4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 378 гр. София, 09.05.2022 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март през две хиляди двадесет и втората година в състав: Председател: Симеон Чаначев Членове: Александър Цонев Филип Владимиров като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3723/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е въз основа на две касационни жалби. С първата, подадена от Прокуратурата на РБ, се обжалва решение № 648/21г., постановено по гр.д. 564/21г. на САС, в частта, в която ПРБ е осъдена да плати на Р. Р. Б. 8000лв. заради причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение (чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ), заедно със законната лихва от 11.03.2016г. до окончателното плащане. С втората касационна жалба, подадена от Р. Б., се обжалва същото въззивно решение, в частта, в която е отхвърлен искът за сумата над 8000лв. до 13000лв., ведно със законната лихва от оправдаването. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, приложено към първата жалба, се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, заради противоречие с практиката на ВКС по следния въпрос: „Как се определя обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД във връзка с чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ?“ В изложението по чл. 284, ал.3, т.1. ГПК, приложено към втората жалба, се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и поради „очевидна неправилност“ (чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК). Поставени са следните въпроси: Длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо приема определен размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД? Длъжен ли е съдът да вземе предвид икономическия растеж, стандарта на живот, средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната? Длъжен ли е съдът да посочи всички факти и доказателства, на които основава решението си? Длъжен ли е съдът да спазва принципите на безпристрастност и на равнопоставеност на страните в процеса? За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, съдът следва да вземе предвид следното: характера и обема на правния спор, фактическите и правни изводи на въззивния съд, касационните основания за обжалване, и накрая, наличието или липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване с оглед поддържаните основания в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. С исковата молба по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е поискано обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40000лв., а, ищецът Р. Р. Б. е навел следните обстоятелства: Задържан е за 24 часа на 30.09.2009г., по неотложност, и в дома му- в [населено място], е извършено претърсване и изземване от ОДП- Варна. Привлечен е като обвиняем на 01.10.2009г. за престъпление по чл. 210, ал.1, т.5, вр.чл. 209, ал.1, вр.чл. 20, ал.2, вр.чл. 18, ал.1 НК и е задържан за 72 часа. На 04.10.09г. СРС е постановил МН “задържане под стража“, която е отменена от СГС, по реда на обжалването, с определение, постановено на 09.10.09г., като му е определена МН “парична гаранция“ в размер на 5000лв., която е внесена, поради затруднение на близките му, едва на 13.10.2009г.. Предявено му е ново обвинение за същото деяние, като квалификацията вече е по чл. 211, ал.1, вр.чл. 209, ал.1, вр.чл. 20, ал.2, вр.ал.1, вр.чл. 18, ал.1, вр.чл. 26, ал.1 НК. С обвинителен акт делото е вкарано в съда, но той го прекратил и върнал на СРП за отстраняване на противоречия. На 27.03.12г. е образувано нова дело, по повдигнато ново обвинение за същото деяние, а на 17.12.12г. съдът променил МН „парична гаранция“ от 5000лв. на 1000лв.. Чак на 24.02.2016г., след 21 съдебни заседания, съдът признал ищеца за невиновен и го оправдал изцяло, а присъдата като непротестирана е влязла в сила на 11.03.2016г.. В срока за отговор ПРБ е оспорила иска по основание и размер. Въззивният съд е приел за установено следното от фактическа и правна страна: приел е за установени фактите, посочени по- горе като обстоятелствена част на исковата молба, изчислил е продължителността на производството- 6г., 5 м. и 11 дни, от които 14 дни задържане под стража, констатирал е, че обвинението е за извършено тежко престъпление, първоинстанционната присъда не е протестирана, отчел е невисокото социално и икономическо равнище в България, приел е, че здравословното състояние на ищеца не се е влошило, и е обсъдил наложената МН „парична гаранция“. Поради тези обстоятелства, въззивният съд е определил обезщетение в размер на 8000лв.. В касационната жалба на ПРБ са посочени следните касационни основания за обжалване: нарушена е нормата на чл. 52 ЗЗД, не са изложени мотиви за причинно- следствената връзка, не са взети предвид трудоспособната възраст на ищеца и на липсата на публично разгласяване, както и на обичайните вреди, които не обуславят по- висок размер на обезщетението. Доколкото ВКС се произнася по правилността на решението само по посоченото в касационната жалба (чл. 290, ал.2 ГПК), формулираният въпрос в изложението следва да се конкретизира както следва- Дали при определяне на размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, съдът е длъжен да изложи мотиви за причинно- следствената връзка между незаконното обвинение и вредите, и имат ли значение за размера на обезщетението трудоспособната възраст на ищеца, липсата на публично разгласяване, както съдебната практика по подобни случаи? В касациионната жалба на ищеца са посочени следните касационни основания за обжалване: не са обсъдени писмените доказателства за влошеното здравословно състояние на ищеца, липсват мотиви за постановяване на по- нисък размер на обезщетението. Доколкото ВКС се произнася само по посоченото в касационната жалба, формулираните четири въпроси в изложението следва да се конкретизират по следния начин: Длъжен ли е съдът да изложи мотиви заради кои обстоятелства определя по- нисък размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД? Длъжен ли е съдът да обсъди писмените медицински документи по делото при преценка дали е налице влошено здравословно състояние на ищеца? Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. По отношение на въпроса, поставен от ПРБ, настоящият състав на ВКС, счита, че в първата част на въпроса, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС, защото за обичайните вредни последици, които настъпват по необходимост от незаконно обвинение и са закономерна последица, съдът не е длъжен да установява причинно- следствена връзка (решение №162/19г. на ІV ГО). По отношение на втората част от въпроса, настоящият състав на ВКС го намира за неотносим, защото въззивният съд не е приел наличие на публично разгласяване на обвинението, нито наличието на неработоспособност у ищеца, като две обстоятелства, които да водят до увеличаване на размера на обезщетението. Въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС, постановена по сходни случаи, защото за да присъди обезщетение в по- висок размер е взел предвид задържането под стража за 14 дни, обвинението е било преквалифицирано три пъти, обвинителният акт е бил връщан за поправка, проведени са били 21 съдебни заседания, обвинението е било повдигнато за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание над 5 години лишаване от свобода. По отношение на въпросите, поставени от ищеца, настоящият състав на ВКС намира, че въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС. За установяването на влошено здравословно състояние, причинено от незаконното обвинение, са необходими специални знания, назначаване на съдебно- медицинска експертиза, поради което съдът не може да направи извод за причинно- следствената връзка само по представени по делото медицински документи (решение №162/19г. на ІV ГО). От друга страна, въпросът за задължението на съда да посочи групата от обстоятелства, които обуславят по- нисък размер на обезщетението, изхожда от неправилното твърдение на ищеца, че съдът не се е мотивирал, не е посочил тази група от обстоятелства. Напротив, въззивният съд се е обосновал, като е посочил изрично кои обстоятелства имат значение за присъждане на по- нисък размер на обезщетението. В обобщение: липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК заради изложеното по- горе относно поставените въпроси в двете изложения. Доколкото има формирана практика на ВКС по чл. 52 ЗЗД във връзка с чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а касаторът ищец не обосновава необходимост от изменение на практиката поради ново законодателство или поради промяна в обществените условия съгласно т.р. №1/2010г. на ОСГТК, то не е налице и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Не е налице и основанието „очевидна неправилност“ доколкото съдът не констатира наличието на противоречиви мотиви, нито на мотиви от въззивното решение, които да противоречат на формалната или на правната логика. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 648/21г., постановено по гр.д. 564/21г. на САС. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: