно: по сметка на БРС – сумата 170 лв. (от които: 80 лв. – държавна такса и 90 лв. – разноски за възнаграждение за вещото лице) и по сметка на ВКС – сумата 70 лв. (държавни такси). Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението от 15.07.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 197/2016 г. на Монтанския окръжен съд; и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, като незаконосъобразно, уволнението на Г. Д. М., извършено със заповед № 122/29.01.2016 г. на директора на Дома за стари хора с О. – [населено място]; ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, Г. Д. М. на заеманата преди незаконосъобразното ѝ уволнение, длъжност „трудотерапевт“ при Д...с О. – [населено място]; ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Д.... с О. – [населено място] да заплати на Г. Д. М. сумата 1 740 лв. (хиляда седемстотин и четиридесет лева) – разноски по делото; ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Д... с О. – [населено място] да заплати дължимите държавни такси и направени от бюджета на съда разноски за производството по делото, а именно: по сметка на Берковския районен съд – сумата 170 лв. (сто и седемдесет лева) и по сметка на Върховния касационен съд – сумата 70 лв. (седемдесет лева). Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: