Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 161


гр. София, 20.04.2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 706 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:



Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Рис 2005“ЕООД против определение № 41/04.01.2021г. по ч.гр.д. № 14201/2021г. по описа на СГС, с което е потвърдено разпореждане № 20186459/16.09.2021г. по т.д. № 15839/2020г. на СРС, с което е върната исковата молба на частния касатор.
В частната жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно. Указанията, които съдът е счел за неизпълнени, неправилно са били дадени от него. Налице са били условия за продължаване на срока за изпълнение на указанията. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Настоящия състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение СГС е приел, че производството пред СРС е било оставено без движение с указания за отстраняване на нередовности по исковата молба – внасяне на допълнителна държавна такса. В дадения срок указанията не са били изпълнени, а са били надлежно съобщени на ищеца. Правилно СРС е определил дължимата държавна такса, доколкото е било прието, че се касае до 65 самостоятелни претенции, по всяка от която се дължи държавна такса. Подадената от ищеца молба по чл.63 ГПК е била приета за неоснователна по мотиви, че пълномощникът е представил болничен лист, чйито срок е изтекъл към датата на подаване на молбата.

Настоящето производство се развива по реда на чл.274, ал.3 вр. ал.1, т.1 ГПК. Нормата на чл.274, ал.3 ГПК изрично препраща към чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Следователно производството по частна касационна жалба преминава през две фази, по аналогия с производството по касационна жалба, като проверката за наличие на препоставки по чл.280, ал.1 и 2 ГПК има отношение към фазата по допускане на касационно обжалване. Ето защо по отношение на производството по чл.274, ал.3 ГПК се прилагат правилата на чл. 284 - 286 ГПК. Частният касатор следва да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, на осн. чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Наличието на посочените предпоставки се проверява във фазата по селектиране на частната касационна жалба и ако се установи тяхното наличие и бъде допуснато касационно обжалване ВКС ще може да се произнесе по същество на частната жалба. Бланкетното позоваване на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния спор. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения правен въпрос.
В представеното изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК частният касатор е въвел само допълнитено основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за селекция на частната касационна жалба. Не е формулиран правен въпрос, което не позволява извършване на проверка по чл.288 ГПК. Мотивировката на изложението дословно повтаря самата частна касационна жалба, т.е навежда към оплаквания по същество на жалбата. Според цитираното ТР касационните основания по чл.281, т.3 ГПК не следва да се отъждествяват с правния въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Дейността на ВКС във фазата по чл.288 ГПК предполага разглеждане на дадени разрешения по приложение на материалноправни или процесуалноправни норми във връзка с конкретно поставени правни въпроси, а не проверка за обоснованост на изводите на въззивния съд.
Предвид неизпълнение на изискванията към общото основание за селектиране на частната касационна жалба, същата не следва да с е допуска до касационно обжакване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 41/04.01.2021г. по ч.гр.д. № 14201/2021г. по описа на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: