3 Р Е Ш Е Н И Е № 735 София, 18.11.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на втори ноември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при участието на секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията Н. Зекова гражданско дело № 140/2010 година. Производство по чл. 290 ГПК. Разглеждане на касационната жалба на П. „ Ап. А.”,[населено място] срещу решение на Р. окръжен съд по гр. д. № 802/2009 г. е допуснато с определение на този състав на касационния съд от 5. 7. 2010 г. по въпроса за законността на извършения от работодателя подбор по чл. 329 КТ. При разглеждане на касационната жалба по същество, се установи следното: Жалбоподателят оспорва извода на въззивния съд, че уволнението на ответника по жалбата, ищец по делото, С. И. е незаконно, тъй- като подборът при уволнението му е извършен в нарушение на критериите на чл. 329 КТ. Жалбата е основателна. Р. окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил извода на първоинстанционния съд, че е налице реално съкращаване на щата, при категорично установения по делото факт, че от 1. 3. 2009 г. е извършено намаление на щатните бройки от 2бр. на 1 бр. за заеманата от И. длъжност „електромеханошлосер”. За да приеме, че уволнението на И. със заповед от 1. 4. 2009 г. е незаконно, въззивният съд се е позовал на извода му за неправилно извършен подбор между И. и другия работник, заемащ същата длъжност. Този извод на съда е обоснован с липсата на данни в събраните по делото доказателства, относно изискванията за образование и квалификация за конкретната длъжност, за неразбираемост на понятието „технологична култура”, използвано в протокола на комисията за подбор и дали то касае квалификацията на конкуриращите лица или е относимо към критерия „по-добра работа”. Изводите на съда са неправилни. По делото няма спор, че работодателят е извършил подбор между двамата работници, заемащи длъжността „ електромеханошлосер” и този факт е удостоверен от приложения по делото протокол от 26. 2. 2009 г. на комисията за подбора. В протокола са отразени обективни обстоятелства, касаещи квалификацията – образованието на всеки от двамата, и оценки за изпълнението на трудовите функции, поотделно за всеки от тях, т. е. оценки за качеството на работата им. Въззивният съд неоснователно се е позовал на липса на данни относно базата, въз основа на която са формирани оценките на комисията за подбор, респ. преценката на работодателя за качеството на работата, тъй-като по този въпрос са налице решения на касационния съд, че се касае за субективна преценка на работодателя по целесъобразност. Тази преценка не може да бъде проверявана от съда, защото липсват обективни предпоставки, по които съдът да преценява качеството на работа на уволнения работник, докато работодателят има системни наблюдения и впечатления за трудовите умения и възможности на работниците, които се проявяват единствено в производствения процес. Опорочаване на преценката може да се предположи при наличие на доказателства за злоупотреба с права от страна на работодателя, но по настоящото дело няма такива данни. При това положение, въззивният съд е допуснал нарушение на закона, като е приел, че е налице неправилно извършен подбор и решението му следва да се отмени. Въззивното решение противоречи на практиката на Върховния касационния съд, удостоверена в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 14/10. 2. 2010 г. по гр. д. № 4322/2008 г. на трето гражданско отделение и решение № 732/28. 10. 2010 г. по гр. д. № 1146/2009 г. на четвърто гражданско отделение. Отделно от това, следва да се има предвид, че въпросът за правилността на подбора не е бил заявен в исковата молба като основание на иска за отмяна на уволнението. Това не е направено и в хода на първоинстанционното производство – чл. 147 и чл. 214 ГПК. В този случай, въззивният съд не е имал процесуално основание, с оглед забраната по чл. 266 ГПК, да се позовава на ново обстоятелство, незаявено от ищеца като предмет на спора в първоинстанционното производство. Тази забрана не е отпаднала, поради факта, че в мотивите на първоинстанционното решение се съдържат съображения на съответния съд относно правилността на подбора. Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението на Р. окръжен съд от 14. 10. 2009 г. по гр. д. № 802/2009 г. В ЧАСТТА, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и В ЧАСТТА за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете на С. Д. И. от[населено място] срещу П. гимназия по електротехника и електроника „А. А.”,[населено място] за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед от 1. 4. 2009 г. и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „електромеханошлосер”. ОСЪЖДА С. Д. И. за заплати на П. ”А. А.” сумата 597.50 лв. / петстотин деветдесет и седем лева и петдесет стотинки/ разноски по делото за всички инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: