Р Е Ш Е Н И Е № 551 София, 05.01. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Татяна Кънчева при участието на секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора М.Михайлова изслуша докладваното от съдията E. Авдева наказателно дело № 546/ 2010 г. Производството по делото е образувано на основание чл.349, ал.1 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия З. А. П. против решение № 82 от 22.04.2010 г. по внохд № 140 /2010 г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата се сочи, че решението нарушава закона поради неправилна квалификация на извършеното от подсъдимия деяние по чл. 116, ал.1, т.6 и т.12 от НК вместо по чл. 119 от НК.Изтъква се , че съдът е игнорирал доказателствата по делото , които установяват , че жалбоподателят е действал при условията на превишаване пределите на неизбежна отбрана. Излагат се също така и доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, което според защитата не държи сметка за смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства и психологическия му профил. С тези аргументи се отправя искане за преквалифициране на деянието по чл. 119 от НК и оправдаване на подсъдимия по първоначалното обвинение по чл. 116, ал.1, т. 6 и т. 12 от НК. Кумулативно се поддържа и молба за намаляване на наложените наказания на подсъдимия с отчитане на превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства. Пред касационната инстанция касаторът поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът пледира за оставяне в сила на обжалваното решение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в гр.П. с присъда № 7 от 12.02.2010 г. по нохд № 51/2010 г. признал подсъдимия З. А. П. за виновен в това , че · на 21.09.2009 г. в с.Жребичко, област П., умишлено умъртвил Н. Т. П., като деянието е извършено с особена жестокост и при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 и т.12, пр.1 от НК във връзка с чл. 29 , ал.1, б.”а” от НК му наложил наказание осемнадесет години лишаване от свобода · при условията на продължавано престъпление в периода 18.09 - 24.09.2009 г. в с.Жребичко , област П. , чрез използване на техническо средство/ключ/ отнел чужди движими вещи на стойност 955 лева , собственост на наследниците на Н. Т. П., като деянието е извършено при условията на опасен рецидив , поради което и на основание чл. 196 , ал.1, т.2 във вр. с чл. 195, ал.1, т.4 от НК и чл. 26 от НК го осъдил на седем години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът определил общо наказание на подсъдимия в размер на осемнадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим в затвора в гр.П. след приспадане на времето, през което бил задържан в изпълнение на мярка за неотклонение. Апелативният съд в гр.Пловдив с решение № 82 от 22.04.2010 г.потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения : Оплакването за неправилна квалификация на убийството не се подкрепя от установената от предходната инстанция фактическа обстановка, в рамките на която настоящата инстанция проверява правилното приложение на закона и наличието на касационното основание на чл. 348, ал.1, т.1 от НПК за ревизия на обжалваното решение. Двете предходни инстанции установили, че на 21.09.2009 г. подсъдимият посетил дома на чичо си – пострадалия Н. П., с намерение да му иска пари. Двамата седнали да се черпят с ракия. Н. П. слязъл в избата и забелязал липсата на моторна резачка , която няколко дни преди това подсъдимият бил откраднал. При връщането си в стаята той повдигнал въпрос за изчезналата вещ. Тогава подсъдимият взел намиращата се в салона брадва и нанесъл няколко удара с острата й част в областта на главата и дясната предмишница на чичо си, който издъхнал. З. П. напъхал тялото на убития под леглото, след което взел мобилния му телефон и ключа от жилището.Чрез него в следващите дни той неколкократно влизал в дома на жертвата и изнасял различни вещи, които продавал или залагал. Трупът на Н. П. бил открит по сигнал на обезпокоените от отсъствието му съселяни. Полицията започнала издирване на подсъдимия и той бил заловен при опит да се обеси. При тези обстоятелства съдът правилно приложил закона, квалифицирайки извършеното от подсъдимия убийство по чл. 116, ал.1 ,т. 6, пр. 2 и т.12 от НК вр. с чл. 115 от НК, а не по чл.119 от НК. По делото няма никакви обективни данни за непосредствено противоправно нападение от страна на пострадалия. Предходната инстанция е изследвала тази хипотеза, тъй като тя е в основата на защитата на З. П.. Описаната в неговите обяснения ситуация, според която чичо му, връщайки се от избата, го нападнал с нож, е отхвърлена поради опровергаването й от събрания доказателствен материал. Въззивният състав се позовал на заключението на съдебномедицинската експертиза за механизма на причиняване на нараняванията на пострадалия, които показват , че първоначално /когато получил първия удар/ той е седял на стол с гръб към вратата , след това се обърнал към нея и бил допълнително посечен във вътрешността на стаята. Особено важен акцент е наличието на защитни наранявания по дясната предмишница на жертвата , които доказват , че Н. П. се опитал да отклони с дясната си ръка удари, а не да ги нанася. Неточно обаче и двете предходни инстанции отричат наличието на нож в района на местопрестъплението. Той се вижда на снимката на масата във фотоалбума и е описан в протокола за оглед на местопроизшествие /л.7-гърба, том І от досието на досъдебното производство/.Независимо от това тази вещ не може да се свърже с твърдяното непосредствено нападение предвид изводите на експертите за взаимното разположение на подсъдимия и на пострадалия, характеристиката на получените от последния наранявания и многобройността на причинилите ги удари , разкриващи различен от описания от З. П. развой на събитията , завършили със смъртта на чичо му. Дори хипотетично да се приеме, че пострадалият е насочил нож към племенника си, той е получил първия от смъртоносните удари когато бил седнал и с гръб към нето т.е. вече не е съществувала реална опасност да осъществи нападение. Версията на подсъдимия за ситуация на неизбежна отбрана не намира подкрепа и в свидетелските показания на И. И., цитирани в касационната жалба.Според тях пострадалият в нетрезво състояние преди 3-4 години посегнал да удари с нож подсъдимия в селската кръчма.Отдалечеността на инцидента от изследваните събития не позволява той да се цени като фактор, повишил заплашителния потенциал на пострадалия в момента на деянието, още повече, че по делото са събрани и други гласни доказателства, показващи периоди на близост между жертвата и подсъдимия /вж. обясненията на подсъдимия, показанията на св. Калмуджиев и св.Петкова/. В рамките на правната квалификация на деянието наложеното наказание лишаване от свобода за срок от осемнадесет години не е явно несправедливо.Посочени в касационната жалба смекчаващи отговорността обстоятелства са внимателно и адекватно оценени от предходните инстанции при индивидуализация на наказателната санкция и за двете престъпления. Проявеното разкаяние и оказаното съдействие за разкриване на кражбата и връщане на вещите на наследниците са съпоставени с отегчаващите – лошите характеристични данни и крайно укоримия мотив , свързан с обслужването на порочен навик за употреба на наркотици. Посочената от жалбоподателя емоционална лабилност и лесна възбудимост на подсъдимия не оказват влияние на неговата вменяемост и не могат да се отнесат към смекчаващите отговорността обстоятелства. Ето защо настоящият съдебен състав счита за неоснователно искането на касатора за намаляване на срока на наказанията лишаване от свобода. Степента на обществена опасност на извършените деяния с оглед спецификата на осъществяването им / извън съставомерните признаци/ е много висока. Убийството е извършено по начин, граничещ със садизъм, а кражбата е осъществена с няколко деяния от дома, в който е лежал обезобразения труп на собственика. Подсъдимият действал хладнокръвно и егоистично, проявявайки съжаление едва след като постигнал целта си да се сдобие със средства на всяка цена. Това подкрепя извода на въззивния съд за високата степен на обществена опасност на дееца и необходимостта от достатъчно въздействаща по време наказателна санкция . Отмереният обем наказателна принуда прави постижими целите на чл. 36 от НК както на плоскостта на личната , така и на генералната превенция, и не дава законосъобразна възможност за корекция в желаната от касатора посока. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 82 от 22.04.2010 г. по внохд № 140 /2010 г. на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.