Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е              № 53                             С о ф и я, 03 февруари 2009 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на  30  я н у а р и 2009 година в състав:                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  БОЙКА ПОПОВА                                           ЧЛЕНОВЕ:   ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                    РУЖЕНА КЕРАНОВА       при секретар  Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от председателя - съдия Бойка Попова наказателно дело № 771 / 2008 година     Производството е по глава 33 НПК и е образувано по искане на главния прокурор на РБ, направено на основание чл. 422, ал.1 т.5 НПК. Предмет на искането е определение по чл. 304, ал.1 т.1 НПК / стар/ от 03.11.2004 г, постановено по ч н д № 260/2004 г от Омуртагския районен съд, чиято отмяна и възобновяване на делото се предлага поради допуснати нарушения на материалния закон - основание по чл. 348, ал.1 т.1 НПК. Искането се поддържа пред В К С от представител на Върховната касационна прокуратура. Осъденият Х. М. М. и служебният му защитник, назначен за производството пред В К С, изразяват становище за основателност на подаденото искане. Върховният касационен съд извърши проверката по изложените в искането на главния прокурор доводи и за да се произнесе взе предвид следното : Подаденото искане е процесуално допустимо – направено е в интерес на осъдения от главния прокурор и има за предмет влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на възобновяването. Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения : С определението, предмет на искането, в производство по чл. 304 ал.1 т.1 НПК / стар/ е определено общото наказание, което осъденият Х. М. М. следва да изтърпи по девет присъди и споразумения. При усложнена от множество деяния престъпна дейност, с атакуваното определение на основание чл. 25 НК и параграф 90 от ЗИДНК, Омуртагският районен съд е съставил две съвкупности от присъди / и споразумения/, както следва : а/ по н.д. № 13/2003 г, н.д. № 144/2004, н.д. № 42/98 г, н.д. № 53/98 г и н.д. № 180/99 г и б/ за присъдите, обхванати от параграф 90, по н.д. № 123/2001 г,н.д. № 136/2001 г и н.д. №67/2001 г, плюс присъдата, постановена по н.д. № 103/2001 г за извършено престъпление по чл. 346 НК. При посоченото съчетание на присъди и споразумения и групиране на наказанията по тях , с определението е постановено осъденият да изтърпи общо 12 години и 3 месеца лишаване от свобода / 3 години и 3 месеца по първата съвкупност и 9 години по втората/. По този начин принципът за най-благоприятното съчетание на присъди и наказания при усложнената престъпна дейност в случая не е проведен докрай, доколкото вън от полезрението на съда са останали указанията, дадени в ТР № 1/2006 г на ОСНК, че наказания по присъди, постановени или влезли в сила след 01.10.2002 г, могат да се групират с наказания по присъди в обхвата на параграф 90 при условие, че деянията принадлежат към една и съща съвкупност. В интерес на осъдения в случая е посочените указания да се приложат за наказанието от 3 години лишаване от свобода, наложено за престъплението по чл. 196, ал.1 т.1 НК, извършено на 28/29.04.2001 г, предмет на присъдата по н.д. № 123/2001 г /обхваната от параграф 90 /. Това престъпление е в съотношение на съвкупност с престъпленията по н.д. № 144/04, н.д. № 13/03 г. и н.д. № 103 / 2001 г, а най-тежкото наказание по тази съвкупност е в размер на 3 години и 3 месеца лишаване от свобода и е наложено с присъдата по н.д. № 13/03 г, която е извън обхвата на параграф 90. По този начин от общия размер на наказанията, подлежащи на отделно изтърпяване, ще отпадне наказанието от 3 години лишаване от свобода, наложено за посоченото по-горе престъпление. От друга страна, в съотношение на съвкупност с най-тежко наказание от 2 години и 8 месеца лишаване от свобода са престъпленията по н.д. № 42/98 г, н.д. № 53/98 г и н.д. № 180/99г. Останалите наказания по присъдите, обхванати от параграф 90 / н.д. № 123/01 г, н.д. № 136/01 г и н.д. № 67/01 г. подлежат на отделно изтърпяване. При такова съчетание в крайна сметка осъденият М. ще следва да изтърпи общо 10 години и 11 месеца лишаване от свобода, а не 12 години и 3 месеца, съгласно атакуваното определение. Ето защо то следва да бъде отменено по реда на възобновяването. При новото разглеждане на делото в процедурата по чл. 306, ал.1 т.1 НПК РС Омуртаг следва да отстрани допуснатите нарушения на параграф 90 ЗИДНК при групирането на наказанията, наложени с процесните присъди и споразумения.   Поради изложените съображения и на основание чл. 425, ал.1 т.1 НПК, Върховният касационен съд – І н.о.     Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ по реда на възобновяването определение от 03.11.2004 г, постановено по ч н д № 260/2004 г от ОМУРТАГСКИЯ РАЙОНЕН СЪД. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав в производство по чл. 306, ал.1 т.1 НПК.   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :