Р Е Ш Е Н И Е
№ 102
София, 15.07. 2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на десети април, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря Т. Кьосева
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 683/2012 г.
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивно решение №97 от 17.05.2012г. по гр.дело №200/2012г. на Варненския апелативен съд.
С определение от 21.01.2013г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроси относно това, дали ако има промяна във вида на одържавения имот вследствие на извършено надстрояване, в резултат на което той е увеличил размерите си, се възстановява собствеността и по отношение на надстроената част и дали при одържавяване на самостоятелен обект в сграда ведно с прилежащите общи части от нея по реда на чл.1,ал.1 ЗВСОНИ се възстановява собствеността и върху изграден чрез надстрояване след одържавяването нов самостоятелен обект на собственост с оглед – ТР №6/2006г., ОСГК.
Касаторът твърди неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК.
Ответникът по касация П. Д. К., оспорва касационната жалба като неоснователна.
Третите лица помагачи Д. И. К., Н. Р. К. и Т. Р. К. не изразяват становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след проверка на заявените в касационната жалба основания за отмяна на решението, приема следното:
С обжалваното решение е отменено решение №16/04.01.2012г. по гр.д.№ 1296/2010г. на Варненския окръжен съд, и е постановено друго, с което е отхвърлен искът на [община] срещу П. Д. К. за предаване владението върху недвижим имот с идентификатор 10135.1504.221.1.5, находящ се в [населено място], [улица], етаж пети-надпартерен /шести тавански/, с площ 161,10 кв.м.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът основава правата си на ЗМСМА и ЗОС, а ответникът се е позовал на реституция на имота в негово лице и е оспорил придобивното основание на ищеца, както и на придобивна давност. Приел е, че тези възражения трябва да се разгледат едновременно със заявените от ищеца придобивни основания, тъй като реституцията на имота по дефиниция изключва във времето придобивните основания на общината. Общината не е могла да придобие имота на основание §7 ПЗР ЗМСМА към момента на влизане в сила на закона /1991г./, тъй като към този момент имотът е бил предоставен за оперативно управление на Медицинския институт – В. и не бил обект на общинската инфраструктура, нито е задоволявал общински здравни, културни и прочие потребности. Сградата е била построена по проект на три етажа – партерен, два надпартерни и тавански етаж /подпокривно пространство/. През 1951г. от Е. Б. са отчуждени партерен и втори надпартерен етаж, ведно с 80,4% ид.ч. от правото на собственост върху терена и от общите части на сградата. През 1961г. съгласно строителен билет, държавата е надстроила сградата с още три етажа като са построени четвърти, пети и шести етаж. При това положение процесният имот представлява фактически целият шести, последен етаж от сградата, който юридически е трансформираните 80,4% ид.ч. от правото на собственост върху площта на национализирания тавански етаж, а именно 137,56 кв.м. ид.ч. Съобразно ЗВСОНИ възстановява се собствеността върху всички реално съществуващи имоти, които са били одържавени или отчуждени, доколкото те съществуват като самостоятелни обекти на собственост, като правото на собственост върху идеални части от такива имоти са годен обект на реституция по чл.1,ал.1 от същия закон, както е в случая. В случая правото на собственост върху 80,4% ид.ч. от някогашния тавански етаж се е трансформирало в право на собственост на част от шестия етаж от сградата, който е самостоятелен обект на собственост.
По делото е било установено, че с акт №1870/1951г. за завземане на недвижим имот за държавата от Е. д-р Б. е одържавен на основание ПМС№43/1949г. и ПМС№456/1951г. и преписка по ЗОЕГПНС следният недвижим имот – партерният етаж,без дюкянско помещение откъм Д.А. и целият втори етаж от два апартамента от цялата масивна триетажна сграда, находяща се в [населено място] /гр.С./, [улица], застроено и незастроено място на имота от 420 кв.м., като партерът и етажът се отчуждават ведно с 80,4% ид.ч. от общите части на сградата и дворното място.Отчужденият имот е бил предоставен на Акушеро-гинекологична болница „Роза Д.”,гр.В..С разпореждане на МС от 1956г. на основание чл.101 ЗС за нуждите на Градския родилен дом, [населено място], са отчуждени първият надпартерен етаж на сградата на [улица], състоящи се от два тристайни апартамента от двамата собственици: д-р Гр.И. и О. К. и М. М.. През 1961г. е издаден билет за строеж, съгласно който е изпълнено надстрояване на сградата от държавата с още три етажа. С АДС от 1963 и 1964г. е актувана надстройка на родилен дом на [улица], изградена през 1963г. Със Заповед №1514/1962г. на Председателя на ГНС цялата надстройка „Родилен дом” на [улица] на три етажа е прехвърлена за стопанисване и експлоатация на отдел „Народно здраве” при ГНС.Със Заповед №1382/1983г. на Председателя на ИК на ОНС-В. сградата на [улица] предоставена за безвъзмездно оперативно управление на Висш медицински институт-В. за обучение на студенти.От неоспореното заключение на техническата експертиза, изготвено от инж.М., е установено, че сградата на [улица] / [улица]/ е построена по проект от 1929г., предвиждащ три етажа – партер, първи и втори етаж с по един апартамент и подпокривно пространство, до което се стига посредством разработена стълба. През 1946г. сградата е с предназначение – майчин дом на д-р Г.. През1960г. е бил разработен проект надстройка на триетажната сграда с предвиждане надстройка с два етажа от 3.30 м. и последен – тавански с височина 2.50 м., но проектът не е реализиран. Впоследствие е издаден билет за строеж №952/08.06.1961г. за надстройка на родилен дом с три етажа, въз основа на одобрен архитектурен проект по протокол №12/1961г. При така предвидената надстройка с три етажа – четвърти, пети и шести етаж с височина по 3м. шестият етаж е отдръпнат навътре от фасадната линия. На шести етаж е предвидена зала за събрания, три стаи за персонала със санитарни помещения. Проектът е изпълнен, трите етажа от надстройката са с конструктивна височина от 3 м. Последният шести етаж не е предвиден е не е изпълнен като тавански. Той отговаря на изискванията на строителните правила и норми за пълноценен жилищен етаж. През 1972г. тази сграда е обединена със съседната на [улица], която също е надстроена с три етажа и се правят отвори за врати на калканните стени.
Неправилни са решаващите изводи на въззивния съд, че процесният имот - шести, последен етаж от сградата, юридически е трансформираните 80,4% ид.ч. от правото на собственост върху площта на национализирания тавански етаж /подпокривно пространство/, и че е самостоятелен обект на собственост, годен обект на реституция по чл.1,ал.1 ЗВСОНИ. Те са в противоречие с разясненията, дадени в ТР №6/2006г., ОСГК и ТР №1/1995г., ОСГК. Съгласно чл.1,ал.1 ЗВСОНИ възстановява се собствеността върху недвижими имоти, отуждени по ЗОЕГПНС, които към момента на влизане в сила на закона са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или еднолични дружества по чл.61 ТЗ и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени.Целта на закона е да се възстанови собствеността върху отнетите имоти доколкото те съществуват като обекти на собственост, а не да се възстанови предишното им състояние, вид или предназначение.Дали обектът съществува към момента на влизане в сила на закона обаче е въпрос на фактическо установяване, вкл. и в хипотезата на надстрояване, извършено след отчуждаването. В разглеждания случай безспорно е налице промяна във вида на сградата след одържавяването вследствие на извършено надстрояване. В резултат на последното тя е увеличила размерите си с надстроената част. Към момента на одържавяването тя е се е състояла от три етажа /партер, първи и втори етаж/ и подпокривно пространство със скатен покрив – обща част, до което се стигало посредством разработена стълба /СТЕ на инж.М./. Безспорно към същия момент сградата е била етажна собственост като от Е. Б. е отчужден самостоятелен обект на собственост /етаж/ и идеални части от общите части на сградата. Таванът към този момент не е бил самостоятелен обект на собственост, а обща част по естеството си. Няма данни той да е бил принадлежност /припадащ се/ като таванско помещение към отчуждения имот на Б.. При надстрояването, реализирано от държавата, съгласно одобрения проект, таванското пространство е премахнато, и са изградени три самостоятелни етажа над съществуващите три етажа като последният надстроен – VІ, не е тавански етаж, нито е таванско помещение или подпокривно пространство. Той е самостоятелен пълноценен етаж,вкл. отговарящ на изискванията за жилищен, а не съществуващото преди отчуждаването завършващо подпокривно пространство на сградата със скатен покрив. В този смисъл не е налице промяна само на местонахождението на имота от гледна точка на различна кота, но при запазване на същия обем, а е създаден изцяло нов обект на собственост. Ето защо не може да се приеме, че е налице юридическо трансформиране на притежаваните от Б. 80.4% ид.ч. от общите части на сградата,в т.ч. подпокривното пространство, в новоизградения самостоятелен обект на собственост - шести етаж от сградата. С оглед конкретните факти по делото не може да се приеме, че при одържавяването на самостоятелен обект в сграда ЕС, ведно с прилежащите общи части от нея по реда на чл.1,ал.1 ЗВСОНИ може да настъпи реституция и за изграден чрез надстрояване след одържавяването нов самостоятелен обект на собственост в качеството му на трансформирани определени идеални части от общите части на сградата.
С оглед приетото по основния за изхода на спора правен въпрос относно реституцията на процесния обект и в рамките на производството по чл.290 ГПК и касационната жалба следва да се разгледат по същество релевираните от страните доводи и възражения. Ищецът е доказал, че е собственик на имота по силата на закона. Имотът е бил държавен,за което са съставени АДС №4484/1963г., №4448/1964г.№2181/1994г. Той е бил предоставен за стопанисване и управление на Медицинския университет- В.. С оглед изложеното по-горе относно липсата на предпоставките на чл.1,ал.1 ЗВСОНИ, то не е налице реституция в полза на отчуждения собственик по реда на с.з. От Заповед №1410/1997г. и АЧОС №479/1998г. се установява, че държавата е признала характеристиките му на частна общинска собственост по критериите на чл.2,ал.1,т.6 и чл.2,ал.2,т.2 ЗОС /ред.1996г./, отписала го е от актовите книги за недвижими имоти – частна държавна собственост и го е предала на [община] на основание чл.78,ал.1 ЗДС. Неоснователно е поддържаното от ответника по иска възражение, че ищецът не е материалноправно легитимиран като собственик,тъй като е включил имота в капитала на [фирма], [населено място]. От данните по делото - решения на Общински съвет №470-3 по протокол №16/2000г., №1585-12.2 по протокол №32/2002г. и решение от 06.08.2002г. по ф.д.№2170/2002г. на ВОС, не се доказва безспорно процесният имот, находящ се на последния шести /пети надпартерен/ етаж на сградата да е включен в капитала на посоченото търговско дружество. Доказателствата сочат, че в капитала са включени «четвърти и пети етажи», но е установено, че е налице идентичност между посочените и процесния последен шести етаж на сградата. По делото е безспорно установено, че ответникът П. К. владее имота без правно основание. Тя не го о придобила по силата на прехвърлителни сделки, обективирани в нотариални актове №58/28.11.2006г. и №70/29.11.2006г., тъй като праводателите и не са били негови собственици. С първия нотариален акт Д. И. К. е дарила на П. К. ½ ид.ч. от 137,97кв.м., представляващи 80.4% идеални части от шести /последен/ тавански етаж от сграда, находяща се в [населено място],бул.»М. Л.» №11, състоящ се от четири стаи, коридор и сервизно помещение, целият с площ от 171,60 кв.м. със съответните за етажа идеални части от сградата и от дворното място. С втория нотариален акт Н. К., Д. К. и Т. К. са продали на П. К. ½ ид.ч. от същия имот. Имотът не е придобит от ответницата и по силата на давностно владение, упражнявано от нея и нейните праводатели. Неоснователно е позоваването от ответницата на придобивна давност при условията на чл.79,ал.2 ЗС чрез упражняване на добросъвестно владение за периода от 2006г. до завеждане на иска към което присъединява и владението по реда на чл.82 ЗС на праводателите си Д. К., Н. К., Т. К. и наследодателя им Р. К., упражнявано за периода от 24.07.2001г. до 2006г., евентуално и упражняваното от предходните приобретатели В. С., А. И., И. И., Х. К. и В. Н.. С нотариален акт №70/1996г. В. С. е продала на дъщеря си А. И. партерния етаж от жилищната сграда, първи надпартерен етаж, двеутажна полумасивна постройка в дворното място, както и 80.4% ид.ч. от общите части на сградата, таванските и избени помещения и от дворното място. А. И. и съпругът и са продали с нотариален акт №21/17.07.2000г. на Х. К. първи надпартерен етаж от сградата, ведно със съответните идеални части от общите части и прилежащите 80% ид.ч. от таванските и избени помещения. С нотариален акт № 195/21.07.2001г. А. И. и съпругът и са продали на Д. К. собствените си 137,97кв.м., представляващи 80.4% ид.ч. от последен шести етаж от сградата на [улица] площ 171,60 кв.м. с описани граници на целия етаж. Ответницата е придобила от К. по ½ ид.ч. от така описания в нотариален акт №195/2001г. имот с нотариални актове №58/28.11.2006г. и №70/29.11.2006г. Описаните нотариални сделки до 2001г. нямат за предмет процесния недвижим имот, а други имоти в сградата, в т.ч. и 80.4% ид.ч. от тавански и избени помещения в нея, които не са самостоятелни обекти на собственост. При това положение не може да се приеме, че сделките могат да послужат като правно основание за добросъвестно владение на приобретателите по смисъла на чл.79,ал.2 ЗС и въобще да обосноват установяване на фактическа власт върху процесния имот. Първата сделка, която има за предмет конкретна част от процесния шести последен етаж е тази от 21.07.2001г. От датата на сключването и обаче до 01.06.2006г., когато със ЗДЗС/ДВ бр.46/2006г./ е въведен мораториумът за придобиване по давност на държавни и общински имот, сред които е процесният, не са изминали нужните по чл.79,ал.2 ЗС пет години. Съобразно последващите измения в законодателствата, в т.ч. ЗДЗС /ДВ бр.105/2006г., бр.113/2007г.,бр.109/2008г. и бр.105/2011г./ давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2014г. С оглед изложеното следва да се приеме, че за ответника не е налице поддържаното при условията на евентуалност придобивно основание давностно владение, вкл. чрез присъединяване към владението на праводателя.По възражението за правото задържане на имота до заплащане на извършени в имота подобрения от 100 000 лева. Възражението е релевирано в срока по чл.131 ГПК като са уточнени видовите ремонтни работи, които ответницата е извършила през 2007г. и с които е била увеличена стойността на процесния имот. Ищецът не е оспорил извършването на описаните подобрения в имота, а това се установява и от писмените и гласни доказателства. Извършени са подмяна на дървена покривна конструкция, външни мазилки, термоизолация, хидроизолация, поставяне на ламперия, цялостна замазка и изравняване на под, гипсови шпакловки на стените във всички помещения, поставяне на настилки от ламинат, теракот, латекс на стените, нова дограма и /външна и вътрешна/, входна блиндирана врата. Стойностите са установени от неоспореното заключение на вещото лице О.. Посочената от него увеличена стойност на имота е общо 67 678,70 лева.От сумата следва да се приспадне стойността на аларма и климатици, които не са трайни подобрения. При това положение и след прилагане на посочения от експертизата коефициент К-1.59, увеличената стойност на имота в резултат на извършените от ответницата подобрения възлиза на 59 130,86 лева. Възражението по чл.72,ал.1 ЗС е основателно и следва да се постанови задържане на имота до заплащане на посочената сума.
Изложеното налага касиране на въззивното решение по реда на чл.293,ал.2 ГПК и постановяване на друго, с което искът по чл.108 ЗС бъде уважен, както и възражението на ответната страна за задържане на имота до заплащане на подобренията в него.
С оглед изхода на спора ответницата следва да заплати на ищеца разноски в размер на общо 2382 лева.
С оглед изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение №97 от 17.05.2012г. по гр.дело №200/2012г. на Варненския апелативен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.108 ЗС П. Д. К., [населено място], да предаде на [община] владението върху недвижим имот с идентификатор 10135.1504.221.1.5, находящ се в шестетажна сграда в [населено място], [улица], съставляващ пети-надпартерен /шести/ етаж от сградата, с площ 161,10 кв.м, при граници на имота : на същия етаж няма, над обекта – няма, под обекта - № 10135.1504.221.4.
ПРИЗНАВА право по чл.72,ал.1т.3 ЗС и ПОСТАНОВЯВА задържане на имота до заплащане от [община] на П. Д. К., [населено място], стойност на подобренията в размер на 58 130,86 лева.
ОСЪЖДА П. Д. К., [населено място], да заплати на [община] разноски по делото в размер на общо 2382 лева.
Решението е постановено при участие на трети лица помагачи Д. И. К., Н. Р. К. и Т. Р. К., всички от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|