Р Е Ш Е Н И Е № 148 гр. София, 08 октомври 2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при участието на секретаря Мира Недева и прокурора от ВКП Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия В. н. д. № 697/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод жалба от подсъдимия В. Л. В., депозирана чрез защитника адвокат В. Х. от САК срещу въззивна присъда № 69/ 17.06.2020 г., постановена по ВНОХД № 985/2020 г., по описа на Софийски градски съд, НО, ІХ - ти възз. състав. В жалбата се сочат всички касационни основания по чл.348, ал.1, т. 1, т. 2 и т.3 от НПК, като в писмено допълнение към нея се излагат аргументи в тяхна подкрепа. Иска се отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или намаляване размера на наложеното наказание. В съдебно заседание пред касационния съд прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваната въззивна присъда - правилна, като постановена в съответствие със закона. Пледира същата да бъде оставена в сила. Подсъдимият В. Л. В. и неговият защитник – адвокат В. Х. се явяват лично и заявяват, че поддържат касационната жалба и допълнението към нея. В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда , постановена на 20.02.2018 год., по н.о.х.д. № 1118/2016 г., по описа на Софийски районен съд, НО, ІХ състав, подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение за измама по чл.209, ал.1 от НК. По протест на прокурора срещу първоинстанционната присъда в Софийски градски съд е образувано в.н.о.х.д. № 985/2020 г., по което на 17.06.2020г. е постановена нова въззивна присъда №69 (НО, ІХ състав), с която е отменена оправдателната присъда и вместо нея подсъдимият е признат за виновен в това, че на неустановена дата през месец април 2014г., в [населено място] , с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у М. К. Шех-Х., като обещал, че ще му съдейства за по-бързо придвижване на процедурата за получаване на българско гражданство за брат му Я. Ш.-Х., за което поискал и М. К. Ш-Х. му дал сумата от 1200 лв., както и златен пръстен , 11.95гр., 14 карата с камък цирконий, при цена на 1 гр.=80 лв., общо на стойност 956,00 лв. и с това му причинил имотна вреда в размер на 2156,00 лева, поради което и на основание чл. 209, ал.1, вр. с чл. 54 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.189, ал.3 от НПК са му били възложени деловодни разноски общо в размер на 101,18лв. Касационната жалба, подадена срещу въззивната присъда, е процесуално допустима, тъй като е депозирана от страна, която има право на това, в законоустановения срок и срещу акт от категорията на посочените в чл. 346, т. 2 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Касаторът се позовава на нарушение на материалния закон, тъй като е признат за виновен при липса на безспорни доказателства, че с действията си е осъществил състава на чл.209, ал.1 от НК. Претендира и че са допуснати нарушения на процесуалните правила и по-конкретно на разпоредбата на чл. 14 от НПК. В писменото допълнение към жалбата в подкрепа на заявените касационни основания се акцентира върху това, че неправилно въззивният съд е кредитирал с доверие показанията на пострадалия – свидетеля М. К. Ш-Х., дадени на досъдебното производство, тъй като протоколите за разпит на този свидетел не са съставени по реда на НПК. Като аргумент за това сочи, че свидетелят не може да чете и да пише на български език. Свидетелските показания на посочения свидетел, дадени в съдебно заседание пред първоинстанционния съд са противоречиви относно начина, размера и времето на предаване на инкриминираната сума, поради което поставянето им в основата на фактическите изводи на въззивния съд води до незаконосъобразния извод, че В. е действал с измамлива цел и е осъществил измама против собствеността на свидетеля Шех-Х.. По същество, с посочените в жалбата аргументи, макар и с твърдения за нарушения на материалния и процесуалния закон, всъщност се оспорва обосноваността на въззивния съдебен акт, като се изразява несъгласие с приетите от контролирания съд фактически констатации, въз основа на които е формиран изводът за доказаност на обвинението, включително относно инкриминирания златен пръстен и неговата парична равностойност. Необосноваността не е касационно основание, като извън правомощията на ВКС е да прави собствена оценка на доказателствените материали, установявайки нови фактически положения, различни от приетите от контролирания съд. В компетентността на касационния съд е да извърши проверка на осъществената доказателствена дейност, във връзка със спазването на процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд. В този аспект настоящият съдебен състав констатира, че не са допуснати процесуални нарушения, които да дават основание за отмяна на атакувания съдебен акт. Въззивната инстанция е анализирала подробно както поотделно, така и в тяхната съвкупност всички доказателствени източници, при стриктно съблюдаване на изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената й дейност, които да пораждат съмнение в изводите й относно доказаността на повдигнатото обвинение. Основното оплакване в жалбата е, че въззивният съд е възприел показанията на пострадалия относно обстоятелствата, при които е дал на подсъдимия златния пръстен и след това паричната сума от 1200 лв. срещу обещаното от дееца съдействие за по-бързо придвижване на процедурата за получаване на българско гражданство на М. Я. Ш.-Х. (брат на подсъдимия), след като предварително е бил наясно, че обективно не може да изпълни това обещание. Право на съда по фактите, какъвто се явява въззивният съд, е да кредитира или не даден гласен доказателствен източник, като е задължен да изложи доводите си, въз основа на които е формирал вътрешното си убеждение. Видно от стр. 5-6 от мотивите на въззивната присъда контролираната инстанция е изпълнила това свое задължение като подробно, детайлно и добре аргументирано в мотивите на атакувания съдебен акт е посочила съображенията си, поради които е дала вяра на показанията на пострадалия и подкрепящите ги данни от показанията на другите свидетели очевидци, каквито са свидетелите М. Н. и П. Ш.. Въззивният съд изрично е коментирал служебната зависимост на тези двама свидетели от пострадалия като техен работодател, на което убедително е противопоставил тяхната логичност, непротиворечивост и последователност, както и подкрепеността им от веществените и писмени доказателствени материали. Следва да се добави, че пострадалият не е предявил граждански иск, нито се е конституирал като частен обвинител по делото, което също е индиция, че същият не е заинтересован, включително поради користни съображения, да даде неверни показания в ущърб на подсъдимия. Видно от обясненията на последния с пострадалия се познават от дълги години и винаги са били в добри отношения. Със същата прецизност, в контекста на чл.305, ал.3 от НПК, контролираният съд аргументирано е отхвърлил като недостоверни обясненията на подсъдимия в частта им, в която противоречат на показанията на тримата свидетели. Не е оставен без коментар и доводът за съществени противоречия в показанията на пострадалия относно начина, размера и времето на предаване на инкриминираната сума, като след задълбоченото им изследване контролираният съд е приел, че е налице противоречие единствено относно обстоятелството дали пострадалият е дал първо парите и после златния пръстен или обратно, което обаче не е съществено до степен да опровергае обвинението. Както в досъдебното производство видно от приобщените по реда на чл.281, ал.4,т.1 и т.2 от НПК показания на свидетеля М. К. Ш.-Х., така и пред съда, същият е категоричен относно начина и конкретните вещи, които е дал на подсъдимия, а именно парична сума в размер на 1200 лева и златен пръстен. Безспорно е между страните, че към момента на предаването им подсъдимият не е имал обективна възможност да изпълни даденото обещание за по-бърза и успешна процедура за получаване на българско гражданство от брата на пострадалия, поради което правилно въззивният съд е приел, че е обещал това единствено с цел въвеждане на пострадалия в заблуждение. Не е вярно посоченото в касационната жалба, че свидетелката Н. видяла пострадалият да държи в ръката си 300-400 лева за такси. Видно от показанията на същата свидетелка в съдебно заседание свидетелят М. К. Шех-Х. е разговарял с подсъдимия за сума в посочения размер необходима за довнасяне на такси за по-бързо придвижване на документите за българско гражданство, но изрично и безпротиворечиво свидетелката потвърждава, че пострадалият е дал на подсъдимия сума в инкриминирания размер от 1200 лева. Правилно контролираният съд е приел за допустими оспорените в допълнението към касационната жалба показания на свидетеля Ш.-Х. от досъдебното производство (приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1,т.1 и т.2 от НПК). Несъстоятелен е доводът, че същите са обективирани в протоколи, които не са съставени по реда на НПК, тъй като свидетелят Ш.-Х. не може да чете и пише на български език. Действително в съдебно заседание свидетелят е потвърдил това обстоятелство, но същевременно е заявил, че живее в България от 25 години и разбира „напълно български език говоримо“, поради което след като пред него не е стояла никаква езикова бариера да възприеме прочетените му показания от разследващия орган, собственоръчно е подписал оспорените протоколи, както и разписката, удостоверяваща, че му е върнат златният пръстен, който в хода на разследването подсъдимият предал с протокол за доброволно предаване (вж. л.36 от ДП). Щом подписването от страна на свидетеля Ш.-Х. хронологично е извършено след като съдържанието на въпросните процесуални документи му е било прочетено от съответния орган на български език (вж. л.25 и л.27 от н.о.х.д. №1118/2016г. по описа на СРС), не може да се приеме наличие на твърдяното от касатора съществено нарушение в доказателствената дейност на съда. Нещо повече. Пострадалият е потвърдил непосредствено пред съда съдържанието на тези протоколи, отразяващи показанията му, след като същите са били прочетени повторно от първоинстанционния съд в процедурата по чл.281 от НПК. Изключение от това са само показанията му за поредността на предаване на паричната сума и златния пръстен, която няма съществено значение предвид категоричността на показанията на свидетеля относно основнорелевантните факти от предмета на доказване, включително причините, поради които е дал на подсъдимия сумата от 1200 лева и златния пръстен, а именно въвеждането му в заблуждение, че подсъдимият може да съдейства братът на пострадалия да получи по-бързо българско гражданство. Поради това настоящият касационен състав намира, че с приобщаването на въпросните протоколи към доказателствената съвкупност и поставянето им в основата на фактическите изводи не е допуснато нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените. Неоснователно в касационната жалба и допълнението към нея се оспорва стойността на инкриминирания златен пръстен. Същата е определена по експертен път чрез заключението от назначената съдебно – оценителна експертиза. Подсъдимият и защитникът са присъствали в съдебното заседание, в което е било прието експертното заключение и изслушано вещото лице С., но не са оспорили нито нейната компетентност, нито резултатите от изследването. Към днешна дата е обективно невъзможна повторна експертна оценка, тъй като предаденият от подсъдимия с протокол за доброволно предаване златен пръстен е бил претопен след връщането му на пострадалия и вече не съществува, но това не е необходимо, тъй като в обстоятелствената част на заключението е посочено, че пръстенът е бил предоставен на вещото лице за непосредствен оглед и претегляне, въз основа на което и чрез експертните знания на вещото лице е било изготвено заключението за пазарната му стойност. Видно от изследователската част на заключението при паричното остойностяване на златния пръстен вещото лице е съобразило наличието на камък цирконий и въпреки това е приело, включително при изслушването пред съда, оспорената от касатора стойност от 956 лева. Не представлява съществено нарушение на процесуалните правила и липсата на назначена химическа експертиза за качеството на вложеното за изработката злато и химическият му състав, както се сочи в допълнението към касационната жалба, тъй като за изясняването на това обстоятелство не е задължително назначаване на експертиза по аргумент от чл.144, ал.2 от НПК. Освен това от показанията на свидетеля М. К. Ш.-Х. се установява, че същото е 14 карата. Относно така установеното от въззивния съд обстоятелство не е било налице противоречие в доказателствените материали, което да е налагало допълнителни доказателствени усилия за преодоляването му. Не е вярно, че експертизата е извършена само на база описанието на пръстена, дадено от пострадалия. Както се изтъкна вече, пръстенът е бил предоставен за непосредствен оглед и оценка на вещото лице - оценителят С., която под страх от наказателна отговорност и след като изрично е посочила наличието на камък цирконий, е потвърдила заключението си без следи от съмнение или условности за стойността на пръстена на база химическия състав и качеството на вложеното злато. Впрочем с оглед особеностите на обвинението и събраните по делото доказателства в негова подкрепа, без съществено значение е дали камъкът има стойност отделно от златото, тъй като с оглед предмета на престъплението, който включва и сумата от 1200 лева, това не би могло да се отрази върху квалификацията на деянието като измама по основния състав по чл.209, ал.1 от НК, по която разпоредба е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия. Относно довода на касатора, че свидетелят М. К. Ш.-Х. се е разпоредил с чужда вещ, тъй като златният пръстен не бил негова лична собственост , а на фирма „Принцеса Г.“, поради което не му е причинена вреда, ерго деянието е обективно несъставомерно като посегателство срещу собствеността на пострадалия в лично качество. Видно от приложеното на л.63 от н.о.х.д.№1118/2016г. на СРС удостоверение от Търговския регистър свидетелят М. К. Ш.-Х. е едноличен управител и съдружник при равни дялове с брат си в търговското дружество „П. Г. И.“ О., със седалище и адрес на управление съвпадащ с адреса на златарското ателие, в което е извършена измамата –гр.София, [улица]. Същевременно съгласно данните по делото и конкретно показанията на свидетелите М. К. Ш.-Х. и Ш., първият е дал поисканите от подсъдимия вещи в качеството си на собственик и управител на златарския магазин, а не от името и за сметка на търговското дружество (л.25 и л.43 от н.о.х.д.№1118/2016г. по описа на СРС). Поради това и при така установените фактически положения от въззивния съд, настоящият касационен състав намира възражението за неоснователно. Изложеното обуславя крайния извод, че доказателствената съвкупност е обсъдена детайлно и прецизно от въззивния съд, при спазване на всички процесуални правила, свързани със събиране и оценката на доказателствата, включително при спазване на чл.14 от НПК, поради което упрекът към доказателствената му дейност и твърдението за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1 т.2 от НПК са неоснователни. Липсата на допуснато съществено процесуално нарушение изключва възможността за отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за ново разглеждане във въззивната инстанция, поради и което искането в тази насока не може да бъде уважено. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. При правилно установените факти е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Деянието е съставомерно по чл. 209, ал. 1 от НК и такава е възприетата от въззивния съд правна квалификация. Не може да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя да бъде оправдан, тъй като не е налице хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Оплакването за определяне на явно несправедливо наказание в контекста на касационното основание по чл.348, ал., 5 т.1 вр.ал.1, т. 3 НПК не е подкрепено с конкретни данни съгласно изискването в чл.351, ал.1 от НПК. Такива липсват в касационната жалба, а също и в допълнението към нея. Въпреки това разгледано по същество същото е неоснователно, тъй като от съдържанието на въззивната присъда е видно, че са взети предвид и правилно оценени всички установени по делото индивидуализиращи обстоятелства, включително прекомерната продължителност на наказателното производство, поради което на дееца е наложено наказание в размер на предвидения за това престъпление минимум от една година. Поради това искането за допълнително намаляване на наложеното наказание не може да бъде удовлетворено. Отсъствието на заявените касационни основания налагат оставяне в сила на атакуваната с жалбата въззивна присъда. Предвид изложените съображения и на основание чл.354, ал. 1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 69 / 17.06.2020 г., постановена по в.н.о.х.д. №985 /2020 г. по описа на Софийски градски съд, НО, ІХ- ти въззивен състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.