Р Е Ш Е Н И Е № 222 С о ф и я , 02 декември 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 21 о к т о м в р и 2016 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ХРИСТИНА МИХОВА при секретар Марияна Петрова с участието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 914/2016 година. Касационното производство е образувано по касационни жалби от подсъдимия В. Б. Л. от К. и от неговия защитник адв.Е.К. от САК с допълненията към тях срещу решение № 120 от 31.03.2016 г., постановено по ВНОХД № 878/2015 г. на Софийския апелативен съд с оплаквания за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и искания за отмяната му и оневиняването му по предявеното му обвинение, алтернативно за намаляване на размера на наложеното му наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Подсъдимият лично и чрез защитника си поддържа депозираните жалби и моли да бъдат уважени по изложените в тях съображения. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите по чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 12 от 07.05.2015 г. по НОХД № 246/2014 г. Кюстендилският окръжен съд е признал подсъдимия В. Б. Л. от К. за виновен в това в периода от 23.10.2007 г. до 05.04.2008 г. в [населено място], област К., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага е укрил и спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи – два леки автомобила марка „С.”, модел „Г. В.” с рег.№ . на стойност 35 000 лв и марка „Ф.”, модел „С.” с рег.№ .на стойност 12 000 лв, на обща стойност 47 000 лв – големи размери, за които е знаел, че са придобити от другиго чрез престъпление и на основание чл.215, ал.2, т.1 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание от 2 години и 11 месеца лишаване от свобода и 4 000 лв глоба в полза на държавата, като е признат за невинен и оправдан по обвинението деянията да е извършил в К.. На основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК съдът е групирал така наложеното му наказание с наказанията, наложени му по НОХД № 1176/2012 г. на СпНС, и по НОХД № 641/2012 г., НОХД № 1451/2008 г. и НОХД № 351/2009 г., всички на Районен съд-Кюстендил, налагайки му общо наказание от 2 години и 11 месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим в затвор, от което на основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднато изтърпяното наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, наложено му за съвкупността от посочените 4-ри НОХ дела на Районен съд-Кюстендил. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски в размер на 333 лв. Постановено е леките автомобили „С.-Г. В.” и „Ф.-С.” след влизане на присъдата в сила да бъдат върнати на собствениците им. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.Л.Г. от АК-К. с оплаквания за непълнота на доказателствата, необоснованост и материалноправна незаконосъобразност, както и заради явната несправедливост на наложеното му наказание с алтернативни искания за отмяната й и връщане на делото или на прокурора, или на първоинстанционния съд за новото му разглеждане, за постановяване нова оправдателна присъда и накрая за намаляване на размера на наложеното му наказание. С решение № 120 от 31.03.2015 г. по ВНОХД № 878/2015 г. Софийският апелативен съд е изменил обжалваната присъда, като е признал подсъдимия Л. за невинен и в това да е спомогнал да бъдат отчуждени инкриминираните чужди движими вещи и го е оправдал по това му обвинение, като е потвърдил присъдата в останалата част. Касационните жалби на подсъдимия и на защитника му визират всички касационни основания с искания за отмяна на въззивното решение с искане за отмяната му и връщане на делото на апелативния съд за новото му разглеждане, алтернативно за намаляване на размера на наложеното му наказание. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира жалбите за подадени в законоустановения срок, от страни, имащи право на жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което за допустими, но разгледани по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения : Докато в личната си жалба и допълнението към нея подс.Л. се противопоставя на възприетите за достоверни показания на св.Г. и направените въз основа на тях изводи за неговата съпричастност към укриването на двата автомобила в имот на дядото на последния в [населено място], област К., защитникът му се позовава на това негово недоволство, заявявайки отново непълнота на доказателствата, довела до необосновани фактически изводи и на въззивния съд и до неправилно възприемане тезата за осъществено от него вещно укривателство, а оттам и до несправедливото му осъждане. Изначално следва да се посочи, че внесеното срещу подс.Л. обвинение по чл.196а вр.чл.195, ал.1, т.2 вр.чл.26, ал.1 от НК е било за отнемане на процесните автомобили като оставени без надзор, в особено големи размери и като деянието му представлява особено тежък случай, но с изменение на обвинението от прокурора по реда на чл.287, ал.1 от НПК му е предявено ново обвинение по чл.215, ал.2, т.1 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, следваща се от дадените от него в с.з. на 09.03.2015 г. обяснения и съобразно събраните към онзи момент в първоинстанционното съдебно следствие по делото гласни и писмени доказателства. В касационната си жалба същият не оспорва тези си обяснения и анализа им съвкупно с останалата доказателствена маса, коментирайки по свой начин отделни моменти от своето престъпно поведение. За разлика от него защитникът му отново се позовава на непълнота на доказателствата и необоснованост на фактическите изводи на съда, които не са касационни основания. Това и не отговаря на истината, защото още първостепенният съд в максимална степен е допуснал и се е опитал да събере всички поискани му от подсъдимия и защитата му относими към предмета на доказване доказателства, чието допълване не е поискано и не е служебно постановено от въззивния съд. В действителност, както от последно депозираните обяснения от подс.Л., свързано и с останалите доказателствени материали по делото, биха могли да се направят изводи за друга, много по-укорима престъпна деятелност на същия, но такава не е съзряна и оформена в надлежно обвинение от разследващите органи и прокурора и това не подлежи на обсъждане. Обстоятелствата около укриването на автомобилите в имота на дядото на св.В.Г., където впоследствие са били открити, единият с редица демонтирани агрегати и части, станало с помощта и на личното участие на подс.Л., са надлежно установени. Съдът с основание е утвърдил възприетите от първата инстанция факти, разчитайки събраните доказателства по тяхното действително съдържание, отстранявайки възникналите противоречия между свидетелските показания и обясненията на подсъдимия с допустимите доказателствени способи и след съответен техен анализ за обосноваване на достоверността на едни и отказа на доверие на други. Няма пренебрегнати или превратно оценени доказателства и те са в синхрон с категоричните обяснения на подсъдимия в посоченото съдебно заседание пред окръжния съд, на които и въззивният съд се е доверил. С това е изпълнил задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК и не са налични съществени нарушения на процесуалните правила при анализа и оценката на доказателствената съвкупност, а оттам не е налице и касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното решение в потвърдителната му част и повторно разглеждане на делото от апелативния съд. Освен твърде уклончиво около авторството му, подс.Л. не спори по правилното приложение на материалния закон, който самият той е настоял да бъде приложен и което е могъл да постигне по споразумение чрез защитника си и прокурора, който в крайна сметка е възприел неговата теза. Т.е. понастоящем няма материалноправен проблем, който да е поставен за разрешаване от настоящата инстанция, като изводите на съда за участието му в укриването на автомобилите на въпросното място е категорично доказано и се признава и в жалбата на подсъдимия. Поради това ВКС приема, че не е налице и касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за корекция на въззивното решение. Досежно оплакването за явна несправедливост на наложеното на подс.Л. наказание настоящият касационен състав приема същото за неоснователно. Съдът е потвърдил определеното от първата инстанция с приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК малко под минимума на предвиденото в закона, като не е имал основание за по-голяма снизходителност. Вярно е, че извън изтърпяната част от друго наказание в съвкупността от престъпления, остатъкът е малък, но тук благосклонността на съда е изводима от отказа му да приложи при групирането разпоредбата на чл.24 от НК при очертаната продължителна и с висока обществена опасност деятелност на подс.Л.. Няма как да се уважи искането на защитника му за намаляване на наложеното поотделно за настоящето деяние и за съвкупността общо наказание с 3 месеца, първо, защото не сочи на изискуемото се от чл.348, ал.5, т.1 от НПК явно несъответствие на наказанието на обществената опасност на деянието и дееца, а от друга, на общото на съвкупната му престъпна деятелност, в един твърде продължителен период от време до окончателното му осъждане за отделните престъпления. ВКС намира, че няма основание за проява на по-голяма снизходителност и оплакването за наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, а обжалваното решение следва да остане в сила. Водим от гореизложените съображения, Върховният касационен съд – първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 120 от 31.03.2015 г., постановено по ВНОХД № 878/2015 г. от Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :