Ключови фрази
Отмяна по молба на трето лице * Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК


5
Р Е Ш Е Н И Е


№ 112


София, 08.03. 2012година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на пети март две хиляди и дванадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА


при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр. дело № 78/2012година

Производството е по чл.304 ГПК.
Образувано е по молба на А. Г. О. чрез адвокат Г. К. за отмяна на влезлите в сила решение №184 от 03.08.2011г. по гр.д.№ 1051/2010г. на ВКС, ІІ ГО, решение № 112/19.05.2009г. на Новозагорски районен съд, постановено по гр.д.№ 472/2007г.,поправено с решение от 30.10.2009г. по същото дело. С тези решения са уважени предявените от И. М. А. и З. Е. Х. против Ш. М. О. искове с правно основание чл. 97 ал.1 ГПК /отм./, като е признато за установено по отношение на Ш. М. О. от [населено място], общ.К., че И. М. А. от [населено място], общ.К. е собственик на ¾ ид.части, и З. Е. Х. от [населено място] е собственик на ¼ ид.част от следния недвижим имот, находящ се в [населено място], общ.К. и представляващ У....... в кв....... по плана на [населено място], общ.К. с площ 1953 кв.м. и намиращите се в имота жилищна сграда и стопански постройки, а на основание чл.431 ал.2 ГПК/отм./ е отменен нот.акт № ....... г., с който ответникът Ш. О. е признат за собственик по давностно владение на същия недвижим имот, представляващ У........ в кв...... по плана на [населено място]. С влязлото в сила решение на РС Нова Загора искът на ищците по чл. 109 ЗС е отхвърлен като неоснователен, но тази част от решението не е предмет на молбата по чл.304 ГПК.
Поддържаното от молителката основание за отмяна е по чл. 304 ГПК – искането за отмяна е основано на твърдението, че по делото тя не е участвала като страна, а участието и е задължително тъй като по отношение на спорния недвижим имот, за който е уважен установителният иск за собственост с прилагане последицата на чл.431 ал.2 ГПК/отм./, решението по същество на спора я обвързва предвид на издадения НА № ...... за придобиване право на собственост на основание давностно владение на името на съпруга и Ш. О., по време на брака им. Представя се акт за сключен гр. брак от дата 30.10.1961 година и Покана за доброволно изпълнение от дата 05.12.2011 година,връчена на 15.12.2011г.
По делото, по реда на чл. 306 ал.3 ГПК е постъпил писмен отговор от И. М. А. и З. Е. Х., с което се възразява, че молбата е просрочена и поради тожва недопустима, а разгледана по същество неоснователна, тъй като релевираните нарушение на материалния и процесуален закон не са основания за отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК, не е било необходимо участието на молителката като страна по делото.
Настоящият състав на ВКС, първо отделение, гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си, намира следното:
Молбата за отмяна , подадена от А. Г. О., по реда и на основание чл.304 ГПК във вр. с чл. 303 ал. 1 т.5 ГПК следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Тази молба е подадена в преклузивния тримесечен срок от узнаване на решението по същество по чл. 97 ГПК/отм./ и чл.431 ал.2 ГПК/отм./, с което са отречени права на собственост по давност, за които важи презумпцията по чл. 19 ал.1 СК.
Горното, наред с обстоятелството, че същата е заявена от трето, неучаствало по делото, лице, спрямо което решението има обвързваща сила, имащо и правен интерес от предприетото процесуално действие, обосновават правен извод за процесуалната й допустимост.
Разгледана по същество молбата за отмяна е основателна.
С разпоредбата на чл. 304 ГПК е предвидена , аналогично на отменения чл. 233 ал.2 ГПК от 1952 година , гарантирана от закона процесуална форма на защита на трети лица , не участвали по конкретен исков процес , доколкото формираната с влязлото в сила съдебно решение сила на присъдено нещо по конкретен гражданско правен спор, обективирана с решението, чиято отмяна се иска, засяга техни права и имуществени интереси. Това са хипотезите, когато тези лица е следвало да участват по делото като главна страна поради неделимост на спорното право и именно поради неучастието им правото им на иск, респективно на защита срещу заявения иск, не е било надлежно упражнено.
В настоящата хипотеза отменителното основание се поддържа във вр. с чл. 303 ал. 1 т.5 ГПК, и по конкретно с хипотеза, когато молителят – като неконституирана страна по делото , вследствие на нарушение на съответните правила, е бил лишен от възможността да участва в делото.
В процесния случай в първоинстанционното производство, образувано по обективно съединените искове на ищците И. А. и З. Х., са постановени две решения: № 112/19.05.2009 г., с което искът им по чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ е уважен частично, а именно признато е правото им на собственост върху У. ...... в кв..... по плана на [населено място], с площ 1953 кв.м. и включващ жилище с площ 82 кв.м. и второстепенна сграда от 30 кв.м. и изразяваща се в по ¼ ид.ч. за всяка една от тях поотделно. Със същото решение е отменен нот.акт № .........., с който ответникът Ш. О. е признат за собственик по давностно владение на същия недвижим имот, представляващ У........ в кв........ по плана на [населено място] и е отхвърлен искът на ищците по чл. 109 ЗС. С постановеното допълнително решение на 30.10.2009 г. по същото дело, искът по чл.97 ал.1 ГПК /отм./, предявен от И. А. за разликата до пълния му размер, е отхвърлен. По въззивни жалби на ищците и на ответника, касаещи произнасянето по иска по чл.97 ГПК/отм./, е било образувано въззивно производство. Въззивният съд, като е възприел доводите на жалбоподателя-ответник относно недоказаност и неоснователност на претенцията по чл.97 ГПК/отм./, е постановил отхвърлителен диспозитив. С решението си с №184 от 03.08.2011г. по гр.д.№ 1051/2010г. , ВКС, ІІ ГО, е отменил въззивното решение от 12.05.2010 г. по гр.дело № 404/2009 г. на Шуменски окръжен съд и вместо него е постановил ново, като е признал за установено по отношение на Ш. М. О. от [населено място], общ.К., че И. М. А. от [населено място], общ.К., е собственик на ¾ ид.части, и З. Е. Х. от [населено място] е собственик на ¼ ид.част от следния недвижим имот, находящ се в [населено място], общ.К., и представляващ У....... в кв...... по плана на [населено място], общ.К. с площ 1953 кв.м. и намиращите се в имота жилищна сграда и стопански постройки.
Така с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска , е прието, че Ш. М. О., легитимиращ се като собственик с НА №.........., не е придобил процесния имот в изключителна собственост на основание придобивна давност, тъй като релевираното от него правоизклюващо възражение , по заявения от И. М. А. и З. Е. Х. иск по чл. 97 ГПК/отм./, е недоказано , поради което и спрямо него е признато за установено, че ищците са собственици на имота с права съответно 3/4 и 1/4 ид.части и е отменен НА №...........
Посоченият нотариален акт НА № ......., признава в полза на Ш. М. О. вещни права относно процесния имот. От представения с молбата а отмяна Акт за сключен гр. брак от дата 30.10.1961 година, се установява , че към датата на придобиване правото на собственост на посоченото в нотариалния акт основание , Ш. М. О. е в брак със молителката - съпруга А. Г. О., в рамките на действащия към този момент СК от 1985 год./ отм./ , който предвижда , че придобитите по време на брака на страните вещни права, вещи или влогове са общи на съпрузите. Б. имуществена общност по чл. 19 ал.1 СК от 1985 г./ отм./ предполага , в рамките на спора за вещни права и техния обем , участието на двамата съпрузи, титуляри на общото право или съвместната собственост при съпружеска общност налага съвместна процесуална легитимация и задължително другарство по искове за собственост върху имот, предявени от или срещу съпрузите.
Ето защо , съпругата на ответника Ш. М. О. – молителката А. Г. О., е следвало да участва в рамките на исковия процес по спора за собственост като главна страна. Неучастието й я е лишило от възможността да упражни правото си на защита, поради което и атакуваното с молбата за отмяна решение следва да се отмени . Настоящият състав намира , че делото следва се върне , предвид на отмененото въззивно решение, на първата инстанция , в производство по § 2 ал.1 от ПЗР на ГПК за извършване на необходимите съдопроизводствени действия по конституирането на страната , като необходим другар.
По изложените съображения и на основание чл. 304 ГПК във вр. с чл. 303 т.5 ГПК, ВКС, състав на Първо отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Решение №184 от 03.08.2011г. по гр.д.№ 1051/2010г. на ВКС, ІІ ГО, и решение № 112/19.05.2009г. на Новозагорски районен съд, постановено по гр.д.№ 472/2007г., поправено с решение от 30.10.2009г. по същото дело.
ВРЪЩА делото на районния съд в производство по § 2 ал.1 от ПЗР на ГПК за извършване на необходимите съдопроизводствени действия по конституирането на страната като необходим другар и разглеждане на спора с надлежните страни.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: