Р Е Ш Е Н И Е № 6 София, 10.03.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :БИСЕР ТРОЯНОВ ПЕТЯ ШИШКОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1163 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Т. С. Н. срещу въззивна присъда № 157 от 03.06.2016 г. по внохд № 4953/ 15 г. на Софийския градски съд. Изложени са оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при формиране на фактическите изводи, свързани с деянието, довели до неправилно осъждане на подсъдимия въз основа на предположения. По същество се иска Н. да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата и доразвиват съображенията си в подкрепа на оплакванията. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура и повереникът на частния обвинител Р. С. мотивират становища, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъда от 01.10.2014 г. по нохд № 3745/2012 г. Софийският районен съд признал подсъдимия Т. С. Н. за невинен в това, че на 19.01.2012 г. отнел чужди движими вещи – сумата от 100 лв. от владението на Р. П. С., като употребил за това сила и заплашване, поради което го оправдал по обвинението по чл. 198 ал.1 от НК. По протест на прокурора и жалба на частния обвинител Софийският градски съд отменил присъдата и постановил нова, с която признал подсъдимия Н. за виновен по обвинението по чл. 198 ал.1 от НК и на основание чл. 55 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода. На осн. чл. 66 от НК отложил изтърпяването на наказанието за срок от три години. Жалбата е неоснователна. От съдържанието на касационната жалба и допълнението към нея се установява, че наведените в тях оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения са мотивирани с доводи за неправилна оценка на доказателствата, въз основа на които съдът е направил изводите си относно деянието и неговият автор. Защитата изразява несъгласие с отказа на съда да кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на св. Т., като в същото време твърди, че показанията на останалите свидетели са недостоверни. Оспорени са като неверни констатациите на въззивния съд по отношение на установените факти, сочещи на обективна и субективна съставомерност на деянието, извършено от жалбоподателя. До голяма степен, оплакванията са свързани с обосноваността на проверявания съдебен акт, която, както е известно, не е касационно основание. За да постанови съдебния си акт, Софийският градски съд е извършил дължимата проверка на атакуваната пред него първоинстанционна присъда и въз основа на направения собствен анализ на събраните по делото доказателства е стигнал до извод за безспорна установеност на деянието и неговото авторство. Видно е от мотивите на решението, че показанията на свидетелите по делото и обясненията на подсъдимия са обсъдени внимателно, поотделно и в тяхната взаимовръзка. При доказателствения анализ съдът е констатирал противоречията в гласните доказателствени източници и в съответствие с изискванията на НПК е посочил кои от тях кредитира с доверие и защо отхвърля останалите. Изложил е подробни съображения за решението си да изгради фактическите изводи относно съществените за правилното решаване на делото обстоятелства на база показанията на пострадалия и членовете на семейството му, които обосновано е намерил за подкрепени от писмените доказателства и експертни заключения. Доводите на съда, че показанията на свидетелите Р. С., М. С. и Н. С. са последователни, логични и безпротиворечиви по отношение на значимите по делото факти почиват на вярната и обективната им интерпретация, без извращаване на действителното им съдържание. Тези показанията напълно се подкрепят от съдържанието на записите, направени при трите обаждания на пострадалия на тел.112, при които последният, непосредствено след случилото се, последователно и подробно описва действията на подсъдимия- нанесените му от него удари и отправените заплахи, последвани от отнемане на сумата от 100 лв. Подкрепени са и от наличното по делото медицинско удостоверение за извършен в същия ден преглед на Р. С., при който са констатирани увреждания, които могат да бъдат получени по описания от него механизъм и от заключението на СМЕ, което изключва възможността уврежданията да са резултат от катастрофа с МПС. Изложените в жалбата доводи, с които се внася съмнение в автентичността и достоверността на съдебно-медицинското удостоверение са неоснователни. Тези съмнения са отстранени още по време на съдебното следствие в първоинстанционния съд чрез разпит на издателя на документи- съдебния медик д-р Г. Г.. Неоснователно е и възражението, че не е ясно как този документ се е озовал като писмено доказателство. От материалите по делото е видно, че досъдебното производство е образувано на осн. чл. 212 ал.2 от НПК, с разпит на пострадалия Р. С., извършен непосредствено след подадено от него оплакване, когато е приложил и СМУ /докладна записка на л.16/. Упражнявайки правомощието си да преценява достоверността на доказателствените източници, СГС е анализирал обясненията на подсъдимия и съдържащата се в тях информация, като е изложил убедителни съображения за решението си да не ги кредитира с доверие. Отказът на съда да реши делото в съответствие с версията, изложена от касатора не може да се оцени като процесуално нарушение, защото той е изпълнил задълженията си, визирани в разпоредбата на чл. 305 ал.3 от НПК и е основал фактическите си изводи на съвкупна оценка на доказателствените материали. Вътрешното убеждение на решаващия съд е изградено в съгласие с принципите по чл. 13 и чл. 14 от НПК, поради което липсва основание за отмяна на атакуваната присъда или за оправдаване на подсъдимия, защото в рамките на установените факти, материалният закон е приложен правилно. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 157/ 03.06.2016 г. на Софийския градски съд, постановена по внохд № 4953/ 2015 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: