Р Е Ш Е Н И Е № 182 гр. София, 17.10.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи септември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Маринова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 578 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Д. Х. Т. против въззивна присъда № 1875/01.04.2016 г. на Благоевградския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 73/2016 г. С тази присъда окръжният съд е отменил изцяло присъда № 5782/04.12.2015 г., постановена по НОХД № 793/2014 г., с която Районен съд–Разлог на основание чл. 304 от НПК е оправдал подсъдимия Т. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 235, ал. 2, пр. 3 от НК. Вместо това е признал същия подсъдим за виновен в това, че на 21.07.2014 г., около 22:30 часа, в местността „С.“, находяща се в землището на [населено място], общ. Б., на черен път водещ от [населено място], общ. Р., към [населено място], общ. Б., посока към [населено място] транспортирал с товарен автомобил марка „К.“ с поставена отпред регистрационна табела с номер [рег.номер на МПС] незаконно добити от другиго дървени материали от бял бор и смърч – общо 6.89 кубически метра с различна дължина и кубатура, на обща стойност 647,88 лева, поради което и на основание чл. 235, ал. 2, пр. 3 от НК му е наложил наказание 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години, и кумулативно глоба в размер на 2 000 лева. Отнел е в полза на държавата предмета на престъплението и е присъдил в тежест на подсъдимия заплащането на направените по делото разноски. В касационната жалба и допълнението към нея, поддържани в с. з. пред ВКС от защитника на подсъдимия, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Претендира се отмяна на въззивната присъда и при условията на алтернативност – оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Благоевградския окръжен съд. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Доводите за допуснати процесуални нарушения са мотивирани с липсата на същински анализ от страна на въззивната инстанция на събрания по делото доказателствен материал, като последният е тълкуван целенасочено и едностранчиво, с цел да бъде осъден подсъдимият, а не да се разкрие обективната истина. Твърди се, че неправилната оценка на доказателствените източници е довела до формирането на погрешния извод, че именно Д. Т. е управлявал процесния товарен автомобил. Акцентира се, че Окръжен съд–Благоевград безкритично е приел показанията на горските служители в частта, обслужваща обвинението, без да отчете противоречията в тях. В тази връзка се счита, че е налице непълнота в мотивите на атакуваната присъда, което се равнява на липсата на такива. Въпреки използваната формулировка за процесуални нарушения, по своето естество изложените възражения се свързват с обосноваността на въззивния акт, което не е самостоятелно касационно основание. Както многократно ВКС е изтъквал в своите решения, касационната инстанция не може да приема нови фактически положения, като проверката относно правилното приложение на материалния закон се извършва на плоскостта на установените такива от инстанциите по същество, стига при формиране на вътрешното им убеждение да не са били допуснати процесуални нарушения. Преценките относно достоверността, надеждността и достатъчността на конкретни доказателства да обусловят един или друг фактически извод, са изразна форма на това убеждение и също не подлежат на касационен контрол, ако почиват на съвкупна оценка на доказателствените материали, изложени са конкретни и убедителни съображения поради какви причини се кредитира една група доказателствени източници, а други - не, и това кореспондира на действителното им съдържание. С изпълнението на тези процесуални изисквания се гарантира, че вътрешното убеждение на решаващия съд е било изградено в съгласие с принципите по чл. 13, 14 и 107, ал. 5 от НПК и излагането му в мотивите е съобразено с правилата по чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305 от НПК. Следвайки този подход, но и разглеждайки възраженията на жалбоподателя на плоскостта относно начина на формиране на убеждението на Окръжен съд–Благоевград по правно релевантните факти, имащи значение за правилното приложение на материалния закон, ВКС намери същите за неоснователни. За да постанови съдебния си акт, въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорваната присъда и след собствен анализ на доказателствените източници е потвърдил валидността на установените от първата инстанция фактически положения, достигайки обаче до различни правни изводи. Противно на изложеното в касационнaта жалба, не се съзират пороци при обсъждането на доказателствените средства, въз основа на които контролираната инстанция е формирали вътрешното си убеждение по фактите и приложимия закон. То е било проведено на основата на съвкупна оценка на доказателствения материал, без да е допуснато селективното му или превратно тълкуване. В конкретния случай няма основание да се счита, че произволно е била игнорирана доказателствената информация, изведена от една група доказателствени средства, и е бил отдаден приоритет на друга. Показанията на св. Г., Д., М., Л. и Н. Д. са оценени съобразно истинското им съдържание и значение, макар че действително при обсъждането им въззивната инстанция е могла да бъде по-прецизна и детайлна. В крайна сметка, Окръжен съд – Благоевград правилно е приел, че въпреки констатираните противоречия при възпроизвеждането на някои детайли от събитията, развили се през процесната нощ, то относно главните факти по делото – за авторството на престъплението (че именно подсъдимият Д. Т. е управлявал процесния товарен автомобил), за времето и мястото на извършването му, както и за неговия предмет, горепосочените свидетели са последователни в показанията си. Нещо повече, техните твърдения са подкрепени и от заявеното от св. Ш., Г., Т., А.. Г. Д. и С. Д., които са имали възприятия в един по-късен момент след като подсъдимият вече е бил напуснал мястото на проверката, както и от съставените писмени документи и фотоалбум във връзка с извършения оглед на товарния автомобил и намерените в него дървени материали и сено. Законосъобразно контролираната инстанция е отказала да кредитира обясненията на Д. Т., които, въпреки че са били подкрепени от показанията на неговите близки, са били в съществено противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал. При това положение, след като въззивната инстанция е извършила всеобхватен анализ на всички доказателствени източници, изложила е убедителни съображения за това, поради какви причини приема установените от първата инстанция фактически данни за потвърдени, ВКС намира, че липсва основание да се счита, че вътрешното й убеждение е било опорочено. Въз основа на установените в съгласие с процесуалните правила фактически положения, материалният закон е приложен правилно с осъждането на подсъдимия за деяние, осъществяващо състава на чл. 235, ал. 2, пр. 3 от НК, като всички изложени в обратния смисъл възражения на касатора са неоснователни. За съставомерността на деянието по чл. 235, ал. 2 от НК е достатъчно от обективна страна да бъде установено, че подсъдимият е осъществил някоя от формите на изпълнителното деяние, както и че дървеният материал е незаконно добит от другиго, а от субективна страна – пряк умисъл. Законът не изисква задължително разкриване на предикатното деяние, нито личността на неговия извършител. Следва да бъде доказан обаче незаконният произход на предмета на престъплението. Дали добивът е законен или не се определя от специалните нормативни актове – Законът за горите, Правилника за прилагане на закона за горите, Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите. По делото несъмнено е доказано, че подсъдимият Т. е управлявал процесния товарен автомобил, като с това си поведение той е изпълнил съдържанието на изпълнителното деяние „транспортиране“ на предмета на престъплението. Правилно е прието, че дървеният материал е добит незаконно и то от другиго. От събраните по делото доказателства категорично е установено, че инкриминираната дървесина не е била маркирана, както и че подсъдимият Т. не е имал документ, позволяващ превозването й. Настоящият състав на ВКС не споделя изложеното от жалбоподателя твърдение, че до складирането на материалите на временен склад не се изисква поставянето на контролна горска марка. Действително, съгласно § 1, т. 21 от ДР на Закона за горите „добив на дървесина“ представлява сеч и извоз на дървесина до временен склад, а съгласно т. 6 от същия параграф „временен склад“ е терен, утвърден с технологичния план за сеч и извоз, подходящ за складиране на добитата от сечището дървесина преди транспортирането й. Но за да е законно добит дървеният материал, той трябва законно да е отсечен и извозен до временен склад, като за последното, съгласно Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите е необходимо насаждението да е маркирано и да е издадено позволително за сеч. Фактът, че инкриминираната дървесина въобще не е била маркирана с какъвто и да е контролен горски знак налага извода, че тя е незаконно отсечена, а след като е незаконно отсечена, е невъзможно да се счита за законно добита. Съобразно дефиницията за „добив на дървесина“, сечта и извозът до временен склад са кумулативно обвързани дейности и следователно е невъзможно извозът до временния склад да е законен, а сечта – незаконна. В мотивите към въззивната присъда контролираната инстанция е изложила пространни и задълбочени съображения, защо не са налице предпоставките за преквалифициране на деянието като престъпление по чл. 235, ал. 6 от НК, т. е. като маловажен случай, с които Върховният касационен съд напълно се солидаризира. Паричната равностойност на предмета на престъплението е важен, но не и единствен фактор, който следва да бъде вземан предвид при преценката за малозначителност на конкретно деяние. В настоящия случай, както количеството (6.89 кубически метра), така и стойността (647,88 лева) на дървения материал не са пренебрежимо малки. В този аспект, не може да се счита, че степента на обществена опасност на престъплението с оглед начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, е по-ниска в сравнение с обикновените случаи от този вид. Въз основа на цялостната оценка на всички установени обстоятелства, които имат значение за характеризирането на деянието и дееца, няма място за приложение на чл. 235, ал. 6 от НК. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 1875/01.04.2016 г. на Благоевградския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 73/2016 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: