Р Е Ш Е Н И Е № 60196 гр. София, 17 януари 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 804 по описа за 2021 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. Н. В., депозирана чрез защитата, срещу решение на Варненски апелативен съд № 260072 от 30.07.21 г, по ВНОХД № 58/21, с което е изменена присъда на Варненски окръжен съд № 260016 от 24.11.2020 г, по НОХД № 841/19, като присъдата е отменена в гражданската й част и предявеният срещу подсъдимия от Държавата, действаща чрез Министъра на финансите, граждански иск обезщетение за имуществени вреди, в размер на 95 563, 72 лв, заедно със законните последици, е уважен, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда жалбоподателят е признат за виновен в това, че в периода от 9.05.2014 г до 20.01.2015 г, в [населено място], при условията на продължавано престъпление, като осъществявал фактическото изпълнение на задълженията по търговската дейност и управлението на „фирма“, посредством Г. И. А. и И. Р. С., е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери, на стойност 95 563, 72 лв, като потвърдил неистина и затаил истина в подадени декларации, използвал документи с невярно съдържание / фактури / и приспаднал неследващ се на дружеството данъчен кредит, с оглед на което и на основание чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, 6 и 7 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на една година и шест месеца „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години. Със същата присъда, предявеният срещу подсъдимия от Държавата, действаща чрез Министъра на финансите, граждански иск обезщетение за имуществени вреди, в размер на 95 563, 72 лв, заедно със законните последици, е отхвърлен. С жалбата се релевират всички касационни основания. Изтъкват се следните аргументи: Въззивното решение не е дало убедителен отговор на въпроса защо приема, че подсъдимият е съпричастен към инкриминираното престъпление. В обжалваното решение се съдържа противоречие относно ролята на жалбоподателя при осъществяване търговската дейност на дружеството, изводима от това, че съдът е съобразил липсата на предоставена на същия представителна власт, а в същото време е приел, че фактически е изпълнял задълженията по управление на дружеството. Изводите за виновност на подсъдимия са основани на показанията, депозирани от св. И. С., за която е установено по експертен път, че страда от умствена изостаналост. Въззивната жалба на гражданския ищец не е годна да породи правни последици, доколкото същата е изготвена от лице, което не е притежавало представителна власт. Представеното от юрисконсулта А. пълномощно е изготвено от Министъра на финансите К. А., който, към момента на депозиране на жалбата, не е имал такова длъжностно качество. Неправилно е произнасянето по гражданската отговорност, а решението на първата инстанция по този въпрос е следвало да бъде споделено. Не е имало основание да се ползват данните от справката на ТД НАП, Варна относно изпълнителното дело, водено срещу „фирма“. Невярно е интерпретирано ТР № 4/2016 на ОСНК ВКС, откъдето и произнасянето на въззивната инстанция по гражданската отговорност е незаконосъобразно. Материалният закон е приложен неправилно. Наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбата се правят алтернативни искания: за оправдаване на подсъдимия, за връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване размера на наложеното наказание. В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият не участва лично в касационното производство. Представителят на гражданския ищец участва чрез писмено становище, в което сочи, че жалбата е неоснователна. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Настоящият състав намира за необходимо да очертае рамките на касационната проверка с оглед процесуалното развитие на делото пред първата инстанция и пред въззивната такава, а именно: Производството пред въззивната инстанция се е развило единствено по жалба на гражданския ищец Държавата чрез Министъра на финансите, представлявана от юрисконсулт А., съдържаща оплакване за незаконосъобразност на присъдата относно произнасянето по гражданската отговорност. Подсъдимият В. е останал доволен от присъдата и не е подал жалба срещу нея. След постановяване на въззивния акт подсъдимият чрез своя защитник е депозирал касационна жалба, с която е посочил трите касационни основания, независимо от това, че след произнасянето на въззивния съд, в правното му положение е настъпила промяна единствено относно основанието за ангажиране на гражданската му отговорност. Съгласно уредбата на НПК, касационната жалба е допустима, ако жалбоподателят е участвал и във въззивното производство, в което е встъпил по негова жалба срещу присъдата на първата инстанция. В случая, това процесуално изискване за допустимост на касационната жалба, подадена от подсъдимия срещу наказателната част на присъда, не е изпълнено. Настоящата касационна жалба срещу решението на въззивния съд, насочена срещу наказателната му част, попада в хипотезата на т. нар. „прескачащо“ обжалване, което не е предвидено в процесуалния закон, а именно: такова, при което страната не е обжалвала присъдата по въззивен ред, но се ползва от правото си да подаде касационна жалба, в която включва оплаквания и срещу частта на въззивния акт, идентична с произнасянето на първата инстанция. В този случай /на „прескачащо обжалване“/, без да е настъпила промяна в правното положение на жалбоподателя във въззивното производство, при липса на въззивна жалба от негова страна, същият е депозирал касационна жалба, с която се стреми да постигне благоприятна промяна в правното му положение, произтичащо от произнасянето на първата инстанция, чиято присъда не е оспорил. Настоящият случай е такъв. Подсъдимият В. се е съгласил с присъдата на първата инстанция и не е подал въззивна жалба. Въззивният съд се е произнесъл единствено по жалба на гражданския ищец, като е потвърдил присъдата в наказателната й част, а е отменил присъдата в гражданската й част, като е пререшил въпросите относно гражданската отговорност на подсъдимия. При тази хипотеза, касационната жалба на подсъдимия е допустима единствено в частта, с която се оспорва произнасянето на въззивната инстанция по гражданската отговорност, тъй като промяната в правното положение на жалбоподателя е настъпила само относно реализирането на гражданската му отговорност. В другата част, в която жалбата е насочена срещу произнасянето на въззивния съд по наказателната му отговорност, жалбата е недопустима и като такава няма да бъде разгледана по същество. Настоящият състав на ВКС намери, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, като е уважил предявения граждански иск. Съображенията за това са следните: Неоснователно се оспорва процесуалната валидност на въззивната жалба, подадена от гражданския ищец, изводима от липсата на представителна власт на пълномощника на гражданския ищец юрисконсулт А.. По делото е приложена въззивна жалба срещу присъдата на първата инстанция, депозирана на 7.12.2020 г, от гражданския ищец: Държавата, действаща чрез Министъра на финансите К. М. А., представлявана от пълномощника Е. А., главен юрисконсулт в ТД на НАП, /населено място/. По делото е приложено писмено пълномощно /№/ от /дата/, издадено от К. М. А. като Министър на финансите на Република България, с което упълномощава юрисконсулт А. да го представлява по наказателното производство. При тези данни, следва да се приеме, че юрисконсулт А. е имала надлежна представителна власт, тъй като е черпила правата си от валидно упълномощаване, а именно: от представляващия Държавата по закон, какъвто е Министърът на финансите. Не може да бъде споделено възражението, че длъжностното лице, изготвило пълномощното, не е притежавало съответното длъжностно качество, към момента на упълномощаване. Процесуалната годност на пълномощното, представено от юрисконсулт А., произтича от наличието на валидно длъжностно качество на упълномощителя: Министъра на финансите, преценено към момента на изготвяне на пълномощното. При справка относно самоличността на министрите в правителството на Република България, управлявало към датата на упълномощаването / дата /, се установява, че Министър на финансите е бил К. М. А., встъпил в длъжност на /дата/ и изпълнявал функциите си до /дата/. Следователно, юрисконсулт А. в качеството си на пълномощник на гражданския ищец черпи правата си от валидно упълномощаване, което я легитимира като надлежен процесуален представител. При тази хипотеза, подадената от гражданския ищец въззивна жалба срещу присъдата е процесуално валидна, а произнасянето на съда по съществото на жалбата не е в нарушение на процесуалния закон. Като е уважил жалбата, Варненският апелативен съд е спазил процесуалния закон, а оплакването, че при произнасянето по гражданския иск е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, не може да бъде споделено. Въпросът за допустимостта относно предявяване в наказателното производство на граждански иск за имуществени вреди, чието основание е извършено от дееца данъчно престъпление, в случаите, когато относно вземането за същите вреди е образувано изпълнително производство с предмет данъчни задължения, е решен с ТР № 4/2016 г на ОСНК ВКС, по т. д. № 4/15. Възприетото в цитираното тълкувателно решение тълкуване е, че при приключило изпълнително производство и събрано вземане, гражданският иск в наказателния процес е недопустим. При образувано, но неприключило изпълнително производство, гражданският иск е допустим, като съдът е задължен да събере доказателства за размера на плащанията и да отчете това обстоятелство, когато разглежда гражданската претенция по същество. По настоящето дело, първата инстанция незаконосъобразно е отхвърлила гражданския иск, като е посочила, че за същите вреди се води изпълнително производство, макар и по него да не са събрани суми. Правилно въззивният съд е изискал актуална справка за движението по изпълнителното дело и като е съобразил, че по него не са правени погасителни вноски, е отменил присъдата в гражданската й част и е уважил гражданския иск. Решението на въззивната инстанция е изцяло съобразено със задължителните предписания на ТР № 4/2016 на ОСНК ВКС, а оплакването в тази насока не може да бъде споделено. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата на подсъдимия в допустимата й част е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА въззивно решение на Варненски апелативен съд № 260072 от 30.07.2021 г, по ВНОХД № 58/21. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: