1 Р Е Ш Е Н И Е № 27 София, 07 февруари 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар: Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 689/2010 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия П. Н. П. против осъдителна част на новата въззивна присъда № 48/05.11.2010 г., постановена по ВНОХД № 531/2010 г. от Софийски апелативен съд. В жалбата се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до незаконосъобразното заключение за виновността на подсъдимия П.. Направено е основно искане за отмяна на присъдата в осъдителната й част и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание жалбата се поддържа от подсъдимия П. и от процесуален представител. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С първоинстанционната присъда от 12.07.2010 г. по НОХД №776/2010 г. по описа на Софийски градски съд подсъдимият П. е бил признат за невинен в това, че на 11.01.2009 г., в района на Сточна гара, в л. а. “П.”, без надлежно разрешително, е разпространил високорискови наркотични вещества – продал един брой топче, обвито в син полиетилен, съдържащо хероин с нетно тегло 0, 40 грама, с процентно съдържание на активния компонент диацетилморфин – 18,9% на стойност 26, 00 лева на П. Г. С., поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 354а,ал.1 пр. 5 от НК. Със същата присъда подсъдимият П. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал.3, т. 1 във вр. с ал. 5 от НК, за което му е бил наложено наказание – глоба в размер на 700 лева. Присъдата е била протестирана от прокурора в оправдателната и част, като с новата въззивна присъда последната е отменена в атакуваната част и вместо нея на основание чл. 336, ал.1, т. 2 от НПК е постановено : - подсъдимият П. е бил признат за виновен в това, че на 11.01.2009 г., в района на Сточна гара, в л. а. “П.”, без надлежно разрешително, е разпространил високорискови наркотични вещества – продал един брой топче, обвито в син полиетилен, съдържащо хероин с нетно тегло 0,40 грама, с процентно съдържание на активния компонент диацетилморфин – 18,9% на стойност 26, 00 лева на П. Г. С. – престъпление по чл. 354а, ал.1 пр. 5 от НК. Наложеното наказание е две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал.1 от НК и глоба в размер на 5 000 лева. ІІ. С жалбата, подадена от името на подсъдимия П., се възразява срещу формирането на фактическите изводи относно авторството на деянието, признато в лицето на подсъдимия, както и оценката на доказателствата, за да се направи този извод. Конкретно, счита се, че недопустимо съдът се е позовал на показанията на свидетеля С., които показания са несигурни, поради заинтересованост; претендира се още, че съдът е игнорирал факта на ненамирането на дактилоскопни следи върху пакетчето, съдържащо наркотично вещество, както и че не е извършено разпознаване в хода на досъдебното производство; не е била установявана и принадлежността на мобилен телефон, посочен от свидетеля С.. В. това обобщено, според жалбоподателя, е довело до неправилното му осъждане. Така поддържаните доводи са напълно неоснователни. Фактическите констатации, направени от въззивния съд, са изведени след цялостен анализ на доказателствената съвкупност, в рамките на която са се очертали две групи доказателствени източници, съдържащи различни данни по основания въпрос – авторството на деянието. Безспорно вярно е, че в основата на осъдителните изводи на въззивната инстанция са поставени показанията на свидетеля С.. Процесуалната стойност на тези показания и тяхното значение, обаче, съвсем не е била разгледана изолирано, а в съгласие с останалите доказателствени източници – непосредствените възприятия и действия на свидетелите И., П. и Ц. по задържането на С. и след идентифицирането на лекия автомобил, в който се е намирал подсъдимия и на последния. Съпоставката на показанията на С. с обясненията на подсъдимия П. също не дава основание да се приеме, че заявеното от първия разкрива белези на заинтересованост с цел избягване на наказателна отговорност. В мотивите на присъдата ясно е обективирана волята на съда да кредитира оспорваните показания и да отхвърли частично обясненията на подсъдимия П.. За да стори това, съдът внимателно е изследвал обстоятелствата, при които свидетелят С. е получил наркотичното вещество, мястото, където е задържан - в непосредствена близост до МПС, в което се е намирал подсъдимият, липсата на друго такова със съпоставими белези и/или други лица в автомобила, които данни съпоставени с обясненията на подсъдимия са компрометирали поддържаната теза от същия - само за мимолетен разговор със С.. Оценка за неоснователност следва да получат и другите възражения. Няма съмнение, че намирането на дактилоскопна следа от подсъдимия върху изследваната опаковка би било съществено за обвинителната теза, но липсата им (отсъствие на годни за идентификация следи), съвсем не означава, че обвинението е останало недоказано. В тази връзка въззивният съд е изложил аргументирани съображения, в това число и с позоваване на принципната норма на чл. 14, ал. 2 от НПК. Неубедителни са и опитите да се разколебаят изводите на съда с доводи за “неустановяване на принадлежността на мобилния телефон” и “ неизвършване на процесуално-следственото действие – разпознаване”. За първо посоченото, правилно въззвиният съд е приел, че няма отношение към събитието на престъплението, защото при инкриминираната дейност в обвинителния акт, е без значение, дали мобилния телефон е регистриран (не е регистриран) на името на подсъдимия П. и/или се ползва (и/или не се ползва) от него, след като е установено, че той е лицето, намиращо се в лекия автомобил, от което С. е получил веществото. Що се отнася до твърденията за “неизвършване на разпознаване” и в самата жалба няма конкретна аргументация, но това е и обяснимо доколкото провеждането му би имало значение, ако подсъдимият не беше задържан непосредствено след предаването на наркотичното вещество от полицейските служители, свидетели по делото. Иначе казано, при извършената проверка на процеса по събиране и анализ на доказателствата с оглед разпоредбите на чл. 14, чл. 339, ал.1 и ал. 3 и чл. 305 от НПК, ВКС не намери данни за наличието на отменителното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 48/05.11.2010 г., постановена по ВНОХД № 531/2010 г. от Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.