Р Е Ш Е Н И Е № 491 гр. София, 12 декември 2014 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на пети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1141 по описа за 2014 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. И. Н. срещу решение на Варненски апелативен съд от 13.05.14 г, по ВНОХД № 11/14, с което е потвърдена присъда на Окръжен съд, Добрич № 18 от 22.11.2013 г, по НОХД № 380/13. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 17.06.2013 г в [населено място], общ. К., при условията на опасен рецидив, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на ненавършилата 14-годишна възраст З. Г. Щ., с оглед на което и на основание чл. 149, ал. 5, т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” вр. чл. 58 а НК, е осъден на шест години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, със зачитане на предварителното задържане, считано от 17.06.2013 г. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. Твърди се, че на жалбоподателя не е дадена възможност да докаже невинността си, че признанието по чл. 371, т. 2 НПК е направено под натиск и не кореспондира на събраните по делото доказателства, че наложеното наказание е явно несправедливо, че неправилно съдебното минало на подсъдимия е ценено като отегчаващо обстоятелство, че не е съобразено съдействието на жалбоподателя за разкриване на обективната истина. С жалбата се иска да бъде отменено решението и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или да бъде намалено наложеното наказание. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият не участва лично в касационното производство. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. В съдебно заседание, проведено на 22.11.2013 г, окръжният съд е разяснил на подсъдимия възможността делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие и жалбоподателят е заявил, че желае да се ползва от тази възможност. Подсъдимият е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти, а да се ползват доказателствата от досъдебното производство. Първоинстанционният съд е направил верния извод, че признанието по чл. 371, т. 2 НПК се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното производство, тоест, процедурата по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК е проведена законосъобразно. По делото липсват данни подсъдимият да е направил признанието под натиск, поради което изявлението му в този смисъл може да се разгледа като опит да бъде оттеглено признанието, което е недопустимо. Известно е, че в процедурата по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК съдът е задължен да приеме за релевантни фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и не разполага с правомощие да излиза извън рамките на тези факти. Ето защо, в посочената процедура на подсъдимия не се предоставя възможност да доказва своята невинност / отделен е въпросът, че поначало подсъдимият не е длъжен да доказва, че е невинен, а в производство по общия ред има право да представя доказателства, които разколебават обвинението /, тъй като необходимо условие за реализиране на отговорност по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК е подсъдимият да признае фактите. Ето защо, неоснователно се твърди, че е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не може да бъде удовлетворено искането за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Отговорността на жалбоподателя е реализирана при превес на отегчаващите обстоятелства, а именно: обременено съдебно минало на подсъдимия / взети са предвид осъжданията, невлияещи на квалификацията опасен рецидив /, отрицателни характеристични данни, демонстрираното нежелание да се съобразява с правния ред, липсата на постигнат поправителен и превъзпитателен ефект от изтърпените до момента наказания „лишаване от свобода”, употребената сила по отношение на пострадалата / за което не е повдигнато обвинение /, настъпилите вредни последици за жертвата, изразени в преживени травми от физически и психически характер, обстоятелството, че се е възползвал от дете, за което е полагал бащински грижи. По делото не са отчетени смекчаващи отговорността обстоятелства. Липсват данни жалбоподателят да е съдействал за разкриване на обективната истина / престъплението е разкрито поради своевременната намеса на полицията /. При наличния превес на отегчаващите обстоятелства определеното наказание девет години „лишаване от свобода”, редуцирано по чл. 58 а, ал. 1 НК с една трета, а именно: шест години „лишаване от свобода”, се явява съобразено с релевантните за наказателната отговорност обстоятелства и с целите по чл. 36 НК, тоест е справедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. Не са налице условия за по-нататъшно смекчаване на наказателноправното положение на подсъдимия, поради което искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА въззивно решение на Варненски апелативен съд от 13.05.2014 г, по ВНОХД № 11/14. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: