Р Е Ш Е Н И Е   №  250   София, 17 юни  2009 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А + ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на двадесет и втори май двехиляди и девета  година в състав:                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова                              ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева                                                   Елена Авдева   при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора М. Михайлова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 137/2009 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия В. В. П., подадена в срок чрез защитника му адв. В против въззивно решение № 587 от 19.01.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 1010/2008 год. на Софийски апелативен съд. В жалбата и в съдебно заседание се поддържат всички касационни основания по чл. 348 НПК, като се излагат съображения за неправилна квалификация на деянието, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му и явна несправедливост на наказанието. В условията на алтернативност се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав или да бъде изменено, като бъде наложено по-леко наказание. Представителят на Върховната касационна проуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 3 от 2.02.2007 год. постановена по НОХ дело № 3522/2004 год. Софийски градски съд е признал подсъдимия В за виновен в това, че на 7.01.2002 год. в гр. С. умишлено умъртвил В. П. А. , като убийството е извършено с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116 ал.1 т.6 във вр. с чл. 115 и чл. 54 НК го е осъдил на петнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. С въззивно решение № 587 от 19.01.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 1010/2008 год. Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Касационната жалба е неоснователна. Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав се свежда до неизпълнение задълженията на въззивната инстанция по чл. 14 и чл. 107 НПК. В този смисъл са изложените съображения, че съдебният състав само е декларирал, че е извършил цялостна служебна проверка на обжалваната осъдителна присъда, като е направил самостоятелен анализ на всички събрани доказателствени материали, но по същество не е извършил такава, а от друга страна без основание е отказал да уважи доказателствените му искания и това е довело до потвърждаване на присъдата без да са доказани авторството и умисъла му. Такива нарушения касационната инстанция приема, че не са допуснати. Делото е разгледано за трети път от въззивната инстанция, след като постановените от предходните състави въззивни решения са отменяни по реда на касационното обжалване. Постановеното при първото му разглеждане въззивно решение, с което мнозинството от съдебния състав не е възприел дадената с присъдата квалификация и е приложил по-леко наказуем материален закон, е протестирано от прокурора и обжалвано от подсъдимия. От представителя на обвинението са поддържани доводи за допуснати нарушения при формиране вътрешното убеждение на съда, довело до неоснователно смекчаване наказателното положение на подсъдимия, а от подсъдимия- за допуснати нарушения при оценката на доказателствата, довели до осъждането му за престъпление, което не е извършил и за явна несправедливост на наказанието. Касационният състав е възприел доводите в протеста за допуснати нарушения по чл. 14 ал.1 НПК, свързани с липсата на всеобхватен анализ на всички доказателствени материали, довели до неправили изводи за умисъла на дееца. В мотивите на решението изрично е посочил, че доводите на подсъдимия за нарушения на материалния и процесуалния закон са неоснователни. При последното разглеждането на делото, в съответствие с правомощията си и в изпълнение на дадените указания, Софийският апелативен съд изцяло е проверил правилността на присъдата въз основа на събраните в първата инстанция доказателства и тези, които е събрал в проведеното съдебно следствие. При нея е констатирал, че първоинстанционният съд в условията на непосредственост и устност, в няколко съдебни заседания е положил максимални усилия за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по отношение авторството на деянието и фактическите обстоятелства, при които е извършено. Събрал е относимите и допустими доказателсва, констатирал е противоречието между тях, по установения процесуален ред е положил усилия да изясни на какво се дължи и е изложил убедителни съображения кои противоречиви доказателствени материали кредитира. При цялостната им самостоятелна преценка и съпоставяне в логическата им връзка и с допълнително събраните, не е установил нарушения на правилата за формиране волята на решаващия съд при оценката им, поради което не е имал основание да приеме тезата на подсъдимия, че е нанесъл само шамари и удар с крак на пострадалия, след като бил провокиран от него, но тежките увреждания, довели до леталния изход, са причинени след това от неизвестни лица, които тенденциозно разследващия орган и съдът отказали да установят и от там искането за оправдаване. В мотивите на решението, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК е отговорил на оплакванията му и е изложил собствени съображения, поради които ги е отхвърлил. Нито един от доказателствените източници, в това число и допълнително събраните по искане на подсъдимия, не е пренебрегнат, а съдържащите се в тях фактически данни се са извратени. Точен е изводът, че по основните факти включени в предмета на доказване, а именно нанасянето на ударите от подсъдимия върху пострадалия, довели до съставомерните последици са налице достатъчно преки доказателствени източници, съдържащи се в показанията на св. К. Всеки от тях е присъствал в инкриминираната нощ на събитията развили се в дома на пострадалия и под страх от наказателна отговорност е дал сведения за фактите, които лично е наблюдавал. Внимателното запознаване със съобщеното от двамата потвърждава направения извод за известно несъответствие в отделни детайли, които обаче не са свързани с основния факт на доказване, а именно, авторството на подсъдимия. Показанията им не са единствен източник на доказателства. Съобщените от тях факти се потвърждават от заключенията на изслушаните експертизи, писмените доказателства, показанията на св. К, М. Л. и Т. Н. Доводът на жалбоподателя, че показанията на свидетелките са оценени избирателно, а не в тяхната цялост, е неоснователен. Като доказателства в процеса са могли да бъдат и са ценени само показанията на свидетелките, които са събрани по надлежния процесуален ред. При разпита им в съдебно заседание двете са дали сведения за съобщеното им от пострадалия, че е бит от подсъдимия. Не са пренебрегнати като източник на доказателста и показанията на св. Н, посочен от подсъдимия в подкрепа на защитната му теза. Рапитан в двете съдебни инстанции е съобщил противоречиви данни относно точния час и поведението на неизвестното лице, което възприел в дома на пострадалия. Съдилищата са ги обсъдили и мотивирано са ги отхвърлили. Правилата за формиране на волята им са спазени и липсват основания за промяна на вътрешното им убеждение. С оглед на фактическите обстоятелства, приети за установени при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата, че през инкриминираната нощ подсъдимия отишъл в дома на пострадалия, който бил алкохолно повлиян и спял, разтърсил го силно и го събудил, а когато станал от леглото и седнал на един фотьойл започнал да го бие, съборил го на земята и му нанасъл множество силни удари с ръце, крак от табуретка, армиран гумен маркуч и да го рита с обут крак, довели до тежка съчетана черепно- мозъчна и гръдно-коремна травма, от които въпреки оказаната медицинска помощ след едно денонощие починал, материалният закон е приложен точно с осъждането му за умишлено убийство. Мотивирано още първоинстанционният съд е отхвърлил искането за квалификация на деянието като причиняване на смърт по непредпазливост в резултат на умишлено нанесена телесна като подробно е обсъдил обективните данни за характера на увреждането и последиците от него, съобразил се е с указанията, дадени от Върховния касационен съд в отменителното решение и с тези, дадени в Пост. № 2/57 год. на Пленума на ВС. Въззивният състав е възприел извода му, а доколкото не са изложени подробни аргументи за формата на вината, е констатирал непълнотата в мотивите и като е преценил, че не създава неяснота относно волята му, ги е допълнил със собствени съображения. Доводът в касационната жалба, че не е възможно съдът да знае характера на мисловния процес на подсъдимия, поради което извода му, че е действал с умисъл да лиши от живот пострадалия, а не да му причини телесно увреждане почива на недопустимо предположение, е неоснователен. Субективното отношение на дееца към деянието и последиците от него се установява от действията, в които се е обективирало.мисълът за причиняване на телесна повреда се отличава от умисъла за убийство по това, че в първия случай деецът цели само накървянане на телесната неприкосновеност на жертвата, а във втория- лишаването му от живот. За разграничаването им е без значение декларативното изявление на дееца след деянието. Подсъдимият не е бил лишен от годност да съзнава, че главата, гръдната и коремната кухини са жизнено важни човешки части и увреждането им може да има несъвместими с живота последици и е допускал настъпването им. Силата, интензитета и концентрацията на ударите свидетелства за намерението му да лиши пострадалия от живот. Нанесения жесток побой с ръце и различни предмети, отличаващи се с твърдост и здравина, довели до многолинейно и многофрагментно счупване черепа с подлежащата контузия на мозъка, счупване на ребра в ляво от трето до дванадесето, като някои по две линии, счупване на девето ребро в дясно, разпукване на хилуда на левия бъбрек, изключват възможността целения резултат да е бил причиняване на телесно увреждане. Този извод се налага и от факта че след първите удари, когато пострадалият е съборен на земята и по никакъв начин не е оказвал съпротива, подсъдимият не е преустановил действията си, а е продължил да го бие и рита ожесточено по цялото тяло. Начинът на извършване на деянието свидетелства и за особената жестокост, като качество на дееца. Тя е намерила проявление и в поведението му след деянието. Възприел е тежкото увредено състояние на пострадалия, с който до този момент са били в приятелски отношения и като го оставил напълно безпомощен да лежи облян в кръв, започнал да събира вещи, за които претендирал, че са негови, след което отишъл да пие, върнал се при пострадалия да търси изпадналите му при боя лични документи, без са интересува от състоянието му. Оплакването за явна несправеливост на наказанието е неоснователно. При индивидуализацията му са спазени принципите за законосъобразност и справедливост. Определено е в рамките на закона, в размер на минимума по най-леката алтернатива, предвидена в чл. 116 ал.1 НК. За да отхвърли искането на подсъдимия за намаляването му въззивната инстанция е възприела извода на решаващия съд за висока обществена опасност на деянието, както и съображението му за невисока степен на обществена опасност на дееца с оглед на данните за личността му, чистото съдебно минало и трудовата ангажираност. Наличието на обстоятелства, които смекчават наказателното положение, на които и в настоящата инстанция се основава искането за намаляване на наказанието, са дали основание на съда да не възприеме искането на представителя на обвинението за налагане на наказание към средния размер. Допълнителното му намалянане би било проява на неоправдан либерализъм и ще доведе до явното му несъотвествие сас степента на обществената опасност на умишлените убийства като деяния с най-висока степен на обществена опасност, за които е предвидена възможност за налагане на най-тежки санкции, включително и изолацията на дееца от обществото до края на живота му. По малко по размер наказание би могло да му бъде определено само при условията на чл. 55 ал.1 т.1 НК, които не са налице. Нито едно от приетите смекчаващи обстоятелства не е изключително по своя характер, а в своята съвкупност не са многобройни и наличието им не прави несъразмерно тежко и най-лекото наказание от петнадесет години лишаване от свобода, предвидено за престъплението. Продължителното разглеждане на делото не е основание за смекчаване на наказателното положение. Подсъдимият следва да бъде премиран с налагане на по-малко по размер наказание при нарушен разумният срок за разглеждане на делото, но само когато забавата не се дължи на процесуалното му поведение. След като в първата инстанция делото многократно е отлагано поради неявяването му, което е наложило изменение в по-тежка на мярката за неотлонение, не може да се приеме, че е имал съобразено с процесуалния закон поведение. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Софийски апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1 т.1 НПК   Р Е Ш И:   Оставя в сила въззивно решение № 587 от 19.01.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 1010/2008 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 3 от 2.02.2007 год. по НОХ дело № 3522/2004 год. на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: