Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е    № 178   София, 19 март 2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание на шестнадесети март 2010 г. в състав :                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФИДАНКА ПЕНЕВА                                                            ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА                                                                        ПАВЛИНА ПАНОВА   при секретаря ............Ив. ИЛИЕВА...........................  и в присъствието   на прокурора от ВКП .........Ат. ГЕБРЕВ..............., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 85/2010 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е образувано по жалба на гражданския ищец и частен обвинител И. Д. Д. срещу нова въззивна присъда, постановена от Софийски градски съд на 16.12.2009 г. по ВНОХД № 4998/2009 г., с която е била отменена първоинстанционната такава, с която подс. А. Л. Т. е бил признат за виновен по обвинението по чл. 194 ал.1 от НК и вместо това е бил признат за невиновен в това на 29.08.2005 г. в гр. П. де Мар обл. Барселона , Кралство Испания от входа на жилищна кооперация на ул. П. №1 да е отнел чужди движими вещи – плексигласова реквизитна кутия и стойка кръстачка, на обща стойност 1400 лв. от владението на И. Д. Д., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което е бил оправдан по обвинението по чл. 194 ал.1 от НК. Касационната жалба релевира доводи за неправилност и незаконосъобразност на въззивната присъда. В допълнение към нея се уточнява, че недоволството от присъдата на въззивния съд се изразява в това, че направените в нея фактически изводи не отговарят на установеното от събраните по делото доказателства. Поддържа се и нарушение по чл. 348 ал.1 т. 1 от НПК - нарушение на материалния закон, тъй като съдът не бил направил вярна оценка на доказателствата, вследствие на което е стигнал до неверен извод по отношение на липсата на елемент от състава на престъплението по чл. 194 от НК – липсата на намерение за своене на вещите. С жалбата се иска нейното уважаване „със съответните законови последици”, което ВКС възприема като искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция повереникът на жалбоподателката поддържа касационната жалба. Защитникът на подсъдимия застъпва становище за оставяне същата без уважение, тъй като счита, че доводът за нарушение на материалния закон не намира подкрепа в доказателствата. Пред касационната инстанция представителят на ВКП намира жалбата на частния обвинител и граждански ищец за неоснователна, тъй като не се установява по делото да е извършено престъпление, а законът е бил приложен правилно. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата е неоснователна.   В нея се твърди допуснато нарушение на закона, тъй като според жалбоподателката събраните по делото доказателства сочат на осъдителни изводи по повдигнатото срещу подсъдимия Т обвинение. По същество обаче в жалбата не се развиват доводи за неправилна оценка на доказателствата, довела до неправилното приложение на закона. Оплакването за нарушение по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК по естеството си, така както е формулирано в жалбата, сочи на „необоснованост” на въззивната присъда, което само по себе си не е касационно основание и не би могло да предизвика контрол от ВКС. Приетите фактически положения от двете предходни инстанции по фактите не могат да бъдат обект на контрол от настоящия съд, поради което правните изводи, които подлежат на проверка, следва да бъдат направени само в обсега на така възприетите фактически положения. Фактическите констатации за инкриминираното деяние, квалифицирано като престъпление по чл. 194 от НК, залегнали в новата въззивна присъда, се основават на задълбочена цялостна оценка, както изисква чл. 107 ал.5 от НПК, на събраните в процеса доказателства, релевантни към предмета на доказване. По естеството си правните изводи, направени въз основа на тях от двете съдебни инстанции, се различават единствено по отношение на наличието или липсата у подсъдимия на елемент от субективната страна на състава на престъплението по чл. 194 от НК – „намерение за своене на вещите”. Всъщност в мотивите към първоинстанционната присъда мнозинството от съдебния състав изобщо не е изследвало този елемент от субективната страна на престъплението, без който деянието се явява несъставомерно. Този недостатък е бил констатиран от въззивната инстанция, която подробно е изследвала доказателствената съвкупност и е изложила своите съображения по реда на чл. 339 ал.3 вр. чл. 305 от НПК, с които е приела, че поради липса на елемент от състава на престъплението, поведението на подсъдимия, инкриминирано с обвинителния акт, не може да бъде квалифицирано като престъпление по чл. 194 от НК. Тези изводи съответстват на смисъла и съдържанието, вложено от законодателя в нормата на този престъпен състав, според които освен умисъла за отнемане на предмета на престъплението, за да е осъществена кражба, следва деецът да е действал с намерение противозаконно да присвои вещите. Такова ще е налице винаги, когато той би желал след отнемането да се разпорежда с вещта в свой или чужд интерес, като лиши пострадалия трайно от възможността да ползва своята вещ. Когато обаче деецът отнема чужда вещ с намерение да я върне след известен период от време, липсва намерение за своене, поради което липсва и елемент от субективната страна на престъплението кражба. В настоящето дело напълно законосъобразно е било преценено, че след като пострадалата Д. е сключила договор като участник в група „Еклипс” със задължението да предостави реквизитите, необходими за нейния акробатичен номер, за нуждите на общата дейност / гражданско дружество по см. на ЗЗД/, то по смисъла на закона те са предоставени за общо ползване. След като тя преждевременно е напуснала дружеството , което обаче е продължило да бъде обвързано от сключения договор, за осъществяване на дейността на същото съгласно договора, е бил необходим и реквизитът, собственост на Д. Действително той е продължавал да бъде нейна собственост, правилно е прието, че като такава този реквизит е преминал във владение на подсъдимия без нейно съгласие /чрез отнемане/, но установяването на владението на подс. Т. не е било с престъпното намерение за своене, а за ползване за срока на договора – до 31.10.2005 г. Това се установява по безспорен начин не само от неговите обяснения и показанията на св. П, но и от обективираните му действия по предаването на реквизита на агенцията – съконтрахент, а впоследствие и предоставянето му в полицейската служба, от която е бил върнат на св. Д. В този смисъл не може да бъде оборена тезата на подсъдимия, че установяването на фактическа власт върху реквизита на св. Д е станало с намерение не за своене на вещта, а за временното й ползване за срока на договора, който тримата циркови артисти, включително и Д. , са подписали и са се ангажирали да изпълняват. При наличие на изобилни доказателства, установяващи това намерение, да се приеме противното – че подсъдимият е действал с намерение да свои реквизита на св. Д, би представлявало извод въз основа на предположение, което е недопустимо в наказателния процес. Върху този правен извод не влияе по никакъв начин аргументът на повереника, че св. П не е имала право да изпълнява акробатичния номер на св. Д. Това е въпрос на друг клон на правото, уреждащ авторските права на лицата, който е неотносим към предмета на настоящето производство. Предвид изложените съображения настоящият касационен съдебен състав намери, че не са налице сочените в жалбата касационни основания, поради което въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда, постановена на 16.12.2009 г. от Софийски градски съд по ВНОХД № 4998/2009 г. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.