4 Р Е Ш Е Н И Е № 178 С. 07.04.2011 В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение в публично заседание на 5 април 2011 година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 498/10 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба от М. С. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 20 от 18.02.2004 г. на Н. районен съд, постановено на по гр.д. № 11/ 2003 г. С него молителката е осъдена на основание чл. 108 ЗС да предаде на Г. Н. Л. и Т. Д. Л. владението върху самостоятелно жилище - боксониера № 442, ет.4, на площ 21.33 кв.м. находящо се в КК ”С. бряг”- запад, общежитие “Парк-1”, изградено в УПИ ІІ- общ., кв. 4902 по плана на С. бряг- запад. Молителката сочи, че са налице предпоставките на чл. 303, ал.1, т.1 и 5 ГПК. След влизане на решението, чиято отмяна иска, били открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са й били известни при решаването му. В молбата за отмяна и в уточнението към нея като новооткрито обстоятелство молителката е посочила, че е бил подменен списъкът на наемателите от 1999 г., като в първоначалния списък тя фигурирала като наемател на стая № 442 и като такава била утвърдена за купувач на стаята чрез приватизация. Друго новооткрито обстоятелство, което не й е било известно, е това, че адресната регистрация на купувачът Г. Л., с който бил сключен договор за покупко- продажба на недвижимия имот, била в[населено място], което доказва, че твърдението й, че той не е имал качеството на наемател на жилището и не е имал право да го закупи. Обосновава наличието на основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК с твърдението, че не е участвувала в производството по делото пред Н. районен съд, тъй като в нарушение на съществени процесуални правила била нередовно призована за първото по делото съдебно заседание при положение, че е имала постоянен адрес, който не е напускала. Ответниците по молбата за отмяна Г. Н. Л. и Т. Д. Л. не за взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата за отмяна, взе предвид следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима. Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 18.11.2008 г., на която дата е постановено решение № 1089 по гр.д. № 4234/ 07 г. на ВКС, І г.о., с което е оставено в сила решение № ІІ- 66 от 17.05.2007 г. по гр.д. № 463/06 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 20 от 18.02.2004 г. по гр.д. № 11/03 г. на Н. районен съд. Молбата за отмяна е подадена на 16.12.2008 г., т.е. в тримесечен срок от влизане на решението в сила. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл. 303, ал.1, т.1 ГПК страната може да иска отмяна на влязлото в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно. Сочените в молбата за отмяна обстоятелства и представените към нея писмени доказателства не притежават белезите на новооткрити по смисъла на закона. Не се подкрепя от доказателствата по делото твърдението на молителката, че след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, са й станали известни обстоятелствата, че адресната регистрация на Г. Л., на когото бил продадено процесното жилище - боксониера, е бил адресно регистриран в[населено място], както и че при сключване на сделката пред нотариуса е бил представен Списък на наемателите в общежитие “Парк-14 в КК “С. бряг”, в който като наемател на стая № 442 е посочен именно Г. Л., а не тя. При повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция съдът е изискал от нотариуса, изповядал сделката за продажба на процесното жилище между [фирма] и Г. Н. Л., да представи всички приложени към нот. дело № 910/02 г. писмени доказателства и същите са били приложени в заверен препис като доказателство по делото. Сред тях фигурират както Списък на наемателите на обжежитие “Парк-1”, в който под № 157 е посочено името на Г. Н. Л. като наемател на стая № 442, оценена на стойност 2904 лв., така и копие от личната му карта с означение на неговия постоянен адрес в[населено място] и копие от заповед- договор за наем № 766 от 13.05.2002 г., с който същият е настанен като наемател в стая № 442 за срок от една година и е определен дължимият месечен наем за обекта. С оглед задължителните указания по приложението на материалния закон, дадени с решение № 155 от 10.05.2006 г. по гр.д. № 2632/04 г. на ВКС, ІV г.о. да бъде проверено възражението на молителката за наличие на пороци в придобивното основание, на което ищците по ревандикационния иск Г. Л. и Т. Л. са основали активната си легитимация, а именно договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 100, т.V, нот. дело № 910/02 г., с който са закупили жилището- боксониера № 442 от [фирма], въззивният съд е обсъдил тези доказателства. Въз основа на тях и другите приложени по делото писмени доказателства е направил извод, че Г. и Т. Л. са имали качеството на наематели на жилището. Следователно, обстоятелствата, на които се основава искането за отмяна по чл. 303, ал.1,т.1 ГПК и подкрепящите ги писмени доказателства са били известни на молителката и съда при постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Не е налице и основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК. Доводът за нарушено право на защита пред първата инстанция поради това, че е била нередовно призована, е бил наведен от М. Д. с подадената от нея касационна жалба против повторно постановеното от Бургаския окръжен съд въззивно решение и е намерен за неоснователен от касационната инстанция по съображения, че молителката е подала въззивна жалба против решение № 20 от 18.02.2004 г. по гр.д. № 11/2003 г. на Н. районен съд и съгласно чл. 205, ал.1 ГПК/ отм./ е имала възможност да посочи пред въззивния съд като инстанция по същество всички доказателства, които не е могла да представи в първата инстанция и които е считала за относими към спора. Следователно, дори и да е било допуснато нарушение на съдопроизводствените правила по призоваване пред първоинстанционния съд, този порок е саниран при разглеждане на делото във въззивната инстанция и не може да обоснове отменително основание по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК. По тези съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. С. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 20 от 18.02.2004 г. на Н. районен съд, постановено на по гр.д. № 11/ 2003 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :