Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е
№ 176

София, 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1326 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Д. срещу решение № 271 от 30.10.2019г. по в. гр. дело № 166/2019г. на Кюстендилски окръжен съд, в частите му, с които упражняването на родителските права спрямо малолетно дете К. А. Д., род. на 08.09.2008г., от прекратения с развод по вина на двамата съпрузи брак, сключен между касаторката и А. К. Д., е предоставено на основание чл. 59, ал. 2 СК на бащата А. К. Д.; определен е режим на лични отношения между майката Д. Д. и детето К. Д., както следва: всяка първа, втора и четвърта седмица от месеца, с преспиване от 17.30ч. на петъчния ден до понеделник сутрин, със задължение да заведе детето на училище в понеделник, по Коледните празници (24-26.12.) на всяка нечетна година от 10ч. на първия ден до 18ч. на последния ден, на Новогодишните празници (31.12.-01.01.) през всяка четна година от 10ч. на първия ден до 18ч. на последния ден, по Великденските празници (петък, събота и неделя) на всяка четна година от 10ч. на първия ден до 18ч. на последния ден, един календарен месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата, ако ползва такъв за съответната година, като вземането и връщането на детето трябва да става от и до дома на бащата; постановено е занапред малолетното дете К. да живее при своя баща А. Д., на постоянния му адрес: [населено място], [улица] майката Д. Д. е осъдена да заплаща месечна издръжка на детето К. в размер на 160 лв..
Д. Д. Д. поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост. Намира, че въззивният съд не е извършил аргументирана преценка въз основа на приетите по делото доказателства и в съответствие с нормата на чл. 59, ал. 2 вр. с ал. 4 СК на кой родител да бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо малолетното дете, като не е съобразил или не е съобразил в достатъчна степен: конкретното проявление на родителските качества на двамата родители и съпоставката между тях единствено съобразно висшия интерес на детето; кой от родителите полага по-големи грижи за детето при съобразяване, че то пребивава и при двамата родители, преспивайки през седмицата при майката, а през уикенда: от петък до неделя е на село при баба си и дядо си по бащина линия; привързаността на детето към двамата родителите и заявеното от него желание да запази досегашното положение, като живее и при двамата си родители; предлаганите битови условия от двамата родители; отблъскващия избор на детето, което не приема 20 годишната съжителница на бащата, обитаваща т.н. от съда „роден дом“ на детето – дома, в който е родено и живяло с родителите си, докато са били заедно. Моли въззивното решение в обжалваната част да бъде отменено и в случай, че бъдат установени съществени процесуални нарушения, свързани с неизслушването на родителите в процеса, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, с указания за ново изслушване на страните и детето. Ако горепосочените нарушения на процесуалния закон не бъдат споделени, моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете К. да бъде предоставено на нея, с определяне на местоживеенето на детето по нейния постоянен адрес в [населено място], [улица], ет. 4, като бъде определен и режим на лични отношения на детето с бащата и последният да бъде осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 1/4 от МРЗ за страната. Моли да й бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски пред касационната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – А. К. Д., подава писмен отговор, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Излага доводи, че въззивният съд е извършил адекватна и достатъчно мотивирана преценка на родителските качества на двамата родители, подкрепени от множеството приети по делото доказателства, които е обсъдил в тяхната съвкупност и взаимовръзка, при което е достигнал до правилния извод за превес на родителския капацитет на бащата, при съобразяване и с обстоятелството, че майката е отказала предложеното съвместно упражняване на родителските права. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция.
С определение № 582 от 26. 06. 2020г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по материалноправния въпрос за обстоятелствата от значение за преценката на съда по чл. 59, ал. 2 вр. с ал. 4 СК при предоставяне упражняването на родителските права спрямо малолетното дете на един от родителите.
Постановление № 1 от 12.11.1974г. на Пленума на ВС, чиито задължителни разрешения са възпроизведени в множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС (решение № 334 от 06. 01. 2016г. по гр. д. № 2202/2015г. на Четвърто г.о.; решение № 162 от 27. 07. 2015г. по гр. д. № 7228/2014г. на Трето г.о.; решение № 294 от 11. 11. 2015г. по гр. д. № 1454/2015г. на Четвърто г.о. и др., вкл. сочените от касаторката: решение № 67/06.03.2015г. по гр.д. № 4648/2014г. на Четвърто г.о.; решение № 163/27.06.2018г. по гр.д. № 1332/2018г. на Четвърто г.о.; решение № 244/23.10.2018г. по гр.д. № 1434/2018г. на Четвърто г.о. и решение № 110/22.05.2018г. по гр.д.№327/2018г. на Четвърто г.о.), обобщава практиката на съдилищата по предоставяне упражняването на родителските права и определяне на личните отношения между децата и родителите, като дава указание упражняването на родителските права и мерките да бъдат определяни конкретно, при преценка не на отделни обстоятелства, а на съвкупността от обстоятелствата на конкретния случай, на базата на задълбочена съпоставка на всички правнозначими критерии, изведени по тълкувателен път в горепосоченото ППВС, които не са изчерпателни и търпят развитие. Установено в практиката е разбирането за степенуването на правнозначимите критерии по решаваща значимост: възпитателските качества на всеки от родителите; морален облик; начин, вид, продължителност, ефективност на полаганите от родителя грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето не само като заявление, но и като реално предприети действия за това; изследване към кого от двамата родители в по-голяма степен то е привързано и защо; пола и възрастта на детето с оглед неговите нужди; разполага ли родителят с помощта на трети близки лица, на които при нужда може да разчита; съобразяване и изследване на социалната среда (обкръжение), в която предстои да живее детето, не само като финансови и материални възможности, но и като начин на живот, възпитание, обучение и социален микроклимат, и жилищно-битовите и другите материални условия на живот. Преценката на конкретните обстоятелства по чл. 59, ал. 4 СК относно родителския капацитет винаги се извършва при зачитане на водещия висш интерес на детето и тя включва изследване и на социалното обкръжение на родителите – лицата, с които детето ще бъде отглеждано и възпитавано и ще оформя своите житейски мироглед и навици, след изслушване на двамата родители по реда на чл. 59, ал. 6 СК и съобразяване и на техните становища, както и на становищата на компетентната дирекция „Социално подпомагане“. Съдът е длъжен да изследва бита, нравите, мирогледа и ценностната система на лицата, които влизат в обкръжението на родителите – членове на семейството, в което живее или ще живее детето с родителя и близкия му приятелски кръг. Безспорно в най-близкото обкръжение на родителя, с който детето живее или ще живее, е новият му съпруг или фактически съжителник. Следва да се извърши цялостна преценка на конкретните обстоятелства по чл. 59, ал. 4 СК, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства, които е необходимо да бъдат анализирани в светлината единствено на най-добрия интерес на детето, за съблюдаването на който съдът следи служебно, и който е прокламиран както в националното законодателство (чл. 14 Конституцията на Република България и чл. 3, т. 3 вр.§ 1, т. 5 ДР на Закона за закрила на детето), така и в чл. 3 Конвенцията за правата на детето.
Горепосочената практика на ВКС, даваща отговор на поставения правен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, следва да намери приложение и по настоящото дело.
По съществото на касационната жалба и съобразно възприетия отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият състав на ВКС намира, че атакуваното въззивно решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, вкл. неизпълнено задължение за изслушване на бащата по смисъла на чл. 59, ал. 6 СК (възможно и необходимо с оглед извършването на пълна и точна преценка на всички обстоятелства, свързани със законово защитимия интерес на малолетното дете К.).
Предмет на настоящото производство е спор с правно основание чл. 59, ал. 2 СК относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете К., родено от прекратения с развод брак между страните, местоживеенето на детето, режима на личните отношения между детето и родителите и издръжката на детето.
Страните по делото са бивши съпрузи, чийто граждански брак е прекратен с развод по вина и на двамата съпрузи, с влязлото в сила в тази част на 23.08.2018г. първоинстанционнно решение по настоящото дело. Синът на страните е [дата на раждане] и е живял с родителите си и баба си и дядо си по бащина линия в къщата на последните в [населено място], [улица]. От м. ноември 2016г. бившите съпрузи са разделени, като Д. Д. е напуснала семейното жилище, заедно с малолетния К., и се е устроила в апартамент под наем в [населено място]. Горепосочените факти са безспорни в процеса. От доказателствата по делото, а и от признанията на страните, се установява, че родителите били постигнали известно разбирателство по отношение на отглеждането на детето К., който към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд е бил на 11 години и ученик в пети клас за учебната 2019г.-2020г. в училище в [населено място], като в дните от седмицата: понеделник, вторник и сряда бащата или някой от неговите родители е вземал детето от училище и след 17ч., когато майката приключвала работа, го е водил при нея, където то е нощувало, а в останалите дни – четвъртък, петък, събота и неделя детето е било при бащата, като уикендите (от петък до неделя) е прекарвало на [населено място], Дупнишко, с баба си и дядо си по бащина линия на тяхната вила.
Въззивният съд след преценка на приетите по делото доказателства, вкл. изготвените социални доклади, свидетелските показания и приетото заключение във въззивното производство на психологическата експертиза, е заключил че и двамата родители притежават необходимите морални и възпитателски качества за отглеждане и възпитание на детето; привързани са към него, желаят да полагат грижи за неговото отглеждане и възпитание, отнасят се с уважение и любов, имат изградена силна и позитивна емоционална връзка със сина си; разполагат с добри битови условия в обитаваните от тях жилища и възможности за отглеждане и възпитание на детето, като майката работи като застрахователен агент с месечно възнаграждение в размер на 700 лв., а бащата работи като автомонтьор според показанията на свидетелката В. – Н., без да е установен неговия месечен доход, т.е. имат и материални възможности да се грижат за сина си; бащата е подпомаган в отглеждането и възпитанието на детето от родителите си, които живеят в [населено място] и в съседно село (село Панчарево, в което е вилата, в която К. пребивава през уикендите), а майката – в по-малка степен от своята майка, която живее в [населено място]. Съобразявайки експертното мнение на съдебния психолог, изготвил заключението на психологическата експертиза, и заявеното желание на самото дете К. при изслушването му пред въззивния съд, че иска да бъде и с двамата си родители, като запази досегашното положение на активни контакти и с двамата, които му осигуряват емоционален комфорт, Кюстендилският окръжен съд е счел, че при непостигнато съгласие на страните за съвместно упражняване на родителските права, което единствено би осигурило спокойствие и комфорт на детето, напрягащо се при необходимостта да избира при кой от родителите си да остане (кой е по-добрия и кой – по-лошия), с оглед разрешението в т. 2 ТР № 1/03.07.2017г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСГК на ВКС, съдът няма правомощие в хипотезата на чл. 59, ал. 2 СК, да предостави родителските права за съвместно упражняване на двамата родители. В хипотезата на чл. 59, ал. 2 СК, търсейки отговор на въпроса: на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права спрямо малолетния К., въззивният съд е изследвал родителския капацитет на страните, съобразно критериите в чл. 59, ал. 4 СК, който е намерил за равнопоставен досежно притежаваните морални и личностни качества; способност за добро възпитание и съпричастност към полагането на грижи за детето; желание за отглеждането и възпитанието му; еднаквата привързаност на детето и към майката, и към бащата; изравнените материални и битови условия при двамата родители. Все пак е заключил, че е налице превес на бащата по някои от критериите в чл. 59, ал. 4 СК: 1) пола и възрастта на детето, което като момче на прага на юношеството има потребност от мъжки модел за подражание и поведението на бащата е значимо за него, а и според заключението на психологическата експертиза К. е по-спокоен с баща си, тъй като с майката проектира нейната тревожност, докато с бащата няма усещане, че на всяка цена трябва да прави избор, и 2) възможността на бащата да ползва помощта на своите родители, към които детето също е привързано и е заявило, че най-спокойно се чувства при тях на село. Посочил е, че предоставянето на родителските права на бащата ще позволи на малолетното дете да остане да живее в родния си дом, в позната и устойчива среда, което ще му помогне по-леко да преодолее раздялата на родителите си.
Настоящият съдебен състав намира, че Кюстендилски окръжен съд не е извършил преценка на всички значими за интереса на детето К. обстоятелства по смисъла на чл. 59, ал. 4 СК, а някои от тях е интерпретирал в полза на бащата, като този му правен извод не е подкрепен с приетите по делото доказателства. Поради това наведените в касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение заради противоречието му с материалноправната норма на чл. 59, ал. 4 СК и задължителните разрешения в ППВС № 1 от 12.11.1974г. са основателни.
За да даде превес на родителските качества на бащата в производството по чл. 59, ал. 2 СК, въззивният съд е извел на преден план пола и възрастта на К. и възможността на бащата да ползва помощта на своите родители, с които детето е живяло от момента на раждането си, посочвайки и че при предоставяне на родителските права на бащата, детето ще остане в родния си дом в [населено място], в позната и стабилна семейна атмосфера, която ще му помогне да приеме раздялата на родителите си. Горепосоченият правен извод не е съобразен с категоричното нежелание на К. да вижда новата 20 годишна фактическа съжителница на бащата, която според заявленията на самото дете пред съдебния експерт-психолог, чието заключение е прието от въззивния съд, живее заедно с баща му в неговия роден дом и затова то е водено да нощува на вилата в [населено място], Дупнишко, при баба си и дядо си по бащина линия. Горепосочените установени в процеса правнорелевантни факти са игнорирани от съда, който е пропуснал да обсъди при преценка на обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 СК, от значение за предоставянето на упражняването на родителските права, социалното обкръжение на бащата, с който детето ще живее за в бъдеще, към което се причислява и новата фактическа съжителница на предпочетения родител. Въззивният съд е бил длъжен служебно, съгласно указаното правомощие в т. 1 ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, да допусне доказателства за моралния облик на новата съжителница на бащата, за техния съвместен живот, за да прецени по какъв начин ще се отрази общуването на детето с нея и в каква степен е верен направения извод, че в родния си дом детето ще е по-спокойно и сигурно емоционално, ако ще трябва, непреодоляло раздялата на родителите си, да се насилва да живее с друга „майка“, 20 годишна, която категорично отхвърля и за която казва: „аз не говоря с нея“. Кюстендилски окръжен съд е направил извод за равни материални условия на живот при двамата родители, без да събере доказателства за трудовата заетост и месечния доход на бащата, като само въз основа на свидетелските показания на неговата сестра е приел, че е на частна практика като автомонтьор, при положение, че върху представения социален доклад собственоръчно бащата е записал, че е регистриран като безработен в бюрото по труда. По отношение на моралния облик на двамата родители въззивният съд въобще не е обсъдил наличните по делото свидетелски показания на бабата по майчина линия и на кумата на бившето семейство за упражнявано физическо насилие спрямо майката от страна на бащата, което кореспондира с рисунката на детето К., направена пред вещото лице – психолог (детето е нарисувало бащата като кенгуру с боксова ръкавица - герой от детско филмче, който бие хора до смърт, а майката е нарисувало като коте). В нарушение на задължението си за служебно събиране на доказателства с оглед охраняване на интереса на малолетното дете в настоящото производство (т.1 ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС), при наличните формални социални доклади, не е изискал подробни социални доклади за материално-жилищните условия на живот при двамата родители, за социалното им обкръжение, особено що се отнася до бащата, за който е установено, че има нова фактическа съжителница, за родителите на бащата, които помагат и ще помагат за в бъдеще при отглеждането на К. – дали живеят постоянно на вилата си в съседното на [населено място] село, какви са материално-жилищните им условия там, какъв е моралния им облик.
Горепосочените нарушения на материалния и процесуалния закони са довели до неправилност на решаващия правен извод на въззивния съд за предоставяне на упражняването на родителските права на малолетния К. на бащата, което е основание за касиране на обжалваното въззивно решение.
При постановявяне на своето решение, Кюстендилският окръжен съд е допуснал още едно съществено процесуално нарушение, обуславящо касиране на атакуваното решениене е изпълнил задължението си да изслуша бащата съгласно изричната норма на чл. 59, ал. 6 СК. Изслушването на родителите има за цел да се добият лични впечатления за всички обстоятелства, свързани с интереса на детето. Неизпълнението на задължението по чл. 59, ал. 6 СК съставлява съществено процесуално нарушение, за което въззивната инстанция и без оплакване в тази насока, служебно следи и дължи поправяне на този порок, само в случаите, когато е попречило на съда да добие пълна, вярна преценка за моралните и възпитателски качества на родителите и съответно е довело до постановяване на неправилно решение - когато съдът е разрешил въпроса за упражняване на родителските права, без да съобрази всички обстоятелства от значение за интереса му или ги е съобразил несъответно на доказателствата по делото. Такъв е настоящия случай. В този смисъл са решения № 22 от 11. 02. 2016г. по гр. д. № 2909/2015г. на Трето г.о., решение № 173 от 13. 07. 2015г. по гр. д. № 6333/2014г. на Трето г.о. и др..
Съобразно гореизложеното обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Като такова то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, а съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК делото подлежи на връщане за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който дължи да изпълни задължението по чл. 59, ал. 6 СК по призоваване и разпит на бащата в открито съдебно заседание, както и служебно да събере доказателства за социалното обкръжение на родителите - фактически съжителници и подпомагащи родители (за моралния им облик и отношението на малолетното дете към тях, както и за отражението на тези лица върху възпитанието на детето и израстването му като личност). В изпълнение на задълженията си с оглед защита интереса на детето съгласно т.1 ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд следва да допусне служебно комплексна психолого-психиатрична експертиза, която да изследва не само детето, но и двамата родители, и след това да мотивира своите изводи за най-добрия интерес на малолетния К., като съобрази и как се е отразило на детето евентуално физическо насилие, упражнявано от страна на бащата спрямо майката, и какъв модел за поведение у детето формира то. Следва да изиска и нов социален доклад, в който социалния работник да изследва, освен социалното обкръжение на родителите, и по-подробно жилищно-материалните условия при бащата и при майката. Въззивният съд служебно дължи събиране на доказателства за трудовата заетост и месечния доход на бащата както с оглед преценката по чл. 59, ал. 4 СК, така и по иска за издръжката на детето. След събирането на горепосочените доказателства, въз основа на съвкупната преценка на всички приети доказателства по делото, следва да извърши комплексна мотивирана преценка за обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 СК при приоритетното зачитане на най-добрия интерес на малолетното дете, като се съобрази с цитираната по-горе практика на ВКС.
С оглед изхода на спора и съгласно правилото на чл. 294, ал. 2 ГПК, не следва да бъдат присъждани в полза на касаторката съдебните разноски по настоящото касационно производство, тъй като по тях следва да се произнесе въззивния съд при повторното разглеждане на делото.
На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 271 от 30.10.2019г. по в. гр. дело № 166/2019г. на Кюстендилски окръжен съд в обжалваната му част.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Кюстендилски окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: