Р Е Ш Е Н И Е №227 гр. София, 24 юни 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на шестнадесети април, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Явор Гебов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №539 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на защитата на осъдения Г. Х. К. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №675/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр. Русе. С решение №184 от 23.11.2012 г., постановено по ВНОХД №675/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Русе е изцяло потвърдена присъда №209 от 28.08.2012 г., с която осъденият К. е признат за виновен в това, че на 05.05.2012 г. в [населено място] извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на А. Е. З.- лице, което не е навършило четиринадесет години, като блудството е извършено чрез употреба на сила и на основание чл.149, ал.2, във вр. с ал.1 НК и чл.58а НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години и четири месеца, което е трябвало да бъде изтърпяно при общ режим в затворническо общежитие от „открит” тип. С искането се поддържа, че така определеното наказание на осъдения е явно несправедливо и не е съобразено с наличните множество смекчаващи отговорността му обстоятелства. Предлага се да бъдат отчетени усложнения социален статус на осъдения, изразеното критично отношение към извършеното, липсата на предходни осъждания и най- вече липсата на постравматично разстройство за пострадалата. На тези основания се предлага да бъде възобновено приключилото наказателно производство, да бъде изменена постановената първоинстанционна присъда, като бъде редуцирано наложеното наказание и бъде определено минималното, предвидено в закона. Защитникът на осъдения, в хода на проведеното съдебно заседание пред касационната инстанция, моли да бъде уважено искането по изложените в него съображения. Представителят на държавното обвинение поддържа, че правилно наказанието на осъдения К. е било определено при приложението на разпоредбата на чл.54 НК, а не на чл.55 НК. Предлага искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Депозираното искане на осъдения Г. Х. К. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №675/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Русе е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и е допустимо. То се отнася до съдебни актове, които не са проверявани по касационен ред. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Касационният съд изцяло сподели изводите на предходните съдебни състави за това, че като отегчаващи отговорността на осъдения обстоятелства трябва да бъдат ценени изключително ниската възраст на пострадалата З. (едва на шест навършени години, към инкриминираната дата), начина на извършване на престъплението- чрез използване на сила и заплашване и изразената упоритост, изразила се в продължаване на осъществяването му, независимо от оказаната съпротива на пострадалата. Правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства са ценени младата възраст на осъдения, чистото му съдебно минало и изразеното критично отношение към извършеното. При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността на К. обстоятелства правилно решаващите съдилища са преценили, че наказанието трябва да бъде определено при баланс и са го отмерили на пет години „лишаване от свобода”, което впоследствие същото е редуцирано по реда на чл.58а НК на три години и четири месеца. Не може да бъде възприето оплакването, че това наказание е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НК, тъй като същото е съобразено с личността на осъдения, обществената опасност на извършеното от него престъпление и е в размер, гарантиращ постигането на целите на чл.36 НК. Касационната инстанция изцяло се солидаризира със становището на първостепенния и въззивния съд, че неустановяването на настъпило посттравматично разстройство при пострадалата З. не е основание да се приеме съществуването на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което налага определянето на наказанието по реда на чл.55 НК. Правилно в мотивите на предходните съдебни актове е отразено, че липсата на такава последица от извършеното престъпление е основание наказателната отговорност на К. да не бъде ангажирана за извършване на престъплението при наличието на квалифициращото обстоятелство по чл.149, ал.5 НК, а не да бъде намалено наказанието му, предвидено в санционната част на разпоредбата на чл.149, ал.2 НК. Ето защо касационният съд прие, че производството по делото не трябва да бъде възобновявано, определеното на осъдения наказание не е явно несправедливо и същото не трябва да бъде редуцирано. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата на осъдения Г. Х. К. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №675/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Русе. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.