Р Е Ш Е Н И Е № 176 София, 21.11.2018 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 1677 по описа за 2018 година Производство по чл.290 ГПК. С определение № 639/10.07.2018 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на Т. Г. С., подадена чрез пълномощника му адв. В П., против решение № 68/22.02.2018 г. по в.гр.д № 50/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е отменено решение № 641/28.11.2017 г. по гр.д № 640/2017 г. по описа на Районен съд – Пещера и предявените от Т. Г. С. против Т. поделение Държавно ловно стопанство „Ш. п.” - Б. обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.т.1-3 КТ са отхвърлени като неоснователни. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото въпрос : Длъжен ли е работодателят да установи обстоятелствата, своите доводи, искания и възражения . Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставения въпрос, съобрази следното: Отговорът на поставения въпрос следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС,която се споделя изцяло от настоящия състав,а именно: Според разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ГПК /отм./, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици и следва да проведе главно и пълно доказване на тези факти – за несъмненото им осъществяване в обективната действителност. При липса на такова доказване, съдът следва да приеме за неосъществили се в обективната действителност недоказаните по делото факти, и въз основа на това да постанови решението си. В производството по трудов спор за отмяна на незаконно уволнение, ответникът работодател следва да установи всички факти, дали му основание да упражни потестативното си право да прекрати извънсъдебно трудовото правоотношение. Преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение. По основателността на касационната жалба: В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че съдът не е съобразил релевантни обстоятелства по делото относно посочените в заповедта за дисциплинарно уволнение два последователни работни дни,в които не се бил явил на работа.Ангажираните от работодателя доказателства не доказват по несъмнен начин извършването на описаните нарушения на трудовата дисциплина.Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.Претендират се разноски за всички инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касатора – адв.П.. Ответникът по касационната жалба – ТП Държавно ловно стопанство „Ш. п.”-Б. е депозирал писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК,в което са изложени подробни съображения за неоснователност на касационната жалба,който отговор се поддържа от процесуалния му представител – юриск.К. в съдебно заседание и се претендира юрисконсултско възнаграждение. За да се произнесе с обжалваното решение въззивният съд е приел, че установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка по спора е пълна – ищецът е заемал длъжността”старши лесничей” в Д.”Ш. п.”гр.Б. по безсрочен трудов договор;със заповед от 4.05.2017 год.му е наложено дисциплинарно наказание”уволнение”,поради неявяване на работа на 7.04.2017 г. и на 10.04.2017 г.;на 4.05.2017 г.в 9,15 ч.са му поискани писменни обяснения относно извършеното дисциплинарно нарушение,но той е отказал да даде такива.Обсъждайки представените писменни доказателства – форма 76,представляваща таблица за присъствието на всеки един служител по дни и месеци,заключението на приетата експертиза и събраните гласни доказателства съдът е приел,че е доказано отсъствието от работа на ищеца на дати 7.04.2017 г. и 10.04.2017 г.За да достигне до този извод съдът е дал вяра на показанията на разпитаните свидетели и е приел,че на дата 07.04.2017 год. на екскурзията до К. – ТП”К.” и Х. – ТП”Х.” са пътували цялото ръководство на стопанството,както и лицето И. П.,която е водила форма 76,като групата е тръгнала сутринта и екскурзията е продължила през целия работен ден.Служителят К. Г. е отговарял за текущите задачи на стопанството за въпросния ден,както и са му били възложени функциите да следи за присъствието на работа на служителите.Пряко подчинения на С. служител И. е бил на работа през целия ден на 07.04.2017 год. и не е видял началника си нито да идва на работа сутринта с автомобил – личен или служебен,нито да напуска работното си място в 17 ч. На проведената оперативка на 10.04.2017г.свидетелят Д. не е забелязал С.,както и не го е видял да пуска молба за отпуск в деловодството,което се намира до неговата стая.Показанията на свидетелите Т. и К. установяващи обстоятелството,че на 10.04.2017 год.са видели сутринта С. пред входа на стопанството,като непоследователни и непълни не са кредитирани.Съдът е посочил,че с неявяването си на работа за посоченото в заповедта за уволнение време, т. е. за два и повече последователни работни дни от месеца в рамките на една година, е осъществена хипотезата на чл.190, ал.1, т.2 КТ.Счел е заповедта за мотивирана съгласно чл.195 КТ и е приел,че от обективна и субективна страна ищецът е осъществил соченото дисциплинарно нарушение, което да обоснове наложеното от работодателя наказание уволнение, което съответства на критериите по чл.189, ал.1 КТ, като е съобразена тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то, и поведението на ищеца. Обжалваното решение е неправилно. В нарушение на разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК въззивната инстанция е стигнала до извод, че визираното в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушение е доказано по несъмнен начин. Основаването на този извод с факта, че на свидетеля К. Г., освен обичайните му задачи, са му били възложени и такива да следи за присъствието на служителите в ловното стопанство не намират опора в доказателствата. Това не се установява както от показанията на самия свидетел Г., така и от показанията на останалите разпитани пред първата инстанция свидетели. Една част от разпитаните свидетели установяват, че са виждали касатора в различни части и на двата дни, за които работодателят му е наложил дисциплинарно наказание, а останалите заявяват, че не са го виждали. Това обаче не установява наличието на хипотезата на чл.190, ал.1, т.2 КТ, въпреки отразеното в представената по делото таблица за присъствие на служителите в ТП Д. „Ш. п.“ форма 76/ за месеците април и май 2017 г./, която представлява частен документ и тежестта на доказването й е на представящия . Допуснатите от въззивния съд нарушения на материалния закон не налагат повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което решението следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и по арг. от чл. 293, ал.3 ГПК да бъде постановено ново решение по съществото на спора,с което предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ се уважат. С оглед изхода на делото ответникът по касация следва да заплати на касационния жалбоподател направените и доказани разноски за трите инстанции в размер на 2840/две хиляди осемстотин и четиридесет/ лева, а по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 358/триста петдесет и осем/ лева. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховния касационен съд, състав на IV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 68/22.02.2018 г.постановено по в.гр.д № 50/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ : ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Т. Г. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], обл. П.,, [улица], наложено със заповед № 189/ 04.05.2017 г., издадена на основание чл.190, ал.1, т.2 КТ във връзка с чл.188, т.3 КТ, на директора на ТП Д. Л. С. „Ш. П.“ – [населено място], обл. П., на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. ВЪЗСТАНОВЯВА НА РАБОТА на длъжността „СТАРШИ ЛЕСНИЧЕЙ“ в ТП Д. Л. С. „Ш. П.“ – [населено място], обл. П., Т. Г. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място], обл.П.,, [улица], на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ. ОСЪЖДА ТП Д. Л. С. „Ш. П.“ – [населено място], обл.П., да заплати на Т. Г. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], обл. П.,, [улица], сумата 4950/четири хиляди деветстотин и петдесет/ лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.06.2017 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, както и деловодни разноски за трите инстанции в размер на 2840/ две хиляди осемстотин и четиридесет/ лева. ОСЪЖДА ТП Д. Л. С. „Ш. П.“ – [населено място], обл.П. да заплати по сметка на ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД държавна такса в размер на 358/триста петдесет и осем/ лева. Решението е окончателно ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: