Ключови фрази
Касационни частни дела * допустимост на касационна жалба

ОПРЕДЕЛЕНИЕ:

37

София, 30 март 2015 год.


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на .. тридесети март …..…........... 2015 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Цветинка Пашкунова ........................

ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ...............................

.. Лада Паунова .....................................


при секретар ........................................................................ и в присъствието на прокурора от ВКП ................................................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ......................................... НЧД № .. 264 .. / .. 15 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 351, ал. 5, вр. ал. 4, т. 3 НПК.
В срок е постъпила частна жалба от страна на И. В. – частен тъжител по ВНОХД № 3007/14 год. по описа на Софийски градски съд. Обжалва се разпореждане от 19.11.14 год. на съдията-докладчик, с което е върната касационната му жалба срещу постановената по делото въззивна присъда, като неподлежаща на касационен контрол на осн. чл. 351, ал. 4, т. 3 НПК. Иска се отмяна на разпореждането като незаконосъобразно с произтичащите от това последици за образуване на касационно производство.
От страна на подсъдимия е постъпило възражение, обосноваващо законосъобразност на разпореждането за връщане на касационната жалба.
По настоящото дело е постъпило становище от прокурор при Върховната касационна прокуратура, с което се развива разбирането за законосъобразност на обжалваното определение и недопустимост на частната жалба.
Върховният касационен съд, като взе предвид процесуалното развитие на делото, постановените съдебни актове, постъпилата частна жалба и посочените становища на останалите страни, намира следното:
С присъда от 29.11.12 год., постановена по НЧХД № 3415/10 год. по описа на Софийски районен съд, подсъдимият Р. К. е признат за виновен за извършено спрямо частния тъжител И. В. престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, като на осн. чл. 78а, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лв.
Осъден е на осн. чл. 45 ЗЗД да заплати на В. 800.00 лв., представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва и разноски по делото.
По жалба на подсъдимия с присъда № 170 от 20.05.13 год., постановена по ВНЧХД № 2045/13 год., СГС е отменил първоинстанционния акт. Признал е К. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му с частната тъжба обвинение по чл. 130, ал. 1 НК. Отхвърлил е предявения от В. граждански иск.
Последвало е производство за възстановяване на срок за касационно обжалване на въззивната присъда от страна на В..
По касационна жалба от страна на частния тъжител, с решение № 268 от 07.07.14 год., постановено по н.д. № 747/14 год., Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, е отменил въззивната оправдателна присъда и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СГС от стадия на съдебното заседание. Приел е, че дейността на въззивната инстанция по оценката на доказателствената съвкупност не отговаря на изискването за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства за разкриване на обективната истина, като е допуснато оправдателната въззивна присъда да почива на предположения.
С присъда № 244 от 15.10.14 год., постановена по ВНЧХД № 3007/14 год., СГС отново е признал К. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото с тъжбата обвинение по чл. 130, ал. 1 НК. Отхвърлил е и предявения от В. Граждански иск.
В срок присъдата е обжалвана от частния тъжител В. пред ВКС.
С разпореждане от 19.11.14 год. съдията-докладчик по ВНЧХД е върнал касационната жалба като нетопустима, съгласно изискванията на чл. 351, ал. 5, вр. ал. 4, т. 3 НПК. Приел е, че няма законово основание при наличие на предпоставките на чл. 78а, ал. 1 НК въззивната присъда да е окончателна само ако е осъдителна, а ако е оправдателна – да подлежи на обжалване по касационен ред. Аргументирал се е, че възприемането на подобен подход неминуемо би нарушило принципа за равенство на страните в процеса по чл. 12 НПК. При оправдателна въззивна присъда частният тъжител ще има право на касационна жалба, а подсъдимият, при осъдителна такава с освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание съгласно чл. 78а, ал. 1 НК, ще бъде лишен от процесуалната възможност да атакува съдебния акт пред ВКС. Съпоставил е от процесуална гледна точка настоящия казус с аргументите на ВКС, залегнали в определение № 129 от 10.04.09 год. по н.д. № 102/09 год. на ВКС, І н.о. Направил е историческо тълкуване на разпоредбата на чл. 349, т. 1 и 2 НПК /отм./ с действащата разпоредба на чл. 346, т. 2 НПК.
Задълбочените съображения на съдията-докладчик не се споделят от настоящия състав на ВКС. Юридическият подход за тълкуване на нормата на чл. 346, т. 2 НПК е различен и не е обвързан единствено с ниската степан на обществената опасност на извършеното деяние. От значение са и произнасянето на съответната инстанция по вината на извършителя, задължителното прилагане на разпоредбата на чл. 78а НК във връзка с новата редакция на текста, отношението на първоинстанционата присъда към второинстанционната и възможността за последващ контрол на второинстанционния акт.
В този смисъл неправилно е направена аналогия с цитираното определение на ВКС. Очевидна е разликата между производството, образувано по реда на глава ХХVІІ НПК и такова по тъжба на пострадалия от престъпление, съгласно чл. 247, ал. 1, т. 2 НПК. В първия случай, когато прокурорът установи, че са налице основанията по чл. 78а НК, той внася делото в съответния първоинстанционен съд с мотивирано постановление, с което прави предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. По постановлението се образува НАХД, при решаването, на което се прилагат и разпоредбите на чл. 17 – 21 от Закона за административните нарушения и наказания. Съдът може да прекрати съдебното производството и да върне делото на прокурора единствено, ако не са налице основанията по чл. 78а НК. Разглеждайки казуса по същество, съдът може: да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора, когато установи нови фактически положения; да освободи обвиняемия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание; да го оправдае; да прекрати наказателното производство в предвидените в закона случаи, съгласно чл. 24, ал. 1 НПК. Решението на съда по чл. 378, ал. 4 НПК подлежи на обжалване и протест по реда на глава ХХІ НПК. И двете съдебни инстанции се произнасят с решение, съобразно характера на производството, независимо от правомощието за произнасяне по вината. В това производство не се допуска граждански иск /чл. 376, ал. 3 НПК/. Пороците, допуснати при постановяване на съдебните решения в тази процедура подлежат на отстраняване по реда и сроковете, предвидени в ЗАНН, съгласно чл. 380 НПК. В този смисъл следва да се споделят мотивите по цитираното определение, с което е оставен без разглеждане протеста на окръжната прокуратура против въззивното решение, но същите се отнасят до постановени актове по реда на глава ХХVІІІ НПК, а не до общото развитие на наказателното производство.
Във втория случай, когато съдебното производство е образувано по обвинителен акт, съответно с разпореждане на председателя на съда по тъжба на пострадалия от престъплението /чл. 247 НПК/, производството се развива по общия ред, в който е включена и възможността да се предяви граждански иск и да се конституират допълнителни страни. Съдебният процес, във връзка с предпоставките за приложението на чл. 78а НК, може да се развие в районния, а след това в окръжния съд по четири варианта:
1. Подсъдимият е признат за виновен и е освободен от наказателна отговорност на осн. чл. 78а НК от районния съд. Присъдата е потвърдена с решение от въззивната инстанция. В този случай решението не подлежи на обжалване по касационен ред.
2. Подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение от първоинстанционния съд. Присъдата е потвърдена с решение от въззивната инстанция. В този случай решението не подлежи на обжалване по касационен ред.
3. Подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение от първоинстанционния съд. Присъдата е отменена от въззивната инстанция и е постановена нова присъда, с която подсъдимият е признат за виновен и е освободен от наказателна отговорност на осн. чл. 78а НК.
4. Подсъдимият е признат за виновен и е освободен от наказателна отговорност на осн. чл. 78а НК от първоинстанционния съд. Присъдата е отменена от въззивната инстанция и е постановена нова такава, с която подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му престъпление.
От посоченото и волята на законодателя, изразена в разпоредбата на чл. 346, т. 2 НПК, следва изводът, че по т. 1 и т. 2 решенията на окръжния съд и новата присъда по т. 3 не са предмет на касационно обжалване. По изричната воля на закона предмет на касационно обжалване е единствено новата присъда на окръжния съд по т. 4. Т.е. при постановяване на така наречените „обратни” присъди от окръжния съд във връзка с вината, единствената, която не подлежи на касационна проверка, е тази по точка трета. Друго тълкуване на разпоредбата на чл. 346, т. 2 НПК е незаконосъобразно. Доколкото се сезира несправедливост спрямо подсъдимия в хипотезата по т. 3 от посочените по-горе и неравно третиране на страните по смисъла на чл. 12, ал. 2 НПК, те са от случаите, предвидени в закона. Следва да се отрази в настоящото определение, че при незаконосъобразно прилагане или отказ да се приложи чл. 78а НК, или решаване на въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 1 НПК, страните имат процесуалната възможност на осн. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК да поискат възобновяване на делото по реда на глава ХХХІІІ НПК, което е гаранция за защита на техните права.
Във връзка с посочените съображения частната жалба от страна на тъжителя И. В. по ВНОХД № 3007/14 год. на СГС е ОСНОВАТЕЛНА, поради което разпореждането на съдията-докладчик следва да бъде отменено и делото да се върне на СГС за администриране на касационната жалба.
Водим от горното и на осн. чл. 351, ал. 5, вр. ал. 4, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА разпореждане от 19.11.14 год. на съдията-докладчик по ВНЧХД № 3007/14 год. по описа на Софийски градски съд, с което е върната касационната жалба от страна на тъжителя И. С. В. срещу постановената по делото въззивна присъда № 244 от 15.10.14 год.
ВРЪЩА делото Софийски градски съд за администриране на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .............................................

ЧЛЕНОВЕ: ................................................

.................................................